№ 21557
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110101236 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “,Б, представлявано от Александър
Александров, срещу наследниците на Б. Д. В. – К. Д. В. и П. Д. В., Д. Х. М., К.
Д. В., П. Д. В..
В исковата молба се твърди, че Б. Д. В., Д. Х. М., К. Д. В. и П. Д. В. били
клиенти на “Топлофикация – София” ЕАД, в качеството им на собственици на
недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Слатина, ,, и са потребявали
топлинна енергия за абонатен № 189557, инсталация **********, като не са
заплатили начислените суми за процесния период.
Моли съда да осъди ответниците К. Д. В., П. Д. В. и Д. Х. М. да заплатят
при условията на разделна отговорност на „Т," ЕАД посочените суми, при
следните квоти:
1. К. Д. В. – 7/24, а именно: 242,24 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 47 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., както и сумата в размер на 7,65 лв.,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., и 1,56 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба /08.01.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумите;
2. П. Д. В. – 7/24, а именно: 242,24 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 47 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., както и сумата в размер на 7,65
1
лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение
за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., и 1,56 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба /08.01.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумите;
3. Д. Х. М. – 10/24, а именно: 346,06 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 67,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., както и сумата в размер на
10,94 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., и 2,22 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба /08.01.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба, депозиран чрез назначения им особен
представител, ответниците оспорват исковете по основание и размер, и молят
да бъдат отхвърлени. Оспорват: качеството си на потребители на ТЕ,
определените квоти в съсобствеността, количеството топлинна енергия, което
се твърди, че е доставяно, разпределението на топлинна енергия, размера на
претендираната сума, както и общите условия за продажба на топлинна
енергия на топлопреносното дружество поради наличието на неравноправни
клаузи. Правят възражения за изтекла погасителна давност на вземанията.
Оспорват доказателствената стойност на представените с исковата молба
писмени доказателства. Твърдят, че ищецът не е доказал изпадането на
ответниците в забава относно плащането на процесните главници.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.150, ал.1
ЗЕ,вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. По иска с правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в
размер на претендираната сума. Ответниците следва да докажат възраженията
си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
2
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. Ответниците следва да докажат
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т,“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. по основателността на исковата претенция:
От представените по делото доказателства се установява, че процесния
апартамент № 1 е бил съсобствен между Б. Д. В., Д. Х. М. и ДИМИТЪР К.ОВ
В., при квоти както следва за Б. Д. В. – 4/24 ид.ч., Д. Х. М. 10/24 ид.ч. и
ДИМИТЪР К.ОВ В. 10/24 ид.ч. , който извод се извежда от представеното
Определение № 11485/20.07.2016 г. постановено по гр.д.№ 27664/2014 г. по
описа на СРС. Б. Д. В. и ДИМИТЪР К.ОВ В. са починали, като техни
наследници са К. Д. В., П. Д. В., всеки от които е получил в наследство по 7/24
ид.ч. от апартамента.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответниците са
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
3
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 1092,21 лв. , и 26,25 лв. за
дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Ответниците, чрез назначения особен представител, своевременно са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 16.12.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дена)
същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 08.01.2024 г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. (2м. и 7 дена) давност не е
текла, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за цялото задължение за
процесния апартамент, за периода май.2020 г. – август 2020 г.,включително в
размер от 39,64 лв. е погасено по давност.
Задължението за м.09.2020 и сл. не са погасени по давност, първото би
се погасило по давност на 24.01.2024 г.
Следователно като се извади погасеното по давност задължение,
ответниците дължат 1052,57 лв., но с оглед принципа на диспозитивното
начало обаче, съдът приема че ответниците дължат на ищеца сума в размер на
830,54 лв.
1. К. Д. В. –притежаващ 7/24 ид.ч. дължи 242,24 лв.
2. П. Д. В. –притежаващ 7/24 ид.ч. дължи 242,24лв.
3. Д. Х. М. – 10/24 ид.ч., дължи 346,06 лв.
4
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и „МХ
,“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. От СТЕ се
установява, че сумата за дялово разпределение е 26,25 лв., в погасения по
давност период не се претендира сума.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ; възнаграждение за
особен представител.
Ответниците следва да заплатят на СРС съобразно уважената част
депозит в експертиза платен от бюджета на съда (149.20 лв).
Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски на
ответника. Възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението на
адвоката на ответника е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, К. Д. В., ЕГН **********, П. Д. В.,
ЕГН ********** и Д. Х. М., ЕГН **********, да заплатят на „Т," ЕАД, ЕИК
,6, за недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Слатина, ,, суми както следва:
1. К. Д. В. : 242,24 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 47
лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., както и сумата в размер на 7,65 лв.,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба
/08.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, и разноски по делото в
размер на 220,53 лв.; като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 08.2020 г. включително, както
и за 1,56 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.
2. П. Д. В. – 242,24 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 47
лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., както и сумата в размер на 7,65 лв.,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба
/08.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите, и разноски по делото в
размер на 220,53 лв.; като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 08.2020 г. включително, както
и за 1,56 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.
3. Д. Х. М. – 10/24, а именно: 346,06 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., 67,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., както и сумата в размер на
10,94 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата
молба /08.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите и разноски по
делото в размер на 314,97 лв.; ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 08.2020 г. включително, както
и за 2,22 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.,
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, П. Д. В., ЕГН ********** и Д. Х.
М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в полза
на бюджета на съдебната власт – разноски, както следва:
6
1. К. Д. В. - 43,52лв.
2. П. Д. В.- 43,52 лв.
3. Д. Х. М.- 62,16 лв.
Решението е постановено при участието на „МХ ,“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7