№ 344
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 110 от 10.02.2022г., постановено по търг. дело № 1207/2021 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав е прекратил „М Д Груп“ЕООД на
основание чл.155, т.3 от Търговския закон.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „М Д Груп“ЕООД,
чрез особения му представител адв. Т.С., с която се обжалва първоинстанционното решение,
като недопустимо, а при условията на евентуалност се поддържа и да е неправилно поради
съображения, които са изложени във въззивната жалба. Искането към съда е да се обезсили
обжалваното решение като недопустимо, а ако въззивният съд счете, че е допустимо, да го
отмени като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
1
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имащи право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на СГП,
в която са изложени твърдения, че ответното дружество за период по-продължителен от три
месеца е без управител, поради настъпилата смърт на законния представител В. Н. П.,
починал на ***г. Искането към съда е било дружеството да се прекрати на основание чл.155,
т.3 от Търговския закон- поради това, че дружеството в продължение на три месеца е нямало
вписан управител.
В срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител адв. С., дружеството
е оспорило иска. Твърденията му са били, че е налице прекратяване на друго правно
основание, тъй като правноорганизационната форма на ответника е ЕООД и със смъртта на
едноличния собственик на капитала дружеството е прекратено, тъй като наследниците не са
изявили желание да продължат дейността му.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна :
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с
недопустим иск, по който вместо да бъде постановен акт по същество, е следвало да бъде
прекратено производството като процесуално недопустимо.
Нормата на чл. 2 ГПК урежда задължението на съда да разгледа и разреши всяка
подадена до него молба за защита и съдействие. При изпълнение на последното си
задължение при съблюдаване на основния принцип за служебно начало в гражданския
процес – чл. 7 ГПК, съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на
процесуалните действия от страните и в частност за допустимостта на сезиралия го иск – чл.
130 ГПК. При извършване на последната преценка съдът съобразява всички известни по
делото и служебно известни му факти и обстоятелства.
В конкретния случай в самата искова молба са изложени факти за настъпилата смърт
на едноличния собственик и управител на ответника „М Д Груп“ЕООД, В. Н. П. на датата
***г., за което са представени и доказателства към исковата молба. Изложени са и
твърдения, че няма данни законите наследници на починалия собственик на капитала
изрично да са заявили, че желаят да продължат дейността на дружеството. Настоящият
съдебен състав сам извърши и служебна проверка на вписаните обстоятелства по партидата
на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, с което се потвърдиха и твърденията на ищеца в
исковата молба.
Предвид нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от
едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или
наследниците не поискат да продължат дейността. Законовата разпоредба е специална и
урежда хипотеза на прекратяване на еднолично ООД, стояща извън очертаните общи
хипотези за ООД в чл. 154 ТЗ и чл. 155 ТЗ.Прекратяването с оглед ясната диспозиция на чл.
157, ал. 1 ТЗ настъпва по силата на самия закон със смъртта на едноличния собственик на
2
капитала, когато последният е физическо лице и не са налице ясно очертаните изключения, а
именно да е предвидено различно в учредителния акт или в друг последващ акт на
едноличния собственик на капитала, или ако наследниците не поискат да продължат
дейността на търговеца. Никое от изключенията от правилото на чл. 157, ал. 1 ТЗ не се
твърди или установява по делото, предвид на което и по силата на последната правна норма
ответното еднолично ООД – „М Д Груп“ЕООД, е прекратено със смъртта на едноличния му
собственик В. Н. П., настъпила на ***г. Практиката на съдилищата за настъпване на
прекратяването по силата на закона, без да се изискват други действия от страна на
наследниците, които не желаят да продължат дейността на дружеството или от страна на
държавен орган, е константна и съответна на законовата уредба.
Вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има съобразно нормата
на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ само оповестително действие по отношение на третите
добросъвестни лица, и противно на твърдението в исковата молба и мотивите на
първостепенния съд липсата на такова не означава, че съдът, основан на фактите по делото,
не може да приеме, че прекратяването е настъпило.
По горните мотиви на съда и от събраните по делото доказателства и вписаните по
партидата на ответното ЕООД обстоятелства се установява, че същото вече е било
прекратено по силата на закона – чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвид смъртта на физическото лице
едноличен собственик на капитала му, липсата на друго уговорено в учредителния акт –
възпроизвежда се нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, и заявения отказ от наследниците на
починалия едноличен собственик на капитала на продължат дейността на дружеството.
Целта на предявен конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е да бъде постигната правна
промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, изразяваща се в
прекратяване на ответното дружество.
В конкретния случай правната промяна е вече настъпила през 2020г. на основание на
специалната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвид на което и предявеният иск по чл. 155,
т. 3 ТЗ е лишен от правен интерес и на последното основание недопустим, доколкото е
недопустимо и повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД.
В последния смисъл е и актуалната съдебна практика на касационната инстанция-
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение 73/21.06.2019г. по т.д. 2413/2018г. по описа
на ВКС, І ТО и определение 295 от 31.05.2018г. по т.д. 1035/2018г. по описа на ВКС, ІІ ТО,
която настоящият състав на съда напълно споделя.
Извън горните, очертани в закона предпоставки за допустимост на предявения иск по
чл. 155, т. 3 ТЗ, е наличието на непълнота в ЗТРРЮЛНЦ и подзаконовите актове по
приложението му досежно субектите, които могат да подадат заявление за вписване на
подлежащото на вписване обстоятелство за настъпилото по силата на закона прекратяване
на ответното ЕООД, като настоящият състав споделя изводите на ВКС по горецитираното
решение, че празнотата в правната уредба на вписването на подлежащото на вписване
обстоятелство следва да бъде уредена по аналогия с параграф 5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
3
Нормите на чл. 155, т. 3 ТЗ и чл. 157, ал. 1 ТЗ, обаче, дават пълна и ясна уредба на
различните хипотези на прекратяване на ЕООД, както и моментът, в който последното
настъпва, предвид на което и необосновани биха били доводи при които, че с оглед
непълнотата в правната уредба относно субектите, които могат да инициират вписването на
настъпилото прекратяване на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, и за целите на правната сигурност
следва да се развива едно недопустимо производство по иск по чл. 155, т. 3 ТЗ само по
причина, че е налице правна уредба как постановеното решение по последния иск следва да
бъде вписано по изпратен препис от решението на съда в ТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че съдът е сезиран
недопустим иск, поради което и на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК въззивният съд
следва да обезсили обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и да
прекрати производството по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 110 от 10.02.2022г., постановено по търг. дело №
1207/2021 г., с което Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав е прекратил „М
Д Груп“ЕООД на основание чл.155, т.3 от Търговския закон и прекратява производството
по образуваното търговско дело, като процесуално недопустимо.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4