О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/14.12.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2236
по описа за 2016г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
По предварителните въпроси:
С протоколно определение, постановено
в о.с.з. на 26.10.2017г. съдът е допуснал главното встъпване и е конституирал
Държавата, действаща чрез Областния управител Стоян Пасев на област с
административен център – Варна, като главно встъпило лице, на основание чл. 225
от ГПК.
В отговора на
исковата молба на главно встъпилото лице,
ответниците Х.С., Р.С. и М.М., правят възражение за недопустимост на
главното встъпване, което съдът намира за неоснователно. Възражението е основано на твърдението, че не
е налице тъждественост между спорното право, заявено за разглеждане и спорното
право, въведено от главно встъпилото лице. С определение No 17/ 18.01.2016г.,
постановено по ч.гр.д. 4567 / 2015г. по описа на ВКС, I ГО, е прието, че е допустимо главно встъпване на лица, които
заявяват като свои права спрямо двете страни в производството право на
собственост върху идеална част от имота, предмет на спора, а не право на
собственост върху целия имот, като в този смисъл и съдът намира, че главното
встъпване на Държавата е допустимо, като заявените в настоящото производство
права не касаят целия имот, а само реално обособена част от
него. Поради тази причина и съдът със свое определение е допуснал главното
встъпване на Държавата.
Главно встъпилото лице Държавата се явява трето лице –помагач на
ответниците Х.Р.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, по първоначално предявения иск и също така е и ищец по предявените
от него искове:
1/ срещу ищците по първоначално заявения за разглеждане иск -
„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК
*********, представлявано от С.В. и Ивайло Кузманов, Г.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** и Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
2/ срещу ответниците по първоначално заявения за разглеждане иск - Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по исковете на главно встъпилото лице по делото са депозирали отговори на исковата
молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се съобщи допълването на проекта за доклад по
първоначално заявения за разглеждане иск с оглед на постъпилия отговор на
главно-втъпилото лице Държавата и проект за доклад по делото по исковете на
Държавата.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2018г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят ищците, ответниците по първоначално заявените искове и главно
встъпилото лице, както и вещите лица по допуснатите с Определение
613/06.03.2017г. СЕ.
УКАЗВА на ищеца – главно встъпило
лице в седемдневен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещните страни да представи скица, на която да отбележи и
защрихова местоположението на сградата, за която отправя претенции.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца – главно встъпило лице, че в случай, че не изпълни разпореждането на
съда и не направи уточненията по –горе, то съдът ще наложи глоба на страната за
неизпълнение на разпореждане, както и ще остави производството по делото без
движение за изпълнение на указанията.
КОРИГИРА абзац първи от частта „УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ“ на стр.16 от Определение No 613 /
06.03.2017г., поради допусната техническа грешка, като същият да се чете, както следва:
„УКАЗВА на ищеца в срок
най-късно в първо съдебно заседание да заяви дали ще се ползва от представените
с исковата молба договор за наем от 1997 год. и ведомост
за заплащане на наем, предвид предприетото от ответника оспорване.“
ОТМЕНЯ свое определение за допускане на доказателства в частта, в която съдът
е ДОПУСНАЛ
ДО РАЗПИТ
по искане на ответниците двама души свидетели при режим на водене, които да
установят факта на осъществяваното от ответниците и техния наследодател
владение на процесния имот от 1968г. до момента, което да притежава следните
характеристики: постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно, поради липсата на необходимост, с оглед на приетото за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
ДОПЪЛВА изготвения с Определение No 613/06.03.2017г. проект за доклад в частта по т. I. I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ с възраженията на главно встъпилото лице, явяващо се трето лице-помагач на
ответниците по първоначално заявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а
именно:
В срока по чл. 131 от ГПК от главно встъпилото
лице – Държавата, като трето лице –
помагач на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който същото
изразява становище, като счита, че
предявеният на основание чл. 108 от Закона за собствеността иск е частично
неоснователен. Оспорва същия в частта, досежно полумасивна жилищна сграда с
площ от 30 кв.м. находяща се в гр.Варна, кв. „Аспарухово", м.Вилите ул. 74
а, описана в АДС № 9350/08.02.1968г., състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре
застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, без насаждения , извън чертите на
регулационния план на кв. „Аспарухово", гр. Варна, с година на построяване
на сградата- 1967г. Твърди, че сградата е построена със средства на
държавата върху държавна земя, към момента на построяването, поради което
Държавата от момента на нейното изграждане до сега е собственик на същата. Имотът
се счита за държавен от 01.01.1968 г. и не е излизал от патримониума на Държавата. Сочи, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 108 от ЗС. Твърди, че процесната сграда, държавна
собственост, ползвана от М. М. и семейството му (ответници по делото) е
идентична с част от претентдираната от ищеца и държана от ответниците по иска
жилищна сграда. Съгласно чл.144 от
Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС)
обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по
надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Акт
за държавна собственост № 9350/08.02.1968г., е съставен на основание чл. 6 от
Закона за собствеността и въз основа на писмо с изх. №
46 от 15.01. 1968г. на Гл. лекар на ОРБ-Варна, в което същия е изложил до
ГНС-Варна, „Държавни имоти", че в парка, непосредствено до болницата, е
останала от ф-ка „Първи май" къщичка, с две стаи, в която се е настанило
семейството на М. М.. Упоменато е, че къщичката била грозяща и следвало да се
събори. За целта Градски народен съвет отпуснал сумата от 800 лева от
самооблагания, за да се построи къщичка в близост до болницата (извън района на
последнта). Такава била построена и семейството нанесено. Писмото съдържа молба
да се надреди да бъде приета като държавен имот и причислена към жилищния фонд
на ГНС. За сградата е издадена служебна справка -
паспорт, в която същата е описана като държавна жилищна сграда в м. Вилите
№74а, построена през 1967г. с държавни средства от самооблагането, с подробно
описание, находяща се в кв. „Аспарухово" (района на Обединена работническа
болница), състояща се от две стаи 4/3/2.60 м височина, вх. антре с циментова
плоча 2/1.5 М./2.60 м. височина. Стаите са с паркет. Сградата е масивна,
с външна мазилка и тухлена зидария. Покрив с европейски цигли. Навес, тухлен,
неизмазан 2.5/4.5 м. с покрив цигли, таванско помещение. С ток и без вода, на
30 кв.м. общо площ. Посочни са съседи: Никола Петров, път и парка на болницата. С
писмо изх. № 182/08.02.1968 г. е указано на СП „Жилфонд" да запише в
основните си средства и да поеме стопанисването на гореописания имот, като със
семейството на М. М. се влезе в договорни отношения. На
27.02.1968г. Марин М.С. е подал молба за закупуване на имота до „Държавни
имоти" при ОНС-Варна, но е получил отказ, поради обстоятелството, че
сградата се намира извън регулационния план и не може да бъде продадена или да
се отстъпи право на строеж в този терен, като му
е указано, че за направените подобрения може да иска заплащане, но не и
собственост. Впоследствие, през 1994г. наемателят е
предприел действия по съставяне на констативен акт за собственост, но отново е
получил отказ да му бъдат издадени необходимите документи с оглед
обстоятелството, че сградата е държавна собственост. Вписаната
в акта за държавна собственост забележка, че антрето и навеса са построени със
средства на М. М. /наследодател на ответниците/, поради което отпадат като държавни,
биха могли да имат правно значение единствено при продажба на имота като в този
случай следва да се оценят и заплатят на лицата), доколкото същите нямат
самостоятелно съществуване, а са принадлежност към сградата. Твърди,
че държавата е собственик на построената в държавна земя /към 1967-1968г/
сграда, извън регулационния план на гр. Варна, с площ от 30 кв.м., подробно
описана в АДС№ 9350/08.02.1968г. Останалата част от нея е построена незаконно,
без никакви строителни книжа върху държавна тогава земя, което е видно и от
приложеното Наказателно постановление №93/17.07. 1967г., съставено на М. М., за
това, че като несобственик е построил незаконно една стая 3.70/3.70м върху
заграбено държавно място.
Ищците по
настоящото дело се легитимират като собственици на земята по силата на
нотариален акт от 2005 г. придобили имота от М.А.Н. И В.Д.Т., като наследникци
(законен и по завещание) на Асен Николов, като за последния е постановено
влязло в сила решение на ВСРБ, 5-чл. състав по гр. дело № 202/93г., влязло в
законна сила през 1994 г., с което е отменена осъдителната му присъда,
включително и постановената с нея конфискация на имотите му, в това число и
процесната земя. Въз основа на така постановеното решение имотите, за който са
съставени актове за държавна собственост са отписани от актовите книги за
държавна собственост със заповед №В-94-00-0403/94 от 27.07.1995 г. на основание
чл. 88, ал. 1 НДИ вр. С чл. 220 ГПК и чл. 151 от ЗИН на Министъра на финансите.
Оспорват
твърдението, че процесната сграда се е върнала в патримониума на Асен Николов
като приращение към земята. Към момента на изграждането й земята е била
държавна собственост. Ищците, не са придобили гореописанта сграда доколкото
същата е построена върху държавна земя преди връщане на имота /земя/ в
патримониума на Ас. Николов , придобила е статут на държавна собственост и не
следва собствеността на земята, по отношение на така построената сграда.
Твърди, че земята, върху която е изграден процесният имот, е
отчуждена на основание присъдата от 29.04.1945 г. и до момента на
възстановяване на правото на собственост, постановено с влязлото в сила през
1994 г., е държавна собственост. Процесната
сграда не е предмет на заповед №В-94-00-0403/94 от 27.07.1995 г. на Министъра
на финансите и не е отписана от актовите книги за недвижими имоти държавна
собственост. Горните обстоятелства били
видни от представените от ищците заповед №В-94-00-0403/94 от 27.07.1995 г. на
Министъра на финансите и преписка по съставяне на АДС №6943/16.11.1965 г. Моли да бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО по предявените от главно встъпилото лице искове, на
основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ – главно встъпило лице твърди, че е
собственик на жилищна сграда с площ от 30 кв.м. находяща се в гр.Варна, кв.
„Аспарухово", м.Вилите ул. 74 а, съглано АДС № 9350/08.02.1968г. Не
оспорва правото на собственост на ищците върху земята, придобита по описания в
исковата молба начин. Оспорва правото на собственост върху жилищната постройка,
като твърди, че същата е построена със средства на държавата върху държавна земя,
към момента на построяването, поради което Държавата от момента на построяване
до сега е собственик на същата. Твърди, че законно построената част от нея е с
площ от 30кв.м. ид.ч., а останалата част е собственост на собственика на земята
към настоящия момент. Държавата е
собственик
на построената в държавна земя /към 1967-1968г/ сграда, с площ от 30 кв.м.,
съществуваща и към момента, а останалата част от нея е пристроена незаконно, без
никакви строителни книжа. Тъй като към настоящият момент по КК площта на
сградата е 123кв.м. е невъзможно да се
уточни къде точно попадат 30 кв. м.,
собственост на Държавата. Уточнява, че видно от приложеното Наказателно
постановление №93/17.07.1967г., съставено на М. М., като
несобственик е построил незаконно една стая 3.70/3.70м върху заграбено държавно
място. По отношение на жилищната сграда е
съставен АДС №9350 от 08.02.1968г. на осн. чл.6 от ЗС за полумасивна държавна
жилищна сграда, построена върху държавно дворно място с площ на сградата от 30
кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено
на 2/1.50 кв.м. , клозет в двора, без насаждения , извън чертите на
регулационния план на кв. „Аспарухово", гр. Варна, с година на построяване
на сградата- 1967г. Съгласно чл.144 от Правилник за прилагане на Закона за
държавната собственост (ППЗДС), обстоятелствата констатирани в акта за държавна
собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване
на противното. Отбелязано в същия АДС е, че антрето и навеса са
построени със средства на М. М. /наследодател на ответниците по първоначалния
иск/ , поради което отпадат като държавни. Доколкото същите нямат самостоятелно
съществуване, а са принадлежност към сградата, следва да се приеме, че са част
от нея, а единствено, в случай на продажба респ. оценка на имота, следва да се
оценят и заплатят на същите лица. Отбелязано е, че сградата се ползва от
семейството на М. М. от 1.01.1968г, като административния адрес е гр. Варна,
кв. „Аспарухово" , м. „Вилите" 74-а. Ищецът – главно встъпило лице
твърди, че така описаната и ползвана от М. М. и семейството му -ответници по
делото, къща е идентична с претентдираната от ищеца и държана от ответниците по
първоначалния иск.
За
съставянето на Акт за държавна собственост № 9350/08.02.1968г., са послужили
следните документи : писмо от 15.01. 1968г. Гл. лекар на ОРБ-Варна е изложил до
ГНС-Варна, „Държавни имоти", че в двора до болницата, в парка, е останала
от ф-ка „Първи май" къщичка, в която се е настанило семейството на М. М.,
която е грозяща и следва да се събори. Видно от извършена проверка по паспорт
на държавна жилищна сграда в м. Вилите №74а, е установено, че къщичката е
построена през 1967г. с държавни средства от самооблагането, с подробно
описание, посочено по-горе-две стаи, антре с циментова плоча, навес, с ток и
без вода, на 30 кв.м. общо площ. Указано е да се актува и предаде само сградата
на „Жилфонд" -за наем.Изпратено е писмо до „жилфонд" -да запише в
основните си средства стопанисването на тази сграда, като със семейството на М.
М. се влезе в договорни отношения.
М. М. е подал молба
от 27.02.1968г. за закупуване на имота до „Държавни имоти" при ОНС-Варна,
на който е отказано, поради обстоятелството, че къщичката се намира извън
регулационния план и не може да бъде продадена или да се отстъпи право на
строеж в този терен, като за направените подобрения , може да иска заплащане,
но не и собственост. Впоследствие, през
1994г., в преписката са налице данни, че наемателят е поискал да си състави
констативен акт за собственост на къщата, но му е отказано, с оглед
обстоятелството, че същата е държавна и съществува Акт за държавна собственост.
Предвид
горните доказателства, Държавата твърди, че следва да се приеме,
че тя е собственик на построената в държавна земя
/към 1967-1968г/ сграда, извън регулационния план на гр. Варна, с площ от 30
кв.м. Останалата част от нея е построена незаконно, без никакви строителни
книжа върху държавна тогава земя, като видно и от приложеното Наказателно
постановление №93/17.07. 1967г. , е съставено на М. М., за това, че като
несобственик е построил незаконно една стая 3.70/3.70м върху заграбено държавно
място.
Сочи, че с оглед на гореизложеното, нито ищците, нито ответниците са
придобили къщата на горния адрес, доколкото същата е построена върху държавна
земя преди връщане на имота /земя/ в патримониума на Ас. Николов, придобила е
статут на държавна собственост и не следва собствеността на земята, по
отношение на така построената сграда.
От друга
страна, ответниците по първоначалния иск, никога не са били собственици на къщата,
нито на земята, върху която е построена и не биха могли да я придобият по
давностно владение, тъй като е имала статут на държавна собственост, има такъв
и до момента, а и същите не са я своили като собственици, доколкото им е бил
известен статута й на държавен и качеството им на държатели на чужд имот.
Незаконно построената част от нея следва собствеността на земята, която към
момента е собственост на ищците по първоначалния иск. Видно от приложеното
Наказателно постановление, пристроената стая е построена незаконно, а също и
останалите помещения, извън квадратурата 30 кв.м., включваща двете стаи и
антре, описани в АДС. Обстоятелството, че са пристроени означава, че нямат
самостоятелно съществуване и също не могат да се придобият по давност отделно
от главната вещ. Отделно от това са незаконно построени и подлежат на
премахване, като такива.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г., е постъпил общ писмен отговор на исковата молба, предявена от главно встъпилите
лица, в който изразяват
становище, с което оспорват изцяло предявения
установителен иск и молят
да бъде отхвърлен. Не
спорят, че претендираната от главно
встъпилото лице-Държавата постройка е идентична с претендираната от тях
по горното дело и същата понастоящем се ползва от ответниците. Оспорват
съставения АДС №9350 от 8.02.1968г по чл. 6 от ЗС
за полумасивна държавна жилищна сграда, построена върху държавно дворно място с
площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи
4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, без насаждения,
извън чертите на регулационния план на кв. „Аспарухово", както и
констатациите по него. Твърдят,
че към настоящия момент, Държавата не се легитимира като собственик на
постройката, тъй като същата е била изградена без строителни книжа, не е била
узаконена, не е отговаряла на нормативните изисквания за жилищна сграда и
жилищен имот-същата не е притежавала баня-тоалет, такъв е построен отвън,
съществува там и понастоящем. Нито към момента на построяване, нито по-късно
тази сграда не е била законна и не е имала характер на жилище. Построена е била
единствено като временна постройка, която ответниците да обитават и да задоволи
нуждите им от жилище към 1968г. С оглед на
това, предвид липсата на строителни книжа и качество на жилищен имот, тази
постройка следва да се счита приращение към собствеността върху земята,
придобита по подробно описания начин в исковата им
молба и допълнителните молби към нея. Подчертават, че само
30 кв. м. са актувани като държавни, а останалите -до 120 кв.м. на място, са
незаконно пристроени, също без надлежни строителни книжа и разрешения.
Тълкувателно решение №6/10.05. 2006г по т.д. № 6/2005г на ВКС, ОСГК , както и
трайната съдебна практика, са единни по въпроса, чия собственост са незаконните
постройки, застроени върху върнати по реституционните благоустройствени и други
закони /ЗАВОИ/ сгради и постройки, както и такива, които нямат съществуване
като самостоятелни обекти, поради липса на статут на такива. Безпротиворечиво,
същите приемат, че такива сгради, по силата на приращението следват
собствеността на реституираната земя.
Доколкото към
преписката по горния Акт за държавна собственост, са представени писмо от
15.01. 1968г Гл. лекар на ОРБ-Варна, с което е изложил до ГНС-Варна, „Държавни
имоти", че в двора до болницата, в парка, е останала от ф-ка „Първи
май" къщичка, в която се е настанило семейството на М. М., която е грозяща
и следва да се събори. Поискани са средства , за да се построи друга извън
района на болницата. Видно от извършена проверка по паспорт на държавна жилищна
сграда в м. Вилите №74а, е посочено, че къщичката е построена през 1967г с
държавни средства от самооблагането, с подробно описание, посочено по-горе-две
стаи , антре с циментова плоча, навес, с ток и без вода, на 30 кв.м. общо площ.
Указано е да се актува и предаде само сградата на „Жилфонд" -за
наем.Изпратено е писмо до „жилфонд" -да запише в основните си средства
стопанисването на тази сграда, като със семейството на М. М. се влезе в
договорни отношения. М. М. е подал молба от 27.02. 1968г за закупуване на имота
до „Държавни имоти" при ОНС-Варна, на което е отказано, поради
обстоятелството, че къщичката се намира извън регулационния план и не може да
бъде продадена или да се отстъпи право на строеж в този терен, като за
направените подобрения, може да иска заплащане, но не и собственост. Т.
е. в този терен дори не е било законно да се разрешава строителство на сгради,
тъй като е бил извън регулация и Държавата го е сторила единствено по социални
подбуди. През 1994г , в преписката са налице данни, че наемателят е поискал да
си състави констативен акт за собственост на къщата, но му е отказано, с оглед
обстоятелството, че същата е държавна и съществува Акт за държавна собственост. От
горного следвало да се приеме, че държавата е била собственик
на построената в държавна земя /към 1967-1968г/ незаконна сграда, извън
регулационния план на гр. Варна, с площ от 30 кв.м, построена без строителни
книжа. Останалата част от нея е пристроена незаконно, също без никакви
строителни книжа върху държавна тогава земя, като видно и от приложеното
Наказателно постановление №93/17.07. 1967г , е съставено на М. М., за това,
че като несобственик е построил
незаконно една стая 3.70/3.70м върху
заграбено държавно място. Издадено е разрешение за построяване на навес и
тоалет, като последният е построен навън, вместо вътре, както е по схема.
Твърдят,
че тези разрешения за строеж са нищожни, тъй като са издадени в разрез с
императивни разпоредби на закона-ЗТСУ и ППЗТСУ. Същите са издадени на
лице-несобственик на земята и сградата, за строеж върху земя извън регулация,
без строителни книжа за основната постройка. Сочат, че Държавата
не е собственик на сградата и допълващите постройки в имота им.
Собственици са ищците по силата на приращение на тези
незаконни постройки към земята, като след отменяне на конфискацията от ВСРБ
същите са върнати, заедно с нея на наследника на Ас. Николов и по силата на
транслативните сделки, описани в Исковата молба, са
станали тяхна собственост.
Молят
да се има
предвид, че Държавата не оспорва правото им на
собственост върху земята, нито начина, по който са придобили
същото. т. е. , ако постройката е незаконна, тя следва
собствеността върху земята по приращение.
Същевременно,
заявяват, че са съгласни
с доводите в молбата за Главно встъпване, че ответниците по първоначалния иск,
никога не са били собственици на къщата, нито на земята, върху която е
построена и не биха могли да я придобият по давностно владение, тъй като е
имала статут на държавна собственост, и същите не са я своили като собственици.
От приложените към горното АДС документи е видно, че им е бил известен статута
й на държавен имот и качеството им на държатели на чужд имот и не е бил налице
анимус за своене на земята и сгредата като
свои. Незаконно построената част от нея следва собствеността на земята, която
към момента е собственост на ищците по първоначалния иск. Видно от приложеното
Наказателно постановление, пристроената стая е построена незаконно, а също и
останалите помещения, извън квадратурата 30 кв.м., включваща двете стаи и
антре, описани в АДС. Обстоятелството, че са пристроени означава, че нямат
самостоятелно съществуване и също не могат да се придобият по давност отделно
от главната вещ. Т. е., ответниците не са придобили по давност сградата през
периода, когато е била държавна собственост, а след връщането на земята в
партимониума на Ас. Николов /чрез наследника му М. Николов/, такава давност не
е изтекла, както поради сключване на Договор за наем и държане на имота като
наематели, така и поради непрекъснатото смущаване от страна на ищците, чрез
техен представител за плащане на наеми, спорове за законността на постройката и
други фактически и правни действия, смущаващи фактическата им власт.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ
Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М., е постъпил общ писмен отговор на исковата молба,
предявена от главно встъпилите лица, в
който изразяват становище, с което сочат, че предявеният иск срещу тях иск е неоснователен.
Твърди, че
безспорно било, че те- ответниците владеят имота.
Ответниците владеят
процесния поземлен имот и построените в него сгради на основание изключващо
правата на ищците, а именно ответниците са собственици както на процесната
земя, така и на построените върху нея сгради.
Ответниците
владеят процесните имоти въз основа на правно основание, а
именно те са собственици на имотите, плащали си и плащат данъци и ТБО за тях и
към настоящия момент, притежават адресна регистрация на посочения
административен адрес -"Вилите" №74а от 1973 год., в имота на тяхно
име са налице партиди за ЕЛ и ВиК. Видно от
АДС № 9350/08.02.1968г. част от процесните сгради
не са актувани като държавна собственост и изрично е посочено, че те са
собственост на Марин М.С., чийто наследници са ответниците -Х.Р.С., Р.М.С., и М.М.М..
Освен това видно от акта за държавна собственост Марин М.С. ползва построените
сгради, като ползването на същите продължава и от неговите наследници,
понастоящем ответници. За периода от 1967г. до момента правото на собственост
на Марин М.С. и на неговите наследници не е оспорено по съдебен ред, до момента
на предявяване на настоящия иск и молба за главно встъпване. Отделно от това
въз основа на разрешения за строеж, Марин М.С. и Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. са
пристроили сградите описани в акта за държавна собственост до вида в който се
намират в момента. Тъй като са владели непрекъснато процесните
сгради лично и присъединявайки владението осъществявано от Марин М.С., ответниците
са придобили всички процесни сгради съгласно
чл.79 от ЗС, като владението е продължило от 1967г. до момента на предявяване
на настоящия иск през 2016 год. и молбата по чл.225 през 2017 год., като се
позовават на изтекла придобивна давност.
Освен това
видно от АДС № 9350/08.02.1968г. част от сградите не са държавна собственост, а
са собственост на Марин М.С.. Отделно от това с разрешение от 31.10.1974 г. на Х.Р.
е разрешено да извърши ремонт на съществуващ навес и да промени
предназначението му в жилище. Посоченият навес е собственост на Х.Р., което се
потвърждава от изявлението на компетентния орган материализирано в
разрешението, а именно: „При отчуждаване на имота до 5 години новопостроеното
не се заплаща" След като органът посочва, че при отчуждаване
новопостроената сграда не се заплаща, това представлява изявление потвърждаващо
правото на собственост на Х.Р., респективно на ответниците доколкото те са наследници
на нейния съпруг -Марин М.С..
Тъй като
ответниците са собственици на претендираните от ищците и главно-встъпилото лице сгради, то те основателно владеят същите,
поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Твърдят още, че всички сгради, които те владеят и на които те
са собственици са законно построени, въз основа на издадени разрешения, като сградите
изрично са посочени в АДС № 9350/08.02.1968г., НП от 1967 год. и в
разрешение за строеж и промяна на предназначението от 31.10.1974 и разрешение
за строеж № 630/02.11.1981г.. В случай, че за някой от сградите не е издавано
разрешение, то те са търпими съгласно §16, ал. 1 и § 127
от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като са построени преди 07.04.1987г., респективно преди
31.03.2001год.
Отделно от
това твърдят, че АДС не съответства на закона по форма и
издател, като го оспорват: липсва описание на поземления имот, където е
била построена сградата; липсва акта, с който е разрешено/отстъпено правото на
строителството; липсва описание на стаята, за която е издадено НП през 1967
год. на М.М.С.; липсва съответствие между цената на сградата с отпуснатите
средства, от което следва, че разликата над 432 лв е собственост на М.М.С..
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЦИТЕ – ГЛАВНО ВСТЪПИЛИ
ЛИЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИЦИТЕ
Предявени от ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО
ЛИЦЕ Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния
управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул.
Преслав 26, в условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване след допуснато главно встъпване на основание
чл. 225 от ГПК са:
- установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответниците 1/
„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК
*********, представлявано от С.В. и Ивайло Кузманов, 2/ Г.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът – главно
встъпило лице е собственик на жилищна
сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул.
„Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства,
състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м. , клозет в
двора, без насаждения , в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите"
№74а, която сграда е пристроена
незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м, състояща се от три стаи и тоалет, навес от
8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в реално обособена
част с площ от 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с
граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. №
10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв.
„Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ
VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв.
„Аспарухово", м. „Вилите" №74а, оцветен с жълто на приложената на л.
10 от делото на ВРС скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73 от гр.
д. 478 7/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, при граници на
реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с
ид. № 10135.5506.497.
-ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС да се приеме за установено по отношение на
ответниците 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът – главно
встъпило лице е жилищна сграда, построена върху дворно място в кв.
„Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30
кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено
на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, без насаждения, в кв. „Аспарухово", гр.
Варна, ул. „Вилите" №74а, която
сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с
РЗП 123 кв.м, състояща се от три стаи и
тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в
реално обособена част с площ от 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. №
10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883,
и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв.
„Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ
VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв.
„Аспарухово", м. „Вилите" №74а, оцветен с жълто на приложената на л.
10 от делото на ВРС скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73 от гр.
д. 478 7/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, при граници на
реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с
ид. № 10135.5506.497, както и да осъди същите да му предадат владението на процесната
реална част;
Направени в рамките на производството от страна на ответниците 1/ Х.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са възражения
с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че същите са придобили процесната сграда - къща-едноетажна масивна
жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, въз основа на давност чрез упражнено непрекъснато владение в периода от
1968г. до датата на предявяване на исковата молба през 2016г.
III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, включително по първоначално
предявения иск че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните
имоти в периода от 1968г. до датата на подаване на исковата молба през 2016г.,
както и до настоящия момент, на осн.
чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на ищеца – главно встъпило
лице по иска с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание – в тази
връзка да установи, че към 1968г. дворното място, в което е построена
процесната сграда е било собственост на Държавата, която е придобила
собствеността на постройката по приращение, както и че този имот е частично
идентичен с имота, за който е предявен първоначалния иск и е пристроен
незаконно, като пристроеното само по
себе си не представлява отделен самостоятелен обект. Доколкото по този иск и
ответниците се легитимират като собственици по силата на документ за
собственост, то и всяка от страните по този иск следва да докаже своето право.
В тежест на ищеца – главно встъпило
лице по иска с правно основание чл. 108 от ЗС е да установи освен правото
си на собственост на заявеното основание спрямо ответниците, упражняването на
фактическа власт от последните /като последният факт, който е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване/.
В тежест на ответниците по иска на главно встъпилото лице с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК е да
установят фактите по възраженията си, от
които черпят изгодни за себе си последици.
В тежест на ответниците по иска на главно встъпилото лице с правно основание чл. 108 от ЗС е да установят
фактите по възраженията си, от които
черпят изгодни за себе си последици, в това число и упражняването на
фактическата власт върху вещта в посочения период /факт, който е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване/. Доколкото ответниците по иска с правно основание чл. 108 от ЗС оспорват
придобиването на правото на собственост от ищеца, който
се
легитимира като собственик с АДС, то и ответниците по
иска с правно основание чл. 108 от ЗС носят тежестта
да докажат несъществуването на признатото по АДС право /по арг. от ТР No 11/ 2012г., ВКС, ОСГК/.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и
уточняващите я молби / на главно встъпилото лице/ писмени документи, надлежно
заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответниците по иска на главно-встъпилото лице
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за допълване на задачите по допуснатата
СТЕ до открито съдебно заседание и изслушване становището на ищеца – главно
встъпило лице.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на ищците – ответници по иска на главно встъпилото лице с правно основание
чл. 124 ал.1 от ГПК : 1/
„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК
*********, представлявано от С.В. и Ивайло Кузманов, 2/ Г.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да конкретизрат в срок най-късно първо о.с.з. направеното от тях с
отговора на исковата молба от 30.10.2017г. изявление по отношение на разрешение
за строеж – в този смисъл и да посочат дали е отправено искане на правно
основание чл. 17 ал.2 от ГПК съдът да упражни косвен съдебен
контрол по отношение на разрешение за строеж и изрично да посочат
административния акт – разрешение за строеж, за което отправят това искане.
УКАЗВА на ищците – ответници по иска на главно встъпилото лице с правно основание
чл. 124 ал.1 от ГПК : 1/
„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по
Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и
Ивайло Кузманов, 2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да представят в о.с.з. четливо копие от План за
преобразуване, приложен към Молба с вх. No 29740 / 25.10.2017г., както и да представят в същото насрочено о.с.з. екземпляр от посочената
молба и доказателствата към нея за насрещните страни.
УКАЗВА на ответниците – ответници и по иска на главно встъпилото лоце с правно
основание чл. 108 от ЗС: 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, най-късно в рамките на насроченоето първо
о.с.з. да представят четлив екземпляр от разрешение за основен ремонт и промяна
на предназначението от 31.10.1974г./ от койтo да се чете и издателя на същото/, както и четлив екземпляр от разрешение за
строеж No
630 / 02.11.1981г.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина
Тодорова, тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на всички страни по делото, на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозираните отговори на исковата молба – на
главно встъпило лице - Държавата, а от отговора на Държавата с вх. No 34293 /
05.12.2017г. да се изпрати на ищците по първоначално заявения иск, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба №
7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването
по ГПК. На главно встъпилото
лице да се изпрати и препис от Определение No 613 / 06.03.2017г.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: