Присъда по дело №250/2020 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №25 от 03.11.2020г., постановенa по НОХД
№250/2020г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Плевен
срещу И. С. И. за това, че в периода от 01.11.2017 г. до 01.03.2020 г. в гр.Левски,
обл.Плевен, като осъден със съдебно Решение №29/23.03.2012г. по гр.дело №166/2012г. по
описа на Районен съд – Левски, влязло в законна сила на 23.03.2012г., да издържа свой
низходящ – малолетното си дете Е. И. И. , ЕГН:**********, по 100 лв. месечна издръжка,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски –
двадесет и девет месечни вноски, общо в размер на 2900,00 лв. – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
В проведеното по делото публично съдебно заседание прокурор при Районна
прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че същото е доказано по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Излага съображения, че по отношение на И. е неприложима разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК, въпреки, че същият е изплатил цялото задължение, тъй като вече бил
освобождаван от наказателна отговорност по този текст. Сочи, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства, предвид цялостното му процесуално поведение и положените усилия
за изплащане на дължимата издръжка, с оглед ненастъпване на други вредни последици за
детето. Предлага на съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер,
което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с три години изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия – адв.Р.Рачева - ПлАК пледира подсъдимият да бъде
признат за невиновен, тъй като видно от всички събрани по делото доказателства, същият
бил в обективна невъзможност да извърши съответните плащания, макар да имал желание
да стори това. Към настоящия момент бил направил всичко възможно да изплати дължимата
се издръжка, като си бил намерил работа извън пределите на Република България, за детето
не били настъпили вредни последици. Алтернативно, в случай, че подсъдимият бъде
признат за виновен, моли наказанието да бъде в минималния предвиден от закона размер,
тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли на И. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от
НК, тъй като наказанието пробация не било подходящо с оглед обстоятелството, че за да
продължава да реализира трудови доходи, било необходимо подсъдимият да напусне
пределите на страната.
Подсъдимият поддържа доводите на защитника. Заявява, че съжалява, нямал
възможност да плаща, тъй като бил безработен, имал друго дете, родило му се трето. При
упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума, моли за най-леката
присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. С. И. е роден на 21.08.1984г. в гр.Левски, обл.Плевен, с постоянен
адрес гр******, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен,
разведен, осъждан, ЕГН:**********.
1

С Присъда №1/04.01.2018г. по НОХД №363/2017г. по описа на РС-Левски,
подсъдимият И. С. И. бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
извършено за периода от 01.10.2016г. до 01.07.2017г., като на основание чл.183, ал.3 от НК,
съдът не го наказва, поради изпълнение на задължението – 25.10.2017г., преди
постановяване на присъдата от първата инстанция и липсата на настъпили други вредни
последици за пострадалия.
Подсъдимият и свидетелката П. Е. П. били съпрузи. По време на брака им се родило
детето Е. И. И. . С Решение №29/23.03.2012г. по гр.д.№166/2012г. по описа на Районен съд –
Левски гражданският брак между подсъдимият И. и свидетелката П. бил прекратен.
Родителските права по отношение на детето Е. И. И. били предоставени на майката – св.П.
П.. Подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето Е. И.а в размер на 100
лв. месечно, чрез неговата майка, до настъпване на причини за нейната промяна или отмяна.
Въз основа на посоченото съдебно решение, бил издаден изпълнителен лист от 10.04.2012г.
Образувано било изп.дело№20124410400028 по описа на СИС при РС-Левски.
До месец октомври 2017г. подсъдимият изплащал задължението за издръжка на
детето си Е. И.а. От месец ноември 2017г. изплащането на издръжката било преустановено.
Поради тази причина свидетелката П. П. депозирала жалба на 30.12.2019г., въз основа на
която било образувано настоящото наказателно производство.
За инкриминирания период от 01.11.2017г. до 01.03.2020г. останали неплатени общо
двадесет и девет месечни вноски по 100 лева, или общо сума в размер на 2900,00 лв.
Преди приключване на съдебното следствие, подсъдимият е изплатил неплатените от
него месечни вноски, включени в инкриминирания период, в общ размер на 2900 лв.
По доказателствата:
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелката П. Е. П. , дадените от подсъдимия обяснения; писмени доказателства и
доказателствени средства: жалба от П. Е. П. , Решение №29 от 23.03.2012г. по гр.д.
№166/2012г. по описа на РС-Левски, Изпълнителен лист от 10.04.2012г. по гр.д.№166/2012г.
по описа на РС-Левски, Удостоверение за раждане на Е. И. И. , извлечение от сметка при
„ОББ“АД, справка от ДСИ при СИС, Районен съд – Левски, ведно с извлечение от
деловодната програма на СИС, справка от НОИ, ТП-Плевен, справка от НАП, ТД-Велико
Търново, офис Плевен, удостоверение за раждане на И.И. И.а, удостоверение за раждане на
Д.И. И., разписка за платена сума чрез Изипей от 06.10.2020г., разписка за платена сума чрез
Изипей от 04.08.2020г., вносна бележка от 03.11.2020г., извлечение от банкова сметка на
името на И. С. И. при „Банка ДСК“АД за периода от 01.03.2020г. до 30.07.2020г., справка за
съдимост.
Посоченият доказателствен материал е последователен и безпротИ.речив по
отношение на съществените елементи, включени в предмета на доказване.
Даде се вяра на депозираните свидетелски показания, като последователни и
логични, без протИ.речие с останалия събран по делото доказателствен материал.
Кредитирани бяха и депозираните от подсъдимия обяснения, като неопровергани от
останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Даде се вяра и на
писмените доказателства като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица, по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните,
2

От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че
подсъдимият И. С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да издържа свой низходящ
– малолетното си дете Е. И. И. , чрез неговата майка и законен представител П. Е. П. , не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 29 месечни
вноски по 100 лева всяка, в общ размер на 2900 лева.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл.
Подсъдимият съзнателно не изпълнил задължението си да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си, за което задължение е знаел, че е бил осъден с влязлото в сила решение за развод
и което задължение било изпълнявано до м. ноември 2017г. Неоснователен е наведения от
защитника довод, че деянието не е престъпно, тъй като подсъдимият е бил в обективна
невъзможност да заплаща издръжка, тъй като бил безработен, баща бил на още едно дете,
към момента на обвинението чакал и трето дете. От приложената справка от ТД НАП –
Велико Търново, се установява, че подсъдимият е бил в трудово правоотношение през
периода 06.07.2017г. – 21.08.2018г., а през периода 23.04.2019г. – 12.09.2019г. е получавал
обезщетение за безработица. Установява се, че плащането на паричното обезщетение е било
прекратено на 05.09.2019г., поради започване на трудова дейност във Франция, която
впоследствие била прекратена и отново било възстановено изплащането на обезщетението
за безработица. Предвид на изложеното се установява, че подсъдимият е получавал трудови
доходи през част от инкриминирания период, а през останала част е получавал парични
средства като обезщетение за безработица. Обстоятелството, че същият е имал родено друго
дете, за което полагал грижи и издържал, не води до извод за обективна невъзможност за
изплащане на издръжка на детето Е., доколкото задължението за издръжка е еднакво и
безусловно за родителя по отношение на всички деца. Не се установява наличието на
изключителни обстоятелства, които да са възпрепятствали обективно подсъдимият да
изпълни задължението си издръжка. С оглед на изложеното, съдът прие, че е налице
съзнателно неизпълнение от страна на И. И. на задължението му издръжка спрямо
малолетното му дете Е. И.а. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, изразяващ се в нарушаване на безусловното правото на издръжка на детето от
своите родители, предвиждал е неговите общественоопасни последици, изразяващи се в
неосигуряване на издръжка, като неминуема последица от деянието.
Предвид на изложеното, съдът намери, че с деянието си подсъдимият И. С. И. е
осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което го призна за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
По наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК са предвидени алтернативни наказания
лишаване от свобода до една година или пробация.
В чл.183, ал.3 от НК е предвидено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване
на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.
В процесния случай, от приобщените писмени доказателства - разписка за платена
сума чрез Изипей от 06.10.2020г., разписка за платена сума чрез Изипей от 04.08.2020г.,
вносна бележка от 03.11.2020г., извлечение от банкова сметка на името на И. С. И. при
3

„Банка ДСК“АД за периода от 01.03.2020г. до 30.07.2020г., както и от показанията на
свидетелката П. П., се установява, че преди приключване на делото пред първата инстанция,
подсъдимият е изплатил изцяло задължението за издръжка за инкриминирания период в общ
размер на 2900 лв., както и че за детето не са настъпили други вредни последици, в резултат
на неплащането на издръжката.
От приложената справка за съдимост се установява обаче, че подсъдимият вече се е
ползвал от привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК - по НОХД №363/2017г. по описа
на РС-Левски, по което е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, като не е бил наказан на основание чл.183, ал.3 от НК, предвид на което
последната разпоредба не може да бъде приложена повторно.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид, че през
инкриминирания период подсъдимият е издържал и полагал грижи и за друго дете,
имущественото състояние и доходите му, като се установи, че през част от периода същият
не е бил трудово ангажиран, обстоятелството, че до постановяване на присъда от настоящия
съд е изплатил цялото си задължение за издръжка, предмет на обвинението, като за детето
не са настъпили вредни последици, доброто му процесуално поведение и изразената
критичност и съжаление за осъщественото деяние. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете предходно осъществените от него престъпни деяния, видно от
приложената справка за съдимост.
Като взе предвид горното, съдът прие, че от естество да постигне генералната и
индивидуалната превенция и целения поправителен и възпиращ ефект е наказание лишаване
от свобода в минималния предвиден в закона размер от три месеца, който се явява
справедлив с оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намери,
че алтернативно предвиденото наказание пробация, в процесния случай не е от естество да
постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, включително предвид
обстоятелството, че понастоящем подсъдимият е трудово ангажиран в Република Франция,
от където получава средства за издръжка на децата си. Съдът постанови на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок. Установява се, че И. И. не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, като съдът намери, че за постигане целите на наказанието
и поправянето на осъдения не се налага той да изтърпи наказанието. Самият факт на
осъждането и определеният изпитателен срок биха постигнали необходимия възпиращ
ефект от извършването на нови престъпни деяния.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	25
Дата:	3 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева Георгиева

Дело:	20204410200250
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2020 г.

Присъда по дело №250/2020 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите