№ 1149
гр. Русе, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105493 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 127а, ал.2 СК.
Постъпила е искова молба от В. Т. СТ. против Г. ПЛ. П., в която се
твърди, че двамата са родители на детето С.В. С., родителските права по
отношение на което се упражнявали от ответницата съгласно решение по
гражданско дело №***/2014г. по описа на Районен съд – Русе, а на бащата
бил определен режим на лични отношения с детето. Ищецът твърди, че от
повече от десет години живее и работи в чужбина, понастоящем в ***, но
нямал възможност да извежда детето извън територията на България поради
липсата на съгласие за това от майката. По този начин детето било лишено от
възможността да посещава други държави както своите връстници, съответно
и ограничавало възможностите на бащата да пътува свободно с детето по
време на режима му на лични отношения. Поради това се моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да се замести липсващо съгласие на
ответницата за издаване на необходимите документи и за пътуването на
детето извън страната придружавано от своя баща, без съгласието на майката.
В срока по чл.131 ГПК ответницата изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Твърди, че не е в
интерес на детето в настоящия момент да бъде дадено исканото разрешение с
1
оглед усложнената епидемиологична обстановка в страната, а и в страните до
които се иска да има възможност ищеца да пътува с него. Счита, че с
уважаване на направеното искане би се ограничил контакта на майката с
детето и тя ще бъде лишена да взема решения относно неговото възпитание и
отглеждане, което следвало да извършва с оглед предоставените й
родителски права.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
В. Т. СТ. и Г. ПЛ. П. са родители на детето С.В. С., род. на 03.03.2013г.
С решение от 09.06.2015г. по гражданско дело № *** от 2014г. по описа на
Районен съд – Русе, упражняването на родителските права по отношение на
детето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения с него през първата и третата събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00
ч., като до навършване на 3 години от детето тези срещи следва да се
осъществяват в присъствието на майката, а след това без нейно присъствие.
Служебно известно е на съда, че по инициатива на ищеца е образувано
гр.д. № ***/2021г. по описа на Районен съд – Русе за изменение на
първоначално определения му режим за лични контакти с детето, като е
поискано неговото увеличаване. Производството е приключило пред
първоинстанционния и въззивния съд, като е допуснато увеличение на
времето за контакти на бащата с детето, а именно всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, първата
половина от коледната и великденската ваканции през четните години и
втората половина на коледната и великденската ваканции през нечетните
години, включително е предвидена и възможност за контакт на бащата с
детето чрез видеовръзка по електронна съобщителна услуга, когато пребивава
в чужбина.
Няма спор по делото, а и се установява от представените по делото
доказателства, че детето понастоящем живее заедно със своята майка в гр.
Русе. Ищецът живее и работи през по-голяма част от годината в ***, като на
територията на България пребивава през летните месеци, когато живее в гр.
Кърджали.
Според изготвения по делото социален доклад от ДСП – Русе, за
2
детето С. се полагат много добри грижи от неговата майка, към която то е
силно привързано. Привързано е и към близките си по майчина линия.
Според заключението на изготвена по делото психологическа
експертиза, при извеждане в чужда държава „към момента“ и имайки предвид
силната емоционална връзка между детето и майката, това би довело до
смущения и дискомфорт в психо-емоционалното състояние на детето С..
Последното пред вещото лице демонстрирало гняв към своя баща заради
заведените от него съдебни дела и заради това, че липсвали контакти между
тях.
Свидетелят Л. М. Б. установява, че е в приятелски отношения с В.С.,
който му споделял за желанието си да контактува по-често със сина си и да
има възможността да го заведе в чужбина и конкретно в ***, където се бил
устроил да живее и работи. Искал просто да има възможност да пътува с
детето, но майката не давала съгласие за това. Свидетелят на няколко пъти
придружавал молителя при идването му в дома на майката, за да вземе детето.
Видял как последното е „раздвоено, объркано, стресирано“. Поглеждало към
майка си и отказвало да излезе с баща си. Един два пъти успяло да прегърне
баща си и се виждало, че иска да го гушне.
Свидетелят П.Б.Ш. установява, че съжителства с ответницата на
съпружески начала. Въпреки, че Г. не се противопоставяла на контактите на
сина й с баща му, детето не искало такива, тъй като имало ясен спомен за
лошото отношение на баща му спрямо него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а, ал.2 СК, когато родителите не могат да постигнат
съгласие по въпроси свързани с пътуване на децата им в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В конкретния случай
по делото категорично се установява нежеланието на майката да даде
разрешение детето да бъде изведено в чужбина от своя баща. В проведеното
открито съдебно заседание същата заявява, че дори и да я нямаше пандемията
пак не би била съгласна детето да бъде извеждано в чужбина. Това свое
становище обосновава с нежеланието на детето да контактува със своя баща и
най-вече със своите притеснения, тъй като те „нямат такава връзка помежду
си“.
3
Настоящият съдебен състав, съобразявайки изявленията на страните и
събраните по делото доказателства намира, че в случая отказът на
ответницата да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина заедно със своя
баща не е аргументиран с наличието на обективни пречки или други
основателни причини, а е резултат от нейното негативно отношение към
бащата, както и от страховете и притесненията, които изпитва като майка за
сигурността на детето си. Последните обаче не биха могли да бъдат основание
да се ограничават контактите на бащата с детето, дори и да бъде лишен от
възможността да пътува с детето в чужбина, още повече, че в случая няма
основание да се приеме, че бащата не разполага с необходимия родителски
капацитет, или че е склонен да има поведение, с което би могъл да застрашава
живота и здравето на сина си. Поради тази причина и съдебните състави в
производството за разширяване на режима на лични отношения на бащата са
допуснали такова разширяване, включително и за по-продължителни
периоди, които позволяват екскурзии и пътувания. Също така нежеланието на
детето да пътува със своя баща не би могло да бъде възприето, доколкото за
него би могло да се заключи, че е повлияно от негативното отношение на
майката. Детето е гневно на своя баща за делата, които води, но причината за
този гняв би могла да се търси и в реакциите на майката. Очевидно е, а и
заключението на вещото лице и на социалния доклад са в насока, че интереса
на детето предполага насърчаване на контакта му с бащата, а не за неговото
ограничаване. Възприемането на тезата на ответницата би довело до такова
ограничаване, което би могло да има негативни последици за психиката не
детето и да доведе до трайното му отчуждаване от единия родител. В този
смисъл поведението на ответницата да отчуждава детето от бащата не
разкрива добри родителски качества и не следва да бъде насърчавано.
Необходимо е да бъде дадена възможност за по-пълноценно общуване на
детето и бащата, което предполага и възможността за пътуване в чужбина.
Кога и как ще бъде реализирана тази възможност не би могъл съдът да
определи в настоящото производство. Всеки от родителите следва да
преценява удобните за това моменти и да се въздържа от пътувания, когато те
не биха били в интерес на детето.
Поначало практиката на ВКС по приложението на чл.127а СК е
константна и безпротиворечиво приема, че при разногласие между
родителите съдът не може да разреши по този ред неограничено пътуване в
4
чужбина на ненавършило пълнолетие дете без съгласието на единия родител,
предвид възможността детето да бъде отведено до място, където да бъде
поставено в риск, още повече че при такова разрешение не може да се
гарантира упражняването на режима на лични отношения между детето и
другия родител. По тези причини практиката приема, че може да бъде дадено
само разрешение за конкретни пътувания в определен период от време и до
определени държави, които кръг е определяем, както и неограничен брой
пътувания през определен период от време, в който смисъл е и постановеното
ТР №1/2016г. на ОСГК на ВКС. В практиката си ВКС (решение №244 от
03.07.2014г. по гр.д.№953/2014г. на ІV г.о.) приема, че разрешение за
пътуване в чужбина, макар и само до една страна, без ограничение в броя на
пътуванията и без никакви други ограничения, и със срок до навършване на
пълнолетие от малолетно дете, ще е в интерес на детето само в изключителни
случаи – ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени в
рамките на производството по чл. 127а СК, които имат изключителен,
извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на такова
разрешение от съда – до навършването на пълнолетие от детето. По този
начин наложената съдебна практика допуска даване на неограничено
разрешение за пътуване на дете в чужбина, само в изключителни случаи,
преценени като такива с оглед на интересите на детето.
Според възприетата от съдилищата практика, включително и на ЕСПЧ
по приложението на чл. 8 ЕКЗПЧОС (правото на зачитане на личния и
семейния живот) при разглеждане на искането за даване на разрешение за
пътуване на дете в чужбина, съдът следва да прецени всички факти от
значение за интереса на детето адаптирането му към средата в съответната
чужда държава, възможността там да му бъдат осигурени подходящи условия
на живот, наличието на реален и конкретен риск при пътуването му с единия
родител в чужбина, като тази преценка предполага „позоваване на елементи
на психологическо, емоционално, материално и медицинско естество”. ЕСПЧ
е приел по делото „Пенчеви срещу България“, че отказът на ВКС да разреши
неограниченото извеждане от страната за период от една година на малолетно
дете, придружено от своята майка, без съгласието на бащата представлява
намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че
желанието на бащата да извежда детето в чужбина е продиктувано от
5
обстоятелството, че същият често прави това, установил се е да живее извън
България и счита, че това би могло да му даде възможност за по-пълноценна
връзка със сина му, както и би му осигурило възможност за придобиване на
допълнителни знания, умения и квалификация, културно обогатяване и
социално развитие. Това желание на родителя няма основание да се приеме,
че противоречи на интересите на детето. Последното не е установено да има
специфични здравословни потребности или други причини, които дават
основание да се приеме, че едно пътуване би могло да му навреди. Следва
обаче бащата да съобрази липсата на стабилна емоционална връзка между
него и детето и преди да предприеме извеждането му в чужбина да положи
усилия за заздравяването й, чрез по-чести контакти помежду им. За да
осигури комфорта на детето за такива пътувания майката от своя страна също
следва да коригира поведението си и да го подготви то да бъде отделено от
нея. Постигането на това ще бъде безспорно в интерес на детето.
Съобразявайки всичко изложено от една страна, а от друга
гарантираната за всяко дете свобода на предвижване, която включва както
възможността да се премества и установява в различни места на територията
на страната в която то живее, така и свободното да напуска и се завръща в
тази територия ( чл. 35 КРБ, както и от чл.10 от Конвенцията за правата на
детето на ООН) следва направеното от молителя искане да бъде уважено, при
съобразяване на ограниченията обичайно налагани в съдебната практика по
такива молби. Разрешението за пътуването на детето следва да се отнася за
границите на Европейския съюз, страните от Шенгенското пространство и
съседна Република Турция, придружено от своя баща, за срок от три години,
считано от влизане в сила на съдебното решение и по време съвпадащо с
определения му със съдебно решение режим на лични контакти с детето. По
този начин съдът намира, че даденото заместващо съгласие е съобразено с
най-добрият интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на
детето, тъй като ще осигури възможност детето да не променя за дълъг
период от време средата в която е свикнало да пребивава, включително и
няма да го възпрепятства да посещава задължителните учебни програми.
Също така искането на бащата не е обосновано с конкретна нужда от
пътуване или то да е породено от извънредни обстоятелства, поради което
бъдещите извеждания на детето би могъл да съобрази с поставените
ограничения.
6
Неуважаването на пълното искане на молителя за заместващо съгласие
без ограничение на времето и периодите не е основание за частично
отхвърляне на молбата предвид характера на настоящото производство –
спорна съдебна администрация.
Съобразявайки естеството на производството, липсата на предвидени
от законодателя по-кратки срокове и процедури за разрешаване на
повдигнатите в него въпроси, в който смисъл са и критиките на ЕСПЧ,
поначало би могло да бъде основание за уважаване на направеното от
молителя искане на основание чл. 127а, ал.4 СК за допускане на
предварително изпълнение на решението. В случая обаче са налице пречки за
това – липсва конкретна причина, която да налага незабавно извеждане на
детето в чужбина, налице е към момента усложнена епидемична обстановка,
която предполага ограничаване на пътуванията, предстои период, в който
бащата следва да изгради по-силна емоционална връзка с детето преди да
предприеме пътувания, както и да се даде възможност на майката да
съдейства за това, като в противен случая тя рискува да навреди
допълнително на психиката на своето дете. Всичко това дава основание да
бъде отхвърлено направеното искане за допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение.
По отношение на разноските в настоящото производство Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в настоящото производство пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права и пътуване
на дете в чужбина в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в
настоящото не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването
или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
7
е и Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015г., I г.
о., ГК.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА да бъдат издадени необходимите лични документи за
пътуване в чужбина на детето С.В. С. ЕГН**********, род. на 03.03.2013г.,
без съгласието на майката Г. ПЛ. П. ЕГН**********, само по искане на
бащата В. Т. СТ. ЕГН**********.
РАЗРЕШАВА детето С.В. С. ЕГН**********, род. на 03.03.2013г да
пътува за срок от 3 години, считано от влизане в сила на решението, до
всички държави в Европейския съюз и Шенгенското пространство, както и в
Република Турция, без съгласието на майката Г. ПЛ. П. ЕГН**********, само
със съгласието на бащата В. Т. СТ. ЕГН********** и придружавано от него и
по време, съвпадащо с определения на бащата режим на лични отношения с
детето съгласно влязло в сила съдебно решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Т. СТ. ЕГН********** за
допускане на основание чл. 127а, ал.4 СК на предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок, а в частта за отказа да се допусне предварителното
изпълнение в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8