Решение по дело №408/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 280
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20191850100408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № ...

                                         гр. к., 28.10.2019 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

    к.ският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 408, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

   „Е.П.Е.У.“ ЕООД, ЕИК :*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.” № 258, със законен представител Б.М.К., Я.М.Д.и П.С.С., чрез адвокат Д.Я.Д. от САК са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу „Д.К.К.С.“ СД, ЕИК  12205058466, със седалище и адрес на управление: гр. к., ул.„Л.“ № 20, със законен представител Т.М.К.за сумите от: 6 179.60 / шест хиляди сто седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / лева  - главница и сумата от 47.03 / четиридесет и седем лева и три стотинки / лева – мораторна лихва, за периода  до 25.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда – 28.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумите от: 124,53 лева - разноски по заповедното производство за заплатена в полза на съда държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 1204,53 лева -  разноски по настоящото производство, от които: заплатена в полза на съда държавна такса от 124,53 лева, 780,00 лева – адвокатско възнаграждение и 300,00 лева – депозит за вещо лице, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, с който   оспорва исковите претенции като неоснователни, поради изложени съображения, тъй като между него и ищеца нямало валиден договор, пораждащ права или задължения за страните и същият не бил титуляр на процесния абонатен номер, тъй като се касаело за два отделни електромери с общи сметки. Счита, че лихви не следва да се дължат, тъй като не били уговорени, а фактури за сметки не му били връчвани, а изпращани електронно. В съдебно заседание ответникът не оспорва, че дължи суми за потребена ел.енергия, като на 06.08.2019 година е превел по сметка на ищеца част от дължимата сума, в размер на 3200,00 лева.

к.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства:  справка-извлечение за абоната за задължения и плащания; три броя фактури, по опис; общи условия на договора с ищеца; справка за потребление; извлечение от сметка към 22.10.2018 година; договор за комбинирани услуги от 12.12.2016 година; рамков договор от 20.11.2015 година; продължена лицензия на КЕВР от 27.02.2006 година; удостоверение за актуално състояние; предизвестие за прекъсване на ел.енергия; писмо от 11.03.2019 година; товарителница; ценоразпис за преустановяване и възстановяване на ел.захранване по мрежови оператори от 30.06.2017 година; ч.гр.д. № 229/2019 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Исковите суми въз основа на шест броя описани фактури се дължат от ответното дружество с кл.№ **********, с два абонатни номера, за обект на потребление, заведен с абонатен № 32Z103001118722R, находящ се в гр.к., ул.“Г.Р.“ № 4Д, офис сграда, ет.1 и за обект на потребление заведен с абонатен № 32Z103001327527А, находящ се в гр.к., ул.“Г.Р.“ № 4Д, офис сграда, ет.2, подробно описани и обсъдени от вещото лице по ССчЕ по делото, вкл.за дължимите лихви, чиито размер съвпада с претендирания с исковата молба, като на 06.08.2019 година ответникът е превел по сметка на ищеца част от дължимата сума, в размер на 3200,00 лева.

Исковата претенция се явява частично основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по настоящото и приобщеното частно гражданско дело доказателства, безспорно установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, което кореспондира изцяло и със  заключението на приетите от съда и неоспорени от страните съдебно - счетоводна експертиза и извършеното частично плащане на исковата сума от ответника.  

Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на исковата претенция, тъй като е налице облигационна връзка между страните, обективирана в договор за комбинирани услуги между ищеца и ответника от 12.12.2016 година, където изрично са уговорени лихви (чл.13, ал.3 от Договора) за неплащане на дължими суми по главници в срок, както и начин на електронно уведомяване на абоната – чл.11 и чл.12 от Договора. В приложение № 1 към Договора изрично са описани и уговорени между страните два абонатни номера за доставяне на електроснабдителната услуга.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумите от: 2979.60 / две хиляди деветстотин  седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / лева  - главница и сумата от 47.03 / четиридесет и седем лева и три стотинки / лева – мораторна лихва, за периода  до 25.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда – 28.03.2019 г. до изплащане на вземането, като следва да отхвърли исковата претенция за сумата по главницата, в частта за разликата над 3200,00 лева, до първоначално предявената сума от 6179,60 лева, като неоснователен.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, съобразно уважената част от иска, в общ размер на 670,33 лева.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

                                      Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.К.К.С.“ СД, ЕИК  12205058466, със седалище и адрес на управление: гр. к., ул.„Л.“ № 20, със законен представител Т.М.К.съществуването на вземането на „Е.П.Е.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.” № 258, със законен представител Б.М.К., Я.М.Д.и П.С.С., в размер на сумите от: 2979.60 / две хиляди деветстотин  седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки / лева  - главница и сумата от 47.03 / четиридесет и седем лева и три стотинки / лева – мораторна лихва, за периода  до 25.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда – 28.03.2019 г. до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата по главницата, В ЧАСТТА за разликата над 3200,00 лева, до първоначално предявената сума от 6179,60 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Д.К.К.С.“ СД, ЕИК  12205058466 да заплати на „Е.П.Е.У.“ ЕООД, ЕИК ********* съдебно – деловодни разноски от 670,33 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

                        

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :