Р Е
Ш Е Н
И Е № 260201
12.04.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2659 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от А.И.Ц. с ЕГН:********** от гр.Хасково,
със съдебен адрес ***-13, офис 5, адв.Т.П., против ЗАД „ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Г.М.Д.”
№1, представляван от изпълнителните
директори Ж.С. К. и Б. Г. И., иск
с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с чл.45
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на 26.03.2019г. около 11,10ч. в гр.Хасково
на бул.“Г.С.Раковски“ л.а. „************“ с ДК №********, управляван от С. М. Р.,
предприел маневра на заден ход без да се увери, че пътят зад автомобила е
свободен, вследствие на което удря преминаващата пешеходка А.И.Ц.. За
удостоверяване на настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от ОД на
МВР-Хасково и съставен АУАН на виновния водач. При настъпилото на 26.03.2019г.
ПТП пострадалата получила физически и психически травми, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на носа, охлузвания на носа и
горната устна, кръвонасядане на клепачите на дясното
око и под лигавицата на дясната очна ябълка, кръвонасядане
на тенара на лявата ръка. В деня на събитието била
прегледана в МБАЛ-Хасково, където били извършени многобройни манипулации,
изследвания, след което била освободена за домашно лечение. При настъпилото ПТП
били счупени диоптричните очила на ищцата, които били на обща стойност 420лв.
/370лв. за диоптрична рамка и 50лв. за диоптрични стъкла/. Вследствие на
претърпените травми от настъпилото ПТП ищцата търпяла болки и страдания, несе
чувствала добре, нито физически, нито емоционално. Изживения уплах и стрес, които нарушили психо-физиологичната
й концентрация. След катастрофата изпитвала страх и притеснения всеки път,
когато й се наложи да се качва в автомобил или да пресича платното за движение.
Лишена била за дълго време от обичайния си живот. За процесния
лек автомобил имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
ЗАД „ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД с валидност от 16.10.2018г. до 15.10.2019г.
Застрахователят отговарял за вредите, които виновния водач причинил, съгласно
българското законодателство. По повод настъпилото ПТП в застрахователното
дружество била образувана щета, по която не било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в законоустановения
тримесечен срок. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие на процесното ПТП на 26.03.2019г., ведно
със законната лихва от 03.07.2019г. /датата, на която изтича законоустановения тримесечен срок на застрахователя/,
сумата от 420лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили вследствие на процесното ПТП на
26.03.2019г., разходи за диоптрични очила, ведно със законната лихва от
03.07.2019г. /датата, на която изтича законоустановения
тримесечен срок на застрахователя/, както и направените деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че иска е недопустим, тъй като липсва посочена
банкова сметка ***, по която да
се извърши плащане на сумите
по обезщетенията. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на увреждащия
автомобил. Оспорва описания
механизъм на настъпване на ПТП, оспорва вината на водача на
л.а. Твърди, че вината за
настъпване на процесното ПТП е изцяло на ищцата. Оспорва травмите, които се описват за
настъпили от процесното ПТП. Оспорва дължимостта
на обезщетенията, респ. техните
размери. Твърди, че ищцата не е провеждала лечение, нито е приемала медикаменти във връзка с твърдените
травми от ПТП-то. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното :
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява, че на 26.03.2019г. около 11ч. е станало ПТП в
гр.Хасково, от което са пострадали пешеходките Д. И. Р. и ищцата А.И.Ц., а другият
участник в произшествието е С.М.Р., управлявал собствения си автомобил „***********“
с рег.№********. От протокола се установява също така, че автомобила е
застрахован в ответното дружество. На водача на автомобила е съставен акт за
установяване на административно нарушение на същата дата 26.03.2019г. На ищцата
е издадено съдебномедицинско удостоверение на 29.03.2019г., в което след
преглед д-р Е. установява разкъсно контузна рана на носа, охлузвания по носа и горната устна, кръвонасядане на клепачите на дясното око и под лигавицата
на дясната очна ябълка, кръвонасядане на тенара на лявата ръка. С исковата молба е представен и
листа за преглед на пациент в спешно отделение, издаден на ищцата. По подадена на
02.04.2019г. от ищцата молба за доброволна претенция ответникът отговоря в
писмо от 28.05.2019г., че липсва основание за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. На 17.07.2019г. застрахователното дружество постановява повторен
отказ да изплати търсеното от ищцата застрахователно обезщетение, въпреки
допълнително представените от нея документи. По делото са представени справка
за изписаните на ищцата лекарства, справка за извършените й прегледи, справка
за извършените МДД, справка за извършената стоматологична дейност, справка за пролежаванията й в болница и справка за личния й лекар,
изготвени от НЗОК на 30.01.2020г. за застрахователя.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.М.Р. и
К.Д. М. се установява, че на 26.03.2019г. е възникнал инцидент, при който
ищцата е пострадала. Св.Р. твърди, че автомобила му бил паркиран в центъра на
гр.Хасково, като от двете му страни имало спрели много коли – камион, бус и такива коли, които зареждат заведенията от десния край.
Свидетелят твърди, че когато влизал в колата се огледал преди да потегли. Не
забелязал пешеходки, а когато „парктроника“ му
сигнализирал, те вече били на земята. Свидетелят твърди, че нямал никаква
видимост, защото му се падало на задна дясна гума на гредата, не видял
пешеходки. На мястото на ПТП нямало пешеходна пътека, те били в средата на
пътното платно, били на земята. Ударът, според показанията на св.Р., настъпил със
задна дясна гума. Свидетелят твърди, че нямало удар, а затиснал патерицата на баба
Д.. Ищцата нямало как да е отзад на колата, защото държала баба Д. от другия
край. Св.Р. затиснал патерицата на жената, която му била отдясно, а ищцата била
отляво. Като затиснал с гумата на колата патерицата на патерицата на баба Д.,
така и двете паднали, защото се държали за ръце, паднали на колене. Свидетелят
не си спомнял точно накъде е била обърната ищцата, тъй като имало много хора,
викали и обиждали. Едното стъкло от очилата на ищцата било счупено и по лицето
й имало синини, защото пресрещнала удара. Когато държала за ръката Д., при
падането й се ожулило лицето. Свидетелят не знаел с коя част е паднала на
земята, защото нямал видимост как падат. Св.Р. излязъл от колата, оказал помощ
и се обадил на тел.112. Твърди, че краката на баба Д. било по средата между
двете гуми. Свидетелят преместил колата, за да извадят патериците й, нея
оставили да лежи на земята, а ищцата била права и чакали да дойде бърза помощ.
В своите показания св.М. твърди, че за инцидента през
март месец 2019г. разбрала, когато ищцата й се обадила по телефона и й казала,
че са в бърза помощ, защото са ударени от кола. Когато се прибрала вкъщи, й се
обадила отново и свидетелката отишла да я види. Това, което св.М. видяла, че от
дясната страна лицето на ищцата имало рани, посиняло в областта на окото, носа
и устата била наранена. Ищцата й казала, че я боли лявата ръка и си е счупила
очилата, а свидетелката знаела, че скоро си ги сменяла. На св.М.а, която била
медицинско лице, й направило впечатление, че ищцата като че ли от време на
време сменя на други теми и си помислила, че има сътресение на мозъка. Казала
й, че трябва да лежи, а от каквото има нужда, тя ще й помага. Ищцата се
оплаквала от главоболие, болки в лицето и в лявата ръка. Две-три седмици не
излизала от дома си и свидетелката й помагала, като й пазарувала. Ищцата й
казала, че е много уплашена и стресната. Все още се страхувала да пресича
улицата.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебна автотехническа експертиза и комплексна
съдебномедицинска експертиза, чиито заключения приема като компетентно и
обективно дадени. Автотехническата експертиза описва
подробно механизма на настъпилото ПТП на 26.03.2019г. в гр.Хасково. Според вещото
лице, спрените отдясно автомобили са изключили видимостта на св.Р. за пешеходци
от запад. Експертизата сочи, че според свидетелските показания на водача,
автомобилът потеглил със заден ход, в посока от юг на север, като изминал 2-3м.
до инцидента. Потеглянето започнало след изчакване преминаването на автомобил,
идващ от север и освобождаване на пътя отзад. Според вещото лице, основната
техническа възможност за избягване на удар с пешеходци е била да се спазват
забранителните знаци за спиране и паркиране в този участък. От подробно
описания от вещото лице механизъм на ПТП става ясно, че директен удар по
пешеходките не е имало, но е предизвикано последователно падане отзад, отдясно
на автомобила, при което пешеходките са претърпели телесни травми. Експертизата
сочи, че хоризонтална маркировка в този уличен участък няма, не са маркирани
пешеходни пътеки, независимо, че от там преминават няколко разнопосочни
пешеходни потока. Пешеходното движение в зоната не е ограничено.
В
своето заключение комплексната съдебномедицинска експертиза сочи, че при ПТП-то
на 26.03.2019г. ищцата е получила разкъсно контузна рана на носа с размери 15/10мм, охлузване на носа
и горната устна, кръвонасядане на клепачите на дясното
око и под лигавицата на дясната очна ябълка, кръвонасядане
на тенара на лявата ръка. Описаните увреждания,
според експертизата, са лекостепенни травматични
увреди, независимо, че са множествени и се характеризират с кратък
възстановителен период. Вещите лица считат, че отговарят да са причинени от
падане от собствен ръст от слабоенергиен причинител.
Продължителността на болката и интензивността й, причинена от раничката на носа и на горната устна е около 4 дни.
Хематомът и отокът по клепачите на дясното око и под лигавицата на дясната очна
ябълка са болезнени 2-3 дни и тяхното разнасяне е около 10 дни. Кръвонасядането на тенарната
област на лявата ръка е болезнена около 5-7 дни, а периода на разнасяне на
отока и възстановяването на ръката е около 10 дни. Заключението на медицинската
експертиза е, че общият период на възстановяване от претърпените от ищцата
травми е до 14-20 дни, като се има предвид възрастта на пострадалата. Комплексната
експертиза е категорична, че между травмите получени от ищцата и ПТП, в което е
участвала като пешеходец, има пряка причинно следствена връзка. Към момента на
изготвяне на експертизата ищцата е клинично здрава и няма остатъци и усложнения
от претърпените травми при ПТП от 26.03.2019г. Вещите лица сочат, че няма други
заболявания освен хроничните, за които приема
лекарства по предписание. Според експертизата, описанието на съдебния
лекар има стойност на диагноза. В медицинската документация няма данни ищцата
да е провеждала болнично лечение. По отношение на травмената
симптоматика през острия период и етапа на възстановяване и нейното
преодоляване/лечение също няма отражение в медицинските документи за
осъществено лечение. Според експертизата, травматичните увреждания, които са
обект на съдебното дирене, биха могли да се получат и при друг механизъм, дори
при падане от собствен ръст върху твърда повърхност. Вещите лица сочат, че в
медицинската документация няма данни за това как е протекъл оздравителния
процес. Експертизата установява, че ищцата страда от хронични заболявания от
ендокринно, сърдечно-съдово, белодробно и кожно естество. Според вещите лица,
полученото кръвонасядане на клепачите на дясното око
и под лигавицата на дясната очна ябълка вследствие падането при ПТП е резултат
от контузията. Медиците сочат, че тези увреди не са свързани с очното
заболяване на ищцата – фонова ретинопатия.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно
основателността на предявените искове :
Нормата на чл.432 ал. 1 от регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият
е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност".
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 от , откаже
да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая съдът намира, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки ответното дружество
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение
за претендираните от нея в настоящото производство претърпени
неимуществени вреди, настъпили
от процесното ПТП. По категоричен начин от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 26.03.2019г. в гр.Хасково е настъпило описаното
в исковата молба ПТП, при което ищцата е паднала на земята и получила травми,
докато пресичайки пътното платно е ударена от автомобил, потеглящ от паркинг в
центъра на града. Установи се по несъмнен начин от представените отговори на
застрахователя до ищцата, че на два пъти й е отказано определяне и изплащане на
обезщетение за получените вреди вследствие на ПТП от 26.03.2019г. Не съществува спор между страните, че отговорността
на водача и собственик на автомобила блъснал ищцата е застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност“ именно в ответното застрахователно
дружество. Тази застраховка е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. Спорен между страните е въпроса относно наличието или липсата
на виновно поведение от страна на водача на автомобила, респ. от страна на
ищцата. Ответникът оспорва също така като цяло описания в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Съдът
кредитира в тази насока изцяло депозираното от вещото лице по назначената автотехническа експертиза заключение, в което се описва
подробно механизма на настъпване на произшествието. Изводите на вещото лице за
това как се е стигнало до удара се потвърждават изцяло от еднопосочните и
непротиворечиви показания на св.Р., управлявал увреждащия автомобил. В своето
заключение вещото лице сочи своя категоричен извод, че в района на настъпване
на произшествието няма обозначени пешеходни пътеки, по които могат да преминат
пешеходците от единия на насрещния тротоар. Също от заключението на автотехническата експертиза става ясно, че там, където е
бил паркиран управлявания от св.Р. автомобил е забранено спирането и престоя.
При тези данни по делото съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че изцяло вина за настъпване на ПТП-то има ищцата, респ. че е налице
съпричиняване от нейна страна, доколкото не е
възприела движението на автомобила и не е извършила съответно действие за
предотвратяване на удара. Отново от експертното заключение на автотехническата експертиза се установява, че ищцата не е
имала възможност нито да възприеме движението на автомобила, нито да
предотврати удара. Потегляйки от мястото, където е бил паркиран автомобила св.Р.
въпреки че се е огледал в огледалото за задно виждане не е възприел двете
пешеходки предприели маневра по пресичане на пътното платно и намиращи се точно
зад автомобила. Пешеходките също не е имало как да възприемат движещия се към
тях автомобил, доколкото същият се е движил без издаване на шум и съвсем бавно.
Доколкото не е имало регламентирани места /пешеходна пътека, светофар/ в района
на произшествието, където спокойно и безпрепятствено двете пешеходки да
пресекат пътното платно, а същевременно е била забранено спирането/паркирането
на мястото, откъдето е потеглял увреждащият автомобил, съдът намира за
установено по безспорен начин наличието на виновно поведение на водача на
автомобила, респ. липсата на съпричиняване от страна
на ищцата. Наред с гореизложените съображения следва да се вземе предвид също
така извода на вещото лице за наличието на постоянно пресичащи там пътното
платно хора, както и много паркирани автомобили, които на практика са скривали
видимостта на водача на лекия автомобил предизвикал удара и падането на ищцата.
От събраните по делото гласни доказателства и депозираното заключение от автотехническата експертиза се установи, че ищцата всъщност
не е била блъсната от автомобила, но е паднала на земята вследствие на удар от
същия този автомобил. Става ясно, че при движение назад автомобила е ударил
патерицата на спътницата на ищцата, като двете са се държали за ръце при
пресичането на улицата, при което първата е загубила опората си и падайки на
земята повлича със себе си и ищцата. От медицинската документация, приложена по
делото и заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза се
установяват нараняванията, които ищцата е получила по лицето и на ръката. Тези
увреждания и счупването на очилата на ищцата се потвърждава и описват в
показанията на св.Р..
Ето
защо, съдът приема за основателен и доказан в пълния предявен размер иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а именно възстановяване на
стойността на заплатената цена на наскоро закупените от ищцата очила в размер
на 420лв. Ответната страна не ангажира доказателства, от които да се установи
извършено плащане на търсеното застрахователно обезщетение, като дори липсват
твърдения за такова. В този смисъл съдът счита, че иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се вземат предвид подробно описаните и обосновани периоди на
възстановяване за нанесените на ищцата травми по лицето и ръката.
Наред с това следва да се вземат предвид и показанията на св.М.а, на която ищцата се оплаквала
от главоболие, болки в лицето и в лявата ръка. Също така от показанията на св.М.а се установява, че
ищцата не е излизала от дома си две-три седмици след инцидента, което наложило
свидетелката да й помага, като й пазарува. От същите показания става ясно, че ищцата
е била много уплашена и стресната, като дори все още се страхувала да пресича
улицата. Като краен извод комплексната съдебномедицинска експертиза сочи, че
обичайният /средностатически/ период на
възстановяване на получените от ищцата травми и предвид нейната възраст е до
три седмици. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че
вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепени от експертните
заключения, депозирани от съответните експерти. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС №4/23.12.1968г.,
понятието „справедливост“ е свързано с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина
на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното влошаване
на здравето, причинените морални страдания и др. Съдът намира за неоснователно направеното в отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване от страна на
ищцата по
изложените по-нагоре съображения. Предвид
гореизложените съображения следва да бъде
осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 4000лв.,
представляваща дължимия размер на обезщетението
за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 26.03.2019г., ведно
със законната лихва върху обезщетението
от датата на която е изтекъл законовоопределения срок за заплащане на обезщетението от
застрахователя – 03.07.2019г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 10000лв.
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва да се присъди на
процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,
съобразно уважената част от исковите
претенции,
в размер на 539,40лв. Също така с оглед изхода на делото следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 176,80лв.,
както и разноски за вещо лице в размер на 200лв. Същевременно ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски съобразно
отхвърлената част от исковите претенции в размер на 642лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Г.М.Д.”
№1, представляван от изпълнителните
директори Ж.С. К. и Б. Г. И., да заплати на А.И.Ц. с ЕГН:********** от гр.Хасково, със съдебен адрес ***-, офис *, адв.Т.П., сумата
от 4000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
26.03.2019г., ведно със законната лихва
от 03.07.2019г. /датата, на която
изтича законоустановения тримесечен срок на
застрахователя за заплащане на обезщетение/, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 10000лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Г.М.Д.”
№1, представляван от изпълнителните
директори Ж.С. К. и Б. Г. И., да заплати на А.И.Ц. с ЕГН:********** от гр.Хасково, със съдебен адрес ***-, офис *, адв.Т.П., сумата
от 420лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
26.03.2019г., ведно със законната лихва
от 03.07.2019г. /датата, на която
изтича законоустановения тримесечен срок на застрахователя
за заплащане на обезщетение/.
ОСЪЖДА ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Г.М.Д.”
№1, представляван от изпълнителните
директори Ж.С. К. и Б. Г. И, да заплати на адв.Т. И. П. с ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 539,40лв., съобразно
уважената част от исковите претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 176,80лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв., както и държавна
такса в размер на 5лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.И.Ц.
с ЕГН:********** от гр.Хасково, със съдебен адрес ***-,
офис *, адв.Т.П., да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615,
със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Г.М.Д.”
№1, представляван от изпълнителните
директори Ж.С. К. и Б. Г. И., направените по делото разноски в размер
общо на 642лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.