№ 43
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500508 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от
ГПК.
С Решение №21077 от 21.05.2021г., постановено по в.гр.дело №42/2021г.
по описа на Окръжен съд-К., е оставена без уважение жалба с вх.
№211148/23.03.2021г., подадена от ЕРТ. Б. Н., в качеството му на взискател,
срещу протокол за разпределение от 22.02.2021г. на ЧСИ Р.С., рег.№..., район
на действие Окръжен съд-К., по изп.дело №477/2015г. по описа на същия,
като неоснователна, и ЕРТ. Б. Н. е осъден да заплати на „О.Б.Б.“АД разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
ЕРТ. Б. Н., който чрез пълномощника си адв.Д.Д., го обжалва с конкретни
доводи за неправилност, според които за остатъка от 30862,25лв. от
1
обезпеченото с ипотека вземане на „О.Б.Б.“АД длъжници са, както длъжникът
в изпълнителното производство М. ЕБ. Б., така и бившата му съпруга Н.С.Ю.,
при което и, тъй като при извършената публична продан е продадена 1/2 от
ипотекирания имот, собствена на длъжника Б., поради липса на съгласие от
Ю. за продажбата на целия имот, съдебният изпълнител, изхождайки от
принципа за неделимост на ипотеката, неправилно с продажната цена на тази
1/2 е покрил цялото задължение по ипотеката вместо да го раздели и да
покрие само дълга на Б.. Счита, че неделимостта на престацията не бива да се
абсолютизира и следва да се има предвид приетото в съдебната практика, че,
ако кредиторите на един от съсобствениците поискат изпълнение върху това
имущество, би било нелогично то да остане неделимо, като престацията е
вече трансформирана и причината за неделимостта е отпаднала, следователно
и задължението се е разделило. В противен случай би се получило житейски
неоправдано разместване на имуществени блага, при което не само се
покрива задължението на Ю., но й остава и собствеността върху другата 1/2
от имота, вече необременена от ипотеки. Ипотеката брани единствено
правото на ипотекарния кредитор за предпочтително удовлетворяване на
вземането му, но не може да бъде използвана като инструмент за
неоснователно обогатяване на един или повече ипотекарни длъжници за
сметка на кредиторите на другия ипотекарен длъжник. Принципът на
неделимост на ипотеката означава не недопустимост да се продаде част от
ипотекирания имот, а, че продажбата на част от ипотекирания имот не
освобождава останалата ипотекирана част от ипотеката, а в случая
неправилно с решението си окръжният съд е постановил точно обратното.
Привилегията по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД не е спорна, но тя се отнася до
ипотекираната идеална част, собственост на длъжника, и съответната част в
задължението и не може да служи като основание за погасяване на
задълженията на трето за делото лице – в случая бившата съпруга на
длъжника. Поддържа, че съдебният изпълнител е следвало да раздели
задължението по ипотеката от 30862,25лв. и от реализираната продажба да
задържи само сумата в размер на 15431,13лв., съответстваща на задължението
на длъжника, до представяне на изпълнителен лист от ипотекарния кредитор
„О.Б.Б.“АД, а останалата сума да разпредели между другите кредитори,
съобразно реда за удовлетворяване на вземанията. По така изложените
съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение
2
и за присъждане на направените в двете инстанции разноски.
Ответникът по жалбата „О.Б.Б.“АД е депозирал чрез пълномощника
юрисконсулт Е.Ж. писмен отговор на същата със съображения за нейната
неоснователност, според които правото на предпочитание на ипотекарния
кредитор има за предмет не имота/вещта, а получената при публичната
продан цена, включително при продажба на част от имота правото му на
предпочтително удовлетворяване по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД е за цялата
получена от проданта сума, в противен случай се обезсмисля дадената по
закон привилегия, тъй като, пренебрегвайки учредената ипотека, би се
стигнало до неконтролируемо разпределяне на суми на хирографарни
кредитори за сметка на ипотекарни такива. Претендира за потвърждаване на
решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв.
Ответниците по жалбата М. ЕБ. Б., АТ. Н. Д., В. П. Б., М. В. Г., Н. ИВ.
М., Община-К. и Държавата чрез ТД на НАП-К. не са подали отговор на
същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от
ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателят-взискател; касае
неблагоприятното за него отхвърлително решение, и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложените материали по изп.дело №477/2015г. по описа на
ЧСИ Р. С. с рег.№... и район на действие Окръжен съд-К. е, че то е образувано
по молба вх.№10355/23.06.2015г. на взискателя ЕРТ. Б. Н. и представен с нея
изпълнителен лист от 12.06.2015г., издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело №786/2015г. по описа на Районен съд-К., с
която длъжника М. ЕБ. Б. е осъден да му заплати сумата от 2700лв. по запис
на заповед, както и разноските по делото за държавна такса от 54лв. и за
адвокатско възнаграждение от 252лв. Принудителното изпълнение е насочено
спрямо собствената на длъжника 1/2 ид.част от апартамент №7 в гр.К.,
ул.“Г.К.“№7, ет.3, придобит с договор за покупко-продажба от 01.08.2008г. по
3
НА №...., и от принадлежащото му избено помещение №8, придобито с
договор за покупко-продажба от 06.11.2008г. по НА №..... Имота е придобит
през време на брака между длъжника и Н.С.Ю., прекратен с развод с Решение
№14 от 20.02.2015г. Апартаментът е бил ипотекиран от бившите съпрузи с
договор от 18.09.2008г. по НА №....г., за обезпечаване на вземанията на
„О.Б.Б.“АД по сключен с длъжника М.Б. Договор от 09.09.2008г. за
предоставяне на ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот и ремонт.
В изпълнителното производство са присъединени въз основа на
удостоверения по чл.456 от ГПК като взискатели Н. ИВ. М. и АТ. Н. Д., на
основание чл.459,ал.1 и ал.2 от ГПК В. П. Б. и М. В. Г. с вписани възбрани и
„О.Б.Б.“АД с вписана ипотека, а на основание чл.458 от ГПК въз основа на
удостоверения са присъединени по право взискателите Община-К. за вземане
от 838,78лв. за дължими данъци за собствената на длъжника 1/2 ид.част от
апартамента с избеното помещение и Държавата чрез ТД на НАП-К. за
вземане от 11287,06лв. за данъци и осигуровки с лихва. Върху собствената на
длъжника 1/2 ид.част от имота е вписана възбрана на 06.07.2015г. Извършен е
опис с протокол от 22.11.2019г. и е определена оценка с помощта на вещо
лице. С Протокол от 18.08.2020г. за купувач от проведената за времето от
17.07.2020г. до 17.08.2020г. публична продан на собствената на длъжника 1/2
ид.част от имота е обявен наддавача АТ. Н. Д. за сумата от 31377лв., на
когото, след заплащането й, имота е възложен с Постановление от
28.08.2020г., влязло в сила на 27.01.2021г. и вписано на 08.02.2021г. С молба
вх.№6152/11.02.2021г. присъединеният взискател „О.Б.Б.“АД е уточнил
размера на обезпеченото с ипотека вземане на общо 30814лв., от които
28890,40лв. за главница и 1628,70лв. за договорна лихва. С Протокол от
15.02.2021г. е извършено разпределение на постъпилата от публичната
продан сума от 31377лв., поотделно за апартамента – 30834,31лв., и за
избеното помещение – 542,69лв., тъй като последното не е предмет на
ипотеката като придобито след учредяването й. В първия ред като
привилегировани вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са включени: дължимите
на ЧСИ обикновени такси по ТТРЗЧСИ от общо 2745лв. с ДДС от 549лв.,
посочени по вид и размер поотделно; допълнителни разноски от общо
134,15лв., посочени по вид и размер поотделно; такса по т.26 от 977,74лв. с
ДДС от 195,55лв., и разноски за първоначалния взискател ЕРТ. Б. Н. от общо
967,66лв., посочени по вид и размер поотделно. Като привилегировани
4
вземания по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД са включени тези на Община-К. за данъци
върху имота от общо 838,78лв. Оставащата сума от 24969,12лв. е разделена
на: 24537,26лв. – за апартамента, заделена изцяло на основание чл.136,ал.1,т.3
от ЗЗД за ипотекарния кредитор „О.Б.Б.“АД след представяне на
изпълнителен лист, и 431,86лв. – за мазето, с която на основание
чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД да бъде частично удовлетворено вземането на НАП.
Разпределението е предявено на страните с Протокол от 22.02.2021г.
В тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК от предявяване на
разпределението против същото е постъпила жалба вх.№8071/25.02.2021г. от
първоначалният взискател ЕРТ. Б. Н., посредством която то се атакува като
незаконосъобразно досежно разпределената на ипотекарния кредитор и
присъединен взискател „О.Б.Б.“АД сума по съображения, поддържани и пред
настоящата инстанция.
С обжалваното решение окръжният съд е приел, че привилегията по
чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД важи при ипотекиран имот, както изцяло, така и за
съответна съсобствена на длъжника идеална част, при продажбата на която
ипотекарният кредитор се счита привилегирован за цялата сума от проданта,
а не само за част от нея, съразмерна на ипотекираната идеална част от имота,
с оглед характеристиката на ипотеката като неделимо право, което като
такова означава не недопустимост да се продаде част от ипотекирания имот,
а, че продажбата на част от имота не освобождава останалата ипотекирана
част от учредената ипотека, по които решаващи съображения е оставил
жалбата срещу разпределението без уважение.
Настоящата инстанция намира, че ипотечното право е неделимо така, че
обезпечава всяка част от вземането и всяка част от имота обезпечава
вземането, като плащането на част от дълга не освобождава съответна част от
имота от ипотеката, която продължава да тежи върху целия имот, а при
разделяне на дълга ипотеката продължава да тежи за цялото задължение
върху цялата вещ или върху всички вещи дори когато те са поделени между
всички съсобственици, съгласно чл.150,ал.2 от ЗЗД. Неделимостта на
ипотеката е облага за обезпечения с нея кредитор, от която той може и да се
откаже, заявявайки искане за частичното й заличаване. С оглед неделимостта
на ипотечното право, при продажбата на идеална част от ипотекирания имот,
5
както в случая, същата обезпечава цялото задължение, съответно
ипотекарният кредитор се ползва с право на предпочтително удовлетворяване
по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД от цялата получена за нея цена за цялото си вземане.
Този извод не се променя от факта, че в случая се касае за собствената на
длъжника Б. 1/2 ид.част от придобитият в режим на съпружеска имуществена
общност и бездялова собственост имот, прекратена при развода му с Ю. при
равни дялове. С прекратяване на общността възникналото като солидарно по
силата на чл.32,ал.2 от СК във връзка с чл.127,ал.1 от ЗЗД задължение,
противно на доводите на жалбоподателя, не се трансформира в разделно
спрямо кредитора, а, дори и това да е така, ипотеката продължава да тежи за
цялото задължение върху цялата вещ, даже когато тя е поделена между
бившите съпрузи. Солидарността е привилегия за кредитора, от която само
той може да се откаже, претендирайки частта от вземането, припадаща се на
отделния солидарен длъжник, което в случая не е сторено от ипотекарния
кредитор „О.Б.Б.“АД. Напротив, същият претендира за цялото вземане от
длъжника Б., което е в съответствие с чл.122,ал.1 от ЗЗД. Плащането на
цялото вземане от един от солидарните длъжници е основание той да
претендира за съответната част, съобразно чл.127,ал.1 от ЗЗД, от останалите,
тъй като във вътрешните отношения между самите солидарни длъжници
отговорността е разделна, при което доводът на жалбоподателя за
неоправдано разместване на блага, при каквото задължението на бившата
съпруга Ю. към банката би се погасило и същевременно тя би запазила
собствеността си върху своята 1/2 ид.част от имота, е неоснователен.
Обсъденото обосновава извода, че при извършване на обжалваното
разпределение съдебният изпълнител е действал законосъобразно, спазвайки
редът на привилегиите по чл.136,ал.1 от ЗЗД относно конкретните по вид и
размер вземания на отделните взискатели, както правилно е приел и
окръжният съд, чието обжалвано решение следва да се потвърди.
С оглед на този резултат и във връзка с изричното претенция на
ответника по жалбата „О.Б.Б.“АД за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 150лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №21077 от 21.05.2021г., постановено по
в.гр.дело №42/2021г. по описа на Окръжен съд-К..
ОСЪЖДА ЕРТ. Б. Н. с ЕГН:********** и адрес: с.К.с., Община-К.,
ул.“Ш.“№30, да заплати на „О.Б.Б.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“В.“№89Б, сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
Апелативен съд-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7