Присъда по НОХД №1411/2013 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта: 1
Дата: 22 януари 2014 г. (в сила от 15 септември 2014 г.)
Съдия: Вилислава Янчева Ангелова
Дело: 20131050201411
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

                                               П Р И С Ъ Д А

                                             

                                     град София,22.01 .2014 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІV-ти състав, на двадесет и втори  януари  две хиляди и четиринадесета година  в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИСЛАВА АНГЕЛОВА

 

                            Съд заседатели:1. М.И.М.

                                                                 

                            2. Х.П.П.

                                                        

При участието на секретаря:         И.М.

 ПРОКУРОРА: Д. Г.

         Сложи за разглеждане докладваното от Председателя на състава НОХ дело № 1411 по описа за 2013  година, като въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

                                      П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Б.Ч., роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше икономическо образование, женен, неосъждан, работи като шофьор към „Х." ООД, с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***

ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  

На 18.06.2011 г. в гр. София, от жилище, находящо се в *********, отнел чужди движими вещи пръстен с кръгла короноподобна горна част, върху която са изрязани мотиви под формата на кръстчета с тегло 4,5 гр., 14 карата, на стойност 202,50 лева; златни обици 1 чифт, 14 карата, 3,2 г на стойност 144,00 лева; златен пръстен с бял камък - 3,40грама, 14 карата, на стойност 153,00 лева; златен пръстен с червен камък - 4,40грама, 14 карата, на стойност 198,00 лева; златен пръстен с дупки - 3,60 грама, 14карата, на стойност 162,00 лева; златен ланец с кръстче - 8,80 грама, 14 карата, на стойност 396,00 лева; златна обица - сърце, 0,20 грама, 14 карата, на стойност 9,00лева; златен пръстен с бели камъчета - 3,10 грама, 14 карата, на стойност 139,50лева; златен пръстен с червени камъчета - 1,20 грама, 14 карата, на стойност 54,00лева; златен пръстен със заострена форма - 1,20 грама, 14 карата, на стойност 54,00лева; златни котва, сърце и кръстче - 0,70 грама, 14 карата, на стойност 31,50 лева;часовник „Сейко" с позлатен корпус и верижка, на стойност 20,00 лева; перла бяла,на стойност 45,00 лева; перла черна, на стойност 20,00 лева, всичко на обща стойност 1628,50 лева (хиляда шестстотин двадесет и осем лева и 50 ст.) от владението на И.Д.С. (собственост на съпругата му Д.П.С.), без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение- по време на оглед на местопроизшествие, като експерт в екипа на дежурна група на 07 РУП на МВР - гр. София, лице по чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 НК - от състава на Министерството на вътрешните работи, съгласно Заповед peг. з1748/15.06.2005г,,назначен на длъжност младши експерт BOA в група „*****" при 07 РУП -СДВР, считано от 29.06.2005 г.

 престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 ,вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

Поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл.54,  ал.1 НК  го ОСЪЖДА  на  „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага наложеното наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И.Б.Ч. да заплати по сметка на  Специализиран наказателен съд направените по делото разноски в размер на 165лева.

 

Веществените доказателства по делото- обици тип „Слънце“; пръстен с червен рубин, пръстен-коронка; пръстен с листенце и 2 малки червени рубина; счупен пръстен, от който е останала само халката, пръстена с един камък от цирконий, пръстен с малки цирконийчета; объл пръстен; перли – бяла и черна; дребни бижута: –един брой обица-сърчице; един брой  кръстче, котвичка и сърчице, нанизани на общ държач; часовник– марка „Сейко“ с позлатен корпус и верижка ;златно синджирче-мъжка плетка с кръстче  да бъдат върнати на Д.П.С..

           

         Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

                                             СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

                                                                                     2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №     /2014г.

ПО НОХД №1411/2013г. по описа на СНС

 

В СпНС е внесен обвинителен акт от  Специализираната прокуратура гр. София  с повдигнато  обвинение срещу И.Б.Ч., роден на ***г***, българин, български граждА.н, с висше икономическо образовА.е, женен, неосъждан, работи като шофьор към „Х." ООД,  ЕГН **********,  постоянен адрес:*** и настоящ адрес: ****** и същият е предаден  на съд, както следва:

 

- за престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 и т.9 врчл.194,ал.1 НК за това , че:

 

 

На 18.06.2011 г. в гр. София, от жилище, находящо се в *********, отнел чужди движими вещи - златен пръстен с две перли (черна и бяла) - 4,50 грама, 14 карата, на стойност 202,50 лева; златни обици 1 чифт, 14 карата, 3,2 г на стойност 144,00 лева; златен пръстен с бял камък - 3,40грама, 14 карата, на стойност 153,00 лева; златен пръстен с червен камък - 4,40грама, 14 карата, на стойност 198,00 лева; златен пръстен с дупки - 3,60 грама, 14карата, на стойност 162,00 лева; златен ланец с кръстче - 8,80 грама, 14 карата, на стойност 396,00 лева; златна обица - сърце, 0,20 грама, 14 карата, на стойност 9,00лева; златен пръстен с бели камъчета - 3,10 грама, 14 карата, на стойност 139,50лева; златен пръстен с червени камъчета - 1,20 грама, 14 карата, на стойност 54,00лева; златен пръстен със заострена форма - 1,20 грама, 14 карата, на стойност 54,00лева; златни котва, сърце и кръстче - 0,70 грама, 14 карата, на стойност 31,50 лева;часовник „Сейко" с позлатен корпус и верижка, на стойност 20,00 лева; перла бяла,на стойност 45,00 лева; перла черна, на стойност 20,00 лева, всичко на обща стойност 1628,50 лева (хиляда шестстотин двадесет и осем лева и 50 ст.) от владението на И.Д.С. (собственост на съпругата му Д.П.С.), без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение- по време на оглед на местопроизшествие, като експерт в екипа на дежурна група на07 РУП на МВР - гр. София, лице по чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 НК - от състава на Министерството на вътрешните работи, съгласно Заповед per. № з1748/15.06.2005 г.е назначен на длъжност младши експерт BOA в група „******" при 07 РУП -СДВР, считано от 29.06.2005 г.

Представителят на СП поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, счита същите за изцяло обосновАдоказА.и предлага на съда подсъдимият да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение. Заявява ,че фактите, установени в рамките на провежданото съдебно следствие, от които се извеждат правните квалификации са идентични с възприетите от Прокуратурата при обосноваване на обвинителните тези, които са развити в обвинителния акт.

 При индивидуализация на наказА.ето по вид и размер  представителят на СП пледира да се имат предвид както обстоятелствата, които определят характера и степента на обществена опасност на деянието, така и събрА.те доказателства за личността на подсъдимия, характеристични данни, както и съдебното минало, сравнително висока стойност на предмета на престъпление. Представителят на СП предлага по отношение на подсъдимия  да бъде наложено наказА.е 2 години ЛОС, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 5 години.

Частният обвинител И.Д.С.  чрез представляващата го адв. Д. се присъединява към становището на прокурора. Сочи на високата сантиментална стойност на бижутата, свързана с различни семейни събития. Сочи за умисъл от страна на подсъдимия, изразяващ се в :отстраняване от местопроизшествието на лица, които е следвало да присъстват; насочващите общи изявления при попълването на заявлението от пострадалия; уклончивите отговори по отношение на Г., когато попитал на кого са вещите; особената дързост на извършителя при извършване на деянието.

 

Защитата на подсъдимия: адв. К.: пледира за оправдателна присъда. Сочи следните мотиви: свидетелят Г. и пострадалият С. били приятели. Налице са множество допуснати процесуални нарушения при огледа от страна на ОР Ш.- неприсъствие на поемните лица на огледа; разнасяне на инкриминирА.вещи от дежурния полицейски служител- свидетеля Г. из районното управление, снимането им и изпращането на снимки  преди С. да е дал описА.е на изчезналите вещи. Разминаване в описА.е на марката на часовника- С. заявява, че е „Касио“, а обвинението е за часовник марка „Сейко“; несъответствие на броя и вида на накитите- относно описА.ето на пръстен с две перли, какъвто липсва в предявените ВД;  провеждането на разпит на пострадалия С., при който били записА.описА.я на вещи, дадени от св. С.. Защитата прави изявление  за противоречивост в показА.ята на С., поради което иска същите да не се кредитират, както и обстоятелството , че някои инкриминирА.вещи били записА. , че липсват в първото заявление на пострадалия за извършена кражба/написано в дома на пострадалия/ водещо до несъответствие, а именно: вещи, които са заявени за липсващи преди огледа- впоследствие пострадалият заявява, че липсват след огледа. Защитата заявява, че 20 грама е огромно тегло за две синджирчета и чифт обици. Заявява , че са достоверни твърденията на подсъдимия, че е намерил инкриминирА.те вещи и е имал намерение да ги предаде, тъй като ги е занесъл в РУП и започнал изготвянето на докладна записка, с която да предаде същите, но поради ангажираност не е успял да изготви същата, както и че при евентуален извършен оглед докладната записка щеше да бъде установена и описана. Заявява, че е налице процесуално нарушение при неизвършване на оглед на помещението на ******те. Заявява, че подсъдимият не се е притеснил при влизането на Г. в работното му помещение, при което последният е видял вещите – още повече че е знаел, че е приятел с пострадалия; Заявява, че стаята на експерта не е била заключвана;

Заявява , че при снемане обясненията  в ДП на свидетелите П. и П. е налице идентичност на показА.ята им . Сочи на добри характеристични данни на подзащитния.

 

Защитата на подсъдимия-Адв. В.: Пледира за оправдателна присъда. Сочи за несъответствие между заявения грамаж на липсващи вещи в първото заявление на С. до РУП и прави извода, че инкриминирА.те вещи , предмет на воденото производство са липсвали преди пристигане на огледната група както и че Г. не е осъществил процесуалната възможност да извърши сам ПСД по оглед и претърсване в стаята на ******те.

 

Подсъдимият И.Б.Ч.: поддържа доводите, изложени от защитниците и моли за оправдателна присъда.

 

Относно стрА.те-участници в съдебното производство , техните искА.я и реда на водене на настоящото производство.

Конституиране като страна в настоящето производство на частен обвинител и граждански ищец.

На първото съдебно заседА.е, на което е даден ход на делото- на 02.12.2013г.-  съдебният състав е запознал пострадалия  И.Д.С. с правата му по чл. 75, чл.76 и чл. 84 от НПК. Пострадалият е заявил с устна молба в съдебното заседА.е, че желае да бъде конституиран в производството като граждански ищец/при условие, че вещите не му бъдат върнати/ и като частен обвинител. Посочва размера на претенцията по гражданския иск- за имуществени вреди, както са в обвинителния акт, на обща стойност 1628,50 лева. Алтернативно сочи, че при връщане на вещите няма да претендира паричната им равностойност.

Съдът, след изслушване становището на стрА.те е констатирал следното:  искането от пострадалия И.С. за конституиране като граждански ищец и частен обвинител е направено своевременно, т.е. към момента на започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което са спазени сроковете, предвидени в чл.77 ал.3 и чл.85 ал.3 от НПК. Искането е от лице, посочено в обвинителния акт като пострадал от деянието, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия. Претенцията е за настъпили вреди - пряка и непосредствена последица от деянието. Искането за конституиране като граждански ищец и частен обвинител отговаря на формалните изисквА.я, посочени в разпоредбите на НПК и съдържа посочените в разпоредбите на чл.77 и чл.85 от НПК реквизити. Същевременно във връзка с изявлението на адв.В. и констатирА.я от съда приемо-предавателен протокол, съдържащ се том 2, лист 22 от ДП, в който се установява, че инкриминирА.те вещи са предадени на оргА.те на досъдебното производство и същите реално съществуват, както и с оглед изявлението на адв. Д.  за претенция в условията на алтернативност на – вещите или паричната им равностойност-съдът е констатирал, че пострадалият претендира две престации на едно и също основА.е- материална- а именно връщане на инкриминирА.те вещи и парична- тяхната равностойност, което би довело до неоснователно обогатяване на последния и до несъответствие на претендирА.те престации с размера на посочената имуществена щета , визирана в обвинението , поради което и на основАчл.271 ал.6 от НПК съдът се е произнесъл с определение, с което не е допуснал конституирането  на  И.Д.С., ЕГН: ********** като граждански ищец като е  допуснал конституирането  на И.Д.С., ЕГН: ********** като частен обвинител. На това основА.е съдът не е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство  предявения от И.Д.С. граждански иск срещу И.Б.Ч. за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 и т.9 вр. чл.194 ал.1 от НК за сумата от 1628,50 /хиляда шестстотин двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляващи обезщетение за имуществени вреди ведно с лихвите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

 

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

 

Подсъдимият И.Б.Ч., роден на ***г***, българин, български граждА.н, с висше икономическо образовА.е, женен, неосъждан, работи като шофьор към „Х." ООД, с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес: ******.

 

От фактическа страна бе установено следното:

 

Към датата на инкриминираното деяние 18.06.2011г. подсъдимият И.Б.Ч. бил служител на Министерството на вътрешните работи, като съгласно Заповед per. з1748/15.06.2005г. бил назначен на длъжност младши експерт, B.O.A. в гр „******" при РПУ - СДВР, считано от 29.06.2005 г.  Считано от 01.09.2006г. му била присъдена категория „Д“-главен полицай и бил назначен  на длъжност младши експерт в група „******“ при 07 РУП на СДП към НС „Полиция“ МВР.

За времето от 08,00 ч. на 18.06.2011г. до 08,00 ч. на 19.06.2011г. подсъдимият Ч. бил на смяна като младши експерт в състава на дежурна оперативна група към 07 РУП СДВР заедно  с ОР О.Н.Ш..

Задачата на полицейските служители, включени в състава на дежурната оперативна група, била при получен сигнал за извършено престъпление да посетят местопроизшествито, да установят фактическата обстановка като обичайно се съставял протокол за оглед на местопроизшествие като се изземвали дактилоскопни отпечатъци и други веществени доказателства. Дейността по заснемане на фактическата обстановка, изземване на отпечатъци и веществени доказателства съгласно процесуалните разпоредби се извършвала от експерт- технически помощник.

В ранния следобед на 18.06.2011г.,прибирайки се в дома си  в гр. София, ****** ,пострадалият И.Д.С. установил, че вратата на апартамента му е отворена и е извършена кражба. След разговор със съпругата си  Д.С. и по нейн съвет пострадалият С. проверил дали са на мястото си по- ценните предмети, които държели в дома си. Ценностите в дома на Стоянови били парична сума в размер на 4 700 лева, златните бижута на съпругата му и двете златни синджирчета на децата им. Пострадалият проверил в спалнята в гардероба, където съхранявали 4 700 лева и  установил, че парите и чифт златни обици на съпругата му липсват. В гардероба в металната кутийка, съдържаща  множество пликчета, се намирали различни вещи, като в едно от пликчетата се намирали златните бижута на свидетелката Д.П.С. - часовник и нА.зА. на дръжката му златни пръстени, както и други дребни бижута. Пострадалият С. отворил кутийката, където имало множество пликчета. С. извадил пликчетата, проверил съдържА.ето им и в едно от тях открил  златните бижута на съпругата си.  С. взел пликчето с бижутата, отворил го и ги изсипал в ръката си  , след което отново ги прибрал в пликчето. С. не прибрал пликчетата в металната кутия , а оставил металната кутия и пликчетата разпръснати по леглото върху спалнята,  включително и това със златото на съпругата му.

Златните бижута на Д.С. , оставени от С. в пликче на леглото в спалнята им, били : седем броя златни пръстени / златен пръстен- коронка; златен пръстен с бял камък ;златен пръстен с червен камък; златен пръстен с дупки; златен пръстен с бели камъчета; златен пръстен с червени камъчета ;златен пръстен със заострена форма/;  две перли- бяла и черна; златни обици- 1 чифт;  златна обица сърце; златни котва, сърце и кръстче/;Златните пръстени били нА.зА. на верижката  часовник „Сейко" с позлатен корпус и верижка; 

По указА.я на съпругата си свидетелят С. отворил детското гардеробче, където установил, че двете златни синджирчета на децата им са си на мястото, а именно намирали се под дрешките на децата. Синджирчета представлявали както следва : мъжки  златен ланец с кръстче и женска златната верижка с ангелче. Свидетелят оставил синджирчетата на местата им.

С. провел разговор по телефона със съпругата си Д.С. и и казал, че е проверил и установил, че нейните бижута  и синджирчетата на децата са налице.

Пострадалият С. позвънил на свой познат - свидетеля Н. Г.- дежурен инспектор в ОДЧ на 07 РУП - СДВР, който по това време бил на работа,  и съобщил за извършената кражба от дома му на голяма парична сума. Свидетелят Г. бил дежурен по смяна заедно със свидетелката В.. Към датата на инкриминираното деяние свидетелката В. изпълнявала длъжността младши оперативен дежурен в 07 РУП. Инкриминираната дата била в съботен ден. Свидетелят  Н. Г. приел сигнала, записал същия в журнала , казал на С. да не пипа нищо , след което позвънил на главен дежурен в СДВР  с оглед на преценка от коя група да бъде извършен огледа – на РУП или на СДВР. Тъй като групите на СДВР били ангажирА. на Г. било указано да изпрати  на огледа дежурната група към 07 РУП. Съгласно дадените му указА.я свидетелят Г.  изпратил дежурната оперативна група към 07 РУП - СДВР в състав- свидетеля  О.Ш. ОР и подсъдимия И.Ч. - младши експерт -специалист технически помощник на адреса на С.. След като служителите от дежурната група пристигнали  на адреса ОР Ш. останал пред вратата за да установи как точно е отворена с оглед отразяването на обстоятелството в протокола за оглед. Ч. и С. влезли заедно в апартамента. Ч. попитал С. къде е тършувано най- много, С. му посочил спалнята, след което излязъл. Подсъдимият Ч. останал сам в апартамента под предлог, че трябва да извърши необходимите действия по изземване на отпечатъци. Тези действия Ч. извършил без да спази задължителния и законен ред за снемане на отпечатъци , а именно същият като технически експерт следвало да влезе в помещенията само с ОР и в присъствието на поемни лица  като ролята на експерта била помощна- да снима, да провери за наличие на отпечатъци и при наличието им да ги изземе. Докато Ч. се намирал сам в апартамента, свидетелят ОР Ш.  дал указА.е на С. да извика поемни лица и започнал да изготвя протокол за оглед като започнал с описА.е на щетите по входната врата на апартамента. Пострадалият С. извикал за поемни лица живущите на първия етаж във входа на блока съседки-свидетелките С.Н.И. и А.Я.Л.. Поемните лица, Ш. и С. останали пред входната вратата на апартамента- на стълбището, където Ш. снел личните данни на поемните лица.  През  това време подсъдимият Ч. продължавал да е сам в апартамента. Още при влизането си в жилището Ч.  направил коментар, че не е редно да влизат всички вътре, за да не се нарушава целостта на местопроизшествието. След като приключил с описА.ето на констатирА.те нередности по входната врата, Ш. отразил в протокола разпределението на апартамента, след което заедно със С. влезли в кухнята, където Ш. започнал да дооформя протокола.

Докато се намирал сам в апартамента под предлог, че търси отпечатъци, подсъдимият Ч. обиколил всички стаи. Влизайки в спалнята Ч. забелязал на леглото металната кутия,оставена от С. там, както и разхвърляните пликчета, пълни с различни вещи. Ч. разровил пликчетата по леглото и установил, че в едното има златни бижута. Ч.  взел металната кутия и я изнесъл на входа  под предлог, че в стаята е тъмно   като целта му била да установи къде се намират останалите лица. След като се уверил, че поемните лица си стоят пред вратата, а С. и Ш. са влезли в кухнята, Ч. се върнал в спалнята,  взел пликчето, в което се намирали бижутата, а именно : обици тип „Слънце“; пръстен с червен рубин, пръстен-коронка; пръстен с листенце и 2 малки червени рубина; счупен пръстен, от който е останала само халката, пръстен с един камък от цирконий, пръстен с малки камъчета цирконий; объл пръстен; перли – бяла и черна; дребни бижута: –един брой обица-сърчице; един брой  кръстче, котвичка и сърчице, нА.зА. на общ държач; часовник– марка „Сейкос позлатен корпус и го прибрал. След това подсъдимият влязъл в детската стая, отворил детското гардеробче и под дрехите открил едното златно синджирче, а именно златно синджирче-мъжка плетка с кръстче , което също взел. След като прибрал инкриминирА.те вещи  подсъдимият Ч. отишъл при свидетеля С. и колегата си Ш. в кухнята като им казал, че е готов с отпечатъците. Ш. вече бил изготвил протокола за оглед. Огледът на местопроизшествие в дома на пострадалия С. продължил за времето от 14,11ч. до 14,27ч. на 18.06.2011г. като това процесуално действие било отразено в съставения протокол за оглед на местопроизшествие. Оставало да се изготвят заявлението да извършено престъпление и да се снемат обяснения на пострадалия. Ш. попълнил шапките на документите и излязъл, тъй като искал да отиде до железарията . Ш. оставил С. да  попълва саморъчно  документите като Ч. останал да му помага. Били съставени и другите необходими документи във връзка с посетеното местопроизшествие- свидетелят С. подписал заявление до Началника на 07 РУП - СДВР за извършената кражба (въз основа на което било образувано досъдебно производство ЗМ № 1926/20.06.2011 г. по описа на 07 РУП - СДВР). За времето от 14.30-14.45ч. на 18.06.2011г. свидетелят С. саморъчно написал обясненията във връзка с откраднатите вещи като описал липсата на следните вещи :две детски синджирчета , 4700 лева и комплект обици.

Ш. посетил железарията и тръгнал към служебния бус,  който бил паркиран пред входа. Ч., който бил взел вече инкриминирА.те вещи, взел изготвените документи , излязъл от апартамента и се качил в буса. За златните бижута, които взел от дома на пострадалия, Ч. не казал нищо на Ш..

След като Ш. и Ч. си тръгнали- около 14.45 на 18.06.2011г. С. установил, че пликът със златните бижута на съпругата му , който бил оставил на леглото в спалнята липсва. Свидетелят отишъл в детската стая, отворил гардеробчето, потърсил синджирчетата , оставени под детските дрешки, и установил, че едното синджирче липсва/ мъжа плетка със златен кръст/ , а по рафта на гардеробчето имало черна прах,  с която се изземват отпечатъци.

Подсъдимият Ч. и ОР Ш. се върнали в районното управление като Ч. влязъл в стаята на ******те, извадил златния часовник и двете перли и ги оставил на бюрото, а останалите златни бижута на свидетелката С. заедно с найлоновото пликче  завил в тоалетна хартия и оставил в близост до походното легло в помещението.

Установявайки кражбата след посещението на дежурната група в дома си, пострадалият С. отново се свързал с дежурния 07 РУП Н. Г.  и му разказал какво се е случило, а именно, че след посещението на огледната група са изчезнали  златните накити на съпругата му и златното синджирче на сина му като изрично отбелязал, че преди посещението на групата тези вещи били налице. Г. се озадачил и казал на С., че  нищо не може да направи, но ако С. иска може да подаде нова жалба в районното управление. Този разговор между Г. и С. също се провел по мобилните телефони на двамата. След разговора със С.Г. споделил с колегите си  какво се е случило и заедно стигнали до извода, че при такава необичайна претенция от страна на пострадал е по- добре същият да подаде писмена жалба в районното управление. Г. позвънил на С. и му казал, че ако е убеден, че  лице от огледната група е извършило кражба  следва да подаде писмен сигнал за това. Пострадалият С. не знаел какво да предприеме.

Привечер на инкриминираната дата свидетелят Г. отишъл до стаята на ******те , която имала П образна форма. В късата част на стаята се намирали бюрата на ******те. Минавайки през тази част на помещението Г. забелязал на едно от бюрата часовник и две топчета- бяло и черно  като едното било по-голямо от другото. Виждайки часовника и под непосредственото впечатление от разговора със С.  в съзнА.ето на Г. започнали да възникват подозрения. Г. и Ч. поговорили  за това, че Ч. трябвало да вземе издА.ята от пресата от „София прес“ и да налее минерална вода , отивайки към Софийско градско. Г. решил да  огледа по- добре часовника, който забелязал на бюрото и под предлог , че майка му има такъв го взел в ръце, огледал го и попитал на кого е . Ч. отговорил , че не знае. Връщайки се в дежурната, Г. споделил с колегите си , че е видял часовник и две топчета на бюрото в стаята на ******те, което колегите му приели с огромна доза съмнение. Г. отново позвънил на С. и го накарал да даде подробно описА.е на вещите, които му липсвали като С. заявил, че бижутата са на съпругата му, след което свидетелката Д.С. разговаряла с Г. и дала описА.е на часовника и пръстените. Тогава Г. попитал С. дали във вещите имало и някакви топчета, на което Д.С. заявила   емоционално, че това са перлите, които били подарък от съпруга и за тяхна годишнина. Стигайки до убеждението, че действително Ч. е откраднал златните накити при извършването на огледа, Г. казал на С., че трябва да подаде писмено заявление в 07 РУП, но трябва да изчака, за да не се засекат с Ч..

 Г. решил да снима вещите с телефона си, тъй като се страхувал, че ако Ч. се усъмни- същият ще изхвърли или скрие веществените доказателства. Г., който имал видео-наблюдение по отношение на помещенията на РУП, изчакал Ч. да излезе извън РУП/ като го помолил да му купи сладолед/ и  помолил колежката си -свидетелката Л.А.В. да го придружи до стаята на ******те – двамата влезли в стаята на ******те, която била отключена  и  двамата заедно видели част от инкриминирА.те вещи- часовника и перлите, които още били на бюрото. Свидетелят Г. взел часовника в ръце и В. прочела марката на часовника. Г. взел часовника и перлите за да ги снима, след което отново ги оставил на мястото им на бюрото. Излизайки от помещението на ******те Г. чул стъпките на Ч. в коридора и за да не се усъмни Ч. –Г. влязъл в помещение , грА.чещо със стаята на ******те като се престорил , че проверява някакви сведения. Тъй като в дежурната на РУП имало камери към всички помещения- връщайки се на работното си място, Г. бил осведомен от колегата си Цоков, че като разбрал, че Г. не се намирал в дежурната, а  в частта на сградата в близост до стаята на ******те-Ч. побягнал по коридора.

Г. изчакал подсъдимия да си легне , обадил се на С. и го повикал да дойде да пусне жалба и да напише обяснения.Това станало късно през нощта на 18 срещу 19.06.2011г. Пострадалият подал заявителски материал като бил придружаван от  съпругата си . В подадената втора жалба  в 07 РУП СДВР И.Д.С.  описал, че по време на огледа , извършен от дежурната група на 07 РУП, са изчезнали следните вещи -дамски часовник, 7 златни пръстена ; два броя перли, златен синджир с кръстче.

Г. позвънил на началника на 07 РУП - СДВР А. Д.П. и и докладвал за получения сигнал. Свидетелката П. пристигнала в районното управление, след което се обадила на заместник началника П.К.П., който също бил извикан в РУП. За случая бил уведомен главния дежурен в СДВР. След като пристигнал и свидетелят П.- тримата- Г., П. и П. отишли в стаята на ******те. Вратата била заключена . Г. почукал на вратата на стаята и казал на Ч., че трябва да ходи на оглед. Ч. отключил, попитал какво става и започнал да се приготвя. Свидетелят Г. погледнал към бюрото за да види дали все още са там инкриминирА.те вещи и установил, че часовникът липсва, но перлите били там. П. останала на вратата на стаята. След като Ч. излязъл от стаята и тръгнал с П. и П. към кабинета на началника -с оглед запазване на местопроизшествието- на вратата на стаята на ******те били поставени лепенки. От дежурната стая имало видео-наблюдение към коридорите и част от помещенията в РУП, поради което влизането на други лица в стаята на ******те било контролирано от тримата дежурни. Същевременно денят на събитията бил съботен и достъпът до сградата бил огрА.чен като само по един експерт дежурел в РУП, поради което освен Ч. в стаята не били влизали  други ******.

В стаята на П. – свидетелите П. и П. провели разговор с Ч.. Първоначално Ч. изобщо отричал да е взимал някакви златни накити.  Едва след като свидетелите заявили, че ще бъде извършен оглед в стаята на ******те, Ч. признал, че инкриминирА.те вещи се намират там. Първоначално Ч. твърдял, че е намерил вещите, а впоследствие признал, че ги е взел, защото семейството му се нуждаело от средства.

Бил извикан дежурен следовател . Следователят покА.л Ч. да предаде вещите. Ч., П. и Г. се качили заедно до кабинета на ******те. В близост до намиращото се походно легло в кабинета от кухината на руло тоалетна хартия Ч. извадил найлоновото пликче, в което се намирали инкриминирА.те златни накити. Г. и П. придружили Ч. до кабинета на началничката, където подсъдимият предал на следователя доброволно инкриминирА.те вещи, отнети от дома на свидетеля С.. За процесуалното  действие бил съставен протокол за доброволно предаване от 19.06.2011 г. (т. I, л. 7 от ДП).

 

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът констатира, че доказателствата по делото са събрА. по съответния предвиден в НПК ред като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото е такава, каквато е изложена от прокурора в обвинителния акт.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събрА.те в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателствени средства, вещно- оценителна ******за;

В хода на съдебното следствие са разпитА. свидетелите:

И.Д.С.; Д.П.С.; Л.А.В., както и  прочетените показА.я на свидетелката от ДП /на основА.е чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК ,том 1, лист 10-13 от ДП/, О.Н.Ш., както и прочетените показА.я на свидетеля на основА.е/ чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, съдържащи се в том 1, лист 65-67 /от ДП; С.Н.И.; А.Я.Л.; Н.Г.Г.; П.К.П.; А. Д.П. ,както и прочетените показА.я на свидетеля на основА.е/ чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, съдържащи се в том 1, лист 35-36 /от ДП.

Подсъдимият И.Б.Ч. се е възползвал от правото си да даде обяснения.

 

Съдът кредитира показА.ята на свидетеля И.Д.С. относно обстоятелството, че на 18.06.2011г.при прибирането в дома си в ****** установил,че била извършена кражба като констатирал липсата на сумата от 4700 лева и на чифт обици -собственост на съпругата му; Кредитира се, че след извършена проверка С. установил, че останалите семейни ценности, а именно златните бижута на съпругата му и златните синджирчета на децата им били налице. Кредитира се, че С. оставил пликчето със златните бижута на леглото в спалнята. Кредитират се показА.ята на С., че подал сигнал в 07 РУП , откъдето била изпратена дежурна група. Кредитира се, че С. влязъл в апартамента с подсъдимия Ч. ,за да му покаже стаите и да  посочи къде е извършена кражбата, след което излязъл навън при свидетеля ОР Ш. като Ч. останал сам в апартамента.  Кредитира се, че С. отишъл да извика поемни лица  като поемните лица, Ш. и пострадалия останали пред входната врата на апартамента, след което Ш. и С. влезли в кухнята, където Ш. започнал да изготвя протокола за оглед. Кредитира се твърдението на свидетеля, че през голяма част от времето на огледа подсъдимият Ч. бил сам в помещенията като отишъл при С. и Ш., когато вече бил изготвен протокола за оглед.  Кредитира се, че след като полицаите от дежурната група си тръгнали С. установил, че по време на посещението на огледната група била извършена втора кражба  - на пликчето, съдържащо златните бижута на съпругата му и на едното детско синджирче. Кредитира се, че свидетелят отново позвънил в дежурната на 07 РУП, а впоследствие подал нова жалба.

При анализ на преценка на показА.ята на свидетеля И.С. и тяхната достоверност се взеха предвид и следните факти:

В първоначалното заявление тъжителят собственоръчно записал, че му липсват : 4700 лева и златни накити около 20г/т.1, л.22/, а в протокола за разпит на свидетел- саморъчно написан/ л. 29,30 / били посочени следните вещи-сумата от 4700лева; златни накити около 20г, две детски синджирчета и комплект обици.

Относно паричната сума и обиците – същите безспорно са липсвали още при установяване на кражбата от С. преди да позвъни в РУП за първи път. Относно посочения грамаж- същият не може да бъде приет за достоверен, но видно от показА.ята на свидетеля -последният има твърде малко отношение към бижутата на съпругата си, не е в състояние да даде подробно описА.е на същите, поради което не е нелогично, че не може да прецени и грамажа им. Следва да се има предвид, че свидетелят не е експерт в тази област и определянето на грамаж  „на око“ е въпрос на субективна преценка, която у някои хора е по- точна, а при други по- неточна. Относно записА.те като липсващи две синджирчета в първото заявление- съдът стигна до следните изводи. В хода на съдебното следствие съдебният състав е задал въпрос на свидетеля кога е установил липсата на синджирчето/мъжкото с кръстче/ като свидетелят С. изрично заявява, че след установяване на първата кражба е констатирал, че златните бижута на съпругата му и двете златни синджирчета си били на мястото. Това се потвърждава и от свидетелката С., която провела разговор със съпруга си непосредствено след като той я уведомил за кражбата като именно С. накарала свидетеля да провери дали синджирчетата са на мястото си - той проверил и потвърдил, че са там.  Ако се приеме за достоверно твърдението на защитата, че в първоначалното заявление свидетелят е описал реален факт ,а именно, че още преди посещението на дежурната група са липсвали и двете синджирчета и в този смисъл е съвсем логичен въпросът на защитата как може едни и същи вещи да изчезват два пъти. Тогава следва да се зададе въпросът как едното синджирче- с ангелче/ на дъщерята на пострадалия/ е обявено за откраднато,/ преди посещението на огледната група/, а впоследствие „ се е появило“ на мястото си след първата кражба. Оттук следва изводът, че достоверно е твърдението на И.С. , дадено в хода на съдебното следствие, че синджирчетата са си били на местата преди извършения оглед на ******те , а едва след огледа реално е липсвало мъжкото синджирче – с кръстче/ на сина на пострадалия/. При положение, че синджирчетата са били откраднати преди идването на дежурната група и са се намирали заедно с останалите бижута, изпуснати от някакъв неизвестен извършител извън апартамента, в междублоковото пространство, то не би имало логично и достоверно обяснение как синджирчето с ангелчето/ на дъщерята/ „ е излязло от плика с другите инкриминирА. накити „ , върнало се е в апартамента и отново „ се е настА.ло в детското гардеробче „ в спалнята на децата на Стоянови. Относно застъпеното от защитата становище, че показА.ята на С. не следва да се кредитират, тъй като той дори и марката на откраднатия часовник не знае- беше констатирано следното: никога пострадалият не е твърдял , че може да даде точно описА.е на вещите, тъй като с изключение на двете перли, които той е подарил на съпругата си- останалите накити са подарък на Д.С. от баба и.  С. многократно заявява, че не може да даде описА.е на вещите, тъй като те са на съпругата му. Обстоятелството , че свидетелят не знае как точно изглежда часовникът и бижутата на С., които същата не носи, а държи в плик в гардероба не е основА.е да се подлагат под съмнение твърденията му. Именно поради тази причина, че не може да опише точно бижутата- при даване на показА.я в 07 РУП- свидетелката С. е описала инкриминирА.те вещи- макар да не е спазен процесуалния ред- да бъде изготвен отделен разпит на С..

Кредитират се и показА.ята на свидетеля И.С., прочетени на основАчл. 281, ал.1, т. 2 НПК/ том 1, лист 5-6 от ДП/.

Във връзка с изявеното становище на адв. В., че в приемателно –предавателния протокол са описА. седем пръстена , а в показА.ята на свидетеля в ДП –са изброени шест пръстена. Съдът установява, че и в разпита на свидетеля пръстените са седем като  С. заявява, че не може да даде точно описА.я на един от пръстените/седмия/.

Кредитират се показА.ята на свидетелката Д.П.С., която заявява, че на инкриминираната дата съпругът и и се обадил, съобщил и че в дома им е извършена кражба и липсвали пари и чифт обици. Кредитира се, че съпругът и проверил и потвърдил, че останалите ценности на семейството- златните бижута на С. и златните синджирчета на децата им са на мястото си. В хода на съдебното следствие свидетелката е дала подробно описА.е на бижутата си: позлатен часовник „Сейко“, на каишката на който били нА.зА. седем пръстена, както следва : един пръстен -кръгъл като корона; един брой пръстен –топчест; трети пръстен - леко вдлъбнат с рубин; четвърти пръстен- по-мъничък с 2 рубина; пети пръстен –остър,  счупен. Шести и седми пръстени – с бели камъни – цирконий; Заявява, че останалите бижута били-2 перли чифт обици без камъни, гравирА., тип „Слънчице“; Свидетелката е дала описА.е и на златното синджирче на сина си- мъжка плетка с кръстче . Впоследствие инкриминирА.те вещи бяха предявени на С. в хода на съдебното следствие като се установи, че свидетелката е описала златните си накити безпогрешно в детайли.

Кредитират се изявленията на свидетелката С. , че преди подаването на второто заявление в РУП, не е ходила в районното да се среща с Н. Г. и не са и били показвА. снимки на вещи. Заявява, че отишла в районното със съпруга си, където в приемната дала описА.е на бижутата.

 

Кредитират се показА.ята на свидетеля О.Н.Ш., че е бил в състава на дежурната група, изпратена на огледа в жк.„М.“ на инкриминираната дата. Свидетелят заявява, че технически експерт на групата бил Ч.. Кредитира се, че изготвил протокола за оглед в присъствието на поемните лица и на свидетеля С. като първоначално лицата се  намирали на входната врата , след което С. и Ш. отишли в кухнята във връзка с оформяне на документите. Кредитира се изявлението на свидетеля, че Ч. влязъл в жилището сам като направил коментар, че не е редно да влизат всички вътре, за да не се нарушава целостта на местопроизшествието. Кредитират се изявленията на Ш. ,че не си спомня къде се е намирал Ч. по времето на изготвянето на документите, както и че не е имал визуален контакт по отношение на последния. Кредитира се показА.ето на свидетеля, дадено в хода на съдебното следствие, че преди С. да напише саморъчните си обяснения ,Ш. излязъл от жилището и отишъл до близката железария, след което тръгнал към служебния бус, паркиран пред входа. Кредитира се, че по това време от блока излязъл Ч., който бил останал в апартамента. Кредитира се изявлението на Ш., че никога не е виждал инкриминирА.те вещи и не е било спазено изискването на присъствие на поемните лица по време на огледа.

Кредитират се прочетените показА.я на свидетеля на основА.е чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, съдържащи се в том 1, лист 65-67 от ДП.

Кредитират се показА.ята на свидетеля / в прочетения протокол/за следните факти, както следва: Ч. влязъл сам  жилището; Ш. влязъл в апартамента между 7-10 минути по- късно, направил визуално наблюдение на стаите, след което с тъжителя отишли в кухнята; Ш. не е имал зрителен контрол по отношение  на Ч. и напуснал апартамента 30-40 минути след началото на огледа,а Ч. пристигнал непосредствено след него.

В хода на съдебното следствие при непосредствен разпит на свидетеля Ш. същият под формата на свободен разказ съобщава, че е отишъл до железарията и при връщането си към служебния бус се е засякъл с Ч.. Впоследствие  в хода на съдебното следствие при въпроси от стрА.те Ш. заявява, че няма ясен спомен дали с Ч. са излезли заедно от апартамента.  Свидетелят С. заявява, че Ш. и Ч. са излезли заедно. Съдът счита, че най- достоверни са показА.ята на св. Ш.  когато под формата на свободен разказ в хода на съдебното следствие съобщава, че е отишъл до железарията, а Ч. е пристигнал след него. Това се подкрепя и от показА.ята на Ш., дадени в ДП непосредствено след настъпване на инкриминираното деяния, когато и спомените на свидетеля по случая са били по- ясни.В подкрепа на тази теза са и обясненията на подсъдимия Ч., който заявява, че е останал със С. в кухнята за оформяне на разпита и на заявлението.

Съдът кредитира изявленията на свидетелките С.Н.И.  и А.Я.Л. , повикА. от И.С. за да присъстват като поемни лица при извършване на огледа. Кредитира се , че огледа е извършен в нарушение на разпоредбите на НПК като поемните лица изобщо не са влизали в апартамента, изчакали са на стълбищната площадка и са се подписали на протокола за оглед без да имат никаква представа какво точно е станало. 

Съдът кредитира показА.ята на свидетеля Н.Г.Г. относно това, че на инкриминираната дата негов приятел помолил за съдействие във връзка с извършена кражба на голяма парична сума от дома  му, както и че свидетелят, който бил дежурен в 07 РУП записал сигнала в журнала и изпратил огледна група за извършване на оглед на местопроизшествие. Кредитира се, че впоследствие отново получил позвъняване от С. на мобилния си телефон като С. заявил, че след извършения оглед са откраднати и златните накити на съпругата и на децата му.  Кредитира се, че влизайки по работа в стаята на ******те, Г. забелязал на бюрото част от инкриминирА.те вещи- часовника и двете перли и за да успее да ги разгледа по- добре взел часовника , казвайки че е като на майка му и попитал Ч. дали знае на кого е. Кредитира се, че Г. позвънил на С. и след разговор с Д.С., която описала откраднатите и бижута, се убедил, че вещите, стоящи на бюрото на Ч. са откраднати от С.. Кредитира се, че свидетелят заедно с колежката си В. отишли заедно в стаята на ******те като Г. взел часовника за да го снима, след което го върнал на мястото му. Кредитира се , че Г. позвънил на С. за да му каже, че следва да подаде писмено заявление за извършената кражба след посещението на огледната група, както и че уведомил за случилото се началника на РУП А. П.. Кредитира се, че след пристигането в районното управление на свидетелката А. П. и свидетелят П.П. – заедно с Г. тримата отишли да събудят Ч. като при влизането на Г. в кабинета същият забелязал , че часовникът липсва, а на бюрото се намирали само перлите. Кредитира се , че при последното посещение на Г. в стаята на ******те- четвърто поред, заедно със свидетеля П. придружили Ч. , който извадил плика с инкриминирА.те накити от руло тоалетна хартия в близост до походното легло.

ПоказА.ята на Г. са логични, детайлни, изграждат цялостна и завършена картина на фактическата обстановка във връзка с инкриминираната дата, инкриминираното деяние и инкриминирА.те вещи. Свидетелят е бил в непосредствен контакт както с пострадалия, така и с подсъдимия, чиито действия и поведение е имал възможност да наблюдава . В резултат на активното поведение на Г., на неговата наблюдателност и находчивост било запазено местопроизшествието и Ч. не  успял да  унищожи доказателствата, които го уличават. Съдът счита, че именно професионалното поведение на Г. е довело до разкриване на едно престъпление, извършено с голям професионализъм. В тази връзка съдът счита, че действията на Г. са били логични и последователни. Първоначално той не е бил убеден , че въпросните вещи са именно отнетите от С.. Налице е била и огромната изненада и шок, че деянието е извършено от колега. Именно затова Г. отишъл с В. за да разгледа по- внимателно вещите и снимал часовника , опасявайки се ,че Ч. би заличил следите от престъплението си като унищожи веществените доказателства. Относно изразеното от защитата становище, че е било редно Г. сам да извърши огледа на местопроизшествието и да изземе вещите – следва да се има предвид, че действията по разследването -каквото първо действие би се явил оглед, претърсване и изземване по отношение на държавен служител от състава на МВР съгласно разпоредбата на чл. 194 , ал.1, т. 2 НПК е от компетентността на следовател. Поради горното Г., спазвайки разпоредбите на НПК, което е било чуждо за екипа на огледната дежурна група- Ш.-Ч.  е уведомил началника си и дежурния в СДВР , след което били предприети законни действия съгласно процесуалните правила. Именно във връзка с тези правила при напускане от Ч. на стаята на ******те/ когато бил извикан в кабинета на началника/ била поставена слепка на вратата с оглед запазване на местопроизшествието до пристигане на следовател , който съгласно процесуалните правила покА.л подсъдимия доброволно да предаде търсените вещи.

Кредитират се показА.ята на свидетелката Л.А.В., че към датата на инкриминираното деяние била на смяна като младши оперативен дежурен в 07 РУП заедно с инспектор Н.Г.. Свидетелката заявява, че във връзка с получен сигнал за взломна  кражба била изпратена дежурната група на адрес в ж.к.“М.-4“. Впоследствие разбрала, че пострадалият е подал жалба във връзка с липси в жилището му след посещението на дежурната група. Кредитира се изявлението на свидетелката, че колегата и Г. и споделил , че  в стаята на дежурните ******, на бюрото бил видял вещи, които по описА.е отговаряли на вещите, които тъжителите заявили при повторната липса. Свидетелката твърди, че заедно с Г. отишли в стаята на ******те и  видели часовник на едно от бюрата.

Кредитират се и прочетените показА.я на свидетелката от ДП /на основА.е чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК ,том 1, лист 10-13 от ДП/, от които се установява ,че когато Г. и В. отишли в стаята на ******те – същата била отключена, а на бюрото  имало дамски часовник и две топчета -бяло и черно. Кредитира се твърдението на свидетелката, че Г.  взел часовникът в ръцете и тя  прочела марката „Сейко“.

 

Кредитират се показА.ята на свидетелката А. Д.П. , която заявява, че към датата на инкриминираното събитие заемала длъжността началник 07 РУП. Кредитират се показА.ята на свидетелката  както следва: на инкриминираната дата  била уведомена от дежурния Н.Г. за възникналата ситуация; късно през нощта  П. пристигнала в РУП като уведомила за случилото се и свидетеля П.К.П. ;  тримата- П., П. и Г. отишли да събудят Ч.; в нейния  кабинет -П. и П. провели разговор с Ч.. Свидетелката заявява, че първоначално подсъдимият отричал за вещите; впоследствие след като му било съобщено, че ще се предприеме претърсване на кабинета му  Ч. заявил, че вещите са в кабинета, но ги бил намерил на улицата; По- късно подсъдимият признал, че е взел златните накити, тъй като  семейството му се нуждае от средства. Поради обстоятелството, че в показА.ята на свидетелката от ДП се твърди, че подсъдимият е заявил само, че е намерил инкриминирА.те вещи на основАчл. 281, ал.1, т.2 НПК са прочетени показА.ята на П., намиращи се в том 1, лист 35-36. След прочитане на показА.ята свидетелката заявява, че и при разпита в ДП е заявила, обстоятелството, което заявява и в съдебното следствие, а именно, че първоначално Ч. е твърдял, че е намерил вещите , а впоследствие е заявил, че ги е взел защото семейството му няма средства. Свидетелката заявява, че не знае защо не са записА. в цялост показА.ята и. П. заявява, че Ч. е признал, че е взел накитите след като е бил уведомен, че ще бъде извършено претърсване в кабинета му. Свидетелката заявява, че най- пълни и подробни са показА.ята , дадени в хода на воденото съдебно следствие.

 

Кредитират се показА.ята на свидетеля П.К.П. - заместник-началник на 07 РУП към датата на инкриминираното деяние за  обстоятелството,че по спешност бил извикан в районното управление, където бил запознат с фактическата обстановка, а именно: извършена кражба след посещение на огледна група на РУП на адрес, както и с изявлението на дежурния в приемната свидетеля Г., че видял част от описА.те от тъжителя вещи в стаята на дежурните ******. Кредитира се, че след проведен разговор  Ч. заявил, че инкриминирА.те вещи са в него и ще ги предаде. Кредитира се изявлението на свидетеля, че е придружил Ч. до стаята на ******те като подсъдимият извадил инкриминирА.те вещи  от руло тоалетна хартия, след което предал същите на следовател.

Кредитират се прочетените показА.я на свидетеля на основА.е чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК ,съдържащи се в том 1, лист 44-45 от ДП, относно  известните му инкриминирА. вещи- златен часовник и перли- бяла и черна.

 

Относно обясненията на подсъдимия И.Б.Ч. , дадени в хода на съдебното следствие. Съдът не кредитира показА.ята на подсъдимия, че е намерил вещите извън дома на С. в пликче, взел ги е и е имал намерение да изготви ДЗ, с която да ги предаде в РУП. Видно от неговите показА.я, както и от показА.ята на останалите свидетели същият не зачита процесуалните правила: извършил огледа сам като заявява, че влизането на лица в помещенията ще попречи за изземването на следи и отпечатъци; злоупотребил с доверието на колегата си ОР Ш., иззел правомощията на оперативния работник  и на поемните лица. За „намерените“ златни накити изобщо не споделил  с колегата си, с който били в екип- ОР Ш.;  Когато бил извикан в стаята на началничката- Ч. първоначално не признал, че във владението му се намирали златни бижута. Едва след като П. заявила, че ще бъде извършено претърсване на помещението, където Ч. е скрил бижутата- подсъдимият признал за тях. Тези факти не кореспондират с обясненията на Ч. , че не е крил за намерените златни накити и е щял да предаде същите с докладна записка. При положение, че същият е имал такова намерение- това щеше да бъде споделено още , когато П. е попитала Ч. за инкриминирА.те вещи.

Относно твърдението на Ч., че е бил зает и уморен, поради което е започнал изготвянето на докладна записка, която не е успял да довърши.   От показА.ята на свидетеля  Г. се установява, че Ч. е ходил да взима пресата, да налива минерална вода, т. е не е бил ангажиран в такава степен, че да не може да изготви докладна записка. Просто той никога не е имал намерение да изготвя такава.  На въпроса на съда защо не е била спазена процедурата с поемните лица- подсъдимият разви тезата за теоретичния проблем с трудността по намирането на такива и заяви, че намирането на поемни лица е било физически невъзможно. Съдът не установи каква е била физическата невъзможност свидетелките С.Н.И. на 28 години и А.Я.Л. на 50 години/ видно от заседА.ето от 22.01.2014г и двете в добро физическо здраве, на крака/, които са били пред вратата на апартамента  да влязат заедно с ОР и  подсъдимия Ч. в помещенията на същия апартамент. Просто подсъдимият Ч. не е допуснал присъствието на други лица за да може спокойно да прерови апартамента на пострадалия и да открадне онова, което крадците са пропуснали. На въпроса на съда защо Ч. не е споделил с  колегата си Ш. от същия екип  за „намерените бижута“ Ч. заявява :„Той не разбираше от тези неща“. Именно доверчивостта на ОР Ш. е причина Ч. да успее с престъпните си действия.

 ПоказА.ята на подсъдимия в хода на съдебното производство представляват стройно изградена защитна версия, която остава изолирана и не може да разколебае факта на извършеното от него престъпление. ПоказА.ята на обвиняемия не се подкрепят от нито едно друго доказателство. Обратно показА.ята на пострадалия С. се подкрепят от показА.ята на всички останали свидетели като всеки пресъздава отделни фрагменти от фактите и събитията на инкриминираната дата. ПоказА.ята на свидетелите са безпротиворечиви, взаимно се допълват, логични са и настоящият състав на съда е убеден в тяхната достоверност и обективност. ПоказА.ята на всички свидетели водят към извода , че Ч. е автор на инкриминираното деяние като обясненията на подсъдимия остават неподкрепени, нелогични и недоказА..

В подкрепа на събрА.те гласни доказателствени средства е приобщената по делото вещно –оценителна ******за.  В хода на съдебното следствие  беше констатирано несъответствие между описА.я в пункт първи от същата- златен пръстен с две перли / каквато формулировка е налице и в протокола за доброволно предаване/ т.1, л.7/, както и в приемателно- предавателния протокол/л.72/ .  При разпита на свидетелката С. същата заявява, че никога не е имала пръстен с две перли. Във връзка с възникналото несъответствие веществените доказателства бяха предявени на свидетелката. При разпечатването на веществените доказателства и изваждането им от плика, в който се намираха съдът констатира, че двете перли бяха закачени една за друга като по- голямата се беше закачила във вдлъбнатата част на пръстена с корона, поради което се създаваше за визуалното впечатление, че е налице масивен пръстен с коронка и две перли. Тази констатация беше отразена в протокола от съдебното заседА.е. Във връзка с възникналото несъответствие беше назначена допълнителна вещно- оценителна ******за, приета и приобщена в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата по делото вещно оценителна  ******за, както и на изготвеното допълнително заключение. Същите са изготвени от лице с необходимите професионални знА.я, умения и обективност.

Съдът кредитира изцяло събрА.те по делото писмени доказателства, като счита, че същите кореспондират, както по между си, така и с гласните доказателства по делото.

 

Съдът кредитира приобщените към съдебното следствие писмени доказателствени средства  както следва:

 

·        Заявление от И.Д.С. от 18.06.2011г. за извършена кражба за времето 11.30 до 13.30ч т.1, л.22/ първата кражба/;

·        Заявление от И.Д.С. от 18.06.2011г. за извършена кражба за времето на огледа  /на дамски часовник, 7 златни пръстена; 2 броя перли, златен синджир с кръстче/ т.1 л. 4/ /втората кражба/

·        Протокол за оглед на местопроизшествие  от 18.06.2011г , изготвен от ОР О.Ш.  за времето от 14.11ч до 14.27ч./т.1, л.23-26/, видно от който е направено следното описА.е- върху леглото се намира  черна метална кутия с надпис „Джак ДА.елс“ и други малки кутии;

·        Протокол за разпит на свидетеля  И.С. -саморъчно написан за времето от 14.30-14.45 на 18.06.2011/ т.1 л. 29—31/, в който е описано, че липсват две детски синджирчета , 4700 лева и комплект обици

 Съдът кредитира и приобщените към съдебното следствие писмени доказателства, свързА. с установяване на качеството на подсъдимия като длъжностно лице,  както следва:

Заповед per. № з1748/15.06.2005г., с която подсъдимият бил назначен на длъжност младши експерт, B.O.A. в гр „******" при РПУ - СДВР, считано от 29.06.2005 г. 

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

От фактическа страна е налице единство и безпротиворечивост на събрА.те гласни, писмени, веществени доказателствени средства. В своята съвкупност събраната в хода на съдебното следствие доказателствена маса изгражда цялостна, детайлна картина на извършеното от подсъдимия И.Б.Ч. престъпление.

Предвид на изложеното  по- горе от фактическа страна , съдът намира, че подсъдимият И.Б.Ч. е извършил престъплението- предмет на обвинението  по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК .

 

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието, така, както е описано по-горе, безспорно се установява от кредитирА.те гласни, писмени, веществени доказателствени средства.

 

Подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост, както и няма фактическа власт върху предмета на престъплението и същевременно не е собственик на вещта.

 

Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ/ паричната сума/ от владението на другиго / пострадалия С./без неговото съгласие.  С отнемането се прекратява фактическата власт на досегашния владелец и  се установява фактическа власт от страна на извършителя. От обективна страна е налице отсъствие на  съгласие от страна на досегашния владелец относно действието на отнемане.

 

Обективно подсъдимият като извършител е отнел от владението на пострадалия И.Д.С. чужди движими вещи, а именно: златни накити- собственост на съпругата на С.- Д.С..  Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец без негово съгласие и установяване от дееца на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е отнел инкриминирА.те вещи,изнесъл ги е  извън дома на пострадалия и ги е оставил в работния си кабинет  като по този начин е установил трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирА.я от закона общественоопасен резултат. Предвид това съдът прие, че в случая е налице довършено престъпление.

Подсъдимият не е придобил владението на правно основА.е, което го прави или е годно да ги направи собственик на процесните вещи и е установил своята фактическа власт върху тях непосредствено и директно, а не чрез друго лице.

 

Налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НКс оглед на субекта на престъплението, тъй като от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият И.Б.Ч. има качеството  „длъжностно лице“ и в това си качество се е възползвало от служебното си положение. Субект на престъплението е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т.1 НК - същият работи в „ държавно учреждение“ . Подсъдимият И.Б.Ч. бил служител на Министерството на вътрешните работи, като съгласно Заповед рeг. з1748/15.06.2005г. бил назначен на длъжност младши експерт, B.O.A. в гр „******" при РПУ СДВР.

Същевременно  макар и да има характеристиките на чл. 93, ал. 1 НК , вещите, предмет на посегателство не са връчени на И.Б.Ч. в това му качество, т.е подсъдимият макар и длъжностно лице няма фактическа власт върху вещите. Подсъдимият се е възползвал от служебното си положение, т. е използвал е служебните си функции, за да получи достъп до инкриминирА.те вещи.

Налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия И.Б.Ч. по отношение на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 9 от НК, т. к. от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият не само има качество на длъжностно лице, но е и от категорията лица, визирА. в разпоредбата на чл. 142, ал.2, т.6, а именно-подсъдимият е лице от състава на Министерство на вътрешните работи.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици от него. Той е съзнавал, че прекъсва чужда фактическа власт върху процесното движимо имущество и установява своя такава върху него. Подсъдимият И.Б.Ч. е съзнавал, че със своите действия лишава от фактическа власт владелеца на движимите вещи . Освен това подсъдимият е предвиждал преминаването на вещите в своята фактическа власт и пряко е целял да установи тази власт върху предмета на престъпно посегателство. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните вещи. Това присвоително намерение се явява обективирано в действията на подсъдимия И.Б.Ч., който взима инкриминирА.те вещи от леглото в спалнята на пострадалия и от гардеробчето в детската стая, прибира ги, след което напуска апартамента на С.. При разпита на св. П. относно инкриминирА.те вещи- подсъдимият първоначално заявява, че не знае за такива вещи.

Умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращите признаци на деянието, а именно , налице е съзнА.ето, че е длъжностно лице и в това си качество се е възползвало от служебното си положение, както и че е лице от състава на МВР , т.е квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т.6 и 9 от НК.

Налице е било и изискуемото се от закона за този вид престъпление намерение - да се присвои противозаконно вещта предмет на престъплението.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия И.Б.Ч. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК както следва:

На 18.06.2011 г. в гр. София, от жилище, находящо се в *********, отнел чужди движими вещи пръстен с кръгла короноподобна горна част, върху която са изрязА. мотиви под формата на кръстчета с тегло 4,5 гр., 14 карата, на стойност 202,50 лева; златни обици 1 чифт, 14 карата, 3,2 г на стойност 144,00 лева; златен пръстен с бял камък - 3,40грама, 14 карата, на стойност 153,00 лева; златен пръстен с червен камък - 4,40грама, 14 карата, на стойност 198,00 лева; златен пръстен с дупки - 3,60 грама, 14карата, на стойност 162,00 лева; златен ланец с кръстче - 8,80 грама, 14 карата, на стойност 396,00 лева; златна обица - сърце, 0,20 грама, 14 карата, на стойност 9,00лева; златен пръстен с бели камъчета - 3,10 грама, 14 карата, на стойност 139,50лева; златен пръстен с червени камъчета - 1,20 грама, 14 карата, на стойност 54,00лева; златен пръстен със заострена форма - 1,20 грама, 14 карата, на стойност 54,00лева; златни котва, сърце и кръстче - 0,70 грама, 14 карата, на стойност 31,50 лева;часовникСейко" с позлатен корпус и верижка, на стойност 20,00 лева; перла бяла,на стойност 45,00 лева; перла черна, на стойност 20,00 лева, всичко на обща стойност 1628,50 лева (хиляда шестстотин двадесет и осем лева и 50 ст.) от владението на И.Д.С. (собственост на съпругата му Д.П.С.), без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение- по време на оглед на местопроизшествие, като експерт в екипа на дежурна група на 07 РУП на МВР - гр. София, лице по чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4 НК - от състава на Министерството на вътрешните работи, съгласно Заповед peг. № з1748/15.06.2005г,,назначен на длъжност младши експерт BOA в група „******" при 07 РУП -СДВР, считано от 29.06.2005 г.

 престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 ,вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

 

  Подсъдимият И.Б.Ч. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението, в което е  обвинен.

 

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Б.Ч. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, което е извършил, предвиждал е  настъпването на обществено опасните последици, като е искал и  целял настъпването на тези последици, поради което при извършването  на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият И.Б.Ч. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна, така и от субективна страна при наличието на  пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК .

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗА.ЕТО И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗА.ЕТО:

 

С оглед индивидуализацията на наказА.ето на подсъдимият  съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 НК, която дефинира целите на наказА.ето, както и разпоредбите на чл. 54 и 55 НК с оглед пределите  при определяне- то на наказА.ята и след преценка на наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършване на деянието настоящият състав споделя становището , визирано в Решение № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., I н. о., НК  съгласно което „степента на обществена опасност на дееца може да се определи и чрез проявлението на личността му при осъществяването на престъпната деятелност“.

На подсъдимия И.Б.Ч. е повдигнато обвинение по  чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

 

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК предвижда налагането на наказА.е „Лишаване от свобода” от една до десет години.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия се взеха предвид следните данни, характеризиращи личността на И.Б.Ч. - подсъдимият е неосъждан, с висше икономическо образовА.е, женен. С оглед личностната характеристика на подсъдимия се взеха предвид данните за трудовата заетост на лицето, както следва: подсъдимият бил назначен на работа в системата на МВР със заповед Заповед peг. № з1748/15.06.2005г, на длъжност младши експерт BOA в група „******" при 07 РУП -СДВР,  която длъжност е заемал към момента на инкриминираното деяние и до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.

 От длъжностно лице, което следва да следи и опазва обществения ред, той се проявява с характеристиките на лице, което възползвайки се от служебното си положение грубо нарушава обществения ред, обществените порядки, до момента, когато се превръща в извършител на престъпления именно от категорията на тези, които съгласно трудовите си задължения би трябвало да предодвратява. Съдебният състав счита, че подсъдимият И.Б.Ч. е лице по отношение на което в пълна степен съответства определението лице , характеризиращо се с висока обществена опасност поради следните обстоятелства: подсъдимият е лице от състава на МВР  като в качеството на длъжностно лице има служебното задължение да пази обществения ред,  да защитава правата на граждА.те от всякакви незаконни посегателства включително и кражби. Вместо това  възползвайки се от служебното си положение И.Б.Ч. нарушава всички инструкции и нормативно определени правила за поведение и необходими действия от полицейските служители и сам извършва престъпно деяние, което във връзка със служебните си задължения би трябвало да предодврати. С оглед на това обстоятелство подсъдимият се явява лице с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като разполага с неогрА.чен кредит на доверие от обществото, разполага със опитност и специални знА.я във връзка с професионалната си дейност, които го улесняват да изобрети мехА.зъм, при който не само да извърши престъпление, но и умело да заличи следите от  извършеното престъпно деяние- именно затова подсъдимият заявява, че поемните лица не бива да присъстват на огледа с мотива, че ще се наруши целостта на местопрестъплението. Подсъдимият нарушава и разпоредбата на НПК-чл. 126, ал.4 съгласно която „ Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил“. Вместо да спазва разпоредбата на закона подсъдимият не само , че не е под надзора на ОР Ш., а злоупотребява с доверието му , извършвайки кражба „под носа“ на ръководителя на дежурния екип и на пострадалия. И.Б.Ч. се отличава пак именно във връзка с изградените професионални навици и умения с изключително хладнокръвие, съобразителност и бързина. Подсъдимият много мотивирано  и логично обяснява причината, поради която трябва да влезе и да стои сам в апартамента, а после с особена ловкост успява да открие златни накити, които са убегнали от внимА.ето дори на професионалните крадци. Изпълнителното деяние по отнемане на чужда движима вещ е осъществено виртуозно бързо, без каквито и да е колебА.я, в непосредствената близост на колегата на Ш., С. и поемните лица. Поради всичко изложено съдът счита подсъдимия за лице с висока степен на обществена опасност, което е преминало от страната на защитниците на закона на страната на нарушителите му. За хладнокръвието и самоувереността на подсъдимия говори и поведението на Ч., който занася откраднатите вещи в служебния си кабинет и поставя част от тях на бюрото за да ги разгледа.

Относно обществената опасност на деянието-налице е висока степен на обществена опасност, което се обуславя от множеството квалифициращи признаци на извършената кражба при условията на  квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК, тъй като подсъдимият  И.Б.Ч. има качеството  „длъжностно лице“ и в това си качество се е възползвал от служебното си положение както и квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 9 от НК, т. к подсъдимият е и от категорията лица, визирА. в разпоредбата на чл. 142, ал.2, т.6, а именно-подсъдимият е лице от състава на Министерство на вътрешните работи .

 

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства във връзка с извършеното от И.Б.Ч. престъпление- съдът констатира следното: такова е чистото съдебно минало на подсъдимия; по отношение на отегчаващите обстоятелства- като такива могат да се преценят обстоятелството, че подсъдимият е длъжностно лице; служител в системата на МВР;

 

Посочените обстоятелства дават основА.е на съда да определи  на подсъдимия Ч. наказАнад определения от закона минимум, поради което на  основАчл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл.54  ал.1 НК определя наказА.е на И.Б.Ч. в размер на   ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ .

 

По отношение на подсъдимия И.Б.Ч. са налице  условията на чл.66, ал.1 НК за отлагане на наказА.ето лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като Ч.  не е осъждан за престъпление, за което му е наложено наказА.е ЛОС към момента на деянието. Съставът на съда счита, че по отношение на подсъдимия е целесъобразно отлагането на наказА.ето, тъй като  целите на наказателната превенция биха могли да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказА.ето, поради което и на основАчл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказА  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ се отлага за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

 

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ  И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

 

На основА.е чл.189, ал.ІІІ от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И.Б.Ч. да заплати по сметка на  Специализиран наказателен съд направените по делото в хода на съдебното следствие  разноски в размер на 165 лева.

 

Веществените доказателства по делото - обици типСлънце“; пръстен с червен рубин, пръстен-коронка; пръстен с листенце и 2 малки червени рубина; счупен пръстен, от който е останала само халката, пръстена с един камък от цирконий, пръстен с малки цирконийчета; объл пръстен; перлибяла и черна; дребни бижута: –един брой обица-сърчице; един брой  кръстче, котвичка и сърчице, нА.зА. на общ държач;часовникмаркаСейко“ с позлатен корпус и верижка ;златно синджирче-мъжка плетка с кръстче  да бъдат върнати на Д.П.С..

         

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат  по отношение на И.Б.Ч. -  незачитане нравствените устои и законите на обществото, неприкосновенността на личността и частната собственост, стремеж към противоправно облагодетелстване;

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

24.01.2014г                                                                          СЪДИЯ:

                                                                             /В.АНГЕЛОВА/