Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Русе, 02.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 3-ти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Георгиева,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2958 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че с Изпълнителен лист от 24.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. №7975/2012
г., по описа на РРС ищецът Р.Д.С.
е осъден да заплати на „Обединена българска банка” АД следните суми: 31160,45 Евро - главница, 2395,49
Евро - договорна лихва върху главницата за периода 15.10.2011 г. - 21.10.2012 г., 96.34 Евро -
наказателна лихва за периода от 15.10.2011 г. - 21.10.2012 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.10.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2646,18 лв. -
разноски по делото. Въз основа на цитирания изпълнителен лист взискателят
„Обединена българска банка” АД е образувал изпълнително дело №20128330400701 по
описа на ЧСИ Венцислав Маринов, per. №833 в КЧСИ и район на действие - РОС. Молбата за образуване на делото при ЧСИ е била депозирана от взискателя „Обединена българска банка”
АД на 09.11.2012 г., на която
дата е образувано и изпълнителното дело.
В молбата си за образуване на
изпълнителното дело, взискателят „Обединена българска банка” АД посочил като
изпълнителни способи: „запор на движимите вещи на длъжника, запор върху трудовото му
възнаграждение, възбрана върху откритите недвижими имоти на същия, възбрана на
описания в молбата ипотекиран в полза на банката недвижим имот и запор на
дружествените дялове на длъжника в „Рони Термик Сървис” ЕООД”.
Твърди още, че след образуване на изпълнителното дело, по него били извършени следните годни
изпълнителни действия:
- По ИД са извършвани плащания,
за които има отбелязвания на изпълнителния лист, извършени на следните дати: 08.04.2013г., 23.04.2013г., 04.06.2013 г. и 05.06.2013г.
- По молба на взискателя бил насрочен опис на движими вещи 15,12.2012 г., който бил извършен и
съставен протокол от опис на движими вещи на 15.01.2013 г.;
- По молба на взискателя била наложена възбрана на недвижими имоти, като бил съставен протокол за публична продан от 08.02.2013 г.
- На 15.03.2013 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на Р.С.;
- На 26.03.2013 г. постъпила
молба от „Обединена българска банка” АД за нов търг на непродадените движими
вещи;
- На 25.04.2013 г. постъпила
молба от „Обединена българска банка” АД за нов явен търг на движими вещи;
- На 17.05.2013 г. бил съставен протокол от търг с явно наддаване на движими
вещи;
Следващото изпълнително действие
било поискано на 20.08.2015г. от взискателя „Обединена българска банка” АД, като Банката отново поискала опис на движими вещи и
налагане на запори. На 24.08.2015 г. ЧСИ изготвил и изпратил запорни съобщения
до банки, които обаче не били валидни и
законосъобразни изпълнителни действия, тъй като били извършени от ЧСИ по дело, което било прекратено по силата на закона /перемирано/ на 05.06.2015 г., когато е
извършено последното плащане, отбелязано на изпълнителния лист. Всички действия
по изпълнителното дело, предприемани след 05.06.2015 г. били незаконосъобразни, тъй като
изпълнителното дело е прекратено на тази дата ех lege. Това означава, че с
предприетите след 05.06.2015 г., давността на непогасеното вземане, за което е
издаден изпълнителния титул, не е прекъсвана и е изтекла на 05.06.2018 г. От
приложената подробна сметка за размера на дълга. изх. №20984/09.09.2018г., било видно, че последното плащане е извършено на
04.06.2013 г., но дори и да се приемело записаното върху изпълнителния лист, че плащането е
извършено на 05.06.2013 г., то перемпцията е настъпила
най-късно на 05.06.2015
г., а давността - на 05.06.2018 г.
След постъпилото плащане на 05.06.2013 г., по делото не били предприемани никакви изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, нито били събирани
или превеждани суми по ИД 20128330400701 - нито по волята на взискателя
„Обединена българска банка” АД, нито по инициатива на ЧСИ с оглед депозираните
преди това молби от Банката - взискател.
Заявява, че на
31.01.2018 г. „Обединена българска банка’' АД цедирала вземането си срещу него на ответното дружество - „ЕОС Матрикс” ЕООД, което било конституирано по изпълнителното дело като взискател на
мястото на Банката на 03.07.2018 г. Поради прехвърляне на вземането срещу него, понастоящем „ЕОС Матрикс” ЕООД е носител на
оспореното от него вземане, което обуславяло пасивната процесуална легитимация на ответното
дружество и качеството й „ответник” в настоящото производство.
От приложената подробна сметка
за размера на дълга, изх. №20984/09.09.2018 г. било видно, че по ИД са постъпвали суми в общ размер на 36 020,65 лв., като
непогасено е останало задължението от 71 247.44 лв„ от които – 41209.02 лв. -
главница по процесния изпълнителен лист. Към момента на депозиране на
настоящата искова молба, делото било висящо при ЧСИ В.Маринов,
въпреки, че по силата на закона същото е прекратено ех lege на 05.06.2015 г., а правото за принудително изпълнение на вземането, претендирано от
топлофикационното дружество на основание процесния изпълнителен лист, е
погасено поради изтекла погасителна давност на 05.06.2018 г.
Претендира да бъде постановите решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответника –
„ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с ЕИК
*********, сумата от 1250,00
лева /хиляда двеста и
петдесет лева/ - частичен иск от общата сума в размер на 41209,02 лв.
- главница по договор за кредит, за която е издаден Изпълнителен лист от
24.10.2012 г. по ч.гр.д.№7975/2012
г. по описа на РРС в
полза на „Обединена българска банка" АД /вземане, цедирано от ОББ на
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД/, въз основа на който е образувано изп.д. №20128330400701 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с per. №833 в КЧСИ и район на действие - РОС. Претендира присъждане на направените в производството разноски
и адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 ЗАдв.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира отхвърляне
на предявения иск и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Отрицателният установителен иск по чл.439,
ал.1 от ГПК, с който длъжникът в
изпълнението може да се брани, като
оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се
основава на факти, преклудирани със сила
на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на
което е издаден изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/.
В случая, по ч.гр.д.№ 7975/2012 г. по описа на РРС
в полза на „Обединена българска банка" АД срещу Р.Д.С. е издадена заповед за незабавно
изпълнение на задължение за вземания за парични суми, въз основана документ,
визиран в чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 24.10.2012г. за следните суми: 31160,45
евро - главница, 2395,49 евро - договорна лихва върху главницата за периода 15.10.2011 г. -
21.10.2012 г., 96.34 евро - наказателна лихва за периода от 15.10.2011 г. - 21.10.2012 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.10.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2646,18 лв. -
разноски по делото.
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис
от изпълнително дело №20128330400701 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов,
per. №833 в КЧСИ и район на действие -
РОС, същото е образувано по молба на „Обединена българска банка” АД
въз основа на посочения изпълнителен лист, подадена на 09.11.2012 г.,
Не е спорно между страните по делото, че вземанията на банката срещу ищеца по
процесния договор за кредит са рехвърлени на ответното дружество с договор за
цесия от 31.01.2018г.
Възражението на ищеца е за
недължимост на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.114
от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение. От този момент докато трае съдебния процес относно
вземането, давност не тече – чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД. Съгласно чл.116, б.“в“
от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително
изпълнение, а според чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Погасителната давност е период от време, определен в
закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи
правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правомощието си
да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на
правото си. Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради
бездействие на носителя на правото. Тя може да бъде спирана и прекъсвана, което
може да разшири календарните граници на законово предвидения срок. За разлика
от нея, перемпцията представлява законово определеният период за съществуването
на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да
предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви
период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да
съществува. Т.е. погасителната давност определя срок, в който правният субект
може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период,
след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително
производство.
В българското право уредба на перемпцията се съдържа в
нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвиждаща прекратяване на
изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително
действие. Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има
декларативно действие в изпълнение на законовата норма. След прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция, взискателят и съдебният изпълнител нямат
правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното
производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да
иска образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува,
доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е
погасено по давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. ВКС
отменя ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. С него се
приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Съдебните състави на ВКС противоречиво решават въпроса
за началния момент, от който тече давността върху вземания, предмет на
изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г. Според част от тях давността
тече от момента на последното валидно изпълнително действие. Според други
състави отмяната на ППВС № 3/1980 г. няма обратно действие и в този смисъл
давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015
г., не тече.
В настоящия случай въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№
7975/2012 г. по описа на РС-Русе, в полза на „Обединена българска
банка" АД, срещу Р.Д.С., за заплащане на посочените в него суми, е образувано
изп.дело № 20128330400701 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, per. №833 в КЧСИ и район на действие - РОС. Няма спор, че до 05.06.2013 г. /когато е извършено
последно плащане, отбелязано на изп.лист/ са извършвани изпълнителни действия
по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
които прекъсват погасителната давност за вземането на ответника. След
посочената дата, обаче, такива няма извършвани. В случая са без значение
посочените по-горе противоречия относно прилагането на давността според Постановлението
и ТР на ВКС по следните съображения: С изтичането на две години от последното
извършено изпълнително действие на 05.06.2013 г. производството по изп.д.№ 20128330400701 по
описа на ЧСИ Венцислав Маринов, per. №833 в КЧСИ и район на действие - РОС е
прекратено по право. Независимо дали давността за вземането на ответника
започва да тече от последното изп.действие /т.е. от 05.06.2013 г./, както
повелява т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. ВКС или от прекратяване на изпълнителното производство
поради перемпция /т.е. от 05.06.2015 г./, съгласно ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изп.процес давност не тече,
тя и в двата случая е изтекла на 05.06.2018 г. От изложеното дотук е видно,
че самото вземане на ответника е погасено с изтичането на предвидената
петгодишна погасителна давност. Предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
деловодни разноски, изразяващи се в заплатени такси по делото от общо 74.00 лв.
Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗА, което следва да бъде уважено до сумата 318.00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, че Р.Д.С., с ЕГН **********,*** НЕ
ДЪЛЖИ сумата 1250,00 лева /хиляда двеста и петдесет
лева/ - частичен иск от общата сума в
размер на 41209,02 лв. - главница по договор за кредит, за която е издаден
Изпълнителен лист от 24.10.2012 г. по ч.гр.д.№7975/2012 г. по описа на РРС
в полза на „Обединена българска банка" АД /вземане, цедирано от ОББ на
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД/, въз основа на който е образувано ИД
№20128330400701 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с per. №833 и район на действие – РОС, поради погасяването и по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, да заплати на Р.Д.С., с ЕГН **********, 74.00 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, да заплати на адв.К.И.Б. ***, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, 318.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: