Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 2/ 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна
жалба от А.А.К. ***, чрез адв. М. от САК, против Решение № 805/13.11.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2419/2019 г. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от въззивника иск срещу „И. *** -да бъде осъдено
дружеството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
трудова злополука, настъпила на 14.12.2018 г., за разликата над 3000 лв. до
размера на 30000 лв., ведно със законната лихва считано от 14.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно прилагането принципа за определяне на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Определеният от съда размер от 6 000
лева намира за твърде занижен, като несъответстващ на действително претърпените от ищеца болки и
страдания, на размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни по
вид и характер телесни увреждания и като несъобразен с икономическата
обстановка в страната. В жалбата се
сочи, че в решението липсват мотиви относно критериите,
на които съдът се е позовал за определяне размера на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и по какъв начин всеки един от тях се отнася
спрямо причинените му болки и страдания. Съдът се е ограничил единствено до
посочването на единствен критерий - интензитета и продължителността на болките
и страданията. Не е отчел характера и тежестта на телесните увреждания,
обстоятелствата, при които са настъпили-изненадващия характер на събитието, възрастта на пострадалия,
психо-емоционалното му състояние непосредствено след получаване на травмата,
внезапната и доста продължителна промяна в ежедневния ритъм на живот, в това
число и настъпването на нетрудоспособност за дълъг период, както и
обстоятелството, че след получаване на травмата, не се е върнал на работа при
този работодател. Неправилно е според
въззивника решението на съда и в частта, в която е
приел, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, според която пострадалият
работник е допуснал груба небрежност при изпълнение на възложната му работа и
определеното обезщетение е намалено с 50 %. Сочи се, че съдът едностранчиво се е позовал само на
показанията на двамата свидетели на ответното дружество, за да приеме за
безспорно обстоятелството, че пострадалият работник не е бил с обезопасителни
колан и въже, които са му били предоставени от работодателя преди започване на
работа. Съдът
не е обсъдил събраните доказателства в тяхната цялост. Показанията на
свидетелите според въззивника в тази част са противоречиви. Никой от тях не е бил пряк
свидетел-очевидец на настъпилата злополука. Освен това по делото е било установено, че на работното място е имало въжета и колани, както и
че ищецът е
бил с каска, поради това се твърди,
че най-вероятно работникът е ползвал съответните
предпазни средства до момента на преместването си, когато е паднал. Той не е бил небрежен по смисъла на Кодекса на
труда и не е нарушил правилата за безопасност на труда чрез неползване на
предпазни средства. В жалбата се сочи, че не е
доказано наличието на причинна връзка между действието, което е извършвал
работникът
при осъществяване на работата, когато е настъпил инцидентът, и неползването на предпазни средства. Сочи се, че ответникът не е доказал по несъмнен и
категоричен начин, че пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат.
Искането на въззивника е за отмяна
на обжалваната част на решението и уважаване на иска изцяло.
Въззиваемата страна чрез адв. Й. в отговора на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за
правилно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че съдът е определил размера на
обезщетението съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД, като е изходил от
конкретните обстоятелства, установени от доказателствата по делото. Освен това
намира за доказано съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия,
както и определянето на приноса му на 50 %.
В с.з. въззивникът не се явява и
представлява. Въззивната жалба се поддържа в писмена молба от адв. М..
Въззиваемата страна, чрез адв. Й., пледира за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС. Няма искане за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от А.А.К. *** против „И.-*** иск, с който се претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 30 000 лв., представляваща претърпени вследствие трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Ищецът твърди, че на 14.12.2018 г., докато изпълнявал възложената му работа като общ работник строителство на сгради при ответника на обект в с.Ханово – покрив на склад, паднал от покрива, ударил се в бетоновия под и получил разкъсно контузна рана на главата и счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. Случаят е регистриран в НОИ като трудова злополука, а вследствие на нея ищецът е претърпял силни болки и страдания, счупването е затруднило ежедневните му дейности. Имал е силни болки в главата, продължили една седмица, за което е приемал обезболяващи, а възстановителният период на счупването е продължил два месеца.
В срока за
отговор ответникът
чрез процесуалния си представител е оспорил
иска по размер, който счита за завишен. Твърдял е съпричиняване от страна на
пострадалия работник, тъй като не е ползвал лични предпазни средства, въпреки
че такива са му предоставени от работодателя. Твърдял е, че е извършен
първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж. Изложил е и доводи, че ищецът
при условията на груба небрежност е нарушил правилата за безопасност, нарушил е
задълженията си по чл.29 т.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г..
ЯРС е уважил
частично иска за сумата от 3000 лв., като е приел, че действително вследствие на трудовата злополука
ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата и счупване в горния край на
лявата лъчева кост, както и че тези травми се намират в причинна връзка с
инцидента. Отхвърлянето на останалата част от иска е обосновал с това, че е налице съпричиняване на вредите по смисъла на чл.201 ал.2
от КТ, водещо до намаляване на отговорността на работодателя, тъй като
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Същата се изразява в това, че не е ползвал предоставените му
предпазни средства: обезопасителния си колан и въже, както и предпазна количка
– скеле, която не е била преместена на мястото, където е станал инцидентът. Бил
е единствено с каска на главата. Така е
нарушил задълженията си по чл.29 т.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР. Съдът е определил обезщетението за болките и страданията в размер на 6000 лв. предвид
лекия характер на полученото счупване на лявата ръка, при което те са отшумели
в сравнително кратък срок – до седмия ден за болките и до 2,5 месеца за
страданията. Намалил е така определеното обезщетение до 3000 лв. заради
съпричиняването. В частта за частично
уважаване на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
По делото не е било спорно наличието
на трудово правоотношение между страните за длъжността „общ работник,
строителства на сгради“, настъпването на трудовата злополука на 14.12.2018 г. при
ремонт на покрив на склад в с.Ханово, причинените при падането на ищеца травми.
Работодателят е съставил Протокол за трудова злополука № 1/17.12.2018 г.; двамата
с работника са подали пред ТП на НОИ -Ямбол
декларации за трудовата злополука и е издадено Разпореждане №
5104-28-46/27.12.2018 г. от инспектор по осигуряването на основание чл.60, ал.1
от КСО за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Видно от подписаната от ищеца на
21.07.2017 г. длъжностна характеристика за длъжността „общ работник
строителство“, работата включва извършване на строително ремонтни дейности,
ръчно или с помощта на най-прости инструменти и механизми със значително физическо
усилие. Налице са задължения във връзка с условията на труд - работникът да
спазва утвърдените в дружеството правила за здравословни и безопасни условия на
труд.
В Становище от 09.09.2019 г. от
инспектор по осигуряването- длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО е посочено, че
ищецът в деня на злополуката е имал ежедневен инструктаж срещу подпис. Описано е
настъпването на трудовата злополука- че след подхлъзване ищецът е паднал на
лявата си страна и си е ударил ръката и лявата вежда, от която е потекла кръв. В
здравния пункт на селото е извършена промивка на веждата, а от МЦ „Владимед “
АД му е издаден болничен лист с диагноза „Счупване на горния край на лъчевата
кост“. Ищецът е представил по делото болничния лист от 21.12.2018 г., предоставящ
отпуск за 30 календарни дни.
Свидетелят Пеев - технически ръководител в „И.
19“ ЕООД- в деня на злополуката, преди започване на работата по ремонта на
покрива, е инструктирал работниците за безопасност на труда. След злополуката е
видял ищеца седнал в служебния автомобил. От другите работници е научил, че е
паднал от покрива, а от колегата си, който е завел ищеца на лекар- че си е
ударил ръката. Свидетелят заявява, че на работниците са раздадени лични
предпазни средства – каска, ръкавици, дрехи, а които работят на покрив, трябва
задължително да са с обезопасителен колан. Такъв е бил предоставен на ищеца,
както и въже. Имало е и обезопасително скеле – подвижна количка, при ползването
на която работещият не пада на земята. Ищецът е съобщил, че е бил с каска. За
да се премести, е необходимо да откачи въжето, хванато за билото на покрива, и
да го закачи отново. Задължение за преместване на подвижното скеле има общият
работник, който помага на майстора. Преди да се премести на друга част на
покрива, трябва да слезе долу и да премести скелето.
Свидетелят Кръстев- технически
ръководител, намирал се на обекта в с. Ханово- също сочи, че преди започване на
работата е бил проведен инструктаж на работниците. Видял е падналия на земята
ищец, изправил се на едно коляно. Имал е охлузване на челото. Казал е, че няма
проблеми с главата и се е изправил. В здравния пункт е прегледан от лекар,
според който е бил само натъртен. Свидетелят сочи, че когато се работи в
периферията на покрива, задължително се ползва колан и въже, за да бъде обезопА.работникът.
В случая ищецът не ги е ползвал, а на покрива е имало два колана и две въжета. Подвижното
скеле –количка е било на една-две позиции назад, т.е. не е било преместено на
мястото, където е станал инцидентът. Задължение да го премести има общият
работник. Трябвало е да слезе от скелето и да го премести, но в нарушение на
инструктажа това не е направено. На земята ищецът е бил без колан. Когато се
мести на строежа, не мести колана си, а само въжето, с което е закачен.
Свидетелката Кирилова- съпругата на
ищеца - сочи, че при падането му от покрива си е счупил главата и двете ръце. В
края на показанията си пояснява, че едната му ръка (дясната) е била счупена, а
другата-натъртена. Твърди, че не е можел да отиде до тоалетната, нито да се
храни. Ползвал се е от нейната помощ. В болницата му е поставен гипс. Имал е
големи болки в продължение на три-четири седмици, за които е приемал лекарства.
Не се е връщал на работа. Вече не може да вдига тежко. В момента е в Германия,
за да се види с близките си, но ще се връща след два дни.
Според заключението на
съдебно-медицинска експертиза, разкъсно-контузната рана по главата и счупването
в горния край на лявата лъчева кост са вследствие на падане от високо. Травмата
на левия лакът е от най-леките счупвания, неналагаща оперативно лечение, а само
временна имобилизация от две-три седмици, последваща рехабилитация и
целенасочени упражнения в домашни условия за пълното функционално
възстановяване. Подобен тип травми се възстановяват напълно в обичаен период до
2-2,5 месеца, при активно съдействие и старание на пациента. Интензитетът на
болките и страданията при такава травма са с намаляваща тенденция от 5-7-ия ден
до завършване на функционалното възстановяване и е свързано с активна
рехабилитация от страна на пациента след сваляне на гипсовата имобилизация. Със
сигурност до свалянето й и все по-малко след началото, травмата е създавала
трудност в ежедневното обслужване, хранене и други дейности на пострадалия.
Вещото лице не е установило пациентът дали е с доминираща лява ръка и какво е
здравословното му състояние към момента, тъй като не е извършило медицински
преглед. Получило е информация от адвокатската кантора, представляваща ищеца,
че той в чужбина и не може да се върне, за да бъде прегледан.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
ЯРС е постановил валидно, допустимо
и правилно решение.
Предявеният иск е с правно
основание чл.200 от КТ.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата. ЯРС е определил размера на обезщетението съобразно критериите на чл.52 ЗЗД, като е изходил от конкретните факти по делото. Взел е предвид, че се касае
за леки травми, съгласно заключението на вещото лице-травматолог. Същото е
посочило, че травмата на левия лакът е от най-леките счупвания, неналагаща
оперативно лечение, а само временна имобилизация от две-три седмици с
последваща рехабилитация. Съпругата на ищеца е дала показания, че болките са
продължили около три-четири седмици. Същевременно болничният лист е определял
временна неработоспособност от 30 дни. Т.е. не се установява голяма
продължителност на увреждането. Че ищецът е с възстановено здраве, свидетелства
и фактът, че се е намирал в чужбина и не е открит от вещото лице за преглед. Във
въззивната жалба се сочи, че е заминал в чужбина, за да работи. Следва да се
отчете и възрастта на пострадалия –на 34 г. към момента на злополуката, т.е. тя
определя възможност за по-бързо възстановяване. За определяне на интензитета на
болките и страданията също ръководещо е заключението на експерта относно
намаляването им от 5- 7-ия ден до завършване на функционалното възстановяване,
както и че гипсовата имобилизация до свалянето й е създавала трудност в
ежедневното обслужване. Показанията на свидетелката Кирилова следва да се
преценяват съобразно критериите на чл.172 от ГПК предвид нейната
заинтересованост от изхода на спора. В случая не се подкрепят от останалите доказателства
твърденията й, че съпругът й си е счупил главата и двете ръце (макар
впоследствие да е уточнила, че само едната ръка е била счупена). Също така
липсват други данни, че не е можел да ходи до тоалетната и да се храни, които
показания на свидетелката, както и предходните, показват склонност към
преувеличаване и неточно излагане на действително осъществилите се факти. Показанията
й не съответстват и на данните в
експертизата. Няма други данни, че ищецът не може да „вдига тежко“. Съмнение в
истинността на показанията внася и твърдението на свидетелката, че щял да се
върне в България след два дни, след като във въззивната жалба се сочи, че
„търси препитание“ в чужбина.
Неоснователни са възраженията и
срещу приетото от ЯРС съпричиняване при условията на чл. 201 ал.2 от КТ.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о. грубата
небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не
различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина,
като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде
толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е
налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). Без правно
значение е дали преди инцидента работникът е осъзнавал възможността от
увреждане и въпреки това е пренебрегнал това правило за безопасност.
В случая има съпричиняване, тъй като
работникът е извършвал работата при липса на елементарно внимание и в нарушение на основни правила за безопасност, спазвани и от най-небрежния работник, като е бил длъжен да предвиди последиците от неспазването им. Правилно ЯРС е приел за доказани фактите, че
на работниците е извършен предварителен инструктаж, осигурени са предпазни
средства: обезопасителен колан и въже, както и предпазно подвижно скеле, които
обаче не са ползвани по правилата от ищеца. Неоснователни са възраженията на
въззивника срещу кредитирането на показанията на свидетелите Кръстев и Пеев,
които не са били очевидци на самата злополука. Същите обаче са видели ищеца
непосредствено след падането му. Той е бил без колан, какъвто му е бил
предоставен и който по правило не се сваля при преместване на работника, а се
откачва от покрива само въжето, за да се закачи на друго място. На покрива
според гласните доказателства е имало два колана и две въжета. Т.е. ако ищецът
е ползвал колана, при падането си щеше да бъде с него, ако то се е случило,
докато е откачвал въжето и се е премествал. Освен това подвижното скеле се е
намирало в момента на падането на една-две позиции по-назад от мястото, т.е. не
е било преместено съобразно правилата за безопасност, като задължение за
преместване има общият работник (какъвто е ищецът). Показанията на свидетелите
са еднопосочни, не са опровергани от другите доказателства и няма пречка да
бъдат кредитирани. След като те сочат, че на ищеца е бил предоставен предпазен
колан, същият е бил задължен да го ползва. Тогава вредите не биха настъпили.
Също така би предотвратил падането си, ако беше слязъл и преместил
скелето-количка. Със своите бездействия е допринесъл за настъпването на вредите
при условията на чл. 201 ал.2 от КТ, като сам е поставил в опасност здравето си.
Поради това обезщетението подлежи на намаляване с 50 %, т.е. до сумата от 3000
лв., определена от ЯРС.
Във въззивната жалба са изложени
възражения за несъответствие на решението на ЯРС с икономическите условия в
страната и със съдебната практика, определяща по-висок размер на обезщетенията
при счупване на кост на ръката. В цитираното по-горе от съда решение на ВКС е
определено същото по размер обезщетение при счупване на лявата ръка и навяхване на дясната глезенна става от падане от втория етаж на
автовоз. Сходни са били данните по
делото относно имобилизиране на ръката в продължение на 28 дни,
през което време движенията на ищеца са били ограничени, относно изпитана силна
болка, която в хода на лечението изчезва напълно, при окончателно възстановяване след два -два и
половина месеца, съчетано със силни болки при нараняването на крака, които траят 7-10 дни, след което изчезват
напълно при окончателното възстановяване след двадесет дни. В цитираното решение е приет 50 % принос на
ищеца, който след като е бил запознат с основните
правила за безопасност, е бил длъжен да предвиди последиците от неспазването на
това правило, което би спазил и най-небрежният работник.
Близък до претендирания с исковата
молба размер на обезщетението е определен в Решение №
125 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4417/2015 г., IV г. о. - 25 000 лв., но при значително тежки увреждания: конквасация с разкъсване на меки тъкани по дланната страна в
областта на гривнената става на дясна предмишница с лезия на артерия радиалис и
тежка раздробена фрактура на лъчевата кост с липса на костни фрагменти. Пострадалият е опериран два пъти (втория -за попълване на костния дефект в областта
на лъчевата кост с костно вещество - шпан, взет от лява хълбочна кост на таза и
фиксирането на счупените кости с плака и
винтове). Бил е временно
неработоспособен за 362 дни и с ЕР на ТЕЛК първоначално му е определена
намалена работоспособност за две години, продължена с ново решение на ТЕЛК. Получено е увреждане с
траен характер на доминантна дясна ръка и кожен белег от раната с
траен характер. В настоящия случай
нито са били причинени такъв тип увреждания, нито с подобна продължителност на
неработоспособността, нито увреждания с траен характер.
В по-новата практика на ВКС размер
на обезщетенията, близък до претендирания в настоящото дело, е определен също
за по-тежки увреждания на здравето. В Решение № 226/30.01.2019 г. по гр.д.№
756/2018 г., III г.о., по чл. 290 от ГПК, постановено по правния въпрос за понятието
„справедливост“ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е приет за справедлив размер от
20 000 лв. за съчетана
травма, като всяко едно от отделните травматични увреждания /счупване на ребра,
счупване на ключица и травматичен хемопневмоторакс/, само по себе си
представлява средна телесна повреда (последната травма е засегнала зона на
тялото /гръдната кухина/, в която са разположени жизненоважни органи и се е
наложило извършването на оперативна интервенция. В Решение № 58/20.04.2018 г. по гр.д.№
2037/2017 г., III г.о., по чл. 290 от ГПК, за счупване на втора
предходилна кост на десния крак, наложило открита репозиция и метална
остеосинтеза; контрактура в областта на метатарзо-фалангеалната става на втори
пръст на десния крак, за които увреждания ищецът е лекуван оперативно и след това
за период повече от 7 месеца е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, е определено обезщетение от
30 000 лв.
С оглед на
анализираната съдебна практика ЯОС счита, че определянето на по-висок размер на
обезщетението би било необосновано. В настоящия случай се касае за значително
по-леки вреди, както бе изложено по-горе (леко счупване и повърхностна рана).
Липсват счупване на други кости (в зони на тялото, в които са разположени жизненоважни органи), тежки оперативни интервенции
и инвалидизиране, продължително обездвижване.
Както се сочи в
жалбата, икономическите условия в страната
следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са
единствен израз на справедливия размер на обезщетението, а водещо при
определянето му е съобразяването с действително претърпените неимуществени вреди, оценени по критериите на задължителната съдебна
практика по чл. 52 ЗЗД (т. II на Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС). ЯОС счита, че определеното от първата инстанция обезщетение
не е в противоречие с обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите към
датата на злополуката обществено- икономически условия
на живот.
Тъй
като решението на ЯРС е правилно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №805/13.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2419/2019
г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от А.А.К. *** иск срещу „И. *** -да бъде осъдено дружеството да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука,
настъпила на 14.12.2018 г., за разликата над 3000 лв. до размера на 30000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 14.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В необжалваната част решението на
ЯРС е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.