РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 448/13.7.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
единадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР :
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №1445 по описа на съда
за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Образувано е по искова молба на
Й.А.А., ЕГН **********,***, в момента в Затвора Пазарджик с посочен съдебен
адрес ***, адв. С., да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от
50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 18.09.2015г.
до 07.06.2016г. ; от 19.10.2016г. до 22.12.2017г. и от 24.02.2019г. до
19.12.2019г.(съобразно конкретизацията на исковата претенция направена с молба
вх. № 985 от 05.02.2020г. - л.80), неимуществени вреди, изразяващи се
в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, причинени
от действията на администрацията на Областна дирекция на МВР, Пазарджик и на
Затвора Пазарджик имащи за резултат поставянето на А. в неблагоприятни битови
условия и упражняването спрямо него на физическо насилие, както и обезщетение
за забавено плащане на исковата сума, считано от 07.05.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
3. Ищеца твърди да пребивава в
Затвора Пазарджик от 07.07.2015г. до 25.12.2017г. и от
24.02.2019г. до 19.12.2019г., където
изтърпява наказание „лишаване от свобода“. През цялото време е бил в
пренаселени килии с площ, по-малко от 3,00м² на човек. Не му е бил осигурен санитарен възел и течаща топла и
студена вода. Принуден е бил за тоалетна, да използва кофа. Твърди се, че
килиите са били мръсни, като в тях имало дървеници, хлебарки и гризачи. Ищеца
сочи, че на 07.07.2019г., вечерял в столовата на затвора, след което взел
полагащият му се хляб и тръгнал към килията си. По този повод станал спор с
администрацията на затвора, дали има право да изнася хляб. Спорът прераснал в
употреба на физическо насилие от страна на надзирателите и на ищеца бил нанесен
побой и са причинени леки телесни повреди – охлузвания по гърдите, врата и
ръцете. Твърди се също така, че през м. септември 2019г. на ищеца е нанесен
побой от друг затворник – Манол Бонев, при което е била счупена дясната му
ръка, поради което е бил с шина повече от три месеца. Инцидента е бил известен
на администрацията, която не била взела мерки да защити ищеца.
В допълнителна молба се сочи, че е
претърпял операция на дясната ръка, която била гипсирана, като в тази насока не
била предприета консултация с външен лекар и не било прилагано адекватно
лечение.
А. твърди, че по време на
пребиваването му в затвора се е разболяла от
туберкулоза. Сочи, че в помещенията в затвора не достигал въздух, а
заболяването му изисквало да е в помещение с чист въздух.
Твърди, че от администрацията
пръскали срещу хлебарки и дървеници, но това нямало никакъв ефект. Денонощно
имало плъхове. Дюшеците на леглата били тънки и спели на дограмата на леглата.
Заради няколко наказани, спирали кабелната телевизия за целият отряд.
4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, Областна служба „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалния представител юрк. Чолаков в депозиран писмен
отговор е на становище, че исковите претенции на А. са недоказани фактически и
неоснователни. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по
различни от условията при които са поставени останалите затворници, като всички
те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода, но не и от
други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според ответника, не
може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали,
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Иска се претенцията за парично обезщетение на А.
да бъде отхвърлено.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че твърденията на ищеца не са доказани от фактическа страна, респективно
исковете не са основателни по отношение на претендирания размер.
II. За фактите :
6. В хода на съдебното производство, се
представи справка изх. № 165 от
07.01.2020г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, съобразно която лишеният
от свобода А. ***, наказание „лишаване от свобода“ в периодите от 18.09.2015г.
до 07.06.2016г. ; от 19.10.2016г. до 22.12.2017г. и от 03.05.2019г. до момента
на съставяне на справката.
По заповед на за Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, лишеният от свобода е бил преведен за
лечение в белодробно отделение на Специализираната болница за активно лечение
на лишени от свобода към затвора в Ловеч. След приключване на лечението, на 18.10.2016 г.
А. ***.
А. е задържан на 07.07.2015 година, като с
Определение от 09.07.2015 година по ЧНД №1299 по описа за 2015г. на Районен съд
Пазарджик.
Начало на изтърпяване на наказанието е
07.07.2015 г., като е поставен в условията на строг режим.
След влизане в сила на присъда по НОХД № 1991 по
описа за 2015 г. на Районен съд Пазарджик, на 09.02.2016 г., А. е настанен в
четвърто отделение, в спално помещение № 401. Размери на помещението са 3,61м.
х 8,26м., т.е. с площ от 29,81кв. м. Към спалното помещение има санитарен възел
с размери 1,37м. х 1,1м. или с площ от 1,51 кв.м. Спалното помещение разполага
с 8 двойни вишки с размери 70/190, 8 шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с
размери 120/40 см. и два стола с размери 0.4/34 см. В килията А. престоява до
07.03.2016г., когато със заповед е преведен за лечение в затвора Ловеч.
На 27.10.2016 г., след приключване на лечението
е преведен обратно в затвора Пазарджик и е настанен в спално помещение № 402.
Размерите на помещението са 12,2 м. х 3,6 м., тоест с площ от 43,92 кв. м. Към
спалното помещение има санитарен възел с размери 1,53 м. х 1,2 м.-1,84 кв.м.
Спалното помещение разполага с 9 двойни вишки с размери 70/190, 9 шкафчета с
размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40 см. и два стола с размери 0.4/04 см.
От 27.10.2016г. до 31.10.2016г. в спалното
помещение са настанени 16 лишени от свобода, от 01.11.2016 г. до 06.11.2016 г.
са настанени 15 лишени от свобода, от 07.11.2016 г. до 05.12.2016 г. са
настанени 14 лишени от свобода, от 06.12.2016 г. до 11.12.2016 г. са настанени
13 лишени от свобода, от 12.12.2016 г. до 16.03.2016 г. са настанени 12 лишени
от свобода.
На 17.03.2017 г. е преместен в Пето отделение, в
спално помещение № 502. Общата площ на спалното помещение е с размери 3,68 м. x
10,41 м., тоест с площ от 38,31 м², като санитарния възел към него е с размери 1,33 м. x 1,17
м., тоест с площ от 1,56 м². Килията разполага с 6 двойни вишки с размери 70/190см., 6
шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40см. и два стола с размери
0.4/04 см. До 31.03.2017 г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 01.04.2017
г. до 03.04.2017г. са били настанени 12 лишени от свобода, от 04.04.2017 г. до
04.04.2017 г. са били настанени 11 лишени от свобода, от 05.05.2017 г. до
25.05.2017 г. са били настанени 10 лишени от свобода, от 26.05.2017 г. до
01.06.2017 г. са били настанени 9 лишени от свобода, от 02.06.2017 г. до 08.06.2017 г. са били настанени 10
лишени от свобода, от 09.06.2017 г. до 12.06.2017г. са били настанени 11 лишени от свобода, от 13
06.2017 г. до 31.06.2017 г. са били настанени 12 лишени от свобода, от
01.07.2017 г. до 06.07.2017 г. са били настанени 10 лишени от свобода, от
07.07.2017 г. до 10.07.2017 г. са били настанени 9 лишени от свобода, от
11.07.2017г. до 17.07.2017 г. са били настанени
8 лишени от свобода, от 18.07.2017 г. до 07.08.2017г. са били настанени
9 лишени от свобода, от 08.08.2017 г. до 13.08.2017 г. са били настанени 8
лишени от свобода, от 14.08.2017 г. до 17.09.2017 г. са били настанени 7 лишени
от свобода.
На 18.09.2017 г. е преместен в спално помещение
№ 607 и до освобождаването му на 21.12.2017 г., в килията са настанени 18
лишени от свобода. Общата площ на спалното помещение е с размери 50,70 кв.м.,
като към него има санитарен възел с размер 1,0x1,10м., тоест с площ от 1,10
кв.м. Спалното помещение разполага с 10 двойни вишни с размери 70/190 см., 10
шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/150 см. и два стола с
размери 0.4/04 см.
Лишеният от свобода А. е бил наказан с
„изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”, затова, че на
13.03.2017 г. е нарушил установените в затвора правила, като е упражнил
физическо насилие спрямо лишеният от свобода Найден Николаев Кочев. На
21.03.2017 г. в 16.30 часа, Й.А.А. е настанен в спално помещение № 103 за
изтърпяване на наложеното му наказание. Помещението не разполага със санитарен
възел. Лишеният от свобода е изтърпял наказанието си на 04.04.2017 г. в 16.30
ч. Площта на помещението е 3,62 м. x 1,85 м., тоест с площ от 6,70 кв.м. В
наказателните килии обзавеждането е било от две легла, шкафче и малка маса. А.
е търпял наказанието в килията сам.
Лишените от свобода ежедневно провеждат престой
на открито с времетраене 1 час и 10 минути.
Посочено в справката е, че изтърпяващите
дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия” преди ремонтните
дейности имали неограничен достъп до течаща вода и санитарен възел. Преди
закуска, обяд и вечеря се осигурявало време за личен тоалет в рамките на 30
минути, който включвал посещение на общата умивалня и тоалетна. През останалото
време достъпът на настанените там лица се осигурявал перманентно от постовите
полицаи при изявено желание от осъдените. Всички лишени от свобода посещавали
затворническата баня два пъти в седмицата.
В случая обаче, в справката не е конкретизирано,
кога е бил извършен въпросния ремонт, в какво се изразява той и кога е бил
завършен.
В справката е посочено още, че в затвора
Пазарджик няма специални таблици или разпореждания относно храната на
мюсюлманите. Те се хранят с менюто за съответния ден, като ястията им се
приготвят с пилешко или телешко месо. Й.А. депозирал молба от 05.10.2015 г. за
включване в диета без свинско месо.
Относно следващият период от пребиваването на А.
*** и посочено следното : А. е бил задържан на 12.03.2019 г., като с
Определение от 15.03.2019 г. по ЧНД № 508 по описа за 2019г. на Районен съд
Пазарджик му е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по Досъдебно
производство № 262/19г. по описа на РУ на МВР Пазарджик. Периода през които е
бил задържан в ареста е от 12.03.2019г. до 03.05.2019г. От 12.03.2019г. до
28.03.2019г. е пребивавал в килия №305, която е с площ 20,85 м²,
като в нея са били настанени 6 човека. От 28.03.2019г. до 03.04.2019г. в килия
№305 са били настанени 4 човека. От 05.04.2019г. до 06. 04.2019г. в килия №305
площ 20,85 кв.м, са били настанени 3 човека. От 06.04.2019г. до 11.04.2019г., в
килия №305 площ 20,85 кв.м, са били настанени 4 човека. От 11.04.2019г. до
03.05.2019г. в килия №305 площ 20,85 кв.м., са били настанени 3 човека. Килията
е била оборудвана с три единични, и едно върху едно легло и четири шкафчета.
Графика за къпане на задържаните в ареста е всяка сряда и неделя от 14:00ч. до
16:00ч. в самостоятелен санитарен възел помещението. Имало е течаща вода по
всяко време. Посочената площ на помещението включва и санитарният възел в тях,
който е с размери 1.30м. х 1,50 м., тоест с площ от 1,м².
С Присъда № 95 от 30.05.2019г по нохд № 869 по
описа за 2019г. на Районен съд Пазарджик, А. е признат за виновен в извършване
на престъпление от общ характер и е осъден на една година лишаване от
свобода. Присъдата е в сила 15.06.2019
г. С Постановление от 19.06.2019 г. на Районна прокуратура Пазарджик е
приспаднато предварително задържане от за срок от 3 месеца 9 дни.
Начало на изтърпяване на наказанието е
21.06.2019 г., като А. е бил поставен в
условията на строг режим на 21.06.2019 г.
Постъпил е в затвора Пазарджик на 03.05.2019 г.
На 09.05.2019 г. А. е настанен в спално
помещение № 904. До 03.06.2019 г. в
спалното помещение са настанени 12 лишени от свобода. От 04.06.2019 г. до
06.06.2019 г., са били 9 лишени от свобода, от 07.06.2019 г. до 24.06.2019 г.
са били 7 лишени от свобода. Размерите на въпросното спално помещение са 3,85м.
x 6,35м. или с площ от 24,51м². Спалното помещение е
преходно с помещение № 903, което разполага със санитарен възел с размери
1,23м. x 1,15м., или с площ от 1,41 м². Килията разполага с 5 двойни вишки
с размери 70/90, 5см.; шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40
см. и два стола с размери 0.4/04 см.
На 25.06.2019г., лишеният от свобода А. е
настанен в спално помещение № 607, като в помещението има общо 19 лишени от
свобода до 30.06.2019 г. От 01.07.2019г. до 08.07.2019г., са били настанени 17
лишени от свобода. От 09.07.2019 г. до 31.07.2019г., са били настанени 15
лишени от свобода. От 01.08.2019 г. да 02.08.2019 г., са били настанени 16 лишени от
свобода, от 03.08.2019 г. до 19.08.2019 г., са били настанени 17 лишени от
свобода, от 20.08.2019 г. до 29.08.2019 г., са били настанени 16 лишени, от
30.08.2019 до 31.08.2019 г., са били настанени 17 лишени от свобода, от
01.09.2019 г. до 12.09.2019 г., са били настанени 16 лишени от свобода, от
13.09.2019 г. до 30.09.2019 г., са били настанени 18 лишени от свобода, от
01.10.2019 г. до 10.10.2019 г., са били настанени 17 лишени от свобода, от
11.10.2019 г. до 30 10.2019 г., са били настанени 16 лишени от свобода.
На 31.10.2019 г. Ангелово е бил настанен в
806-то спално помещение и до 30.11.2019 г.
в килията са обитавали 9 лишени от свобода. От 01.12.2019 г. до 08.12.2019 г.,
са били настанени 7 лишени от свобода, от 09.12.2019 г. до 11.12.2019 г., са
били настанени 8 лишени от свобода, от 12.12.2019 г. до 1 12.2019 г., са били
настанени 7 лишени от свобода, от 20.12.2019 г. до 31.12.2019 г., са били
настанени 6 лишени от свобода. Спалното помещение е с площ 30,40 м², към килията има
санитарен възел с размери 1,9 м². Килията разполага с 5 двойни вишки с
размери 70/190, 5 см., шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 120/40
см. и два стола с размери 0.4/04 см.
При последното изтърпяване на наказание, А. е
наказван един път с престой в наказателна килия. На 07.о7.2019 г. около 17:40
часа при излизане от столовата на затвора след вечеря, постовият надзирател на
пост №2, мл. инсп. Д. предупреждава лишения от свобода А. да не изнася храна от
столовата на основание заповед №Л- 9509 от 22.12.2009 г. на Главен директор на
ГД“ИН“. Лишеният от свобода е отказал да изпълни разпореждането и
демонстративно е хвърлил хляба на земята. Младши инспектор Джонев му е
разпоредил да вземе хляба от земята и да го занесе в столовата, но А. е отказал
да изпълни разпореждането, започнал е да вика и ръкомаха с ръце заплашително
към постовия. На основание чл. 113 от ППЗИНЗС, мл. испектори Джонев и Богалинов
използвали физическа сила за овладяване на ситуацията. Лишеният от свобода А. е
прегледан в медицинския център на затвора и е издаден протокол за травматични
увреждания №8, като е уведомена прокуратурата. Със заповед №253 от 02.07.2019
г., А. е наказан с „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. На 18.07.2019
г. е настанен в спално помещение № 202. Помещението е с площ 22,60 м², а
санитарния възел е с площ от 1,9м²,
Спалното помещение - наказателна килия разполага с 4 бр. легла размери 70/190,
2см., шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 80/50 см. и един стол с
размери 0.4/04 см. Спалното помещение е основно ремонтирано. Подменена е била
дограмата, осветлението, положена е била нова подова настилка с теракота, парно
с алуминиев радиатор, стените са пребоядисани. Изграден е нов санитарен възел,
леглата и шкафовете са реновирани. Наказанието е изтърпяно на 23.07.2019г. В
наказателната килия са били още лишените от свобода Д. Г. Д., С. И. Д. до
22.07.2019 г., И.И.Ю. и И. З. К. от 22.07.2019 г.
Условията за обитаване в Затвора Пазарджик, са
описани по следния начин :
В спалните помещения леглата са разположени
перпендикулярно на външните стени и са предимно едно над друго. За всеки лишен
от свобода е осигурено ползването на шкафче за съхраняване на личните им вещи.
Стените на горепосочените помещения са измазани с варова мазилка. Тоалетните
разполагат е течаща вода, казанчета, тоалетни чинии и мивки. Ежемесечно във
всички отделения се предоставят препарати за почистване, а освен това лишените
от свобода биха могли да си закупят допълнително от затворническата лавка.
Лишените от свобода са длъжни да почистват спалните помещения и санитарните
възли и при ежедневно хигиенизиране не би следвало да има неприятна миризма от
тоалетните. В затвора са извършвани частични ремонти в спалните помещения, а
към момента на изготвяне на справката се извършва цялостен ремонт. За
третирането на хлебарки, дървеници и гризачи в затвора Пазарджик, Главна
дирекция „ИН“ има сключен централен договор с „ДДД-1“ ООД София за дезинфекция,
дезинсекция и дератизация и помещенията се третират ежемесечно. Й.А. не е не
подавал оплаквания за наличието на хлебарки, дървеници и гризачи, плесен и
мухъл в спалните помещения. *** няма помещения с капещи тавани и счупени
прозорци.
Качеството и количеството на храната, която се
полага на лишените от свобода се определя по рецептурник с необходимия калориен
състав. На лишените от свобода със здравословни проблеми се предоставя диетична
храна.
Във всички отделения ежемесечно се раздават
перилни и почистващи препарати и тоалетни сапуни на лишените от свобода.
Ежеседмично се прави основно почистване на всички помещения в корпуса на
затвора. Поддържането на хигиената в коридорите, санитарните възли и спалните
помещения, включително и на тези, в които е пребивавал л.св. А., се осъществява
от самите лишени от свобода ежедневно и по предварително изготвени графици.
Според трета представена по делото Справка изх.
№ 81/20 от 01.06.2020г.(л.189), по нохд № 56 по описа
на Районен съд Пазарджик, с влязла в сила на 11.03.2020г. присъда, А. е осъден
на лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца. С влязла в сила на
15.06.2019г. присъда, по нохд № 869 по описа на Районен съд Пазарджик, А. е бил
осъден на 1 година лишаване от свобода. Определено е едно общо наказание от 2
години и 4 месеца. Началото на изтърпяване на общото наказание е започнало на
16.04.2020г.
7. С Експертно решение № 2149 от 05.06.2017г. на
ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД, относно Й.А.А. е определена 80% трайна
нетрудоспособност, без чужда помощ, за период от 1 година, като основанието е установена
туберкулоза на дихателните органи, потвърдена бактериологично и хистологично.
В хода на настоящото производство, бе прието без
заявени резерви от страните, заключение по назначена съдебно – медицинска
експертиза. Вещото лице д-р. Д.Д., след
като се е запознал с всички данни по делото и е прегледал наличната и относима
медицинска документация е формирал следните констатации и експертни изводи :
Преди постъпването в затвора на 18.09.2015 год.,
11 месеца е бил на свобода и е живял при сестра си в къщата им в гр. Пазарджик.
Няма данни за болни членове на семейството. Баща му и майка му са починали. При
постъпването в затвора в Пазарджик през септември 2015 год. е бил клинично
здрав. Диагностицирана туберкулоза на
белия дроб на 2 юни 2016 год., т.е. около 8 месеца след поредното постъпване в
затвора в Пазарджик. Проведено е специфично медикаментозно лечение в болницата
при затвора - Ловеч. Проведено е последващо специфично лечение и наблюдение н
стационара на МЦ при затвора в Пазарджик. Наблюдаван е от пулмолог-фтизиатьр и
са осъществявани контролни изследвания (м. юни 2017 год.) - рентгенография на
белия дроб, изследване на кръв и микробиологично изследване на храчка. Към
момента на изготвяне на експертизата, няма данни за активизиране на заболяването.
Регистрирано е (2019 год.) травматично увреждане в областта на дясна лакътна
става с последвало оперативно лечение.
При така констатираните данни, д.р. Д. е
посочил, че Й.А. е боледувал от „Инфилтративно-пневмонична тубркулоза на белите
дробове във фаза на разпадане. БК (+) положително“. Няма данни за придружаващи
заболявания. Заболяването е диагностицирано на 02.06.2016 гад. по време на
престоя му *** в Пазарджик. В активната фаза е насочен за специфично лечение в
болницата към затвора Ловеч, след което в продължителната фаза, лечението с два
медикамента е проведено в затвора в гр. Пазарджик, под контрол на
пулмолог-фтизиатър. След контролни изследвания противотуберкулозното лечение е
спряно през м. януари 2017 гад. В резултат на проведеното лечение ищецът Й.А.А.
и излекуван и в момента е клинически здрав.
Според вещото лице, болните от туберкулоза
чувстват отпадналост и безсилие. Налице е безапетитие, което води до отслабване
на тегло. Оплакват от болки в гърдите - засилващи се при дишане и кашлица.
Упоритата кашлица е характерен симптом и е съпроводена с отделяне на храчки,
примесени с кръв. Съобщават за повишена температура - продължително
температурно състояние с нощно изпотяване.
Относно възможната причинна връзка между
настъпването на заболяването и пребиваването на А. в затвора, д-р Д. е посочил,
че ищеца е от така наречена рискова група - ромска общност, няколкократно
лишаван от свобода с ниско интелектуално развитие, социална и здравна култура.
При това положение, според вещото лице, реална е възможността той да е бил с
латентна туберкулозна инфекция с неизвестна давност, която е протичала клинично
безсимптомно. Латентния период при това заболяване е в широки граници – от
месеци до години. Ищецът няколкократно е постъпвал и напускал затвора в Пазарджик.
При това положение, според д-р Д. не може да се каже с точност кога и къде е
настъпило заразяването на А. с туберкулозния бактерии. Споменатите рискови
фактори могат да причинят преминаването на латентната туберкулозна инфекция в
болест, включително и в конкретния случай т.е. налице е непряка
причинно-следствена връзка.
В съдебно заседание, вещото лице е допълнило, че
при осъществен контакт с друг заразноболен от туберкулоза, всеки човек може да
приеме причинителят на туберкулоза. В така наречената латентна форма може да
съществува месеци и години. В даден момент, когато има намаляване на имунната
защита на организма, недохранване, това латентно състояние или дремещо може да
се превърне в активна форма и тогава вече да прояви клиниката и заболяването на
туберкулоза. Той в един период няколко пъти е влизал и излизал от затвора
трудно може да се каже, кога точно и къде е осъществен контакт с такъв болен.
Възможно е болестта при А. да бъде предизвикана и от лошите битови условия и
количеството и качеството на храната в затвора. Това води до понижаване на
имунитета и съответно този дремещ микроорганизъм в организма да се прояви в
активно заболяване.
8. В съдебно заседание на 11.06.2020г., бяха
изслушани показанията на свидетелите Д.С.Ш. и Д.Р.А..
Свидетеля Ш. заявява, че към момента е
осъществен цялостен ремонт на затвора и условията според него са много
добри. Твърди да знае, че А. има над 20
осъждания, както и че е нарушител на вътрешния ред, агресивен е, и е в лоши отношения
с другите осъдени. Сочи, че не е бил свидетел на инцидента 28.02.2020г., но
доколкото си спомням лишените от свобода били употребили алкохол.
Според Ш., задължение на лишените от свобода е
да си почистват в килиите, като от администрацията на затвора осигурявали
препарати ежемесечно. Според него, храната в затвора е на много добро ниво.
Имаме готвач, който готви по рецептурна книжка. Ежедневно се приготвя храната,
като има главен готвач и готвачи от лишените от свобода. Свидетеля заявява, че
лишените от свобода претендирали, че има хлебарки в сградата и затова не им се
разрешавало да носят храна по килиите. Ш. твърди, че не е виждал в затвора да
има плъхове или други гризачи. Според него има сключен договор с дружество
което извършва дератизация и друга обработка против насекоми и гризачи.
Според свидетеля А., към момента на разпита, не
обитавали една килия с А.. Преди 2-3 месеца били заедно в една килия.
Първоначално А. бил в 806-та килия и той бил с него. Имало 10 легла, и шкафче
имало. Били 10 човека, поради което било твърде пренаселено. Имало мивка със
студена вода. Имало прозорци, имало достатъчно слънчева светлина, но в 22.00
часа изключвали електрическото осветление. Постоянно имало мишки, дървеници и
други насекоми и гризачи. Трима човека били бити от надзиратели. Това станало
на 28.02.2020 г. и Й. бил единия от битите. Твърди да знае, че Й. е болен от
туберкулоза.
9. Относно посоченият в исковата молба
„инцидент“ на 07.07.2019г., по делото е приобщена Прокурорска преписка № 2520
на Районна прокуратура Пазарджик(л.29), започната на 11.07.2019г. и приключила на
30.09.2019г. С Постановление от 12.07.2019г. на мл. прокурор при Районна
прокуратура Пазарджик е разпоредено, да се извърши проверка, в хода на която да
се снемат подробни писмени обяснения от Й.А., който да посочи начина на получаване
на травмите, причините за това и лицата, от които са нанесени ; да се снемат
писмени обяснения от служители на пенитенциарното учреждение, които са били на
смяна и са възприели релевантни за преписката обстоятелства ; да се изиска
справка от Затвор-Пазарджик постъпил ли е сигнал от страна на лишеният от
свобода А., съдържащ оплакване от нечие
противоправно поведение от дата 07.07.2019г., и съответно в хода на проверката
да се извършат и други действия с цел разкриване на обективната истина.
В Постановление № PRB 20190333543101 от
30.09.2019г. на Районна прокуратура Пазарджик(л.30) е прието за установено, че на 07.07.2019г., А.
вечерял в столовата част на затвора, след което взел полагащия му се хляб и се
насочил с него към килията си. Действията на лишения от свобода А. били
възприети от инсп. Юлиян Д. Джонев, който бил на работа, като постови.
Последният се опитал да обясни, на лишения от свобода А., че изнасянето на
храна и качването й по килиите било забранено, но лишения от свобода А. се
развикал и започнал да се държи агресивно. Тогава инсп. Джонев му разпоредил да
се върне и да остави хляба на мястото му в столовата, но лишения от свобода А.
демонстративно го хвърлил на земята, крещейки по адрес на служителя на затвора
и ръкомахайки агресивно към него. Джонев разпоредил на лишения от свобода А. да
вдигне незабавно хляба от земята и да го върне на мястото му, но лишения от
свобода А. не изпълнил и това разпореждане, като се опитал да го заобиколи и да
му мине в гръб. Тъй като ситуацията ескалирала бързо, а поведението на лишения
от свобода А. било
агресивно и непредвидимо, инсп. Джонев и колегата му Александър Богалинов били
принудени да използват физическа сила, за да го укротят, но тъй като лишения от
свобода А. продължил да буйства те били принудени да го повалят на земята, без
да използват помощни средства. В резултат на случилото се на лишения от свобода
А. били причинени леки телесни повреди изразяващи се в охлузване в горната част
на лявата гръдна половина и точковидно зачервяване в долната й част, охлузване
на лявата предмишница и зачервяване в дясната част на врата. Всички те са били
надлежно констатирани в приложената към преписката медицинска документация и
снимков материал.
След инцидента, със Заповед № Д-265 от
09.07.2019 г.(л.
55 по делото),
издадена от Началника на Затвора, лишеният от свобода Й.А. е наказан
дисциплинарно с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за
срок от седем дни“.
При това положение, от страна на прокурора е
формиран извода, че не е било извършено престъпление от общ характер по чл.
131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК относно лишения от свобода А..
Нанесените на последния травматични увреждания са били в резултат на
неправомерното му поведение, отказа му да се съобрази с разпорежданията на
затворническия персонал, агресивното и арогантното му поведение, което е довело
до съответната реакция по неговото задържане с цел да се възстанови и запази
вътрешния ред в затвора. В този смисъл според прокурора от Районна прокуратура
Пазарджик, действията на служителите на затвора не са общественоопасни
доколкото същите са били съобразени с техните служебни задължения и с оглед на
създалата се ситуация са били напълно оправдани.
Като краен резултат е постановен отказ да се
образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 2520/2019г. на
Районна прокуратура Пазарджик.
III. За правото :
10. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на
условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус е административна по своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието на А. *** в периода от 05.12.2016г. до
25.06.2018г. определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода не може да е по-малка от 4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
12. Според представените подробни справки
относно пребиваването на А. в Затвора Пазарджик се установява, че там той е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в следните периоди : от 07.07.2015г.
до 07.06.2016г. ; 19.10.2016г. до 22.12.2017г. и от 03.05.2019г. до
19.12.2019г.
Както се посочи в предходния раздел от
настоящото решение, по заповед на за Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ от 03.06.2016г., А. е бил преведен за лечение в белодробно
отделение на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода
към затвора в Ловеч. След приключване на лечението, на 18.10.2016 г. А. ***.
Относно периода 08.06.2016г. до 18.10.2016г., по
делото нито са заявени, нито пък установени данни, А. да е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Това ще рече, че относно периодите 18.09.2015г.
до 07.06.2016г. ; от 19.10.2016г. до 22.12.2017г. и от 24.02.2019г. до
19.12.2019г.(съобразно
конкретизацията на исковата претенция направена с молба вх. № 985 от
05.02.2020г.),
твърденията на ищеца, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пазарджик, следва да бъдат приети за истинни.
13. Съотнасянето на описаните данни в предходния
раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че
помещенията в които е обитавал Куковски при изтърпяване на наложеното му
наказание, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване. В този контекст са и показанията на разпитания по делото
свидетел Ш.. Доказателства за противно не се заявиха и не се представиха по делото.
По отношение на твърденията, че в помещенията
има плъхове и инсекти, по делото се посочиха конкретни данни за извършвани
дезинфекция, дератизация и дезинсекция, които не бяха оспорени от страна на
ищеца и съответно доказателства за противното не се представиха.
14. На следващо място, от данните по делото не е
възможно да се направи еднозначен и несъмнен извод, че при „инцидента“ на
07.07.2019г., на А. противоправно са били причинени телесни повреди, в резултат
на които той е търпял дискомфорт, болки и страдания. В т. 10 от настоящото
решение, подробно се изложиха както установените по делото факти, така и
аргументите на прокурора от Районна прокуратура Пазарджик, обосновали отказа му
да образува да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка №
2520/2019г. Няма причина, изводите обективирани в Постановление № PRB 20190333543101 от
30.09.2019г. на Районна прокуратура Пазарджик да не бъдат споделени и възприети
изцяло. Те съответстват на данните по делото, като доказателства за нещо
различно от приетото за установено, не се заявиха и не се установиха.
Що се отнася до следващия заявен от ищеца в хода
на съдебното производство „инцидент“ от 28.02.2020г.(така в Молба вх. №
09.03.2020г. – л. 147),
следва да се отбележи, че той е извън заявените искови периоди, поради което
няма релация с исковите претенции и не следва да бъде обсъждан.
15. Както се посочи, според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 м².
От представените по делото справки обаче, се
констатира следното :
Относно периода 18.09.2015г. до 07.06.2016г., в
представената по делото подробна справка е посочено единствено, че на
09.02.2016 г., А. е настанен в четвърто отделение, в спално помещение №
401, което е с площ от 29,81кв. м.
Спалното помещение е разполагало с 8 двойни вишки. В килията А. престоява до
07.03.2016г., когато със заповед е преведен за лечение в затвора Ловеч. Това,
при липсата на каквито и да е други данни ще рече, че на всеки един от
пребиваващите в килията 16 човека е било осигурено едва 1,86м² жилищна
площ
Този факт е достатъчен за да се приеме, че в
този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в
размер на 550,00 лева, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен.
16. Относно исковата претенция за периода
19.10.2016г. до 22.12.2017г., по делото се установи следното :
След приключване на лечението в гр. Ловеч,
лишеният от свобода А. е бил настанен в спално помещение № 402 с площ от 43,92 кв. м.
Спалното помещение разполага с 9 двойни вишки,
като от 27.10.2016г. до 31.10.2001г. в спалното помещение са настанени
16 лишени от свобода, т.е. по 2,74м² на човек ; от
01.11.2016 г. до 06.11.2016 г. са настанени 15 лишени от свобода, т.е. по 2,93м² на човек ; от 07.11.2016 г.
до 05.12.2016 г. са настанени 14 лишени от свобода, т.е. по 3,13м² на човек ; от 06.12.2016 г.
до 11.12.2016 г. са настанени 13 лишени от свобода, т.е. по 3,37м² на човек ; от 12.12.2016 г.
до 16.03.2016 г. са настанени 12 лишени от свобода, т.е. по 3,66м² на човек.
На 17.03.2017 г. А. е бил преместен в спално
помещение № 502, с площ от 38,31 м². Килията разполага с 6 двойни вишки и
е била обитавана, както следва : до 31.03.2017 г. са били настанени 9 лишени от
свобода, т.е. по 4,25м² на човек ; от 01.04.2017 г. до 03.04.2017г. са
били настанени 12 лишени от свобода, т.е. по 3,19м²
на човек ; от 04.04.2017 г. до 04.04.2017 г. са били настанени 11 лишени от
свобода, т.е. по 3,48м² на
човек ; от 05.05.2017 г. до 25.05.2017 г. са били настанени 10 лишени от
свобода, т.е. по 3,83м² на
човек ; от 26.05.2017 г. до 01.06.2017 г. са били настанени 9 лишени от
свобода, т.е.
по 4,25м² на човек ; от 02.06.2017г. до 08.06.2017 г. са били настанени 10
лишени от свобода, т.е.
по 3,83м² на човек ; от
09.06.2017 г. до 12.06.2017г. са били
настанени 11 лишени от свобода, т.е. по 3,48м²
на човек ; от 13.06.2017 г. до 31.06.2017 г. са били настанени 12 лишени от
свобода, т.е. по 3,19м² на
човек ; от 01.07.2017 г. до 06.07.2017 г. са били настанени 10 лишени от
свобода, т.е. по 3,83м² на
човек ; от 07.07.2017 г. до 10.07.2017 г. са били настанени 9 лишени от
свобода, т.е. по 4,25м² на човек ; от 11.07.2017г. до 17.07.2017 г. са
били настанени 8 лишени от свобода, т.е.
по 4,79м² на човек ; от 18.07.2017 г. до 07.08.2017г. са били настанени 9
лишени от свобода, т.е. по 4,25м² на човек ; от 08.08.2017 г. до
13.08.2017 г. са били настанени 8 лишени от свобода, т.е. по 4,79 м² на
човек ; от 14.08.2017 г. до 17.09.2017 г. са били настанени 7 лишени от свобода,
т.е. по
5,47м² на човек.
На 18.09.2017 г. е преместен в спално помещение
№ 607 и до освобождаването му на 21.12.2017 г., в килията са настанени 18
лишени от свобода. Общата площ на спалното помещение е с размери 50,70 кв.м.,
което ще рече по 2,82м²на човек.
Тези факти са достатъчни за да се приеме, че
относно вторият исков период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание А. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
като в продължение на 7 месеца и 20 дни, той е обитавал помещения в които
жилищната площ е била по-малка от 4,00 м². При това положение, правилото на чл.
284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в
размер на 395,00 лева, за целия този период. В този размер искът следва да бъде
уважен.
17. Относно исковата претенция за периода
03.05.2019г. до 19.12.2017г., по делото се установи следното :
За изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода, А. *** на 03.05.2019 г. на 09.05.2019 г. е настанен в
спално помещение № 904, което е с площ от 24,51м². До 03.06.2019г. в
спалното помещение са настанени 12 лишени от свобода, т.е. по 2,04м² на човек ; от 04.06.2019 г.
до 06.06.2019 г., са били 9 лишени от свобода, т.е. по 2,72м² на човек ; от 07.06.2019 г. до 24.06.2019 г. са били 7
лишени от свобода, т.е. по 3,50м²
на човек.
На 25.06.2019г., лишеният от свобода А. е
настанен в спално помещение № 607, което е с площ 30,40 м². До
30.6.2019г., в помещението са били настанени общо 19 лишени от свобода, т.е. по 1,60м² на човек ; от 01.07.2019г.
до 08.07.2019г., са били настанени 17 лишени от свобода, т.е. по 1,79м² на човек ; от 09.07.2019 г.
до 31.07.2019г., са били настанени 15 лишени от свобода, т.е. по 2,03м² на човек ; от 01.08.2019 г.
да 02.08.2019 г., са били настанени 16 лишени от свобода, т.е. по 1,90м² на човек ; от 03.08.2019 г.
до 19.08.2019 г., са били настанени 17 лишени от свобода, т.е. по 1,79м² на човек ; от 20.08.2019 г. до 29.08.2019 г., са били
настанени 16 лишени, т.е. по 1,90м²
на човек ; от 30.08.2019 до 31.08.2019 г., са били настанени 17 лишени от
свобода, т.е. по 1,79м² на
човек ; от 01.09.2019 г. до 12.09.2019 г., са били настанени 16 лишени от
свобода, т.е. по 1,90м² на
човек ; от 13.09.2019 г. до 30.09.2019 г., са били настанени 18 лишени от
свобода, т.е. по 1,69м² на
човек ; от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г., са били настанени 17 лишени от
свобода, т.е. по 1,79м² на
човек ; от 11.10.2019 г. до 30 10.2019 г., са били настанени 16 лишени от
свобода, т.е. по 1,90м² на
човек.
На 31.10.2019 г. Ангелово е бил настанен в
806-то спално помещениекоето е с площ от 30,40 м², като до 30.11.2019г. в килията
са обитавали 9 лишени от свобода, т.е. по 3,38м²
на човек. От 01.12.2019 г. до 08.12.2019 г., са били настанени 7 лишени от
свобода, т.е. по 4,34м² на човек ; от 09.12.2019 г. до 11.12.2019 г., са
били настанени 8 лишени от свобода, т.е. по 3,80м² на човек ; от 12.12.2019 г. до 1 12.2019 г., са били
настанени 7 лишени от свобода, т.е. по 5,06м² на човек ; от 20.12.2019 г.
до 31.12.2019 г., са били настанени 6 лишени от свобода, т.е. по 5,06м² на
човек.
Тези факти са достатъчни за да се приеме, че
относно вторият исков период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание А. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
като в продължение на 4 месеца и 22 дни, той е обитавал помещения в които
жилищната площ е била по-малка от 4,00 м². При това положение, правилото
на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определено по
справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от
служителите на ответника, естеството и степента на претърпените негативни
психически състояние от ищеца, както и времето на престой на същия в тези
условия, Съдът счита, че справедливото обезщетение по тази искова претенция е в
размер на 350,00 лева, за целия този период. В този размер искът следва да бъде
уважен.
Спрямо тези размери на главните искове, ще
следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано съответно от 07.06.2016г., от 22.12.2017г. и от
19.12.2019г.(т.е. от края на всеки исков период за който се твърди да е
причинявана вредата), до окончателното изплащане на сумите.
IV. За разноските :
18. От страна на ищеца не е заявявано
искане да присъждане на разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на Й.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 550,00лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща
обезщетение за претърпени в периода 18.09.2015г. до 07.06.2016г. неимуществени
вреди, както и обезщетение за забавено плащане на исковата сума, считано от
07.06.2016г. до окончателното ѝ изплащане ; сумата от 395,00 лв.(триста деветдесет и пет лева), представляваща
обезщетение за претърпени в периода 19.10.2016г. до 22.12.2017г. неимуществени
вреди, както и обезщетение за забавено плащане на исковата сума, считано от
22.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане ; сумата от 350,00
лв.(триста петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в
периода 03.05.2019г. до 19.12.2017г. неимуществени вреди, както и обезщетение
за забавено плащане на исковата сума, считано от 19.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане .
ОТХВЪРЛЯ
исковите
претенции на Й.А.А., ЕГН **********,***, да бъде осъдена Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му
заплати сумата – за разликата от 1295,00лв. до пълния заявен размер от
50000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в периодите 18.09.2015г.
до 07.06.2016г. ; от 19.10.2016г. до 22.12.2017г. и от 24.02.2019г. до
19.12.2019г, както и обезщетение за забавено плащане на тази искова сума,
считано от 07.05.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№975/04.12.2020 Г. ПО АД№992/04.12.2020 Г. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПАЗАРДЖИК
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№448/13.07.2020г. постановено по адм.д. № 1445/19г. по описа на Административен
съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.