МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО
НОХД 848/19г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
По отношение на
подсъдимия Б.Г.Н. ЕГН ********** ***, ВОП е предявила обвинение и е внесен обв. акт в
съда за престъпление наказуемо по чл. 116 ал. 1 т. 6 вр. чл. 115 от НК, за
това, че в периода
24.02.2019г - 25.02.2019 година в град Варна, умишлено
умъртвил К. С. Н. ЕГН **********, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
В
първото по делото с. з. родителите на пострадалата, Ц. и С. А., чрез повереника
си молят да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
гр. иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 100 000 лева, за всеки един от
тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. С протоколно
определение в открито заседание съдът е допуснал за съвместно разглеждане така
предявения гр. иск и е конституирал родителите на пострадалата, като гр. ищци.
Със
същото определение съдът е конституирал родителите на пострадалата, като частни
обвинители.
В съдебно заседание по делото по
искане на подсъдимия и неговия защитник се проведе предварително изслушване по реда
на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият се възползва от тази
диференцирана процедура по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това
в хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, не е
извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието, описано
в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение го поддържа така, както е предявено. Пледира в съответствие с чл. 373, ал. 2 от НПК наказателната отговорност на подсъдимият да се
реализира при условията на чл. 58а,
ал. 2 от НК, като му се определи наказание доживотен затвор, което да бъде
заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 25 години предвид наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, така определеното
наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. По отношение на предявения граждански иск счита, че
същият е основателен и следва да бъде уважен, като размерът бъде определен по
справедливост.
Частният обвинител и граждански
ищец, чрез своя повереник – адв. Г. от ВАК, се присъединява към
становището на прокурора. Пледира за осъдителна присъда при превес на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Счита, че единственото
адекватно наказание се явява доживотен затвор, като с оглед на това, че
производството е по реда на съкратеното съдебно следствие, бъде редуцирано и на
основание чл. 58а, ал. 2 НК, наказанието доживотен затвор да се замени с наказание
лишаване от свобода за максималния, предвиден в закона, срок от 30 години.
Намира, че предявеният граждански иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ю.Г. от ВАК изтъква, че няма спор по фактите, не оспорва направената от Окръжна
прокуратура – Варна правна квалификация. Предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства намира, че наказанието на подзащитния му следва да
бъде определено по първата алтернатива, а именно лишаване от свобода от 15 до
20 години. Относно предявения граждански иск, счита същия за основателен, но по
размер изключително завишен и предоставя на съда да го определи по
справедливост.
В последната си дума подсъдимият
изразява искрено съжаление за случилото се и моли съда за по-лека присъда.
След преценка на надлежно
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съпоставени и със самопризнанията на подсъдимия и в пределите на чл. 373, ал. 3
от НПК, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Н. и К. С. сключили
граждански брак на 06.11.2013г.,
двамата живеели на квартира в гр. Варна, ул. „**** ****" № **
** **,
собственост на св. А. Р. К., който живеел със съпругата си и двете им деца в апартамент на третия
етаж, точно над този, който отдавали
под наем.
Непосредствено след сватбата, между подсъдимия
и съпругата
му К. започнали да възникват скандали, които приключвали често
с нанасяне на побой. Пострадалата К. С. била завършила философски и
журналистически факултет в СУ „Св. Св. Климент Охридски”. Между двамата
постоянно имало борба за надмощие, тя го превъзхождала интелектуално, той
естествено физически. За тази борба за надмощие с лош травматичен резултат, С.
споделяла със своя приятелка и състудентка, св. М. Б.. Пострадалата се
оплаквала и че съпругът й я принуждава да участва в сексуални оргии без нейно
желание, че има многобройни сексуални връзки с мъже и жени.
За честото физическо малтретиране пострадалата споделяла
с родителите си-св. Ц. и С. А., с брат си- св. Т. А.,при когото понякога
оставала след побой, както и с приятели- М. Б. и С. А.. Това било видимо и от
травматичните кръвонасядания, счупване на носа. За случващото се красноречиво
говорят намерите медицински документи за освидетелствания, многократно подавала
жалби в полицията, обаждала се на тел. 112. Свидетелят Т. А., брат на
пострадалата, многократно я увещавал, че трябва да се разведе, че не бива да
търпи побоища, но тя му отговаряла, че много го обича. Родителите й постоянно
се притеснявали за нейното здраве, имали уговорка всеки ден до 10 часа да им се
обажда по телефона, за да са сигурни, че е жива.
Вследствие на тези отношения, към края на 2018г двамата
съпрузи заживели, като съквартиранти, спели в различни стаи, хранили се
отделно.
На 08.02.2019г двамата съпрузи подали молба за развод в
деловодството на РС Варна, било образувано гр. дело № 2140/19, насрочено за
26.02.2019г.
Пострадалата К. С. ползвала
два мобилни телефонни номера,
официално № **********, който бил
известен на подс.
Н. и близките й, както и №
**********, за който той не знаел. Този номер
********** К. С. била дала за връзка в
публикувани безплатни обяви в сайта на „Адам и Ева", поддържан от
„Резон" ООД, на този телефон
се обаждали клиенти за сексуални контакти.
Подсъдимият
Н. ползвал мобилен телефон с № **********.
На 24.02.2019г. в 16:15 часа, подс. Н.
се обадил на мобилния телефон на съпругата си, който му бил известен - №
**********, провели разговор в продължение на 35 секунди, след което той се
прибрал в домът им и поискал да говорят за предстоящото им дело за развод,
излязъл и отишъл да купи бира. Съпругата му била облечена със синя пижама на бели
цветчета. Около 19 часа разговорът прераснал в скандал, при който подс. Н.
счупил телефона на съпругата си и започнал жестоко да я бие. Подсъдимият Н.
удрял с юмруци главата и тялото на съпругата си К., блъскал главата й в стената
на хола, включително и в ръба на комина, удрял я с лесно достъпни за него
предмети и я душил като я хващал в
областта на шията и със сила притискал горницата на пижамата й около шията.
Около 19.30 часа виковете и писъците на К. били чути от св. К., който отивал да
прибира детето си и слизайки по стълбите минал покрай апартамента на
наемателите си. Свидетелят К. чувал и шум, наподобяващ удари. Около 19.50 часа
св. К. се върнал в жилището си, където съпругата му - св. К.а, му казала, че
докато го е нямало, виковете и крясъците от апартамента на наемателите им
продължили.
Около 20.10 часа К. С. успяла да се
отскубне от подс. Н., веднага напуснала квартирата и тичайки се качила на
третия етаж, където позвънила в апартамента на хазяите - сем. К.и, помолила св.
К. да се обади в полицията, като обяснила, че подс. Н. я е набил, взел й
телефона и го счупил. Въпреки, че К. С. закривала с ръце лицето си, св. К.
забелязал, че лявото й око било подуто, от ляво устата й била подута и
разкървавена, кръв имало и по носа й. Свидетелят К. предложил тя лично да отиде
в полицията, тъй като Първо РУ било в близост, но К. отказала и тръгнала да
слиза по стълбите. След нея тръгнали и св. К. и съпругата му - св. С. К.а. Свидетелят
А. К. казал на подс. Н. да спрат да се карат, а на К. да спре да го дразни, при
което подс. Н. му казал, че ще се развеждат. К. С. влязла в спалнята и затворила
вратата. След като сем. К.и си тръгнали, подс. Н. се обадил от своя мобилен
телефон на майка си - св. С. А.ова, казал й да дойде, за да му помогне да си вземе багажа.
Подсъдимият Н. се обадил и извикал такси. Въпреки, че съзнавал с каква сила и
жестокост бил нанесъл множество удари по главата и тялото на съпругата си, подс.
Н. спокойно взел телевизора от хола, дрехи в торбичка и лаптопа си и заедно с
майка си напуснал квартирата. След тях К. заключила металната врата на
апартамента и пуснала резето. С такси, управлявано от св. А. М. Х., подс. Н. и
майка му св. С. А. отишли в жилището на майка му в гр. Варна, кв. Аспарухово.
След като подсъдимият и майка му
заминали, повече никой не чул никакъв шум, тропот или отваряне на врати от
апартамент 8 на втория етаж в жилищната сграда на ул. „ **** ****" 32 в
гр. Варна, за което обстоятелство били разпитани както хазяите на сем. Н., в
чийто апартамент се чувал всеки звук от долния етаж, така и съседите в блока:
свидетелите О. А. К., С. Д. П., З.И. В., Т.Н.Д., М. Г. Д., както и посочените
от фирмите за таксиметрови услуги шофьорите на таксита, приели поръчки от адреса
на блока в периода 24-25.02.2019г., свидетелите П. К. П.и Д. И. Т..
Същата вечер, в 21:51ч, от телефонен номер **********
К. С. позвънила
на подс. Н.
като провели разговор с продължителност от 7 секунди. Във 21:52 часа подс. Н. върнал обаждане, като провели разговор с продължителност
от 63 секунди. Във 21:58 часа подс. Н. отново позвънил на този
телефонен номер и провели разговор 54 секунди. Според
обясненията на подс. Н., тъй като тя му крещяла, след второто
обаждане той
блокирал номера й. Във 22.24 часа К. му изпратила SMS, но при извършения по - късно оглед на телефоните,
съдържанието на този SMS не било открито. Комуникацията по телефоните и за двамата
била проведена от едни и същи клетки, отговарящи на местоположението им - тя на адреса на квартирата,
той - на
адреса на майка си
в кв. Аспарухово.
Сутринта
на 25.02.2019г., К. С. не се
обадила на родителите си въпреки уговорката която имали, поради което след
12 часа
св. Ц. А. започнала да звъни на телефона на дъщеря си с № **********, от който им
звъняла всеки ден, но тя не отговаряла.
В 14 часа
св. Ц. А. отишла в квартирата на дъщеря си и звъняла на звънеца, но никой не
отварял, поради което и се
обадила на тел. 112,
от където я посъветвали да отиде в
Първо РУ на ОД МВР — Варна.
Полицейските служители се свързали със св. К. да отключи апартамента, но той
нямал ключ за втората ключалка и позвънил на подс.
Н. да донесе ключ. След като отключили, установили, че вратата не може да се
отвори, тъй като от вътрешната страна било спуснато резето, което нямало как да
бъде отворено отвън, освен да се разбие вратата или да се влезе отвън през
терасата, достъпът до която бил изключително труден. За целта полицейските служители се
свързали с гражданска защита, от където изпратили екип за съдействие с командир св. П. П.. С помощта на стълба с три звена св. П. се
изкачил на терасата на наетото жилище, погледнал през прозореца на стаята, но
нищо не се виждало, чукал по стъклото, но никой не отварял от вътре.
Собственикът на апартамента - св.
К., му разрешил да счупи двойното стъкло на прозореца, но св. П. огледал
терасата и забелязал, че вътрешната част на вратата на дограмата на съседната
стая не била затворена, а външната част била затворена с горната панта и решил,
че като счупи стъклото в горната част, ще може да я отвори най - лесно. Влизайки в жилището св. П. влязъл в
помещение, което възприел като дневна. Забелязал, че масата била обърната, по
пода имало стъкла от счупени вещи.
Свидетелят
П. минал през стаята без да пипа нищо, излязъл от дневната и се
отправил да отвори входната врата,
като в дясно забелязал през отворената врата на съседната стая, че на леглото
лежи жена, с обърната към входната
врата глава и с крака подаващи се извън
леглото, която възприел, че била мъртва.
Жената
била облечена с пижама, но не била завита със завивка. Без да се спира да
гледа, св. П. отворил входната врата, която била метална, стара врата, правена
от винкел, с дръпнато от вътрешната страна резе, разположено хоризонтално на
пода, за да влязат полицейските служители. Свидетелят П. разбрал, че в коридора
се намирала майката на жената от апартамента, която искала да влезе, но не я
пуснали, попитал я за имената на починалата жена, за да си попълни документите,
тъй като полицейските служители не ги знаели и тя отговорила, че дъщеря й се
казвала К. С. Н..
Бил извършен оглед на
местопроизшествието, започнал в 17.30 часа, обективиран в протокол от 25.02.2019г., при който били иззети веществени доказателства:
обтривки, парче стъкло, калъфка на възглавница, 5 броя фасове, парче текстилна дамаска и др. подробно
описани в протокола, одобрен с разпореждане на ВОС № 798/26.02.2019г.
От заключението по назначената и
приета СМЕ, при огледа и аутопсията на трупа пострадалата К. Н. били установени
следните наранявания:
„Закрита черепно-мозъчна травма - масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно,
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, ограничени контузионни огнища в мозъка в
дясно теменно и в областта на мозъчния ствол, кръвонасядания в ляво по меките
черепни обвивки в три отделни области и по лицето, разкъсно-контузна рана по
лигавицата и ожулвания по кожата на горната устна.
Аспирация на
стомашно съдържимо.
Множество кръвонасядания по кожата и в
подкожието на различни области от гърба, горните и долни крайници, единично
кръвонасядане в областта на шията.
Следи от стари
оперативни белези по носа и дясната подбедрица.
Причината за смъртта е притискане на
мозъка от кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, възникнал след травматични
увреждания по главата и лицето.
Събирането на кръв в черепната кухина
(в случая 160 мл) води до
значително повишаване на вътречерепното налягане и потискане на жизненоважните
центрове в мозъчния ствол. Това характеризира непосредствения механизъм, по
който настъпва смъртния изход. Свързано с тази генеза е вдишването на повърнати
материи в дихателните пътища.
Всички установени по тялото травматични увреждания са
получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари с или
върху такива. Уврежданията в областта на главата, които представляват
кръвонасядания в меките тъкани, се намират в три равнини и са резултат от три
отделни механични въздействия в ляво - челно,
слепоочно и тилно. Морфологията на кръвонасяданията не позволява даване на
по-точна характеристика на травмиращата повърхност, от която са причинени. Не
би могло в случая да се изключат както удари с някакъв твърд предмет, така и
такива нанесени с ръце, юмруци.
В лявата половина на лицето, в
областта на горната устна и скулата, са налице травми, които са получени от
механични въздействия с по-голяма сила, причинила съответно рана по лигавицата
на устната и значителен оток на клепачите и меките тъкани под окото. Тези две
увреждания и това по ушната мида на нивото на скулата се намират в една
плоскост на главата и получаването им би могло да е от еднократно механично
въздействие. Като травмиращата повърхност при тях може и да е по- широка, но
притежаваща издължена ръбеста част. Възможно е това нараняване да е получено и
при удар на лицето при блъскане към околни предмети - мебели, стена и др.
Подобен механизъм на нанесени отделни
директни удари или получени при блъскане на пострадалата може да се разглежда
при кръвонасяданията в областта на лява лопатка, поясно хълбочната област,
десните мишница и лакът, като охлузването хълбочно и по лакъта показват
тангенциално въздействие на ръбеста част от травмиращия предмет.
Ограниченото охлузване и
кръвонасяданията по кожата на шията и подлежащо на меките в дълбочина до
гръкляна са резултат от притискане в тази зона, което може да бъде осъществено
с ръка или посредством опъване или дърпане на дрехата в областта на шията.
Специфичните кръгловати
кръвонасядания по гърба са получени от удар или притискане с предмет,
притежаващ заоблена или сферична травмираща повърхност с диаметър около 1,5 см. Тези наранявания в дълбочина достигат подкожието,
разположени са съвсем близо едно от друго и механизмите им на възникване
включват или четири отделни въздействия с предмета или групираното им
получаване от предмет, притежаващ в релефа си два или четири елемента с подобна
характеристика и на съответните разстояния един от друг.
Ограничените кръвонасядания по
гръбната повърхност на двете длани
л дясната предмишница могат да се получат и
при опит за предпазване от страна на пострадалата от нанесени срещу нея удари.
Интерпретираните наранявания са с
морфология, показваща еднаква давност и съответстват да са нанесени в рамките
на денонощие преди смъртта.
Останалите отделни петнисти
кръвонасядания по коляното и предните повърхности на двете подбедрици са с
по-голяма давност, получени по различно време, в границите на седмица.
Локализацията им сочи, че биха могли да са резултат и от самонараняване при
неволни удари в нискостоящи околни предмети.
Общото разглеждане на уврежданията
показва, че същите са получени в динамика и при промяна на положението на
пострадалата спрямо нападателя. При част от нараняванията е обсъдена възможност
за притискане или блъскане на тялото към околни предмети, позицията на
пострадалата в тези ситуации следва да е била с лице към нападателя при
получаване на уврежданията по задната повърхност на тялото и съответно с гръб
или дясно странично в момента на получаване на травмата в лявата половина на
лицето. Не е изключено в динамиката на инцидента травми в отделни области, но
разположени в една плоскост или в значително подвижните части от тялото, да се
получат едномоментно. Дори съблюдавайки тази вероятност се очертават най-малко
шест-седем отдени механични въздействия спрямо пострадалата, като поне три от
тях са в областта на главата.
Констатирането на механични
увреждания, без белези за болестни изменения в черепната кухина, определя
травматичния произход на кръвоизлива под мозъчната обвивка, а от там и пряката
причинна връзка със смъртта.
При наличието на конкретните няколко
външни наранявания в областта на главата трудно от медицинска гледна точка би
могло да се от диференцира само едно от тях като пряко свързано с вътре
черепните усложнения.
Съпоставяйки морфологията на
отделните наранявания по тялото, най-голяма механична сила е приложена при
получаване на увреждането в лявата половина на лицето. Останалите травматични изменения
са следствие на удари с различна по интензитет сила, като по-изразена тя е била
в местата с по- дълбоки кръвонасядания - меките черепни обвивки, гърба, поясно-хълбочната област и
шията.
Видът и степента на изразеност на
травмите по тялото на Н. не предполага бързо, внезапно изпадане в състояние на
безсъзнание или настъпване на смърт след нанесените увреждания. Развитието на
възникналия кръвоизлив, с който пряко се свързва смъртния изход, определя
значително по бавен темп, от порядъка на часове, до появата на
животозастрашаващите признаци.
Периодът, през който се увеличава
количеството на събиращата се в черепната кухина кръв може да бъде с различна
продължителност. Много често при този вид кръвоизливи е налице т.н.
"светъл период", без изразена характерна симптоматика, която да се
възприеме като опасна за живота. През този период пострадалата би могла да се
движи, говори и извършва други обичайни дейности без да подозира усложнението
от травмата на главата, като в случая това може да е съпроводено с чувство на
болка в травмираните области от тялото. Компресионният синдром настъпва
внезапно или започва с прояви на потискане на мозъчната дейност, замъглено
съзнание или огнищна мозъчна симптоматика. На този етап вече не би могла да се
очаква адекватна реакция от страна на пострадалата за активни движения и
търсене на помощ.
Закрита черепно-мозъчната травма като
тази в конкретния случай представлява животозастрашаващо състояние. Възможност
за предотвратяване на неблагоприятния изход би могла да се търси при оказване
на високоспециализирана медицинска помощ (оперативно лечение) на по-ранен етап,
непосредствено след получаване на нараняванията или след поява на първите
изразени симптоми.
Травмите в останалите области от
тялото, с изключение до някъде на уврежданията по шията, не предполагат
развитието на опасни за живота състояния.
Липсата на летливи вещества, в т.ч.
етанол в кръвта показва, че към времето на настъпване на смъртния изход Н. не е
била алкохолно повлияна. Наличието на летливи вещества в урината е незначително
- 0,3% и не би могло
се интерпретира с категоричност като приживе употребен алкохол.
При огледа на полово-аналната област
и от микроскопското изследване на влагалищните натривки не са открити
изменения, които да се свържат с осъществен полов акт в близките часове преди
смъртта.
Предвид направените изчисления на
база термометрията, извършена по време на огледа на местопроизшествието и
динамиката на трупните изменения към времето на аутопсията, смъртта на Н.
следва да е настъпила в периода 4.30ч - 7.30ч на 25.02.2019г.
След извършване на аутопсията и
установяването на причината за смъртта на пострадалата, с разрешение, дадено в
разпореждане № 799/26.02.2019 по ЧНД № 210/2019г. на ВОС било извършено претърсване и изземване в
наетия под наем апартамент от семейство Н. като били иззети множество вещи,
подробно описани в съставения протокол от същата дата, приложен в том 1, л.135 - л.139, като при разследването били извършени огледи на
веществените доказателства и назначени съответните експертизи за изследването
им.
В заключението на назначената и
приета от съда СМЕ за съпоставяне на травматичните увреждания на пострадалата Н.
с фиксираната в протоколите обстановка от местопроизшествието и иззетите
предмети е прието, че:
При огледа и аутопсията на К. Н.- 40г са установени
следните травматични увреждания, които определят местата на травматични
въздействия, представени по анатомични области:
Глава:
-кръвонасядане в областта на лявата
скула 3/1,5 см на височина 149 см и на същото ниво на ухото 1,5/0,7 см.
-кръвонасядане и охлузване по горната устна 2,5/1 см и подлежаща
разкъсно-контузна рана по лигавицата на устната 3/0,6
-кръвонасядане
по меките черепни обвивки в ляво челно 4/5 см, -
-кръвонасядане на клепачите на лявото око;
-кръвонасядане в
лява слепоочна област, свързано с това на челото;
-кръвонасядане в лява тилна област4/2см;
Шия:
-кръвонасядане и охлузване съответно 1 см и 0,5 см в горната част
на шията зад лявото ухо;
-издължено
кръвонасядане 5/1,5см по лявата
странична част на
шията,
Гръб:
-
кръвонасядане на 120 см от петите в областта на лява лопатка 6/1см
-
-кръгловати кръвонасядания (четири на брой) в областта на
дясната лопатка в диаметър 1,0 до 1,5 см и на 129 см от нивото на петите.;
Поясно-хълбочна
област
-кръвонасядане
в лява поясна област 3/1 см( на 95 см от нивото на
петите);
-
-кръвонасядане централно в поясната област 2,5 см овална
форма (на 91 см от
петите)област
-
кръвонасядане 6/1,6 см с централно охлузване 2/0,8 см в дясна
хълбочна (на 81 см от нивото на
петите)
Горни крайници:
-кръвонасядане
с овална форма по дясно рамо 2/1,5 см
-ограничен оток в областта на дясна мишница 4-5 см
-кръвонасядане по дясна предмишница в диаметър 1,5
см
-охлузване в
областта на десния лакът 1,5/1 см
-кръвонасядане по втори пръст на дясната ръка- 0,6 см
-кръвонасядане по вътрешния ръб на лявата длан З,5/1,5см
-
Долни крайници:
-кръвонасядане по
ляво коляно - 1 см
-кръвонасядане по гърба на лявото стъпало 5/3,5 см
Изброените травматични увреждания са с характеристики,
показващи приблизително еднаква давност на тяхното получаване и могат да се
анализират като получени кратко време преди настъпването на смъртта.
Всички тези наранявания са резултат
от действието на твърди тъпи предмети, чрез удари с или върху такива.
При нито едно от установените
наранявания по кожата не се откриват особености, по които да се определи
конкретна специфика на травмираща повърхност.
Формата, размерите и разположението
на някои от уврежданията позволяват да се посочи само най-обща характеристика
на действалия твърд предмет.
В тази връзка контактната повърхност,
довела до уврежданията в лявата половина на лицето и ушната мида е била
по-широка и притежаваща издължен ръб. Тази травма би могла да се получи както
от удар с твърд предмет с подобни характеристики, така и при удар на лицето при
блъскане в околни предмети стени, мебели, врати и др. с по- голяма сила.
При останалите наранявания по главата
се касае за по-ограничена площ на съприкосновение с удрящата повърхност в
границите на 4/2см до 4/5 см, без данни за
особености на контактната повърхност. Не би могло в случая да се изключат както
удари с някакъв твърд предмет, така и такива нанесени с ръце, юмруци.
Ограниченото охлузване и
кръвонасяданиия по кожата на шията и подлежащо на меките в дълбочина до
гръкляна са резултат от притискане в тази зона, което може да бъде осъществено
с ръка или посредством опъване или дърпане на дрехата в областта на шията.
Установените в дясно по гърба четири
кръгловати кръвонасядания са получени от удар или натиск с или върху предмет
със заоблена или сферична повърхност с диаметър около 1,5 см. Морфологията на тези увреждания позволява същите да
бъдат получени при четири отделни въздействия с предмет с посочената
характеристика на контактната повърхност или при едно или две въздействия на
предмет притежаващ в релефа си два или четири елемента с подобна характеристика
и на съответните разстояния един от друг.
Нараняванията в областта на лявата
лопатка и поясно хълбочната област са с приблизително еднаква характеристики
като форма и размери и биха могли да се получат при сходни травматични
въздействия- удар с или върху твърд тъп предмет с изразена ръбеста част.
Видът на кръвонасядания в поясната
област срединно и крайниците не дава възможност да се определят особеностите на
контактната повърхност на предмета, чрез който са получени и техния анализ
по-скоро е теоретичен.
Част от тези наранявания, предвид
разположението им могат да се разглеждат като „защитни" при опит за
предпазване от страна на пострадалата от нанесените й удари.
От съпоставката на установените по
тялото наранявания и различните повърхности на предоставените за анализ и
описани в протоколите за оглед и изземване обекти, не се откриват белези, по
които да може да се определи, че някое от получените наранявания е от конкретен
предмет или дадена негова част.
При по-голямата от предоставените за
изследване предмети съществуват части с цилиндрична повърхност (дръжки на
стирка, метла, лопатка четка за прах, тръба от прахосмукачка,), при механично
въздействие с каквато се получава характерно двойно контурирано, ивичесто
кръвонасядане. В конкретния случай подобни наранявания не се установяват и
нямаме основание да приемем, че с тези предмети са нанесени удари по главата и
тялото на пострадалата.
При детайлно разглеждане и съпоставка
на отделните увреждания с всички повърхности на предоставените предмети може да
се установи съответствие единствено между морфологиянта на кръгловатите
кръвонасядания в областта на дясната лопатка и заобления край на, обозначен
като обект №13-конусовиден предмет, при условие, че с него са нанесени четири
отделни удара в посочената област от тялото.
Следва да се има предвид, че като
косвено доказателство за механично действие на даден предмет върху тялото на
човек е, от една страна деформациите които могат да се наблюдават по него, и от
друга задържане на биологичен материал по повърхността му (кръв, епителни
клетки, косми, слюнка).
В заключението на същата експертиза е
посочен и установеният механизъм на получения хематом:
Хематом се получава при нарушаване
целостта на кръвоносни съдове с излив на кръв в ограничено пространство в
околните меки тъкани или телесни кухини.
В конкретния случай се касае за
вътречерепен хематом, част от установената при аутопсията черепно-мозъчна
травма, който се намира в пространството между твърдата мозъчна обвивка и
мозъка. Събирането на кръв в това пространство се получава при разкъсване на
намиращите се там разнокалибрени кръвоносни съдове, оформящи мрежа. При
по-силен и внезапен удар в областта на главата се получава рязко разтягане и
разкъсване на стената на съдовете, което би могло да е локализирано както от
страната на удара, така и на противоположната страна, по хода на травмиращата
сила.
При разглеждания случай кръвоизливът
е получен по механизма на противоудара, т.е. противоположно на мястото на
приложената външна механична сила, довела до повърхностните увреждания в лявата
половина на главата.
Посоченото предполага, че
въздействието в областта на главата е с по-голяма по интензитет сила и/или на
предмет с по-обширна повърхност.
В зависимост от броя и вида на
засегнатите съдове е и темпът, с който нараства количеството на кръвоизлива.
Когато това количество изпълни свободното субдурално пространство, то започва
да оказва компресия върху мозъчните структури и всички произлизащи от това
усложнения, водещи до смъртен изход."
При претърсването на 26.02.2019г. бил
иззет един брой косъм, разположен на ляв ръб на стена на комин, разположен на
разстояние 155.5 см от пода на горе
по описания ръб, обект №12, като за определяне
регионалния му произход и сравнително изследване са назначени единична и тройна
СМЕ, в заключението на които го определят като фрагмент от косъм.
Морфологичните му характеристики го определят като човешки с регионален
произход окосмената част на главата, без възможност да се посочи полова
принадлежност.
В заключението на назначената и
приета тройна СМЕ се сочи, че „липсващата луковица на косъма показва, че същият
не е отскубнат или естествено отпаднал края на корена се установяват следи от
механично въздействие на тъпоръбест предмет, прекъснало целостта на косъма при макро и
микроскопския сравнителен анализ на обектите се установява сходство в цвета,
дебелината и структурата между фрагмента и някои от предоставените и иззети
косми от главата на Н." - т.2, л.326.
При претърсването на 26.02.2019г. била иззета епикриза, издадена от МБАЛ „ Св. Марина" ЕАД с положени подписи и мокър печат, на
който се разчита надпис „ направление
психиатрия - 1-ва клиника
относно К. С. Н., постъпила на 31.08.2018г., изписана на 14.09.2018г. - обект № 7.
Във връзка с това веществено
доказателство и събраните гласни доказателства при разпит на част от
свидетелите, е била изискана цялата медицинска документация и е назначена СПЕ
по писмени данни по отношение пострадалата К. Н.. Видно от представеното
заключение на вещото лице, освидетелстваната Н. е страдала от психични и
поведенчески симптоми, дължащи се на употребата на алкохол, синдром на
зависимост към алкохол, емоционално нестабилна личност.
В медицинската документация няма
данни да е правила опити за самоубийство, суицидният риск е бил преценен като
нисък и не са описани самонаранявания " - том2, л.389 - л.390.
Видно от заключението по назначената
и приета ДНК експертиза „ при изследването
на поднокътно съдържимо от лявата ръка на подс. Н. — обект № 17 се наблюдава смес
от клетъчен материал от повече от две лица - от мъжки и женски пол в различно съотношение. Биологичният
материал в по - голямото
количество има ДНК профил, напълно съвпадащ в генотип изпраните локуси с този
на Б.Г.Н.. За биологичния материал в по — малко количество се установи, че всички алели от генотипа
на К. С. Н. / с изключение на
лели 19 и 22 от локус D12S391 - Т.НАР. drop - out, т.е изпадане на алели/ присъстват в
ДНК профила на сместа. При наличие на смес от клетъчен материал статистическата
оценка е невъзможна, но наблюдаваното съвпадение е силно доказателство, че
клетъчният материал по изследвания обект / поднокътно съдържимо от лявата ръка на Б.Г.Н. / представлява смес от биологичен материал от Б.Г.Н. / в основното количество/ и от К. С. Н. /в по - малкото количество/ като се установява наличие на клетъчен
материал от поне още едно лице.Цялата експертиза е приложена в т.2, л.338 — л.346.
Видно от заключението на назначената
СХЕ, в изпратените за химическо изследване проби кръв и урина от трупа на К. С.
Н. не са установени наличие на алкохол, наркотични и упойващи вещества.../т.2
стр.377/
За отношенията между подс. Б.Н. и пострадалата К. Н. при разследването били
събрани както гласни доказателства - показания
на свидетелите Ц. А., С. А., Т. А., С. А., А. и С. К., Я. И. С., Й. В. С., С.
Т. С., С. Й. А., Р. Т. Г., О. А. К., С. Д. П., така и писмени доказателства - заверени
копия от преписки вх.№ 1552/2017г и вх.№ 1834/2018г.
по описа на ВРП, заверени копия на медицински документи, справки за извършени
проверки от районни инспектори, протоколи за предупреждение по ЗМВР и др.
По отношение на подс. Н. с писменото
му съгласие за периода от 19.42 часа до 20.05 часа на 25.02.2019г. било извършено освидетелстване на
основание чл.158 ал.З от НПК, обективирано в протокол от 25.02.2019г., при което по главата, тялото и крайниците не били
установени следи от скорошни травматични увреждания, били иззети обтривки от
поднокътно съдържание на лява и дясна ръка.
След задържането му, на 25.02.2019г. подс. Н. бил отведен за вземане на кръвна проба и
проба от урина за установяване наличието на алкохол и наркотици в кръвта, което
станало в 22.30 часа на 25.02.2019г. като видно от заключението на назначената СХЕ,
наркотици не били установени, в кръвната проба се доказало наличие на следи от
етилов алкохол със средна концентрация 0,03 промила, а в пробата от урина - 0,24 промила.
По отношение на подс. Н. била
назначена и приета комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
видно от заключението на която, той не страда от психично разстройство, към
момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване
- лека степен и е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, не е бил в състояние на физиологичен афект, бил е доминиращ във
връзката им и е имал лидерска воля в семейството / т.2, л.349 - л.358/.
Приетата
фактическа обстановка е установена по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия Н., депозирани на
предварителното производство и пред съда; показанията на разпитаните на предв.
производство свидетели Т. А., С. А., М.
Б., С. К., А. К., Д. Д., А.
М. Х., О. А. К., С. Д. П., З.И. В., Т.Н.Д., М. Г. Д., П. К. П., Д. И. Т., Ц. А., С. А., Т. А., С. А., А. и С. К.,
Я. И. С., Й. В. С., С. Т. С., С. Й. А., Р. Т. Г., О. А. К., С. Д. П.;
заключенията по назначените на предв. производство СМЕ, СПЕ и
съдебно-психологични експертизи; писменните доказателства - надлежно заверени
копия от медицински удостоверения и удостоверение за наследници на постр.,
удостоврение за сключен гр. брак между двамата; материалите от предв.
производство фотоалбуми, протокол за
оглед на местопроизшествие, свидетелство
за съдимост и други;
Така
изброените по-горе доказателства изцяло подкрепят възприетата от съда фактическа
обстановка: налице са множество различни по вид доказателства - гласни и
писменни, първични и вторични, преки и косвени, които по безспорен начин водят
до възприетите фактически изводи от съда.
Приетата
фактическата обстановка се установява от направените самопризнания, които
изцяло се потвърждават от надлежно приетите по реда на чл. 373 ал. 1 вр. чл.
283 от НПК гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът
счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Съдът
изцяло възприе извършените на ДП експерти заключения, като пълни, ясни, точни и
обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от
страните и не пораждат каквито и да е съмнения за тяхната достоверност.
С оглед на всичко
изложено по-горе и след като прецени доказателствата, релевантни за делото,
съгласно чл. 16 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен
подсъдимия Б.Г.Н. в това, че в периода 24.02.2019г - 25.02.2019 година в град Варна, умишлено
умъртвил К. С. Н. ЕГН **********, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
От
обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия - подс. Н.
е умъртвил пострадалата чрез нанасяне на множество удари по главата и тялото на
К. Н., като конкретна причина за настъпилата смърт са нанесените със значителна
сила удари в главата и получената черепно-мозъчна травма. Деянието е от
категорията на резултатните престъпления. Налице е причинна връзка между
поведението на подсъдимия и вредоносния резултат.
По
отношение на квалификациите: деянието е извършено с особена жестокост и по
особено мъчителен начин предвид броя на причинените увреждания в областта на
жизнено важни органи-главата и шията, както и множеството други по останалите
части от тялото. Особена жестокост е налице, когато при извършване на
убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или
садизъм, характеризиращи го, като жесток човек. Особената жестокост е външна
характеристика на деянието, чрез която се проявяват субективните качества на
дееца. Този квалифицираш признак е налице когато по интензитет изпълнителната
дейност /нанесените удари/ , явно надхвърля необходимото за причиняване на
смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо
изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм. Съдът отчете начина
на извършване на деянието-ударите с ръце, блъскането по стените, броя на
нанесените удари и тяхната сила, причинените множество телесни увреждания извън
тези причинили смъртта, причинените особено големи болки и страдания,
изживените тежки предсмъртни мъки.
Деянието
е извършено от подсъдимия при евентуален умисъл, той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е допускал настъпването им. Подсъдимият е искал да нанесе побой на
пострадалата, но й е причинил такива телесни увреждания, че е съзнавал, че може
да настъпи смъртта й и е допускал настъпването на този по-тежък резултат.
С оглед на това, че делото
се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, същото следва да се определи
при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК, законодателят е предвидил алтернативни
наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 2
от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), в случаите по чл. 57, ал. 1 от НК (когато за
дадено престъпление са предвидени алтернативни наказания), съдът следва да
определи най-подходящото по вид наказание, като действа ограничението - да не
се налага наказанието „доживотен затвор без замяна“, а ако се определи
„доживотен затвор“, то това наказание се заменя с лишаване от свобода от
двадесет до тридесет години, като според ал. 3 на чл. 58а НК във всеки отделен
случай наказанието лишаване от свобода се индивидуализира между минималния
размер за престъплението, предвиден в Особената част на НК и най-високия
размер, посочен в ал. 2 на чл. 58а НК, т.е. за престъплението по чл. 116, ал. 1 НК - от петнадесет до тридесет години лишаване от свобода.
При
избора на вида на наказанието, съдът обсъди дали извършеното от подсъдимия се
явява изключително тежко престъпление по смисъла на чл. 38а ал. 2 от НК, налице
ли са допълнителни факти, които да придават изключителност на деянието,
надхвърлящо тази на обикновените случаи за същото престъпление. Отговорът на
тези въпроси е изцяло и категорично отрицателен.
Настоящият съдебен състав,
съобразявайки критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване на деянието
и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания
случай най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените в
нормата на чл. 116, ал. 1 НК е наказанието лишаване от свобода.
При индивидуализацията на
наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното деяние.
Отнемането на човешки живот е най-тежкото престъпление против личността и се
отличава с изключително висока степен на обществена опасност. В конкретния
случай присъствието на повече от един квалифициращ признак при осъществяване на
престъплението сочи за наличието на по-висока степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други от същия вид. Отделните квалифициращи признаци са
взети предвид от закона при определяне на съответното наказание, но детайлите
по тяхното проявление значително завишават степента на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия отнемане живота на пострадалата. Инкриминираното деяние се отличава с демонстрираното от
подсъдимия пълно пренебрежение към човешкия живот и личните права на личността,
с подчертаната демонстративност и изявяването на престъплението като акт на
отмъщение и наказание за водената надпревара за надмощие.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът съобрази множеството предишни скандали, проявената агресия, многобройните
причинени травматични увреждания.
Степента на обществена
опасност на подсъдимия Н. съдът прецени, като ниска. Той е с чисто съдебно
минало, не е криминално проявен. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени направените в хода на досъдебното производство самопризнания и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, добросъвестното
процесуално поведение и изразеното разкаяние и критичност. В този смисъл
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, приемането на
посочената от прокуратурата правна квалификация, следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент от цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител (т.7 от ТР №1/2009
г. по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС).
Доказателственият материал
не позволява извод за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, които да определят като
несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание.
Преценявайки съвкупно
изброените по-горе обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от НК, съдът счете, че наказателната репресия спрямо подсъдимия Н. следва да се реализира чрез
налагане на най-лекото по вид от алтернативните наказания по чл. 116, ал. 1 от НК в размер от осемнадесет години лишаване от свобода, което съгласно нормата
на чл. 58а от НК намали с 1/3 и така определеното наказание на подсъдимия е
дванадесет години лишаване от свобода. Наказанието доживотен затвор без замяна
е приложимо, само ако престъплението е изключително тежко и посочените в чл. 36
от НК цели не могат изобщо да бъдат постигнати. Наказанието доживотен затвор е
несъразмерно тежко за конкретното деяние и дееца, а данните за личността на
подс. Н.
не налагат изолирането му до края на живота в затворнически условия. По мнение
на настоящия състав, така отмерено по вид и размер наказанието се явява
справедливо, адекватно и обосновано и е напълно достатъчно за преоценка на
поведението от страна на самия подсъдим и даване на ясна равносметка за
последиците от стореното, както и за постигане на целите по смисъла на чл. 36
от НК.
С присъдата съдът постанови
така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на
основание чл. 57 ал.1,
т. 1 от
ЗИНЗС.
Предвид на така приетата
фактическа обстановка и правна квалификация, съдът приема предявения граждански
иск за безспорно доказан по основание, но не и по
размер. Установи се по несъмнен начин, че в резултат на убийството на пострадалата е причинен вредоносен
резултат, като между него и виновното деяние на подсъдимия, предмет на
настоящата осъдителна присъда, съществува пряка и непосредствена причинна
връзка. Ето защо, подсъдимият Н.
следва да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 45 от ЗЗД да поправи
причинените на гражданските ищци Ц. и С. А. – родители на пострадалата, неимуществени вреди.
Същите се изразяват в претърпените от загубата на нейните най-близки хора
непреходни душевни болки и страдания. От факта, че е пълнолетна и е създала
свое семейство, изобщо не следва, че страданията им от загубата на детето им са по-леко преодолими.
Макар и живееща отделно от тях, тя не е прекъснала връзката си с най-близките
за нея хора. Смъртта й
ще ги
остави без морална подкрепа и опора. Съдът се съобрази и с възрастта на родителите,
както и финансовите възможности на подсъдимия.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че претърпените от родителите на пострадалата душевни
болки и страдания могат да бъдат възмездени с по-малка сума от предявената с
гражданския иск, поради което го уважи в размер до 50 000 лева за всеки
един от тях, което подсъдимия дължи ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019г.
Над този размер до 100 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
С
присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото, както
и д. т. върху уважения гр. иск.
Определяйки
вида и размера на наложеното наказание, съдът счете, че в пълен обем ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Мотивиран
от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.
ПРДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ НА ВОС: