Номер 49514.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена К. Недева
Даниела И. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно търговско
дело № 20203001000453 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Д.Писарова в.т.д.№453 по описа на Варненския
апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Л.У. и Н.У., граждани на Руската Федерация, с постоянен адрес в
**********Санкт Петербург, гр.Сертолово, ул.Благодатна №2, двамата чрез адв.И.В. от
ВАК срещу решение №23/23.04.2020г., постановено по т.дело №18/2016г. на Окръжен съд –
гр.Силистра, с което производството по несъстоятелност на търговеца АВМОР ШИПИНГ
ЕНД ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЕИК ********* /в открито производство/ е спряно на основание
чл.632, ал.5 вр.ал.1 ТЗ като синдикът И.К. е освободен от задълженията си.
В жалбата се излага, че постановеното решение за спиране на производството по
несъстоятелност е незаконосъобразно. Твърди се, че производството е било спряно на
същото основание с предходно решение, но възобновено с решение от 14.10.2019г. въз
основа авансирани от кредиторите на несъстоятелния длъжник, настоящи жалбоподатели,
6 000 лева за продължаване на производството. Твърди се, че жалбоподателите са
единствените кредитори, които внасят разноски по делото въпреки наличието на още двама
кредитори Де Консулт 13 ЕООД и А. К. . Твърди се, че подадената през януари 2020г. молба
от синдика за авансиране на разноски е била неоснователна, тъй като при внесена сума от
6 000 лева към м.10.2019г., и разноски единствено за възнаграждение на синдика от 800
лева, не е била налице нужда от внасяне на средства за издръжка. Поддържат, че
постановяване на решението за спиране на производството е преждевременно и
необосновано.
Едновременно с това, в жалбата се излага, че освобождаването на синдика от
задълженията му по делото представлява незаконосъобразен акт на съда, който противоречи
на чл.657 ТЗ. В мотивите на съда не са посочени никакви основания за освобождаването на
1
синдика. Считат, че със спиране на производството не следва да бъдат прекратявани
правомощията на синдика. Постановеното с обжалваното решение освобождаване на
синдика, препятства движението на делата по чл.694 ТЗ, конкретно по оспорване вземането
на вписания като кредитор Де Консулт 13 ЕООД. Молят за отмяна на решението като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът констатира, че срещу ВЖ е постъпил отговор на синдика на дружеството
И.К., съгласно който жалбата е неоснователна. Сочи, че действително е подал на
10.01.2020г. молба до съда по несъстоятелността по т.дело №18/2016г., за приканване
кредиторите да авансират разноски за производството съгласно чл.629б от ТЗ. Тази сума е
била дължима и продължава да е необходима, тъй като съдът е одобрил, но без изплащане,
разноски за м.12.2019г., м. януари - март 2020г. общо в размер на 2 698.79 лева. Твърди се,
че с предходно възобновяване на производството през м.10.2019г., е разрешено изплащането
на сторените за предходен период разноски в размер на 2 763.92 лева /юли – септември
2018г./, поради което в особената сметка към момента са налични едва 425 лева. Поддържа,
че длъжникът не разполага със средства и активи за покриване на разноските в
производството. Решението на съда е правилно. Въззивниците не твърдят, че не са
уведомени за определението на съда по чл.629б от ТЗ. Обстоятелството, че кредиторите
Улибини единствено са внасяли разноски до този момент няма отношение към спора.
Синдикът поддържа, че неоснователна се явява по естеството си частната жалба срещу
определението за освобождаването му от задълженията по делото. На първо място
претендира, че жалбата е недопустима в тази част тъй като законът не предвижда обжалване
на определението на съда. /чл.657 ТЗ/. Евентуално твърди неоснователност на жалбата. При
продължаване дейността на синдика, поради липса на средства, същият би станал кредитор
на длъжника за неразплатените му разноски. Прави се довод, че съдът е освободил синдика
от изпълнение на задълженията за времето на спиране на производството, а не е прекратил
правомощията му. Тази хипотеза е различна от предвидените в чл.657 ТЗ. Моли за
прекратяване на производството по частната жалба и за потвърждаване на решението за
спиране по чл.632, ал.5 ТЗ. Евентуално, моли за потвърждаване на определението спрямо
синдика, а евентуално производството в тази част да бъде спряно до произнасяне на ВКС по
ТД №2/2018г. на ОСТК на ВКС.
В срока за отговор е постъпило становище и от кредитора ДЕ КОНСУЛТ 13 ЕООД,
ЕИК *********, Варна, чрез адв.Х. от ВАК, за неоснователност на жалбата. Излага, че
постановеното от съда решение е правилно и законосъобразно като се основава на всички
предвидени в ТЗ предпоставки – липса на имущество на длъжника за покриване на
началните разноски, доклад на синдика за липса на средства в особената сметка,
постановено от съда определение, валидно разгласено на кредиторите както и липса на
авансиране на средства. Поддържа идентично на становището на синдика, че в останалата
част, срещу определение за освобождаване на синдика, частната жалба е недопустима.
Разпоредбата на чл.657 ТЗ не предвижда обжалване на акта на съда, а и правомощията на
синдика са временно преустановени до евентуално възобновяване на спряното
2
производство. При липса на средства след изтичане на срока по чл.632 ТЗ, няма да се
възобновят правомощията на синдика и ще настъпят последиците по чл.632, ал.4 ТЗ.
Евентуално, ако съдът приема жалбата за допустима, страната поддържа нейната
неоснователност. Аргументите са отново в липсата на средства за издръжка на
производството, респ. за извършваната от синдика дейност. Прави се довод, че
освобождаването на синдика от задълженията му представлява специална хипотеза на
чл.657 ТЗ – при спряно производство по несъстоятелност, следва да се считат преустановени
и правомощията на синдика по чл.658 ТЗ. Моли за произнасяне в посочения смисъл.
Не са постъпили становища по жалбата от кредитора А. К. , уведомен чрез адв.Д.Д.
/преупълномощен от адв.З./ както и от длъжника АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ ООД,
комуто е връчен препис от жалбата по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Съдът, като разгледа жалбата и становищата на страните, въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана
страна в производството – кредитори с приети вземания, чрез надлежно упълномощения по
делото пълномощник, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок съгласно
чл.3, т.1 и Приложение, т.II от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
Както с жалбата, така и с отговорите по нея на са направени доказателствени
искания.
Съдът следва да насрочи производството в открито заседание.
В частта, в която е обжалвано по същество определение за освобождаване на синдика
от задълженията му по делото, производството е недопустимо. В тази част решението има
характер на определение, като съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, постановените от
окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1
подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като обжалването се
осъществява по съответния ред от ГПК, поради което допустимостта на въззивното
обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е
обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274 ГПК, т.е. на инстанционен контрол
пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които
са преграждащи по нататъшното развитие на делото или по отношение, на които законът
изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани. Постановеното определение няма
характер на преграждащо, нито е изрично предвидена възможността да бъде обжалвано. По
арг. от чл.657, ал.4 ТЗ, актовете на съда за освобождаване на синдика подлежат на
обжалване единствено в хипотезата на чл.657, ал.2 ТЗ и то от самия синдик. Поради това
жалбата в тази ѝ част е процесуално недопустима.
3
С оглед на изложеното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.453 по описа за 2020 година на Варненски
апелативен съд, в частта, в която с ВЖ вх.№1205/20.05.2020г. на Л.У. и Н.У., двамата
представлявани от адв.И.В. от ВАК, се обжалва определение, обективирано в обжалваното
съдебно решение, за освобождаване на синдика на АВМОР –ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ
ЕООД, И.К. от задълженията му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните, на осн. чл.274, ал.2
вр.чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№1205/20.05.2020г., на Л.У. и Н.У.,
граждани на Руската Федерация, с постоянен адрес в **********Санкт Петербург,
гр.Сертолово, ул.Благодатна, дом№2, двамата чрез адв.И.В. от ВАК, срещу решение
№23/23.04.2020г., постановено по т.дело №18/2016г. на Окръжен съд –гр.Силистра, с което
производството по несъстоятелност на търговеца АВМОР -ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ
ЕООД, ЕИК ********* /в открито производство/ е спряно, на основание чл.632, ал.5
вр.ал.1 ТЗ
НАСРОЧВА производството по делото в открито заседание на 10.11.2020г. от 14.00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4