Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр.Н., 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното си заседание на двадесет и
четвърти август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина
Николова
Съдебен секретар: Валентина Великова
като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1354
по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и следв от ГПК.
С ВЗС решение съдът е допуснал извършването на делба между съделителите Н.А.М. от с. Т., Ф.А.М. *** и Ж.А.Й. с имена в Р. Т. Ш.Б., представлявана от настойника си А. Й., с имена в РТ. Х.Б., на следния недвижим имот: дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, цялото застроено и незастроено от * кв.м., за което е отреден УПИ *-*от квартал * по плана на с.Т., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ *-*и УПИ *-*, при квоти: за ищеца Н.А.М.- 4/6 ид.ч, за Ф.А.М. – 1/6 ид.ч. и за ответницата Ж.А.Й.– 1/6 ид.ч.
В първото по делото съдебно заседание ищецът Н.М. и
ответницата Ж.Й. са направили претенции по сметки, по чл. 346 от ГПК и по чл.
349, ал. 2 от ГПК за възлагане на недвижимия имот.
Претенцията на ищеца за възлагане на делбения имот се
основава на чл. 349, ал.2 от ГПК, т.к според твърденията на ищеца, при
откриване на наследството той е живял в него и не притежава друго жилище.
Освен тази претенция ищецът е предявил и искане по
сметки по чл. 346 от ГПК вр. чл. 74, ал. 2 вр. 72, ал.1 от ЗС за присъждане на
по – малката стойност измежду стойността на извършените СМР и увеличената
стойност на имота за частта от 1/6 ид.ч. на ответницата Ж.Й.. Претендираните
разходи са описани от ищеца по видове и година на извършването им в молби от 15.01.2020
г. и от 24.06.2020 г.
Предвид на посоченото в искането по сметки, ищецът
моли съдът да осъди ответницата да му плати сумата от 3278лв., ведно със
законната лихва от датата на приемане на искането за разглеждане в делбеното
производство. Ищецът е направил евентуално искане за осъждане на ответницата да
му заплати на основание чл. 74, ал.1 от ЗС сумата от 2 471,66лв.
От името на ответницата Ж.Й. също е предявена
претенция за възлагане на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, по която тя твърди,
че не притежава друг жилищен имот и е живяла в имота към откриване на
наследството.
Ответницата е предявила и претенция по сметки на
основание чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане от ищеца на наем за ползването на
целия имот, като по този начин я е лишил да го ползва съразмерно на своята
част. Искът е за заплащане на сумата от 16 800лв., представляваща дължим
годишен наем в размер на 1200лв. годишно за периода от 2005 г. до предявяване
на искането.
Всички претенции на страните по чл. 346 и чл. 349 от ГПК са приети в съдебно заседание на 24.06.2020 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства във
втората фаза на съдебната делба, съдът установи следното:
С решение № 239/17.072019 г., съдът е допуснал извършването на делба между съделителите Н.А.М. от с. Т., Ф.А.М. *** и Ж.А.Й. с имена в Р. Т. Ш.Б., представлявана от настойника си А. Й., с имена в РТ. Х.Б., на следния недвижим имот ДВОРНО МЯСТО с построените в него полумасивна жилищна сграда ,лятна кухня и стопанска постройка, цялото застроено и незастроено от * кв.м.,за което е отреден УПИ *-*от квартал * по плана на с.Т.,общ.К.,обл.Ш.,при граници и съседи: улица,УПИ *-*и УПИ *-*, при квоти :за ищеца Н.А.М.- 4/6 ид.ч, за Ф.А.М. – 1/6 ид.ч. и за ответницата Ж.А.Й.– 1/6 ид.ч.
Относно поделяемостта на допуснатия до делба имот,
съобразно квотите на страните е назначена експертиза.
От заключението на вещото лице, л. 480 от делото, се
установява, че имота е неделим и не може да се обособят самостоятелни дялове от
него за всеки от тримата съделители. Имота не подлежи на делба и обособяване на
нов УПИ.
От това съдът прави извод, че съсобствеността не може
да се приключи със съставянето на разделителен протокол, съгл. чл. 347 от ГПК.
Пазарната стойност на имота, според вещото лице Б. е 34500лв.
от това следва, че стойността на делът на ищеца Н.А.М., който притежава 4/6
ид.ч. от правото на собственост върху имота е 23 000лв., а на ответниците Ф.А.М.
и Ж.А.Й., които имат по 1/6 ид.ч. от имота, стойността на делът и е по
5 750лв.
От това, че имотът е неделим и не може да се обособят самостоятелни
дялове за всеки от съделителите, съдът намира, че за да се вземе окончателното
решение за начина на извършване на делбата на имота и по арг. на чл. 348 от ГПК, следва да се обсъдят направените от страните искания за възлагане на
имота.
Относно
възлагателните претенции по чл. 349, ал.2 от ГПК, съдът установи следното:
Допуснатия до делба имот е бил собственост на
наследодателя на страните по делото, техния баща А. М.Х., б.ж на с. Т., поч. На
*** г., който към датата на смъртта си е бил разведен (разводът на
наследодателя с последната му съпруга е постановен с Решение № 81/21.04.1988 г.
по гр. д. № 54/87 г. на НПРС). Това се установява от приложените по делото НА №
77, том І, дело № 161/1991г. на РС Н., както и от удостоверение за наследници №
ГР-30-112-0688/13.09.2018 г. и приложено копие от решение по гр.д. № 1487/2015
г. на НПРС.
Наследодателят на страните и собственик на имота е починал на *** г. и съгл. чл. 1 от ЗН, наследството му се открива в момента на смъртта в последното му местожителство. Това означава, че наследството е открито на *** г. и претенциите за възлагане следва да бъдат преценявани към този момент.
От посоченото в мотивите по в.гр.д.№ *** г. на ШОС,
относно решение по гр.д. № 1487/2015 г. на НПРС, както и от събраните по
настоящето дело гласни доказателства се установява, че имота е бил обитаван от
наследодателя и семейството му до 1988 г., когато е развода му с третата му по
ред съпруга и майка на страните по делото. В имота след развода останали да
живеят наследодателя и ищецът по делото. Това се установява и от събраните по
настоящето дело гласни доказателства от свидетелите Х.И.и Г.М.. Бившата му
съпруга и майка на страните се установила в гр. Н.. От показанията и на двамата
свидетели по настоящето дело се установява, че към момента на смъртта на
наследодателя, в имота е живял той и семейството на ищеца. Ответницата Ж. не е
живяла в имота. Тя го е напуснала по – рано. След смъртта на бащата на страните
в имота останали да живеят ищецът и неговото семейство. Това сочи св. Х.И..
Съпругата на ищеца, макар и поради брачната си връзка с него да е
заинтересована от изхода на делото, сочи също, че тя живее в имота като съпруга
на ищеца от * г. и в този имот е живял и починал наследодател. За него са се
грижили единствено семейството на ищеца. Свидетелката сочи, че когато тя отишла
да живее в имота, брата на страните В. по това време бил войник, а след
службата си не се върнал в имота, а отишъл при майка си в гр. Н.. В Н. живяла и
ответницата Ж., а брат им Ф. ***. Брат им В.живеел в гр. В. и понякога ходел в
РТ.
Свидетелите сочат, че ищецът не притежава друг жилищен
имот. Това се потвърждава от представеното по делото удостоверение от Община К.,
л. 611 от делото, за декларираните от ищеца недвижими имоти, което сочи, че
ищецът притежава единствено имота, предмет на делото, намиращ се в с. Т., ул. „Л.К.“
№ * квартал *, УПИ *-*.
Установено по делото, съгласно приложената декларация
от Община Н., л. 285 от делото, че ответницата Ж.Й. не притежава друг жилищен
имот.
С оглед на разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК, при наличие
на посочените в нея предпоставки, съдът намери, че от двамата претендиращи за
възлагането на имота, единствено ищецът отговаря на двете кумулативни
изисквания за това: при откриване на наследството ищецът е живял в имота,
заедно със своето семейство – съпруга и деца и 2/ ищецът не притежава друго
жилище.
По отношение на втората претендираща възлагане на
имота страна, ответницата Ж.Й., не се доказа, че тя е живяла в имота при
откриване на наследството. Единствено липсата на друго жилище не е достатъчна
за да обоснове възлагане на допуснатия до делба имот. Необходимо е съгласно
закона, претендиращия за възлагането съделител да е живял в имота при откриване
на наследството. Липсата на една от кумулативно предвидените по закон
предпоставки, без която е немислимо постановяването на възлагане, прави
претенцията неоснователна.
Поради това, съдът намира, че като неоснователна
претенцията по 349, ал.2 от ГПК за
възлагане на делбения имот от ответницата Ж.А.Й. следва да се отхвърли.
С оглед на приетата за доказана и основателна
претенция на ищеца за възлагане на недвижимия имот, то същия следва на
основание чл. 349, ал.2 от ГПК да му се възложи в негов дял. Съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал.2, изр. 1-во от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да уравни дяловете на останалите двама съделители с пари. Това означава, ищецът
да заплати на двамата ответници паричната равностойност на техния дял в пари.
От заключението на вещото лице пазарна цена на имота е определена на 34500лв. и
това прави стойността на притежаваните от ответниците Ф.А.М. и Ж.А.Й. дялове от
по 1/6 ид.ч. в размер на по 5 750лв. за всеки от двамата.
На ищецът Н.А.М. от с. Т. следва да се укаже, че на
основание чл. 349, ал.5 и ал. 6 от ГПК присъденото парично уравнение, заедно
със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила
на решението за възлагане, като той като съделител, в чийто дял е поставен
имотът, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното
парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено
в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
За вземанията си за уравнение на дяловете заинтересованите, Ф.А.М. и Ж.А.Й. могат да впишат законна ипотека, съгл. чл. 349, ал.3 от ГПК.
Относно
претенциите по сметки по реда на чл. 346 от ГПК.
По
претенциите на ищеца по сметки по чл.
346 от ГПК вр. чл. 74, ал. 2 вр. 72, ал.1 от ЗС и евентуално по чл. 74, ал.1 от
ЗС.
Ищецът е предявил искове по сметки по чл. 346 от ГПК вр.
чл. 74, ал. 2 вр. 72, ал.1 от ЗС за присъждане на по – малката стойност измежду
стойността на извършените СМР и увеличената стойност на имота за частта от 1/6
ид.ч. на ответницата Ж.Й.. Претендираните разходи са описани от ищеца по видове
и година на извършването им в молби от 15.01.2020 г. и от 24.06.2020 г.
Предвид на посоченото в искането по сметки, ищецът
моли съдът да осъди ответницата да му плати на основание чл. 72, ал.1 от ЗС сумата
от 2542,33лв., ведно със законната лихва от датата на приемане на искането за
разглеждане в делбеното производство. Ищецът е направил евентуално искане за
осъждане на ответницата да му заплати на основание чл. 74, ал.1 от ЗС сумата от
2 542,33лв.
От заключението на вещото лице по първоначалната и по
допълнителната експертиза се установява, че в действителност ищецът е направил
редица подобрения в имота, чиято стойност е определена на 14 830лв., а
съгласно допълнителната експертиза от 06.08.2020 г. има и допълнително направени
подобрения на обща стойност от 425,40лв. Общата стойност на подобренията е в
размер на 15 254лв. Стойността на увеличената стойност на имота, в резултат на
направените подобрения е в същия размер, като преди тях той би имал стойност 19 246
лв. Дължимата от ответницата Ж.А.Й. част за направените от ищеца подобрения е
пропорционална на притежаваното от нея право на собственост от 1/6 ид.ч. или
2 542,33лв.
Тези констатации, основани на приетите по делото
експертизи показват единствено извършените от ищеца подобрения в имота, които
са направени през годините на самостоятелното му ползване. Доколкото обаче,
съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез възлагане на неделимия имот
в полза на ищеца, съгл. чл. 349, ал.2 от ГПК, то претендираните от него по реда
на чл. 346 от ГПК вр. чл. 74, ал.1 от ЗС и евентуално по чл. 74, ал.2 вр. чл.
72 от ЗС суми следва да се отхвърлят. Сумата на извършените и претендирани,
съразмерно частта на ответницата суми за подобрения се включва в увеличената
стойност на имота, който се възлага на ищеца и повторното претендиране на суми
за подобрения би довело до неговото неоснователно обогатяване в размера на
исковата му претенция, което законът забранява. Направените от ищеца подобрения
остават за него поради възлагането на имота.
Предвид на горното, съдът намира иска на ищеца по чл.
346 от ГПК вр. чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 от ЗС и евентуално по чл. 74, ал.1 от ЗС
за осъждане на ответницата Ж.Й. да му заплати сумата от 2 542,33лв. за
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Произнасяне на съда по тази
претенция, би имало само ако не бе уважена претенцията за възлагане на имота.
По
претенцията на ответницата по чл. 31, ал.2 от ЗС.
Ответницата Ж.А.Й. е предявила срещу ищеца иск за
заплащане на наем за ползването на целия имот, като по този начин я е лишил да
го ползва съразмерно на своята част. Искът е за заплащане на сумата от
16 800лв., представляваща дължим годишен наем в размер на 1200лв. годишно
за периода от 2005 г. до предявяване на искането.
Съгласно заключението на вещото лице по делото, трайно
реализирания чист наем годишно възлиза на 1 449,84лв. или 120,82лв.
месечно. Съгласно експертизата за ползваната от ищеца част от имота,
собственост на ответницата – 1/6ид.ч., наемът е 241,64лв. годишно или 20,14лв.
месечно.
За претендирания от ищцата период от 2005 г. до 2019
г. наемът на целия имот е 17 602,78лв., а за притежаваната от нея част от
1/6ид.ч. е 2 933,80лв.
Претенцията на ответницата на основание чл. 31, ал.2 от ЗС е претенция за заплащане
на обезщетение, за това, че ищецът е ползвал имота лично за себе си. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС
се явява частен случай на общата забрана за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като в случая, източник на вземането е фактическото положение – реалното
ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между
правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки
е титуляр на правото на собственост в определен обем. В този смисъл е ТР № 7 от
2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК.
Ответницата не представя
доказателства преди завеждането на делото да е изявявала желание или да е правила
искане за ползване на имота, доколкото за претенцията по сметки, основана на чл.
31, ал.2 от ЗС е важно нейното желание, респ. изявление към ползващия, а не
простия факт на ползването на имота от единия от двамата съсобственици. Не се
твърди и не се установява по делото, ищецът от своя страна, да е пречил на
ползването на имота от сестра му, съгласно нейните права.
Искането за обезщетение по
чл. 31, ал.2 от ЗС е направено на 24.06.2020 г. с писмена молба на л. 530 от
делото, и е допуснато за съвместно разглеждане в съдебното заседание от същата
дата. От тази дата – 24.06.2020 г.,
допуснатия за съвместно разглеждане по делото иск има характер и на получена от
ищеца покана за плащане.
По своя характер, вземането по иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е облигационно и по общото правило на чл. 110 ЗЗД се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента на
отправяне на писмената покана до датата на предявяване на иска, като обхваща
периода от пет години на неоснователно ползване на съсобствения имот. По делото
искане за плащане на обезщетение (наем за къщата и рента за ниви) е
направено с молба от 14.12.2018 г., л. 88 по делото, която не е връчвана на
ищеца. Същото искане се съдържа и в молба с вх. № 978/04.02.2019г., т. 3 от л.
194, от делото, която е получена от пълномощника на ищеца, съгл. негова молба с
вх. № 1276/12.02.2019 г., л. 196 от делото.
Изрично писмено искане от страна на
ответницата за претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС е направено и съответно получено от ищеца на 24.06.2020 г. в
съдебното заседание по делото.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС за реализиране на правото
на обезщетение, за ползването на имота, от което е лишен съсобственикът му, е
необходимо писмено поискване. Поискването има
правопораждащо действие занапред във времето и за да се породи то е
необходимо страната, срещу която е насочено да узнае за него, т.к тя изпада в
забава след момента на узнаване за искането на правоимащия. Съдът приема, че
такова искане е направено от ищцата още на 14.12.2018 г., но реалното узнаване
за него от ищеца е на 12.02.2019 г. Относно действието на поканата е Определение
№ 776 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2011 г., IV г. о., ГК, където е
посочено, че „тази покана има действие
само за вбъдеще (след получаването й на 14 юни 2010 г.) и не може да породи
задължение за обезщетение за минало време по чл.
31, ал. 2 ЗС“. В този смисъл, съдът намира, че наведените от ищеца доводи
за неоснователност на искането за обезщетение са частично неоснователни, т.к
искането е получено от него на 12.02.2019 г. и от този момент се дължи
обезщетение на ответницата за ползването на целия имот, в т.ч. и на нейната
част.
Относно възражението за изтекла давност, което прави ищецът, съдът намира същото за неоснователно спрямо приетото от съда като начален момент на узнаване за искането на ответницата – 12.02.2019 г. В този смисъл е ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че „...задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика“. В мотивите на ТР е посочено също, че размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Предвид на горното и с оглед на установеното по делото
от вещото лице, съдът намира, че искът на ответницата по чл. 31, ал.2 от ЗС е основателен за претендираното от нея
обезщетение за периода от 12.02.2019 г. до постановяване на съдебното решение
02.09.2020 г., което съгласно експертизата е равно на 367,46лв. (19 месеца
умножени по полагащия се месечен наем за делът на ответницата от 1/6ид.ч. в
размер на 19,34 лв.).
Възражението за изтекла давност от ищеца е
неоснователно за приетия от съда период, за който се дължи обезщетението, т.к
не е изтекла предвидената по чл. 110 от ЗЗД погасителна давност за него.
Съдът намира, че искът на ответницата е
основателен до размер 367,46 лв. и следва да се отхвърли за разликата над него
до претендираните 16 800лв., за
периода от 2005 г. до предявяване на иска.
Относно
разноските по чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК.
Относно
разноските по самата делба на съсобствените имоти.
Съгласно чл. 355 от ГПК, в производството по съдебна
делба не се заплащат предварително държавни такси. Такива се заплащат едва след
постановяване на решението по извършване на делбата във втората й фаза.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78.
Правилото, че страните заплащат разноските по делото
според стойността на дяловете си се отнася до основното производство, което не
включва присъединените искове – по сметки и по възлагане на недвижими имоти.
разпоредбата на чл. 355, изр.1-во от ГПК се прилага при наличие на възможност
за реално обособяване на самостоятелни дялове за всеки от съделителите и
извършването на реална подялба на имуществото между тях, след съставянето на
разделителен протокол и последващо теглене на жребий – чл. 352 от ГПК или
извършване на разпределение на имотите между съделителите – чл. 353 от ГПК. По
този начин се определят и дължимите разноски по делото и в случаите, когато
имотът е неделим и се изнася на публична продан – чл. 348 от ГПК.
Претенциите на съделителите по сметки – чл.
346 ГПК, както и тези за възлагане на неделим недвижим имот – чл. 349 ГПК, не
са основни за делбеното производство и те имат характер на присъединени искове,
наред с основното делбено производство. По отношение на тях, както сочи самият
закон чл. 355, изр.2-ро от ГПК, разноските се разпределят по общите правила на
чл. 78 ГПК.
От водещо значение за установяването на правила за
определяне на начина, по който се разпределят разноските, в частност тези за
държавни такси е т. 9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, с
което се обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела за съдебна делба
да следят за точно и пълно отбелязване в съдебните протоколи на исканията за
сметките; решенията по сметките да съдържат осъдителен диспозитив за всички
уважени искания, включително и когато те са насрещно предявени; съдебните и
деловодните разноски да се разпределят съобразно с признатия дял на
съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато
са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл.
64 и 65 ГПК*(8). В мотивите към това постановление е посочено, че“Когато обаче
разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на
неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по
сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила
на чл. 64 и 65 ГПК“. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика,
материализирана в Определение № 202 от 13.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3295/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева; Определение №
177 от 12.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева; Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева; Определение №
717 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 594/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Надежда Зекова; Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова;
Определение № 252 По Ч. Гр. Д. № 2024/2014 Г., I г. о.; Определение № 512 от
19.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева и мн.др.
Поради това, че имотът се възлага изцяло на ищеца, то
той следва да бъде осъден да заплати и дължимата в полза на РС Н. държавна
такса, в размерите по чл. 1 от ТДТССГПК- 4% върху пазарната стойност на имота,
но не по – малко от 50лв.
Съгласно заключението на вещото лице пазарната цена на
имота е 34500лв. и 4% от нея са равни на 1380лв., които следва да бъде осъден
ищецът да плати на РС Н..
Държавни такси по претенциите по сметки.
Претенцията на ищеца по сметки за извършените от него
подобрения следва да се разглежда като евентуална, в случай, че не се уважи
претенцията му по чл. 349, ал.2 от ГПК, поради което и за нея не се дължи ДТ.
Претенцията на ответницата Ж.А.Й., по сметки е
основателна и доказана само в размер на 367,46 лв.
като дължимата за нея ДТ е в размер на 50лв. Тази такса следва да се заплати от
осъденото лице, съгл. чл. 78, ал.6 от ГПК, в случая от ищеца по делото.
Общо ищецът дължи за ДТ сумата от 1430 лв.
Относно
разноските на страните по чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Страните нямат претенции един към друг за направените по делото разноски.
Ищецът е представил списък на разноските си в общ размер от 980лв.
Ответницата е освободена от заплащане на ДТ и разноски по делото, поради което тя не дължи на ищеца разноски.
Ответникът Ф.А.М. *** обаче не е освободен от ДТ и разноски, поради което той дължи претендираните от ищеца такива, съразмерно на своята част. Частта, която следва да заплати ответникът Ф.М. на ищеца Н.М. е 163,33лв. (1/6ид.ч. от 980лв.)
Ответницата Ж.А.Й. е освободена от заплащане на ДТ и разноски и направените за особен представител на същата, такива остават за НБПП.
Ответникът Ф.М. не е представил списък на разноските, той не е направил такива и на основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание чл.349, ал.2 от ГПК и
чл. 353 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ВЪЗЛАГА на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес:***, следния недвижим имот, находящ
се в с. Т., общ. К., обл. Ш., представляващ дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна
кухня и стопанска постройка, цялото застроено и незастроено от * кв.м. (хиляда
сто двадесет и три кв.м.), за което е отреден УПИ *-*(шести за седемстотин осемдесет и девет) от квартал * (сто
и пет) по плана на с. Т., общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ *-*и УПИ *-*, с пазарна
цена от 34 500лв. (тридесет и четири хиляди и петстотин лева).
Отхвърля иска по чл.
349, ал. 2 от ГПК на Ж.А.Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** с имена в Р.
Т. Ш.Б., представлявана от настойника си А. Й., с имена в РТ. Х.Б., за
възлагане на недвижимия имот, находящ се в с. Т., общ. К., обл. Ш.,
представляващ дворно място с
построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
постройка, цялото застроено и незастроено от * кв.м., за което е отреден УПИ *-*от квартал * по плана на с. Т., общ. К., обл. Ш., при
граници и съседи: улица, УПИ *-*и УПИ *-*, с пазарна цена от 34 500лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Й. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес *** с имена в Р. Т. Ш.Б., представлявана от
настойника си А. Й., с имена в РТ. Х.Б., СУМАТА
от 5 750лв. (пет хиляди
седемстотин и петдесет лева), за уравняване на дела й.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.А.М. с ЕГН: **********,***, СУМАТА от 5 750лв. (пет хиляди седемстотин и петдесет лева), за
уравняване на дела му.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, Ж.А.Й.
с ЕГН: **********, че за вземането
си за уравнение на дела си за сумата от 5 750лв.
(пет хиляди седемстотин и петдесет лева), спрямо Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, може да впише
законна ипотека.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, Ф.А.М. с ЕГН: **********, че за вземането си за уравнение на дела
си за сумата от 5 750лв. (пет
хиляди седемстотин и петдесет лева), спрямо Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, може да впише
законна ипотека.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, на
Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, че ако уравнението на дела на Ж.А.Й.
с ЕГН: **********, не бъде изплатено в 6 (шест) месечния срок, решението се
обезсилва по право и имота се изнася на публична продан, поради което следва Н.А.М.
с ЕГН:********** да представи доказателства по делото за изплатеното парично
уравняване на дела на другия съделител Ж.А.Й. с ЕГН: **********.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, на
Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, че ако уравнението на дела на Ф.А.М.
с ЕГН: **********, не бъде изплатено в 6 (шест) месечния срок, решението се
обезсилва по право и имота се изнася на публична продан, поради което следва Н.А.М.
с ЕГН:********** да представи доказателства по делото за изплатеното парично
уравняване на дела на другия съделител Ф.А.М. с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 346 от ГПК вр. чл. 74, ал. 2 вр. 72, ал.1
от ЗС, както и евентуалния иск по чл. 74, ал.1 от ЗС, на Н.А.М. с ЕГН:**********,
с постоянен адрес:***, срещу Ж.А.Й. с
ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 2 542,33лв. (две хиляди
петстотин четиридесет и два лева тридесет и три ст.), за извършените от него
подобрения в имота.
Осъжда на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС, Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.А.Й. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес *** с имена в Р. Т. Ш.Б., представлявана от
настойника си А. Й., с имена в РТ. Х.Б., СУМАТА
ОТ 367,46 лв. (триста шестдесет и седем лева
четиридесет и шест ст.), представляваща обезщетение за ползването на
целия недвижим имот от ищеца Н.А.М., в размер на дължимия наем, съответстващ на
притежаваната 1/6ид.ч. от ответницата Ж.А.Й., за периода
от 12.02.2019 г. до 02.09.2020 г., като отхвърля иска за разликата над
присъдения размер до претендираните 16 800лв., за периода от 2005
г. до 12.02.2019 г.
Осъжда
на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК, Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Н. държавна такса в размер на от 1430 лв. (хиляда четиристотин
и тридесет лева) по бюджетната сметка на РС Н., по
сметка BG25UNCR75273143465601; BIC: ***, като представи по
делото доказателство за извършеното плащане.
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 78, ал.1 от ГПК, Ф.А.М. с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, сумата от 163,33лв. (сто шестдесет и три лева тридесет и три ст.) за направените по делото разноски.
На основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК Ж.А.Й. с ЕГН: ********** и Ф.А.М. с ЕГН: ********** нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия : .......................................
Галина Николова