О
П Р Е Д
Е Л
Е Н И Е
гр.София, 11.
07. 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 98 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 2304/20. 03. 2019 г. от М.Д.М.
– лично и Й.И.С., със съгласието на майка си М.Д.М., представлявани от адв. М. И. от САК и молба вх. № 2350/21. 03. 2019 г. от адв. З.Р.-К. от САК, в качеството ѝ на особен
представител на Г.Д.М., за допълване на постановеното по делото решение № 87 от
13. 03. 2019 г. в частта му за разноските, съответно за присъждане на направени
такива от ищцата-въззиваема в настоящото
производство, както и за определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъждане на страните да го заплатят с оглед отхъвреланата/уважена част от исковете.
Препис от молбите са връчени на насрещните страни,
като по молбата на ищцата адв. З.Р.- К. – особен
представител на ответника-въззивник Г.М., заявява, че
е допустима и частично основателна, с оглед частичното изменение на първоинстанционното решение. В отговора на молбата на адв. Р.-К. ищцата-въззиваема,
чрез процесуалния си представител адв. И. взима
становище за недопустимост на подадената от нея молба, с оглед назначаването
ѝ за особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, при която особеният
представител е надлежен процесуален представител на ответника, докато
последният не бъде открит и редовно уведомен за воденото срещу него
производство. Заявява, че извършените от него след датата на подаване на
жалбата процесуални действия са нередовни и невалидни, тъй като с узнаването от
страна на ответника за воденото срещу него производство отпада учреденото с акт
на съда по назначаване на особен представител процесуално представителство. Самото
участие на процесуални представител по развилото се въззивно
производство е процесуално недопустимо и невалидно, което важи и за молбата по
чл. 248 ГПК, с която иска допълване на решението в частта му за разноските. При
условията на евентуалност заявява, че молбата е неоснователна, поради което
моли същата да бъде оставена без уважение.
Молба вх. № 2304/20. 03. 2019 г. на ищцата-въззиваема М.Д.М., чрез процесуалния ѝ
представител адв. И., е подадена в рамките на срока
по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е и основателна, по следните
съображения:
С решение № 87 от 13. 03. 2019 г., постановено по
настоящото гр. д. № 98/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд частично е
изменено това с № 183 от 12. 12. 2018 г. по гр. д. № 504/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Елин Пелин, касаещо срока на
наложените мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ,т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, а именно: отстраняване на Г.Д.М. от
съвместно обитаваното с М.Д.М. и Й.И.С. жилище; забрана на Г.Д.М. да приближава
на по-малко от 200 м. молителите М.Д.М. и Й.И.С., както и жилището им, като срока
на тези мерки е намален от 18 месеца на 4 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН – от 12. 12. 2018 г. В останалите му
части решението на първоинстнанционния съд е
потвърдено.
С решението си районният съд е осъдил ответника-въззивник да заплати по негова сметка държавна
такса в размер на 25.00 лева и по сметка на ищцата-въззиваема
сумата от 800.00 лева – направени от нея разноски за платен адвокатски хонорар
и адвокатско възнаграждение за назначения му особен представител.
Във въззивното производство въззиваемата страна с отговора на жалбата е отправила
искане за присъждане на направените от нея разноски – платен адвокатски хонорар
за осъществено в производството процесуално представителство. Искането си е
поддържала и в хода на делото по същество. Представени са договор за правно
обслужване от 27. 02. 2019 г., сключен между М.Д.М. и Адвокатско съдружие „С. В.
– И. и партньори“, представлявано от адв. М. И., в
който е посочено, че страните са договорили възнаграждение за изпълнителя по
договор в размер на 400.00 лева, което е изплатено от възложителя в брой към
момента на сключването му. Приложена е и фактура за извършено плащане по
цитирания договор, както и списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода на делото, своевременно направеното
искане и представените доказателства за разноски, пъвоинстанционното
решение ще следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати държавна такса, представляваща разликата над 20 лева до 25 лева, както
и в полза на ищцата за разликата над 640 лева до 800 лева. Остатъкът от
цитираните суми следва да остане за сметка на ищцата.
Молба вх. № 2350/21. 03. 2019 г. на адв. З.Р.-К., назначена за особен представителна ответника Г.Д.М.,
е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана
страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за
основателна по следните съображения:
Неоснователно е възражението на пълномощника на
ответната страна, че молбата на особения представител е недопустима, а по
същество – неоснователна, тъй като същият е взел участие във въззивнато производство, чрез подаване на жалба и участие в
съдебното заседание, поради което възнаграждение за осъществено процесуално
представителство се дължи. Същото следва да бъде определено по реда на Наредба
№ 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което възлиза в размер на 400,00 лева, за плащането на което страните следва да
бъдат осъдени да го заплатят съразмерно с уважената/отхвърлева
част на жалбите, а именно: М.Д.М. ще следва да бъде осъдена да заплати сумата
80,00 лева, а Г.Д.М. – 320,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК,
Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 87 от 13. 03. 2019 г., постановено
по гр. д. № 98/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, както следва:
ОТМЕНЯ решение № 183 от 12. 12. 2018 г., постановено
по гр. д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин В ЧАСТТА, с
която, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Г.Д.М., с ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Елин Пелин държавна такса в размер на
разликата над реално дължимите 20,00 (двадесет) лева, както и в частта, с която
е осъден да заплати на М.Д.М. разликата над дължимите 640,00 (шестстотин и
четиридесет) лева, представляващи адвокатски възнаграждение, определено
съобразно уважената/отхвърлена част от молбата..
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд – гр. Елин Пелин държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** да заплати сумата 80,00
(осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за назначения от съда
особен представител – адв. З.Р.-К., определено
съразмерно с отхвърлената част от молбата ѝ.
ОСЪЖДА Г.Д.М., с ЕГН ********** да заплати сумата
320,00 (триста и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за назначения
от съда особен представител – адв. З.Р.-К.,
определено съразмерно с уважената част от жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.