Р Е Ш Е Н И Е
№262/29.07.2021 г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, четвърти състав, в публично заседание на десети юли,
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева, разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №638 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „Първа“
№95, представлявано от управителя Н.И.С.-Д., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/6151#5 от 28.10.2020 г. на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на
дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 231 362,50 лева.
В
жалбата се настоява, че АУПДВ е немотивиран от правна страна, което съставлява
съществено нарушение на административно-производствените правила. Излагат се и
съображения, че са нарушени и материално-правните разпоредби, като неправилно е
прието от административния орган, че е налице допуснато нарушение от
дружеството на чл.26, ал.2 от Наредба №20/27.10.2015 г. на Министъра на
земеделието и храните /Наредбата/. Твърди се, че в резултат на неправилното
прилагане на чл.26, ал.2 от Наредбата и недопустимото смесване на понятията „мощност“
и „количество топлинна енергия“, административният орган е постановил
неправилен административен акт. Релевират се и доводи, че административният
орган е нарушил принципа на последователност и придвидимост, и оправданите
правни очаквания. Посочва се, че след проведена процедура по изменение на
договора, в хода на която бенефициентът е представил всички изискани от него
документи, свързани с инвестицията е подписан анекс между страните. В хода на
процедурата не е била установена недопустимост на разхода или нарушение на
нормативно изискване. Моли, да се отмени изцяло като незаконосъобразен АУПВ,
като се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
с.з. оспорващият се представлява от адв. П. А. – ДАК. Излагат
се допълнителни съображения във връзка с изготвената съдебно-техническа
експертиза. Твърди се, че акта е издаден при наличие на очевидна фактическа
грешка, която административния орган не е отстранил в хода на проверката, както
и при пълна липса на правни и фактически основания за издаването му и при
неизяснена фактическа обстановка.
Ответникът - изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", чрез
процесуалния си представител юрск. Д. Петрова в подаден писмен отговор и
писмени бележки оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение и се
претендира юриск. възнаграждение.
Административен съд Добрич, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
ДФ „Земеделие" и „***" ЕООД с БУЛСТАТ: *** има сключен договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 08/04/2/0/00127 от 08.09.2016 г. по
подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански
продукти" от мярка 4. „Инвестиции в материални активи" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с наименование
„Модернизиране на съществуващо предприятие за плодови нектари и изграждане на
нови мощности за замразяване на плодове и сушене на люцерна в ПИ 000086 в
землището на с. ***, общ. Тервел". Съгласно сключения договор за
безвъзмездна финансова помощ, одобрените разходи по проекта са в общ размер от
4 213 878,39 лв., а стойността на одобрената субсидия е 2 106 939,20 лв.
/лист 1317-1334/
На
18.01.2017 г. „***" ЕООД подава молба с вх. № 02-2600/218 за промяна на
сключения договор. Част от искането за изменение касае промяна по позиция № 6
от Приложение № 1 към Договор № 08/04/2/0/00127 от 08.09.2016 г. „Доставка и
монтаж на линия за сушене на люцерна", марка МТЛ-6 и по-конкретно - замяна
на одобрения по договора котел за производство на топлинна енергия с нов,
работещ с отпадъчна биомаса (растителни остатъци, слънчогледова люспа, дървесен
чипс и други). /лист 1100-1103/. Към молбата са приложени три оферти, видно от
които, котел за производтво на топлинна енергия е модел ПК 1500, максимална
топлинна мощност 1800 kWh (1,8 MWh). За доставчик е избрано дружеството „***“
ЕООД /лист 1113-1122/.
С
УП, датата не се чете са изискани допълнителни доказателства от дружеството,
които са представени пред административния орган на 22.07.2017 г. В същите се
съдържа уведомително писмо от „***“ до „***“ ЕООД, към което са приложени
техническа спецификация на сушилна за люцерна, слама, сено, други растения и
билки, техн. спецификация на система за горелка за автоматизирано изгаряне на
биомаса за производство на топлинна енергия и техн. спецификация на котел за
производство на топлинна енергия /лист 1180/ от която е видно, че горивото е
твърдо, биомаса – растителни остатъци, слънчогледова люспа, дървесен чипс и
т.н. с номинална мощност 1500 kW и максимална топлинна мощност 1800 kWh.
Молбата е одобрена и на 14.03.2017 г. е
подписан Анекс 1 към Договор №08/04/2/0/00127 от 08.09.2016 г.
На
28.11.2018 г. е издадено Решение № 08/04/2/0/00127/3/01/03/01 с изх. №01-2600/6151 за изплащане на финансовата
помощ, съгласно което изплатената по проекта субсидия е в размер на 2 034
930,20 лв./лист 1387-1389/.
С писмо изх.
№ 01-2600/6151 от 05.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
- л. 1390, по отношение на жалбоподателя на основание чл. 26, ал.
1 от АПК е открито производство по издаване на АУПДВ. Според ответния орган при проведен
одитен ангажимент за предоставяне на увереност 19 RD 04 01 за оценка на
системите за финансово управление и контрол по отношение на процеса „Селски
райони - Инвестиции в материални активи" и извършен контрол по Договор №
08/04/2/0/00127 от 08.09.2016 г. на „***" ЕООД, УРН: 181177 е установено,
че са одобрени разходи, които са в противоречие на принципите за ефикасност,
икономичност и ефективност. Съгласно нов технологичен проект, анексиран на
14.03.2017 г. към договора за финансова помощ, одобреният котел е заменен с
друг, снабден със система за изгаряне на биомаса с мощност 1800 kWh.
Инвестицията е насочена към производство на топлинна енергия от възобновяеми
енергийни източници (биомаса) и попада в обхвата на чл. 26, ал. 2 от Наредба №
20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти". Съгласно § 1, точка 4
от ДР на Наредба № 20 от 27.10.2015 г., „биомаса" е всяка органична
материя с растителен произход, която може да бъде рециклирана, включително специализирани
култури и горски продукти, селскостопанска храна и фураж, отпадъци и остатъци
от .лскостопански реколти, отпадъци и остатъци от дървесина, водни растения,
животински и торов отпадък, органични, битови отпадъци и други отпадъчни
материали. В тази връзка е установено нарушение на чл. 26, ал. 2, изречение
последно от Наредба № 20 от 27.10.2015 г.: „Капацитетът на инсталациите не
трябва да надвишава мощност от 1 мегават". В УП е посочено, че съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 2 от договора, Фондът има право да иска възстановяване на помощта при
наличие на несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени в
Наредба №20 от 27.10.2015 г или с приложим акт на правото на ЕС. Съгласно чл.
9, ал. 2, т. 7 от Договор № 08/04/2/0/00127 от 08.09.2016 г., „ФОНДЪТ отказва
пълно или частично изплащане на помощта, съответно изисква възстановяване на
част или цялата помощ, ако има изплащане, при някое от следните обстоятелства:
7. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не използва произведената от възобновяеми енергийни източници
енергия единствено за собствено потребление на предприятието му, свързано с
дейност, попадаща в сектор/и по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 20 и при спазване на
изискванията по чл. 26 от същата наредба".
Във Възражение вх.
№01-2600/6151 от 20.08.2020 г.
/лист 1393/, „***“
ЕООД е изразил несъгласие с констатациите и крайните
заключения на ответника.
Посочено е, че неправилно е разгледана посочената в офертата мощност, както и
че съгл. чл.27, ал.7 от ЗПЗП, акт за публично държавно вземане се издава при
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ, а не при установени пропуски, извършен от ДФЗ.
Твърди се, че от данните в УП не става ясно как и въз основа по какъв начин УО е изчислил размера
на предполагаемото вземане. С възражението се моли да се прекрати процедурата
по издаване на АУПДВ. Към възражението са представени и писмени доказателства.
Ответникът, като е съобразил и възприел изцяло подробно
изложената по-горе фактология, мотивирано е счел за неоснователни възраженията
на дружеството срещу акта, с който е открито производството по реда на чл.
26, ал. 1 от АПК, и
е издал процесният АУПДВ №01-2600/6151 от 28.10.2020 г с който на основание
чл.26,
ал.2 от Наредба №20 от 27.10.2015 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е
определил на ползвателя-търговец и жалбоподател в настоящото
съдебно-административно производство подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане
в размер на 231 362,50 лева.
Няма
данни кога е връчен процесният АУПДВ. Според
жалбоподателя това е станало на 02.11.2020 г., като жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок /13.11.2020 г./. Този факт не се оспорва от
ответната страна.
Приети и приложени по делото е цялата
административна преписка, вкл. заявление за подпомагане /лист 15/, бизнес-план
/лист 126/ и др.
По
делото са приети като доказателства всички представени документи от
производителя на котела „***“ ЕООД, както и проведена кореспонденция между
двете дружества.
Прието и приложено по делото, е заключение от изготвената
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в което
в.л.
е отговорило на поставените въпроси от страна на оспорващия. Заключението е
оспорено от ответника. В с.з. са зададени и всички допълнителни въпроси към
вещото лице, поставени в писмена молба по делото от отвената страна. Според
отговорите на вещото лице се установява, че номиналната топлинна мошност на
процесния котел е 1000 kW. Максималната топлинна
мощност също е 1000 kW. Направено е
обстойно обяснение относно разликите и какво представляват двете мерни единици kWh и kW – kW /киловат/ е мерна единица за мощност, а kWh /киловатчас/ е мерна единица за енергия. В с.з.
вещото лице е отговорило на поставените въпроси на ответника, в насока, че
между общоприетата дефиниция в България и в техническата литература и тази
посочена в Регл. 2015/1189 на Комисията няма разлика. От вещото лице е
посочено, че е изготвил експертизата си на база характеристиките, посочени в
техническата документация на котела, където изрично е записано, че е 1000
киловата. Така е посочено и от производителя, поради което и приема, че посоченото в офертата не е техническа
документация. Оговорено е също, че техическите характеристика на котела
допускат той да работи с по-голяма мощност, стига да бъде променено горивото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице - адресат на акта, неблагоприятно засегнат от последния. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Процесният АУПДВ е валиден административен акт, като
издаден от компетентен административен орган - изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие". Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (в
приложимата редакция), публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция (РА) е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП ДФ "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и, ал. 7 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава Пета, раздел Трети от ЗУСЕСИФ. От
посочената правна рамка следва извода, че в правомощията на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" - РА е издаването АУПДВ по всички схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика. По подробно
изложените по-горе съображения, процесният акт е издаден от материално
компепентен орган.
Същият е издаден в писмена форма и, противно на
поддържаното в жалбата, е мотивиран, вкл. и досежно размера на определената за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Съдът не
установи при издаване на АУПДВ да са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяната му.
Досежно материалната законосъобразност на процесния
АУПДВ:
Оспореният акт е издаден на основание чл.26, ал.2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г..
Съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 2 от договора, Фондът има право да иска възстановяване на
помощта при наличие на несъответствие с целите, дейностите и изискванията,
определени в Наредба №20 от 27.10.2015 г. или с приложим акт на правото на ЕС.
Съгласно
чл. 9, ал. 2, т. 7 от Договор № 08/04/2/0/00127 от 08.09.2016 г„ „ФОНДЪТ
отказва пълно или частично изплащане на помощта, съответно изисква
възстановяване на част или цялата помощ, ако има изплащане, при някое от
следните обстоятелства: 7. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не използва произведената от
възобновяеми енергийни източници енергия единствено за собствено потребление на
предприятието му, свързано с дейност, попадаща в сектор/и по чл. 5, ал. 1 от
Наредба № 20 и при спазване на изискванията по чл. 26 от същата наредба".
В конкретния случай установеното нарушение според ответника е в противоречие с
чл. 26, ал. 2, изречение последно от Наредба № 20 от , .10.2015 г.
Съгласно
чл. 48, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. правото на ДФЗ-РА да иска
възстановяване на част или цялата изплатена финансова помощ може да бъде
упражнено, когато се установи несъответствие с целите, дейностите и
изискванията, определени с тази наредба.
„Котел
за производство на топлинна енергия, снабден със система за изгаряне на биомаса
с мощност 1800 kWh“ е предназначен за производство на топлинна енергия, като за
целта се използват дърва и дървен материал. Същите попадат в определението за
„биомаса", посочено в § 1, точка 4 (а не точка 5, както посочвате във
възражението) от ДР на Наредба № 20 от 27.10.2015 г.: 4. "Биомаса" е
всяка органична материя с растителен произход, която може да бъде рециклирана,
включително специализирани култури и редки продукти, селскостопанска храна и
фураж, отпадъци и остатъци от селскостопански реколти, отпадъци и остатъци от
дървесина, водни растения, животински и торов отпадък, органични, битови
отпадъци и други отпадъчни материали. Дефиниция за „дървесна биомаса“ е
посочена и в член 2, параграф 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1189 НА КОМИСИЯТА от 28
април 2015 година за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли
на твърдо гориво, а именно: „дървесна биомаса" означава биомаса с произход
от дървета, храсти и шубраци, включително обла дървесина, трески, пресован
дървен материал под формата на пелети, пресован дървен материал под формата на
брикети и стърготини.
В
резултат на това, разходите за котела, предназначен за производство на топлинна
енергия от биомаса попадат в обхвата на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 20 от
27.10.2015 г„ а именно:
„Чл.
26. (I) Финансова помощ се предоставя за инвестиции за производство на енергия
от възобновяеми енергийни източници.
(2)
Инвестиции по ал. 1, включително проекти с инвестиции за производство на електрическа
и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане hW производство на биогорива и
течни горива от биомаса, се подпомагат, ако са за собствено потребление, и
същите не надхвърлят необходимото количество енергия за покриване нуждите на
предприятието. Капацитетът на инсталациите не трябва да надвишава мощност от 1
мегават "
Дефиницията
на „възобновяеми енергийни източници" е посочена в § 1, точка 6 от ДР на
Наредба № 20 от 27.10.2015 г.: 6. "Възобновяеми енергийни източници"
са неизкопаеми енергийни източници, които съдържат слънчева, вятърна, водна и
геотермална енергия, включително енергия на вълните и енергия на приливите и
отливите, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и
отпадни топлини, енергия от биомаса и енергията от индустриални и битови
отпадъци.
Основният
правен спор между страните се свежда до това дали активът „Котел за
производство на топлинна енергия снабден със система за изгаряне на биомаса с
мощност 1800 kWh" се явява допустим за финансиране актив по мярката,
съобразно правилата на Наредба №20 от 27.10.2015 г. Съгласно нов технологичен
проект, анексиран на 14.03.2017 г. към договора за финансова помощ, одобреният
котел е заменен с друг, снабден със система за изгаряне на биомаса с мощност
1800 kWh. Инвестицията е насочена към производство на топлинна енергия от
възобновяеми енергийни източници (биомаса) и попада в обхвата на чл. 26, ал. 2
от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти".
По
делото е представена и приета административната преписка по издаване на акта,
която включва искането за анекс, приложените документи към него и сключеният
анекс. За обосноваността на разхода за котел бенефециерът е представил 3 оферти
- от „***" ЕООД, от „***" ЕООД и от „***" ЕООД. Всяко едно
запитване за оферта е направено за парен котел с горелка на биомаса с
максимална мощност до 2000 kWh. Всяка една получена оферта отразява параметри
за актив с подобни параметри, като в крайна сметка избраната оферта е на „***"
ЕООД. В подкрепа на фактическите твърдения,
че жалбоподател е придобил котел с максимална мощност 1800 kWh и номинална
мощност 1500 kW от ответника в съдебно заседание се представени: 1.Извлечение
от застрахователна полици, представляващо опис към застрахователна полица
№2200180500000027 и техническите спецификации към него; 2. Анекс към договор за
доставка и монтаж на модулна сушилня линия №2015004 от 12.11.2015 г., сключен
между „***" ЕООД и „***" ЕООД и техническите спецификации към него;
3. Приемо- предавателен протокол от 16.02.20218 г. за предаване на сушлинята
линия и техническите спецификации към него; 4. Декларация от „***"ЕООД и
техническите спецификации към нея; 5. Протокол за проведена 72 часова проба. Същите
доказателства се съдържат и в административната преписка и те касаят „Модулна
конвейрна сушилня линия МТЛ-6“. Да безспорно е, че представената от доставчика
техническа документация на Котел за производство на топлинна енергия посочва,
че номиналната мощност на котела е 1500 kW, а максималната топлинна мощност е
1 800 kWh.
Безспорно
е обаче, че с оглед представената документация от производителя на въпросния
котел „***“ ЕООД се установяват различни технически характеристики на котела.
На първо място е посочено, че процесната сушилна линия е МТК-6, а не
МТЛ-6. В обяснителна записка е посочено,
че максимално допустимият топлинен товар на сушилнята е 1800 kWh. Захранването
е с топлина от топлогенератор, като средната му топлинна мощност от 750 до 1000
kW…Видно от цялата техническа документация /лист 1426-1549/ и от писмо-отговор
от „***“ ЕООД до „***“ ЕООД изрично се казва, че видно от техническия паспорт
на котел ПК-1500, издаден от производителя „***“ ЕООД, мощността на модела е
1000 kW, като зависи от горивната система и горивото /лист 1422/. Тъй като е
възразено от ответника за приемането на процесното писмо като доказателство по
делото, с оглед поставения подпис, допълнително е представена молба по делото
от управителя на дружеството „***“ ЕООД, в което се заявява изрично, че
положения подпис под писмото е на инж. ***– външен консултант на дружеството, с
което същото е в граждански отношения. Потвърждават се действията, извършени от
инж. ***.
В
подкрепа на така представените доказателства е и становището на вещото лице –
н.с.маг. инж. н.о. К.Б.. Същият се е запознал и на място със сушилната линия.
Спор няма, че котелът е парен, тип ПК-1500, заводски номер №0151-К. След
запознаване с всички технически документи, вещото лице също приема, че
номиналната топлинна мощност на процесния котел е 1 000 kW. В своято
експертиза вещото лице подробно е описало разликата между двете мерни единици
киловатчас и киловат, като посочва, че киволат е мерна единица за мощност на
котела. Съдът намира, че експертизата изцяло, вкючително и отговорите на вещото
лице в съдебна зала е обективна и безпристрастна. Дадената в Регламент
2015/1189 на Комисията дефиниция на „номинална топлинна мощност“ не противоречи
на общоприетата дефиниция в България и в техническата литература. Според вещото
лице – при различни горива имаме различна номинална или максимална мощност на
котела. Според инж. Б., записаните данни в офертата не могат да се приемат като
техническа документация, такава е единствено представената от производителя.
Независимо,
че експертизата е оспорена от ответника, няма направени доказателствени искания
в тази насока.
С
оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че всички твърдения от
страна на ответника, относно каква е мощността на процесния котел са оборени с
допълнително представените от производителя документи и с приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. Извън горното е, че представените пред
административния орган техническа документация е за сушилня модел МТЛ-6, а се
установява, че същата е модел МТК-6, което е довело и до объркването както в
самия оспорващ, така и в административния орган. Съдът намира, че при
установяване на това противоречие е следвало административния орган да извърши
допълнителни проверки, а при необходимост и да назначи съдебно-техническа
експертиза. Като не е сторил това е нарушил разпоредбата на чл.7 от АПК. Недоумение у съда буди и факта, че почти две
години след подаване на молбата за изменение на договора от страна на
бенефициера е отпуската субсидията, т.е. през този период е следвало ако има
съмнения у органа да бъде извършена допълнителна проверка, а не да се финансира
закупуването на процесната сушилня. И едва след още две години, ДФЗ установя,
че разходите за котела, предназначени за производство на топлинна енергия от
биомаса попадат в обхвата на чл.26, ал.2 от Наредбата!?!
Като
краен извод, съдът счита, че спорния котел изцяло отговаря на нормативните
изисквания и няма нарушение на чл.26, ал.2 от Наредбата, поради което и жалбата
като основателна следва да бъде уважена, а оспореният АУПДВ отменен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски следва да
бъде уважено за сумата от 3 000 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно
представени и приложени по делото Договор за процесуално представителство и
фактура за реално извършен превод, 1 020 лева, заплатена ДТ за вещо лице
и 50 лева ДТ. Направеното възражение за прокомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, още повече, че определения хонорар дори е под
минимума, посочен в чл.8, т.5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „Първа“
№95, представлявано от управителя Н.И.С.-Д., Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/6151#5 от 28.10.2020 г. на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" гр. София да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „Първа“
№95, представлявано от управителя Н.И.С.-Д., разноски по делото в размер на 4 070 (Четири
хиляди и седемдесет лева) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
СЪДИЯ: