Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 144 от 10.07.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 71 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу
Решение № 20/10.01.2020
г., постановено по административнонаказателно дело № 1176/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 6438/25.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” при АПИ,
упълномощен от председателя на управителния съвет на агенцията. С посоченото наказателно постановление на С.И.С., с ЕГН **********, на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №
11/03.07.2001 г.). В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление.
Агенция „Пътна инфраструктура” не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Процесуалният представител по пълномощие на С.С. – адвокат Г.М., оспорва
касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 6438/25.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” при АПИ, упълномощен от председателя на управителния съвет на агенцията. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 03.09.2019 г. в 12:19 часа, на път I-1, км 322+150, на 300 м след разклона за с. Дяково в посока гр. Перник – гр. Дупница, С.С. е управлявал и осъществявал движение на моторно превозно средство с две оси – зърнокомбайн, модел „CLAAS Lexion 450 Evolution”, с рег. №Е03385. Бил спрян за проверка от служители на АПИ, които извършили измерване с техническо средство ролетка 1305/18 (5 м) и констатирали, че широчината на процесното пътно превозно средство (ППС) е 3.50 m, при максимално допустима широчина 2.55 m съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001 г. При проверката водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 11/03.07.2001 г. Срещу С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №0007075/03.09.2019 г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и вмененото на С. нарушение е недоказано, поради което е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото
следва да бъде оставено в сила по следните съображения:
Настоящият касационен състав намира, че в случая е налице
неправилно квалифициране на деянието, което води до
незаконосъобразност на обжалваното НП поради неправилното приложение
на материалния закон. Извършената от административнонаказващия орган неправилна правна квалификация на установеното
административно нарушение е довела и до
ограничаване правото на защита на С., тъй
като същият е поставен в невъзможност да разбере
спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното
производство, както и конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушил.
Административнонаказателната
отговорност на С.С. е ангажирана за това, че към момента на проверката от
контролните органи на АПИ е осъществявал движение на извънгабаритно ППС (по
смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.) – зърнокомбайн, без разрешение, издадено по реда на
Раздел IV от посочената наредба от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за
дейност от специалното ползване на пътищата. Така описаното
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и
е санкционирано на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП предвижда,
че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се
наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви „в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Според чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното
ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляващ пътя, като разрешението се издава, след заплащане на такси (ал. 2).
Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП „специално
ползване на пътищата” е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари. Кои пътни превозни средства са
извънгабаритни, респ. тежки е определено с нормите съответно на чл. 2 и чл. 3 във
вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г.,
като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при
превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като
извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от наредбата. За да е съставомерно нарушението
на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а” от ЗП, е необходимо пътното превозно средство да е
„извънгабаритно” по смисъла на чл. 2 от Наредба
№11/03.07.2001 г. или „тежко” по смисъла на чл. 3 от същата
наредба. За целта трябва да
се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар,
който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите
на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези,
регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи натоварването на осите,
което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата
наредба.
Разрешителният
режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в чл. 8 от Наредба №
11/03.07.2001 г., като съгласно ал. 1 от тази норма движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава
в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени
в рамките на общественото ползване на пътищата. Според ал. 2 на чл. 8 от
посочената наредба извънгабаритните превозни средства могат да се движат с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 8 от наредбата предвижда, че колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника
(ЗРКЗГТ),
могат да се движат и с едногодишно разрешително, валидно за посочената в
заявлението по чл. 15, ал. 3 област
и граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Разрешителното не важи
за автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътищата от първи, втори и
трети клас, включени в приложение № 6. Съгласно ал. 4 на цитираната норма
разрешителното по ал. 2 и 3 се издава след заплатени пътни такси при условията
и по реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В
ал. 5 на чл. 8 от Наредба №11/03.07.2001 г. е уредено изключение от изискването
за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни
превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от същата наредба, по отношение
на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ, а именно – онези
извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване
на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 m,
височина – до 4,30 m и дължина – до 22 m. Съгласно чл. 8, ал. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно ЗРКЗГТ, с
допустими размери над определените по чл. 5, ал. 1
(широчина – 2,55 m, височина – 4,00 m, и дължина – 12,00 m), но до посочените
в чл. 15, ал. 8 размери,
маса и натоварване на ос (тези, които със сменяема прикачна техника имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – до 4,50 m, височина – до 4,10 m, и дължина – до
22 m), се издава едногодишно разрешително по ал. 3 след заплатени пътни такси
при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП.
В настоящия
случай се касае за извънгабаритно ППС – колесна самоходна техника за
земеделското стопанство (зърнокомбайн), регистрирана за работа съгласно ЗРКЗГТ (свидетелство
за регистрация № Е 0004338 А). Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в приложимата редакция, колесните
трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани
съгласно ЗРКЗГТ, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за
обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на
земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на предвидената законова
делегация е издадена Наредба № 15
от 07.04.2008 г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (Наредба №
15/07.04.2008 г.). Съгласно чл. 1,
ал. 1 от посочената наредба със същата се определя редът за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, на предназначени и регистрирани за
работа по ЗРКЗГТ колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна
техника с изключение на верижните машини. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 1 от
наредбата предвижда, че движението на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се
извършва по изключение при липса на селскостопански и/или горски пътища при
придвижване до и/или от мястото на работа. Движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на ЗДвП,
на ЗП, на ЗРКЗГТ и издадените на тяхно основание
подзаконови нормативни актове (чл. 1, ал. 3 от наредбата). Съгласно чл. 1, ал.
4 от посочената наредба движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника с
размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи определените норми по реда на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, се
извършва по реда на Наредба № 11/03.07.2001
г. Предвид горепосочните разпоредби на Наредба №
15/07.04.2008 г. настоящият касационен състав намира, че в случая не е налице
движение на процесния зърнокомбайн в рамките на специалното ползване
на пътищата, за да се квалифицира деянието като нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, а движение на същия по път, отворен
за обществено ползване, по изключение при придвижване до и/или от
мястото на работа, при което не е спазен разрешителният
режим за движение на извънгабаритни ППС,
уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Изпълнителното
деяние на това нарушение е предвидено в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Този конкретен състав обаче не предвижда в признаците си посочване на нарушена
правна норма от същия закон – в
случая чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, тъй като
самият той съдържа всички съставомерни признаци. Изложените съображения обуславят
извод за правилност на въззивното решение, макар и с коригиращи мотиви, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/10.01.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1176/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.