Определение по дело №122/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗЗД и цена 25 317.10 лв.

Ищецът Е. Н. А., представляван от процесуалния си представител, сочи в исковата молба, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007 г. придобил собствеността като закупил от Ш. Н. А. и съпругата му Ф. И. С. недвижим имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в Г., У.”Н.” – *, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, като владеел имота като негов собственик оттогава. След придобиване на собствеността на имота през 2008 г. направил значителни, необходими по естеството си строително-монтажни работи – подобрения, които го правели годен за ползуването му по предназначение и значително надвишавали стойността му. Първоначално през 2008 г. поискал от фирма “К.” О. – Г., да му изготви оферта за стойността на СМР, която възлизала на стойност 29 197.98 лв. с включена печалба и ДДС. В последствие на 25.03.2008 г. сключил договор за извършване на СМР с негови познати строителни работници за сумата от 25 317.10 лв. През месец май 2008 г. били извършени СМР, подробно описани в исковата молба, като ищецът заплатил договорената сума от 25 317.10 лв., която получил като целеви кредит за ремонт на жилище от “А. б.” – Г.С. за сумата от 16 000 лв. Във връзка с това била учредена договорна ипотека върху апартамента, за което ищецът се снабдил и с удостоверение за липса на тежести, от което било видно, че ищецът е собственик на имота и върху същия няма никакви тежести. Две години след закупуването на апартамента и извършване на подобренията – на 17.11.2009 г. в дома му дошъл ЧСИ Р. С., който го запознал с образуваното срещу предишния собственик на имота – Ш. Н. А. изпълнително дело за въвод във владение с взискател Н. Ю. С.. След като се запознал с материалите по изпълнителното дело установил, че взискателя - ответницата по делото, предявила срещу длъжника и предишен собственик на имота иск с правно основание чл.108 от ЗС, след като ищецът придобил собствеността върху него. Установил също, че иска по това дело бил заведен в началото на 2008 г., или след като ищецът придобил собствеността върху апартамента като добросъвестен купувач, а исковата молба била вписана на 03.11.2008 г. Твърди, че при закупуването на апартамента не му било известно обстоятелството, че ответницата притежавала нотариален акт за собственост на апартамента от 2005 г., което научил след посещението на съдебния изпълнител. Това обстоятелството не се установило и от документите по сделката по придобиването на имота, както и впоследствие при ипотекирането му през 2008 г. Като трето лице по изпълнителното дело и на основание чл.524 от ГПК, във вр. с чл.523, ал.2 от ГПК, потърсил правата си в РС – М. и поискал спиране на изпълнителното дело, за което било образувано ч.Г.д № 334/2009 г. Счита, че на основание законно придобитата от него собственост върху имота се явявал и негов добросъвестен владелец, тъй като придобил чрез възмездна сделка собствеността на имота от предишен негов собственик на годно правно основание. Като добросъвестен собственик и владелец на апартамента извършил подобренията в него и като такъв го ипотекирал в полза на банката с цел получаване на целеви ипотечен кредит за ремонт на жилище, който погасявал и понастоящем. Ответницата следвало да му заплати извършените от него подобрения като добросъвестен собственик и владелец, с които реално се увеличила стойността на имота и, които възлизали на обща стойност 25 317.10 лв. Счита също, че като добросъвестен владелец на апартамента притежавал законното право да го задържи до заплащане на подобренията от страна на ответницата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Н. Ю. С. да заплати на ищеца Е. Н. А. сумата в размер на 25 317.10 лв., представляваща стойността на извършените СМР (подобрения) на обект – апартамент № 16, находящ се в Г., У.”Н.” – *, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007 г., № 23, том VІ, рег. № 7462, дело № 1023/2007 г. на Нотариус Григор Григоров, с район на действие РС – Момчилград, вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № 459, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалните си представители поддържа иска си.

Ответницата Н. Ю. С. в представен отговор на основание чл.131 от ГПК оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че право на иск за заплащане на подобренията има само владелеца, който вече е загубил фактическата власт върху вещта, а правото на задържане не можело да се заяви самостоятелно, тъй като преди предявяване на иск по чл.108 от ЗС липсва правен интерес от право на задържане. По същество се твърди, че ищецът нямал качеството на добросъвестен владелец, тъй като му било известно, че продавачът Ш. Н. А. – негов чичо, не бил собственик на имота, тъй като последният бил сключил договор за наем със собственика Х. Б. Ю. от Г.. В апартамента бил извършен ремонт, но от чичото на ищеца Ш. Н. А. преди същият да бъде прехвърлен с нотариален акт. На ищеца било известно, че купува имота от лице, което не е негов собственик, като не били извършени всички посочени СМР, както и посочените в исковата молба количества и цени били завишени. Оспорва се достоверността на датата на финансова оферта № 57/27.02.2008 г., достоверността на датата и съдържанието на граждански договор за извършване на работа с личен труд и достоверността на датата и съдържанието на протокол за приемане на извършен ремонт от 18.05.2008 г. В съдебно заседание ответницата, представлявана от процесуалния си представител поддържа становището си, изложено в отговора. В представена писмена защита се излагат съображения за недоказаност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 15/01.11.2007 г., том VІ, рег. № 7434, дело № 1015/2007 г. по описа на Н. Г. Г., вписан в регистъра на Н. к. – С. под № 459, с район на действие РС – М., Ш. Н. А. бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот – апартамент № 16, находящ се в Г., У.”. *, бл. “Б.”, вх.”*”, .*, със застроена площ от 75.07 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 16. На 05.11.2007 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23/05.11.2007 г. описа на Нотариус Г. Г., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № 459, с район на действие РС – М., Ш. Н. А. и съпругата му Ф. И. С. продали на Е. Н. А. недвижим имот – апартамент № 16, находящ се в Г., У.”Н.” 2, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, със застроена площ от 75.07 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 16.

От представеното като доказателство по делото Г.д. № 18 по описа за 2008 г. на Момчилградския районен съд се установява, че с решение № 57/19.05.2008 г. по Г.д. № 18/2008 г. по описа на РС – М., Ш. Н. А. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Н. Ю. С. на недвижим имот, представляващ апартамент № *, вх.”*”, .*, находящ се в бл.”Б.”, У.”. № *, със застроена площ от 75.05 кв.м. на основание чл.108 от ЗС. Въз основа на влязлото в сила решение било образувано изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С. с взискател Н. Ю. С. и длъжник Ш. . А. за въвод във владение на процесния апартамент. При извършения въвод във владение на процесния апартамент с протокол за принудително отнемане на процесния имот от 17.11.2009 г. съдебният изпълнител констатирал, че в имота се намира трето лице – Е. Н. А., който заявява, че е собственик и представя нотариален акт, поради което и на основание чл.523, ал.2 от ГПК, на третото лице е даден тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнителното дело.

С определение № 34/22.03.2010 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г.д. № 334 по описа за 2009 г. на същия съд е спряно изпълнението по изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С., с район на действие ОС – К., с взискател Н. Ю. С. и длъжник Ш. Н. А., за въвод във владение на недвижим имот – апартамент № *, вх.”*”, .*, находящ се в бл. “Б.”, У.”. № *, Г., със застроена площ 75.07 кв.м., като е даден едноседмичен срок на Е. Н. А. да предяви иск пред надлежния съд. Определението е влязло в сила на 08.04.2010 г.

От представеното удостоверение изх. №129/21.04.2010 г., изд. от РС – Момчилград се установява, че за периода от 08.04.2010 г. до 20.04.2010 в Момчилградския районен съд не е постъпвала искова молба, предявена от Е. Н. А. против Н. Ю. С. с правно основание чл.124 от ГПК и предмет на иска: апартамент № *, вх.”*”, .*, находящ се в бл.”Б.”, У.”. № *, Г., със застроена площ от 75.07 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 16.

От представените като доказателства по делото финансова оферта изх. № 57/27.02.2008 г., изд. от “К.” О. – Г., граждански договор за извършване на работа с личен труд с дата 25.03.2008 г. и протокол за приемане на извършен ремонт на апартамент № *, е4, бл.”Б.” в Г., собственост на Е. Н. А. с дата 18.05.2008 г., се установява, че ищецът е сключил договор за извършване на ремонт на процесния апартамент.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 166/23.04.2008 г., том ІІ, рег. № 2201, дело № 366/2008 г. по описа на Н. Г. Г., вписан в регистъра на Н. к. – С. под № 459, с район на действие РС – М., “А. б.” – предоставила на Е. Н. А. ипотечен банков кредит в размер на 16 000 лв. за ремонт на жилище, като за обезпечаване на това вземане ипотекарният длъжник Е. Н. А. учредил договорна ипотека върху собствения си имот, представляващ апартамент № *, в Г., У.”Н.” № *, б. “Б.”, вх.”.”, .*. Във връзка с това била изготвен доклад № 51 за определяне пазарната стойност на имота, както и удостоверение изх. № 109/20.02.2008 г. , изд. от Служба по вписванията – Г.М., за липса на вещни тежести върху процесния апартамент за периода от 05.11.2007 г. до 20.02.2008 г.

От представените като доказателства по делото удост¯верение за родствени връзки № 358/04.06.2010 г., удостоверение за постоянен адрес № 357/04.06.2010 г. и удостоверение за настоящ адрес № 356/04.06.2010 г., издадени от О. Д., се установява, че Е. Н. А. е с постоянен и настоящ адрес Г., У.”Н.” № *, като същият е племенник на Ш. Н. А..

От показанията на свидетелите Н. А. А. и Г. Н. С. се установява, че по искане на ищеца Е. Н. А. изготвили финансова оферта за ремонт на процесния имот.

Свидетелите Ф. С. К., А. Г. Н. и Г. Н. Х. твърдят, че сключили договор с ищеца и извършили основен ремонт на процесния апартамент.

По делото са представени като доказателства обяснение от Ш. Н. А., жалба от Ш. Н. А. вх. № 1150/07.11.2007 г. и протокол за разпит на свидетел с дата 11.03.2008 г.

От писменото заключение на вещите лица И. В. В. Д. и И. Г. Т. И., както и от разпита на същите в съдебно заседание се установява, че стойността на извършените СМР в процесния апартамент възлизат на 21 657.90 лв.

От писменото заключение на вещото лице Я. А. Р., както и от разпита на същия в съдебно заседание, се установява, че стойността на извършения основен ремонт на процесния имот възлиза на 16 921.68 лв.

От писмените заключения на вещите лица Я. А. Р., Г. Я. Б. и И.И. О. Н., както и от разпита на същите в съдебно заседание, се установява, че стойността на извършения основен ремонт на процесния апартамент възлиза на 14 131.77 лв. Установява се също, че стойността на извършения ремонт с начислено ДДС и печалба възлиза в размер на 18 244.27 лв., а амортизационните отчисления са в размер на 2 554.20 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. В исковата молба ищецът въвежда две взаимно изключващи се твърдения, а именно, че е собственик на процесния апартамент и като такъв е негов добросъвестен владелец. Ако ищецът счита себе си за собственик на апартамента, то очевидно той не би могъл да бъде негов владелец и съответно да претендира подобрения в собствения си имот. Въпреки това противоречие, след като ищецът претендира заплащане на подобрения, то логично е да се направи извод, че същият не счита себе си за собственик на имота и не оспорва правото на собственост на ответницата. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след като РС – М. е спрял изпълнението по изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С., с район на действие ОС – К., ищецът не е предявил установителен иск за собственост, както изисква разпоредбата на чл.524 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, в който смисъл е и т.ІІ от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по Г. д. № 9/74 г. на Пленум на ВС. В хода на делото ищецът не ангажира каквито и да са доказателства, установяващи обстоятелството с каква сума се е увеличила стойността на процесния апартамент, вследствие на подобренията. Що се отнася до заключенията на вещите лица по назначените съдебно-технически експертизи, то същите не установяват това обстоятелство, а съвсем друго, което не е предмет на доказване по предявения иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС. Извършените СМР не могат да установят обстоятелството с каква сума се е увеличила стойността на процесния апартамент, каквато задача не е и поставяна на вещите лица от ищеца. По делото не са представени фактури за закупени материали, касови бележки и други документи, установяващи реално извършени сделки, както и писмени доказателства за заплатената от ищеца сума. За извършения основен ремонт не е издадено разрешение за строеж съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.§5, т.38 от ДР на ЗУТ и не са съставени и актове за извършени работи съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че ищецът е извършил подобрения в процесния апартамент. Разпитаните по делото свидетели Ф. С. К., А. Г. Н. и Г. Н. Х. твърдят, че са извършили ремонт в жилището на ищеца, но тÕхните показания са нелогични и противоречиви и съдът не ги приема. Така, свидетелят Ф. С. К. първоначално заявява, че доставили и монтирали трикрилни и двукрилни PVC прозорци, интериорни врати, външна блиндирана врата, подмяна на В и К инсталацията, а в последствие посочва, че джебелска фирма е изработила и монтирала вратите и прозорците, като не знае кой е подменил В и К инсталацията и електроинсталацията. Свидетелят А. Г. Н. сочи, че сглобките за вратите и прозорците били изработени от фирма “А.” Е. – Г., докато свидетелят Г. Н. Х. твърди, че това е извършила кърджалийска фирма “Е.”. И тримата свидетели не могат да посочат каква сума е получил всеки от тях за извършената работа, като в същото време съвсем точно посочват датите на сключване на договора и предаване на апартамента. Нещо повече, и тримата свидетели сочат, че са премахнали мокет от под и са стъргали стени, постно боядисани, докато в представения доклад № 51 за определяне на пазарната стойност на процесния апартамент, изготвен от И. П. С. на 21.03.2008 г. (л.14 и л.187 от делото), не е отразено наличие на настилка от мокет, а балатум, паркет и теракот, а като покритие на стените са посочени тапети и фаянс. Показанията на тези свидетели не са подкрепени с писмени доказателства, каквито по необходимост съпътстват всяко строителство – не са представени актове за извършени работи, фактури за закупени материали, касови бележки и други документи, установяващи реално извършени сделки, както и писмени доказателства за заплатената от ищеца сума

Показанията на свидетелите Н. А. А. и Г. Н. С. са нелогични и противоречат на останалите, събрани по делото доказателства, поради което съдът не ги приема. И двамата свидетели посочват, че извършили оглед на процесния имот през месец февруари 2008 г., когато апартаментът не е бил годен за живеене. В същото време видно от представения доклад № 51 за определяне на пазарната стойност на процесния апартамент, включително и снимките в доклада, изготвен от И. П. С. на 21.03.2008 г. (л.14 и л.187 от делото), жилището се е намирало в сравнително добро техническо и експлоатационно състояние, има пропорции, функционалност, даващи възможност да се ползува за дълъг период от време по основното му предназначение – за задоволяване на собствени нужди или за отдаване под наем (л.20 и л.190 от делото). Нещо повече, свидетелят Г. Н. С., който твърди, че е изготвил финансовата оферта, посочва, че в коридора и кухнята на процесния апартамент имало настилка от гранитогрес (л.209 от делото), докато от цитирания доклад № 51 се установява, че настилката в коридора и кухнята на жилището е била балатум. Ето защо, показанията на и на тези свидетели не се приемат от съда.

Представеният граждански договор за извършване на работа с личен труд с дата 25.03.2008 г. е нищожен поради липса на предмет, тъй като не са уговорени видовете СМР, които следва да бъдат извършени, количеството на вложените материали и цената на труда. В чл.1 от договора е посочено, че изпълнителите приемат да извършат на свой риск и със собствени материали основен ремонт на процесния апартамент. Така уговорено задължението на изпълнителите е напълно неопределено, тъй като не са посочени какви видове работи следва да бъдат извършени, тяхното количество и стойност. По никакъв начин не може да се установи как е формирано възнаграждението в размер на 25 317.10 лв., каква част от него е стойност на материали и каква част е възнаграждение за труд. Сключването на договор за основен ремонт на жилище без да са уточнени конкретните СМР и обзавеждане е и твърде нелогично и на практика представлява липса на грижа на добрия стопанин по отношение на имот, който ищецът счита за свой собствен.

По отношение на представения протокол за приемане на извършен ремонт на апартамент № *, .*, бл.”Б.” в Г., собственост на Е. Н. А. с дата 18.05.2008 г., то отразените в същия обстоятелства и факти противоречат на останалите писмени доказателства, поради което следва да се приеме, че този документ не отразява действително извършени СМР. Така, видно от представения доклад № 51 за определяне на пазарната стойност на процесния апартамент, изготвен от И. П. С. (л.14 и л.187 от делото), настилките, покритията и облицовките са както следва: кухня – под балатум, стени тапети; спалня – под паркет, стени тапети; дневна – под паркет, стени тапети; баня/тоалетна – под теракот, стени фаянс; коридор – под балатум, стени тапети. В същото време в протокола не е отразено премахване на балатум и паркет, а премахване на мокет, какъвто няма посочен в доклада. Също така е посочено, че са стъргани стени, постно боядисани, а видно от доклад № 51 стените са с покритие от тапети и видно от протокола не са били премахнати. Ето защо представеният протокол не би могъл да отразява действително извършени СМР в процесния апартамент.

Следва да се посочи също така, че ищецът не доказа и твърдението си, че е добросъвестен владелец на процесния имот. Видно от представеното удостоверение за родствени връзки Е. Н. А. е племенник на Ш. Н. А., поради което следва да се приеме, че ищецът е знаел, че неговият праводател не е собственик на имота, след като е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дата 05.04.2001 г., респ. не е добросъвестен владелец.

И най-накрая, но не на последно място, по делото не бе установен моментът, в който претендираните от ищеца подобрения са станали изискуеми, а това е моментът, в който владението е прекъснато, превърнато в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота, в който смисъл е и съдебната практика - т. VІ от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по Г. д. № 9/74 г. на Пленум на ВС, Решение № 441 от 12.IV.1991 г. по Г. д. № 1718/90 г. на ВС, IV г. о.

Ето защо претенцията на ищеца, касаеща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния апартамент, а също така и претендираните СМР, не са установени с предвидените доказателства и доказателствени средства, поради което искът е неоснователен и недоказан и както такъв следва да бъде отхвърлен.

В хода на делото е открито производство по оспорване истинността (верността) на съдържанието на финансова оферта № 57/27.02.2008 г., изд. от “К.” О. – Г. и протокол за приемане на извършен ремонт на апартамент № *, .*, бл.”Б.”, Г. с дата 18.05.2008 г. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че ищецът не е доказал истинността (верността) на съдържанието на посочените документи, поради което следва да бъде признато за доказано оспорването на истинността им и същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. По отношение на оспорването на съдържанието на протокол от 15.02.2011 г., изготвен от Ч. с. и. Х. Д. П. с рег. № 741, с район на действие ОС – К., то по делото не се събраха доказателства, установяващи неистинността на съдържанието на този документ, поради което оспорването следва да бъде признато за недоказано.

Що се отнася до оспорването истинността на съдържанието на граждански договор за извършване на работа с личен труд с дата 25.03.2008 г., то този документ е диспозитивен, поради което не би могъл да бъде верен или неверен, ето защо съдът не се произнася по това оспорване с решението си. Както бе посочено и по-горе, този документ е невалиден - нищожен поради липса на предмет, и поради тази причина съдът не приема за осъществени отразените в същия волеизявления.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният от Е. Н. А. против Н. Ю. С. иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 25 317.10 лв., представляваща стойността на извършени СМР (подобрения) на обект – апартамент № 16, находящ се в Г., У.”Н.” – *, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007 г., № 23, том VІ, рег. № 7462, дело № 1023/2007 г. на Н. Г. Г., с район на действие РС – М., вписан в регистъра на Нотариалната камара – С. под № 459, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 781.85 лв., от които 531.85 лв. възнаграждение за вещи лица и 1250 лв. възнаграждение за адвокат.

Ето защо и на основание чл.72, ал.1 от ЗС, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО оспорването на истинността (верността) на съдържанието на финансова оферта № 57/27.02.2008 г., изд. от “К.” О. – Г. и протокол за приемане на извършен ремонт на апартамент № 16, .4, бл.”Бреза”, Г. с дата 18.05.2008 г., като ги изключва от доказателствата по делото.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността (верността) на съдържанието на протокол от 15.02.2011 г., изготвен от Ч. с. и. Х. Д. П. с рег. № 741, с район на действие ОС – К..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Н. А. от Г., У.”Н.” – 2, бл.”Б.”, вх.”.”, .*, *.*, с ЕГН * против Н. Ю. С. от Г., У.”А.” № *, вх.”Б”, А.*, с ЕГН * иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 25 317.10 лв., представляваща стойността на извършени СМР (подобрения) на обект – апартамент № 16, находящ се в Г., У.”Н.” – 2, бл.”Б.”, вх.”А”, .*, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007 г., № 23, том VІ, рег. № 7462, дело № 1023/2007 г. на Н. Г. Г., с район на действие РС – М., вписан в регистъра на Но. к. – С. под № 459, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е. Н. А. от Г., У.”Н.” – *, бл.”Б.”, вх.”*”, .*, А.*, с ЕГН * да заплати на Н. Ю. С. от Г., У.”А.” № *, вх.”*”, А.*, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1 781.85 лв., от които 531.85 лв. възнаграждение за вещи лица и 1250 лв. възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: