№ 1925
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Петя Попова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. К. срещу решение № 13306/22.11.2022
г. по гр.д. № 5910/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, с което са отхвърлени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Н. С. К. срещу
„УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, за признаване на уволнението на жалбоподателя от
заеманата длъжност „началник отдел „Правен“, извършено със заповед №
405/08.12.2021 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, за
незаконно, неговата отмяна, възстановяване на заеманата длъжност при ответника,
както и за заплащане на обезщетение в размер на 16800 лв. за оставане без работа за
периода от 08.12.2021 г. до 08.06.2022 г.
Жалбоподателят – Н. С. К., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, тъй
като в същата е посочена длъжност, която не е заемана от работника. Счита освен това,
че не са били налице основания за прекратяване на трудовия му договор на посоченото
основание, тъй като клаузата за срок за изпитване в трудовия му договор противоречи
на изискванията за добросъвестност и е включена само с цел улесняване на
1
процедурата по прекратяване на трудовия му договор. Ето защо и по изложените в
жалбата аргументи моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. С. К. с конститувни искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 16800 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 08.12.2021 г. до 08.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е уволнен незаконосъобразно, тъй като не са били налице
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
уволнително основание. Сочи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е
заемал длъжността „началник отдел „Правен“ въз основата на трудов договор №
250/04.08.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 2540/05.08.2021 г. и
допълнително споразумение № 2584/30.08.2021 г. Трудовото му правоотношение е
било с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване, като в рамките на същия е
бил уволнен на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 405/08.12.2021 г. На първо
място, твърди, че заповедта е незаконосъобразна, защото в нея погрешно е посочена
заеманата длъжност от страна на ищеца. Посочено е, че ищецът е заемал длъжността
„главен юрисконсулт“, а не „началник отдел „Правен“. На следващо място, счита, че
работодателят е подходил недобросъвестно при сключване на трудовия договор, като е
определил срок за изпитване в негова полза, тъй като е познавал качествата на
работника преди сключване на трудовото правоотношение, поради което клаузата,
предвиждаща уговорен в полза на работодателя срок за изпитване, е недействителна.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на работодателя е да докаже законност на уволнението, а именно, че
между страните е било налице трудово правоотношение с валидно уговорена клауза,
предвиждаща в полза на работодателя срок за изпитване, в рамките на който
работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор.
Съгласно представения по делото трудов договор № 250/04.08.2021 г. се
установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
2
Н. С. К. е заемал длъжността „началник отдел „Правен“. В трудовия договор е
уговорен срок за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца срок за изпитване до
05.02.2022 г. Съгласно допълнително споразумение към трудовия договор от
05.08.2021 г. е уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. С допълнително споразумение от 30.08.2021 г. е изменен
размерът на трудовото възнаграждение на работника.
Работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение със заповед
№ 405/08.12.2021 г. на твърдяното от ищеца уволнително основание – чл. 71, ал. 1 КТ
– едностранно, без предизвестие, в срока за изпитване, като в заповедта за
прекратяване на трудовия договор е посоченото, че ищецът Н. С. К. е заемал
длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел „Правен“, а не длъжността „началник отдел
„Правен“.
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а
самостоятелен вид трудов договор. Според чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да
се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6
месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае
да провери дали работата е подходяща за него. В срока на изпитване работодателят
извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа,
която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване
работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при
условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне
валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен
задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин да
е посочено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че
договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе
текстово основното съдържание на текста.
Доколкото ищецът твърди, че преди сключването на трудовия договор
работодателят е бил запознат с професионалните му качества, именно поради което го
е поканил да изпълнява ръководната длъжност „началник отдел „Правен“, въпреки
което работодателят недобросъвестно е включил в договора клауза, предвиждаща срок
за изпитване в негова полза, то в случая настоящият съдебен състав счита, че е налице
възражение на недействителност на посочената клауза.
Клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени
изисквания по чл. 70 КТ - трудовият договор е първи между страните за определена
длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не
проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на
договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по
3
причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че възражението за
недействителност на клаузата е неоснователно. Няма данни работодателят да е бил
запознат изцяло с качествата на работника, което да обуславя извод, че чрез клаузата за
изпитване не се цели проверка на годността на работника за изпълняваната работа. От
показанията на свидетеля З.Р.Х. се установява, че същата е била поканена от ищеца да
започне работа в правния отдел на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, ръководител на който е
бил ищецът, тъй като на последния е била дадена възможност да сформира екип, който
да работи с него в отдела. Свидетелят Х. е посочила в разпита си, че няма данни
ищецът и изпълнителният директор на ответното дружество да са се познавали преди
ищецът да бъде назначен на длъжността „началник отдел „Правен“. От представените
писмени доказателства пред първата инстанция се установява, че преди сключване на
процесния трудов договор единствената информация за ищеца е била на базата на
представената от него автобиография към заявление от 30.07.2021 г., като няма данни
работодателят да е имал преки наблюдения върху професионалните качества на
работника.
Следователно, чрез включването на клаузата, предвиждаща срок за изпитване в
полза на работодателя, не се заобикаля закона, тъй като целта на същата е проверка на
годността на служителя да изпълнява възложената му работа. Във връзка с посоченото
съдът счита, че възражението за недействителност на клаузата, даваща право на
работодателя да прекрати едностранно трудовия договор в уговорения срок за
изпитване, е неоснователно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
уволнението поради допусната в заповедта за уволнение грешка в заеманата от
уволнения служител длъжност. Действително, видно от представената заповед, с която
е прекратено трудовото правоотношение на служителя, в същата е посоченото, че
заеманата от него длъжност е „главен юрисконсулт“ в отдел „Правен“, а не длъжността
„началник отдел „Правен“. Касае се за грешка, която обаче не може да доведе до
незаконност на уволнението, тъй като не възникват съмнения относно прекратяване на
единственото трудовото правоотношение между страните. Не се установява
служителят да е заемал друга длъжност при работодателя, освен длъжността „началник
отдел „Правен“. Съгласно щатното разписание в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, в сила от
01.11.2021 г., в отдел „Правен“ не съществува длъжност „главен юрисконсулт“, а само
длъжности „началник отдел“ и „юрисконсулт“, поради което няма как да се приеме, че
уволнителната заповед касае друг служител, а не уволненият Н. С. К.. Доколкото
преди промяната в щатното разписание, предвиждащо длъжността „началник отдел
„Правен“, отделът е било ръководен от служител на длъжността „главен юрисконсулт“,
съгласно представената длъжностна характеристика за посочената длъжност, то
4
очевидно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
допусната техническа грешка, която обаче не може да повлия на законността на
уволнението, тъй като визира прекратяване на трудовия договор с ръководителя на
правния отдел, който към датата на прекратяване е бил служителят, заемащ длъжността
„началник отдел „Правен“.
С оглед посоченото съдът намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено законосъобразно, осъществено е при спазване на
предвидените предпоставки на уволнителното основание по чл. 71, ал. 1 КТ, поради
което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно следва
да бъде отхвърлен.
Основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ се обуславя от
незаконността на уволнението. Доколкото съдът достигна до фактически и правен
извод за закононност на уволнението, то искът за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят Н. С. К. следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника по жалбата „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13306/22.11.2022 г. по гр.д. № 5910/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН **********, да заплати в полза на „УМБАЛСМ Н. И.
П.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6