Решение по дело №1016/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр. В. Търново, 21.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов  гр.д. № 1016 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Райфайзенбанк  /България/” ЕАД, гр.София  чрез процесуалния си представител юрисконсулт ххх твърди в исковата си молба, че на 01.02.2016г. предоставил на кредитополучателя ЕТ ЕМОНА К.А. и солидарните длажници К.С.А. и ххх С. банков кредит в размер на 51000 лв., с цел инвестиция за покупка на дворно място, жилищно стопанска постройка и магазин, находящи се в гр.Килифарево, ул. Петко Ахчиев № 13. Длъжниците не заплатили дължимите месечни вноски по договора за седем месеца с падегни дати от 15.06.2016г. до 15.12.2016г. Банката предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците по ч.гр.д. № 745/2017г. на ВТРС. Било образувано изп. дело № 232/2017г. при ЧСИ Ивелина Цанкова. На 04.06.2018г. ответникът К.С.А. се е разпоредил възмездно с ½ ид.ч. от притежаван от него недвижим имот, като с нотариален акт № 77, том 3, рег. № 4357, дело № 237/2018г. на нотариус ххх, рег. № 582 в НК, е продал на ответницата Г.К.С. – С., която била негова дъщеря, следния недвижим имот:  ½ ид.ч. от Апартамент, находящ се в гр.В.Търново, ул. Деньо Чоканов № 3, вх.Г, ет.8, ап.22, самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.355, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 57.51 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, входно антре, баня-тоалетна, две тераси, при фактически граници: изток - апартамент от вх.В; запад – апартамент № 23, север – улица; юг – двор, отгоре – таван, отдолу – апартамент № 19 и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 10447.515.355.4.23, под обекта – 10447.515.355.4.19, над обекта – няма, с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 22 с площ 3.30 кв.м., при граници: изток – коридор, запад – коридор, север – изба №3, заедно с прилежащите 0.67% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.Търново. С твърдението, че това разпоредително правно действие извършено от ответника - длъжник уврежда кредиторовия му интерес -намален е актива на имуществото на съдлъжника и обективно това обстоятелство осуетява възможността да се удовлетвори в пълен обем от цялото му такова, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да го обяви за недействително по отношение на него, както и да му присъди направените по производството разноски  и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Г.К.С. – С. оспорва иска, като твърди, че не е знаела преди сключването на сделката, че нейния баща К.А. има задължения към банката-ищец, и поради това отменителния иск бил неоснователен.

Ответникът К.С.А. не подава отговор на исковата молба и не заема становище по иска.

Съдът, след като  обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск, имащ за предмет субективно  преобразуващо  право на обявяване на относителна недействителност на продажбена сделка спрямо ищеца, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Предявеният иск е основателен. Осъществени са всички легални предпоставки от  фактическия състав на спорното субективно преобразуващо  право  на  отмяна /обявяване на недействителност/, уредени  в хипотезите на  чл.135, ал.1, ал.2 от ЗЗД- действително вземане на ищеца, възникнало преди  правната сделка, която се атакува, обективен факт на  увреждане на кредитора,  последица от тази разпоредителна сделка и знание  на  ответниците по тази сделка, че тя като такава накърнява интереса на кредитора.

Договорът за срочен банков кредит от 01.02.2016г. инкорпорира в себе си не само сключен между банката-ищец и лицето, наречено „кредитополучател” - „ЕТ ЕМОНА К.А.”, договор за банков кредит, но той се явява и валиден договорен материалноправен източник, обвързващ  правната сфера на ответника К.С.А. и другия съдлъжник ххха С., тъй както законът би ги обвързал - чл. 20а, чл.9 от ЗЗД.  В правната доктрина и съдебната практика, на основание непротиворечивото тълкуване разпоредбите на ТЗ, е формирано константно становище, че едноличният търговец не е нов правен субект, различен от физическото лице, което го е регистрирало, а  е физическо лице с разширена правоспособност – търговско качество на физическото лице.

Към 04.06.2018 г., когато ответникът се е разпоредил чрез продажбена сделка с  принадлежащата му 1/2 ид.ч. от недвижим имот в полза на ответницата Г.К.С.  и негова дъщеря, той вече е бил поел задължение към ищеца, който съответно е бил кредитор на изискуеми вземания за погасителни вноски по договора, чийто падеж е бил настъпил, макар и все още да не е била обявена предсрочната  изискуемост на целия  кредит. Законът не  поставя условие вземането към длъжника да е станало вече изискуемо преди извършване на атакуваното с отменителния иск правно действие - достатъчно е да е възникнало вече вземане. 

Ответникът е знаел за съществуването на собственото си задължение към ищеца, изразяващо се в поето изпълнение на договора за кредит и с атакуваната разпоредителна правна сделка накърнява интереса на  ищеца- кредитор, тъй-като от имуществото му служещо за общо обезпечение на кредиторите - чл.133 от ЗЗД, излиза  един актив на значителна стойност. Що се отнася до наличието на другия субективен елемент – знание на  третото лице–купувач и ответник  за увреждането, то в случая се предполага – чл. 135, ал.3 от ЗЗД, и това законово предположение не е оборено от ответницата,  явяваща се дъщеря на ответника- длъжник.    

В тежест на ответниците беше да установят липсата на знание на втория ответник за увреждащия характер на сделката. Атакуваната продажба е била осъществена непосредствено след получаване на поредното съобщение от страна на ЧСИ, в която му е съобщен размера на дълга и му е указано какви изпълнителни действия са предприети, което обосновава извод,че действието е предприето именно с цел кредитора да не насочи изпълнение върху жилищния имот. Показанията на свидетеля ххх – съжител на ответницата, следва да се преценяват при условията на чл.172 от ГПК, като се има предвид неговата евентуална заинтересованост. Същият твърди, че живеели с ответницата в апартамента и ответникът К.А. се появил там през 2018г., но показанията му не кореспондират с останалите данни по делото. От приложените съобщения на ЧСИ до ответника е видно, че от 2017г. всички съобщения са получавани лично от ответника А. на адреса на продадения имот, като едно от съобщенията на ЧСИ - това от 07.07.2017г., е получено от неговата съпруга и майка на ответницата – ххх. Показанията на св. ххх също не могат да обосноват извод, че ответницата не е знаела за претенциите на банката към баща й, тъй като е налице противоречие между твърдението й, че ответника не е живял в апартамента и отразеното в съобщенията на ЧСИ за получаването им лично от ответника на адреса, където са живеели и съпругата, и дъщеря му. Следователно, като се има предвид и съвместното съжителство на ответниците, добрите им отношения като най-близки, както и получените от ххх – съпруга на ответника и майка на ответницата, съдебни книжа от ЧСИ за задължението на съпруга й, се налага изводът за знание на приобретателя за увреждането на ищеца кредитор към момента на изповядване на атакуваното продажба. В отговора на исковата молба ответницата заявява, че продажбата на апартамента се е извършила именно по инициатива на майка й, за която се установи, че преди това е получила съдебните книжа за дълга на съпруга си - ответник. Дори и ответниците – баща и дъщеря, да не са били в добри отношения, то липсват твърдения ответницата да не е била в добри отношения с майка си, с която са съжителствали в апартамента, и която също е продавач по атакуваната сделка.

Предвид изложените съдът следва да обяви относителната недействителност на продажбената сделка по отношение на ищеца. Според т.1 от ТР 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота.

При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 94.85 лева, представляваща направени по производството разноски  за държавна такса.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответниците дължат на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

На основание чл. 135 от ЗЗД обявява за недействителен по отношение на  „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано по пълномощие от юрисконсулт ххх, сключеният на 04.06.2018 г.,   договор, оформен с нотариален акт с нотариален акт № 77, том 3, рег. № 4357, дело № 237/2018г. на нотариус Дочка Тютюнджиева, рег. № 582 в НК, за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от Апартамент, находящ се в гр.В.Търново, ул. Деньо Чоканов № 3, вх.Г, ет.8, ап.22, самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.355, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 57.51 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, входно антре, баня-тоалетна, две тераси, при фактически граници: изток - апартамент от вх.В; запад – апартамент № 23, север – улица; юг – двор, отгоре – таван, отдолу – апартамент № 19 и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 10447.515.355.4.23, под обекта – 10447.515.355.4.19, над обекта – няма, с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 22 с площ 3.30 кв.м., при граници: изток – коридор, запад – коридор, север – изба №3, заедно с прилежащите 0.67% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.Търново, по предявения иск по чл.135 от ЗЗД против К.С.А. с ЕГН ********** и Г.К.С. - С., двамата с адрес ***.

ОСЪЖДА К.С.А. с ЕГН ********** и Г.К.С. - С., двамата с адрес ***, да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, представлявано по пълномощие от юрисконсулт ххх, сумата от 94.85 лв. /деветдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, разноски за държавна такса, и  сумата от 100 лв. /сто лева/  юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: