Р Е Ш Е Н И Е № 260297
07.05.2021 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на четвърти февруари 2021г.,
в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2239 по описа за 2020 година.
В исковата молба, по която е
образувано делото, се твърди, че Х.А.Г. е длъжник по изпълнително дело за
следните суми: главница в размер 3 656.12лв. и лихви за забава, изтекли до
28.08.2018г., в размер 2 540.56лв. Също, че тези задължения са формирани
по два акта: АУЗ от 29.08.2012г. и АУЗ от 17.06.2016г. Счита обаче, че ни ги
дължи- защото са погасени с изтекла в негова полза давност и предявява искове
съда да установи това по отношение на община Сливен с решение.
Претендира деловодни разноски.
Ответната страна своевременно
депозира писмен отговор. Признава, че задълженията на ищеца са за данък върху
превозните средства, който е изчислен въз основа на подадена от ищеца
декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ. Тъй като те не били заплащани от него,
общината издала двата акта за установяване на задължения, като ги намира за
публични общински, а след това и ги
образувала в изпълнителни дела в съдебно-изпълнителната служба при СлРС. Съображенията на ответника по същество са за неоснователност
на ищцовите претенции, защото теклата в полза на Г.
погасителна давност е била прекъсвана на няколко пъти: най-напред с издаването
на актовете; след това с образуването им в изпълнителни дела и накрая- с
предприемането в хода на същите на процесуални действия, които съгласно нарочно
тълкувателно решение на ВКС прекъсват погасителната давност. Процесуалният
представител на общината твърди в отговора още, че част от вземанията си тя
отписала като погасени по давност именно във висящите изпълнителни дела.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, а и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
на адвоката му-пълномощник възнаграждение.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
На 29.08.2012г. от община Сливен,
дирекция „Местни приходи“ е издаден, след извършена проверка, Акт № РА001509, с
който на осн.чл.107 и чл.171 ал.1 от ДОПК е установен
размера на данък върху превозни средства, дължими от Хр.Г. за следните
моторни-превозни средства: Фолксваген голф с ДК№ …НС; Ауди А4 с ДК№ СН … НС и
ВАЗ … с ДК№СН …НС, последното със закрита партида през 2010г., за периода 01.01.2006г. -31.12.2011г. и те са главница в размер
2207.40лв. и лихва за забава 714.77лв., общо 2 917.25лв. Видно от отбелязването
върху последната страница на акта, той е връчен на адресата му-данъчно
задълженото лице, на 09.01.2013г.,
лично. В нарочната за целта таблица в акта е отбелязано, че вземането на
общината за 2006-та година е 1.94лв., а за 2007-ма: главница 153.45лв. и лихва
за забава 94.89лв., общо 248.34лв.
На 17.06.2016г. община Сливен,
дирекция „Местни данъци и такси“ е издала друг, сходен акт- № АУ000872, с който
е установен размера на данъка върху първите две от цитираните по-горе превозни
средства, както и за товарен автомобил с ДК№ СН…СН, дължим за периода
01.01.2012г.- 31.12.2015г. и те са главница в размер 1 990.64лв. и лихва за
забава 464.89лв., общо 2 455.53лв. Видно от отбелязването върху последната
страница на акта-разписка, той е връчен на данъчно- задълженото лице, на 27.06.2016г., лично.
Липсват доказателства актовете да
са обжалвани. Впрочем, ищеца и не навежда подобно твърдение.
От материалите, представени по
настоящото дело от СИС при СлРС съда установи, че
първия от актовете е бил образуван в изпълнително дело № 463/2012г., по молба
на общината от 19.06.2015г., за събиране на нейни вземания в размер на 1 882.97лв.-
главница и 1 108.57лв.- лихва за забава, натрупана към 15.06.2015г. Поискано е
извършването на справки за притежавано от длъжника имущество, както и са
предложени изпълнителни способи за принудителното събиране на вземанията:
насочване на изпълнението върху движими и недвижими вещи и вземания на Г.. На
„гърба“ на акта са поставени от съдебния изпълнител печати, от които е видно,
че на общината са изплатени две незначителни суми: на 03.09.2015г.- 85.26лв. и
на 22.08.2016г.- 181.29лв. Тези плащания са и признат от общината- в писмения
отговор, факт, за който тя представя и две приходни квитанции. От последните е
видно, че е отнесла сумите за погасяване чрез плащане на задълженията на Г. за
2008-ма година.
От последният, трети по ред печат
на гърба на Акт № РА001509 е видно, че
производството по делото е прекратено на 10.05.2018г., на осн.чл.433
ал.1, т.8 от ГПК, като последното изпълнително действие е било от 21.03.2016г.
От материалите по това изп.дело се установява и че съдебния изпълнител е правил,
по искане на взискателя, справки по Агенция по
вписванията- за притежавани от Г. недв.имоти; до КАТ-
за негови моторни -превозни средства и т.н. На 08.07.2015г. е разпоредил да
бъде наложен запор върху леки автомобили, собственост на длъжника, а на
14.07.2015г. на последния е връчено съобщение за това.
На 11.08.2015г. Г. е извършил
плащане, по банков път, по изпълнителното дело, внасяйки 200лв. Същото по размер
плащане, по същото изп.дело мъжа е направил и на
14.03.2016г.
От материалите по второто
изпълнително дело- 1366/ 2018г. се установява, че то е образувано, през
м.август 2018г., въз основа на акта за установяване на задължения от 2012-та
година, но и акта № АУ000872/ 17.06.2016г. Заявените от взискателя
вземания са за главница от 3 656.12лв. и лихва 2 540.56лв. На 26.08.2020г. е входирано писмено изявление на процесуален представител на взискателя, че е настъпила промяна в размера на вземанията
му, като те са намалени с онези за 2008-ма и 2009-та година. По този начин
общия дълг е редуциран до 5 315.63лв. Това становище общината поддържа и в
съдебно заседание, чрез изявлението на нейния проц.
представител.
На 05.10.2018г. е наложен, в
изпълнително дело- 1366/ 2018г., запор
върху моторни превозни средства, собственост на Г., като съобщението от държавния
съдебен изпълнител /ДСИ/ при СлРС до КАТ Сливен е
изпратено на 28.09.2018г.
От поставен от ДСИ печат върху
„гърба“ на акта от 2012-та година е видно, че на 05.11.2020г. той е изплатил на
община Сливен сумата 996.18г. Поради това съда счита, че с нея е намален дълга
на Г.. На същата дата съдебния изпълнител е изплатил на НАП, тъй като държавата
е присъединен взискател по това изпълнително дело, 1 485.85лв.
От един от последните документи в изпълнителното дело се установява, че сумите
са получени от плащане от длъжника Г., в размер на 2 881.05лв.- в тази връзка Справка, изготвена
от секретар при СИС Галина Иванова.
Съдът няма да обсъжда останалите
документи, представляващи материали по това изпълнително дело, защото не е
необходимо.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са два отрицателни установителни иска, които намират основание в разпоредбата
на чл.124 ал.1 от ГПК. Първият от тях е главен, като цената му е формирана от
парични задължения на Х.А.Г. за данък върху моторни превозни средства, а втория
е акцесорен на него и цената му е формирана от
парично задължение за лихва за забава- забавата, в която мъжа е изпаднал при
плащане на задълженията си, предмет на първия иск.
Според съда те са допустими,
защото за ищеца е налице правен интерес от тях- тъй като целта му е с
уважаването им от съда да намали размера на дълга си към общината, а това-
намаляването на размера на паричен дълг, винаги е в интереса на длъжника.
Категорично се установи - от
ангажирани по делото доказателства, писмени, а това и не е спорен факт, че
ищеца има задължения за данък върху превозните средства. Те са за времето от
2006г. до 2015г.вкл. и са „обособени“ в две групи. Първата обхваща периода 01.01.2006г.- 31.12.2011г., като са главница в размер 2 207.40лв.
и лихва за забава 714.77лв., или общо 2917.25лв. За събирането им от Г. общината е прибегнала
до индивидуално принудително изпълнение, ползвайки услугите/съдействието на
съдебен изпълнител. Така, въз основа на АУЗ от 2012-та година е образувано изп.дело, но в молбата за това общината е посочила за
събиране суми, различаващи се по размер от онези, които има по него: главница
1882.97лв., вместо 2207.40лв. и лихва за забава 1 108.57лв. вместо 714.77лв. по
акта. Увеличеният размер на лихвата за забава лесно и разбираемо може да се
обясни с факта, че тя в акта е изчислявана към датата 29.08.2012г., а за целите
на изпълнителното дело- към 15.06.2015г. Според съда, единственото обяснение на
намаления размер на главницата е факта, че общината не е заявила пред държавния
съдебен изпълнител /ДСИ/ вземането си за 2006-та и 2007-ма година, защото то вече е било погасено по
давност. Логиката на това разсъждение продължава с обстоятелството, че при висящността на второто по ред изпълнително дело
/№1366/2018/, по което общината е взискател, а Г.-
длъжник, проц представител на общината е направил
изявление, че е настъпила промяна във вземанията, като те трябва да се намалят
с онези за 2008-ма и 2009-та година. Щом общината счита, че тези вземания са
погасени по давност /те действително са погасени/, то е логично и предхождащите
също да са погасени.
Обратно към задълженията на Г. по
акт № РА001509/ 29.08.2012г.: теклата за вземанията на общината по него от това
физическо лице погасителна давност е била прекъсната. Така е, защото, както
вече се спомена, те са за данък върху превозните средства и съда е съгласен със
становището в писмения отговор, че са публични задължения. Изрично е предвидено
в чл.162 от ДОПК, че държавните и общинските вземания са публични и частни, а
публични са за данъци, ..., за други вноски, установени по основание и размер със закон, за държавни и общински
такси, установени по основани е и размер със закон и т.н.- ал.2, т.т.1,2 и 3. Те- публичните задължения/вземания, се събират
по реда на ДОПК- чл.163 ал.1 и се извършва въз основа на акт за установяване на
съответното вземане- чл.165, т.е. акта е изпълнителното основание.
Точно такива са Акт № Акт №
РА001509 /29.08.2012г. - касателно задължения на Г. в
периода 2006-2011г.вкл. и № АУ000872/
17.06.2016г. -касателно
задължения за периода 2012-2015г.вкл. Не е спорно по делото, че те са издадени
от компетентен орган при спазена процедура за това, както не е спорен и размера
на задълженията. Ищецът не оспорва и че и двата акта са му били връчени, а
последното се установи от ангажираните от общината доказателства.
Предмет на настоящото дело са
задълженията и по двата акта. Ищецът счита, че са погасени по давност, с
изтичането на 5-годишен давностен срок. Становището
на съда е следното: Тъй като задълженията са публични общински, една от
възможностите за погасяването им е именно по давност- така чл.168 т.3. Те
действително се погасяват със споменатия срок- пет години- на основание чл.171
ал.1 от ДОПК, който започва да тече от 1-ви януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се заплати задължението. Това в случая
означава, че погасителната давност за задължението за първата година от процесния период от време- за 2006-та, е започнала да тече
от 01.01.2007г. и е изтекла на 01.01.2012г.
Погасителната давност за задълженията за 2007-ма година е започнала да тече на
01.01.2008-ма година и е трябвало да изтече на 01.01.2013г. На 29.08.2012г. обаче е издаден първия от двата
акта срещу Г., а съгласно 172 ал.2 с
това теклата до него момент давност е била прекъсната. Т.е. погасителната
давност за задълженията за 2007-ма е била прекъсната преди да е изтекла. От
прекъсването й е започнала да тече нова давност- ал.3 на чл.172 от ДОПК. Това-започването
на нова погасителна давност, се отнася и до останалите задължения на мъжа по
акт № РА 001509, т.е. от 30.08.2012г. е започнала да тече в полза на Г.
погасителната давност за задълженията му за годините 2007, 2008, 2009, 2010-та
и 2011-та. Тя е била прекъсната отново през 2015-та година- с подаването на
молбата за образуване на изп.дело № 463/2015г. по
описа на СИС при СлРС. Молбата следва да се приеме за
действие на принудително изпълнение, което може да прекъсне давността /по
причината, че в нея са посочени изпълнителни способи/, защото това е изрично
предвидено с ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 /с която съдията- докладчик по настоящото дело
никога не е бил съгласен, но тъй като е служебно задължен да го прави, я
прилага/. Дори и да се прецени, че тази молба на кредитора не е прекъснала
давността, това се е случило малко по-късно през същата година- когато през
м.07.2015-та съдебния изпълнител е наложил запор върху моторни превозни
средства, собственост на длъжника /Г./. От него момент е започнала да тече нова
погасителна давност, но е била прекъсната на 11.08.2015г., когато мъжа е извършил
плащане, по банков път, по изпълнителното дело, внасяйки 200лв.- на основание
чл.116 б.“а“ от Закона за задълженията и
договорите и споменатата т.10 от тълкувателното решение /плащането от длъжника представлява
негово признание на задължението/. От следващия ден е започнала да тече нова
погасителна давност, но тя е прекъсната на 14.03.2016г., с извършеното от Г.
плащане отново в размер 200лв.
Видно от печата на гърба на лист първи
от АУЗ, последното изпълнително действие по изп.дело
№ 463/2015г. е от 21.03.2016г. Това е извършеното от ДСИ разпределение на
постъпилите двеста лева. Т.е., на тази дата погасителната давност за
задълженията на Г. отново е била прекъсната, а от следващия ден е започнала да
тече нова, която отново е 5-годишна и поради това трябва да изтече на
22.03.2021г. Тя обаче отново е била прекъсната- през 2018-та г., т.е. преди да
изтече, с подадената на 31.08. от община Сливен пред ДСИ при СлРС молба, въз основа на която е образувано изп.дело № 1366/2018г.- защото в нея са посочени
изпълнителни способи. Актът от 2012-та г. отново е изпълнително основание, но
наред с него такова е и акт № АУ000872/ 17.06.2016г. Заявените от взискателя с молбата му вземания за събиране по реда на
индивидуалното принудително изпълнение в изп.д.№ 1366/2018г.
са за главница от 3 656.12лв. и лихва 2 540.56лв. Точно тези суми представляват
цената на двата установителни иска, разглеждани в
настоящото дело.
На 26.08.2020г. е входирано писмено изявление на процесуален представител на взискателя, че е настъпила промяна в размера на вземанията
му, като те са намалени с онези за 2008-ма и 2009-та година. По този начин
общия дълг е редуциран до 5 315.63лв. общо. Погасяването е факт, въпреки неколкократното прекъсване на погасителната давност и е
така, защото е изтекла абсолютната, 10-годишна такава- чл. 171 ал.2 от ДОПК.
Съдът вече цитира по-горе нормата на чл.171 ал.1 от ДОПК, спазвайки която се
налага извода, че погасителната давност на задълженията на Г. за 2018-та година
е започнала да тече на 01.01.2009г. и абсолютната е
изтекла на 01.01.2019г., а за задълженията за 2009-та
давността е започнала да тече от 01.01.2010г. и абсолютната
е изтекла на 01.01.2020г. По този начин е намален
размера на дължа на Г..
Вече бе коментирано, че на
11.08.2015г. Г. е внесъл по първото по ред изпълнително дело- № 463/2015г.,
200лв., от които, след разпределение, съдебния изпълнител е заплатил на община
Сливен 85.26лв. Следва да се възприеме за вярно изразеното в писмения отговор,
че с това плащане е погасено задължение на Г. за 2008-ма година- тъй като
фактически, а и юридически, това е първото по ред, т.е. и най-старо, задължение
на мъжа, заявено от общината за събиране по изпълнителното дело. На 14.03.2018г. Г. е заплатил също 200лв., от
които, след разпределение, съдебния
изпълнител е изплатил на общината 181.29лв. Следва да се възприеме за вярно
съждението в писмения отговор, че с това плащане е погасено задължение на Г. за
2008-ма година- тъй като е най-старото задължение на мъжа. Погашенията са
частични, защото, видно от съдържанието на АУЗ № 001509, за тази година
задълженията на ответника са за данък върху превозните средства от общо
511.51лв. и лихва за забава в общ размер 244.83лв. Пълното погасяване на
задълженията за 2008-ма година се е осъществило след изтичането на абсолютната
погасителна, 10-годишна, давност.
Погасени с абсолютната давност са и
задълженията на Г. за 2009-та година, при това още преди той да депозира
исковата си молба пред Сливенски районен съд.
Тук съда ще изложи, че смесва коментарите си,
като ги прави както за главницата, представляваща вземане за данък превозни
средства, така и за лихвата за забавата в плащането му, т.е. акцесорния иск. Съдът постъпва по този начин, защото както правилно
отбелязва в писмения си отговор ответника, лихвата за забава е подложена на
същия режим, като вземането на данъка- чл.162 ал.2, т.9 от ДОПК.
При изложените до тук разсъждения се оказва,
че от заявените от община Сливен пред ДСИ за принудително събиране вземани яза
данък и лихви за забава, недължими от Г. са онези за 2008г. и 2009г.
Съдът ще уважи исковете и за задълженията му за
2010-та година- защото съгл.чл.235 ал.2 от ГПК, съда взема предвид и фактите
настъпили в хода на делото, до приключване на съдебното дирене. Тъй като
последното се случи на 04.02.2021г., то съда трябва да приеме и че задълженията
на ответника за 2010-та са погасени по давност, защото тя е запознала да тече
на 01.01.2011г. и абсолютната е изтекла на 01.01.2021г.
Ето защо заявените за събиране в изп.дело 1366/2018г. задължения на Г. *** суми, а те са:
данък 3656.12лв. и лихва за забава 2540.56лв., следва да се редуцират със
стойностите им и за 2010-та вкл. Така от първия по ред от двата акта за
установяване на задължения не са погасени по давност задълженията на Г. за
2011-та година.
Всъщност, тук се налага коментар за
плащането, получено от общината в размер на 996.18лв., като то идва от внесена
от Г., в изпълнително дело №1366/2018г., сума. Плащането от длъжника е от
м.10.2020г. /в тази връзка съда ползва справката, изготвена от секретар от СИС
при СлРС/, което означава, че е осъществено след като
общината вече е била отписала вземанията си за 2008-ма и 2009-та година и
процесуалния й представител е направил
писмено изявление пред ДСИ, че вземанията й по изпълнителното дело следва да се
редуцират. С второто от тези действия е елиминирано действието на чл.174 от ГПК, което означава, че сумата е погасила задълженията на Г. за 2011-та година,
а те са: главница 497.66лв.,
формирана от сбора на задълженията му за данък върху следните превозни
средства: л.а. Фолксваген- 42.90лв.; л.а. Ауди- 122.76лв. и за товарен
автомобил- 332лв., както и за лихва за
забава общо 51.27лв. /4.42лв.+12.65лв.+34.20лв./. След като общия размер на
дълга за 2011г. – 548.93лв., се приспадне от плащането в размер 996.18лв., от
последното остават 447.25лв., които следва да се отнесат към задълженията на Г.
по АУЗ № АУ000872/ 17.06.2016г., тъй като никое от тях не е погасено по
давност. Видно от таблицата в самия акт, за първата от годините по него -2012-та,
задължението е за главница от 497.66
лв./42.90+122.76+332/ и лихва за забава 192.23лв./16.57+47.42+128.24/. Тъй като
остатъкът от плащането на Г. /447.25лв./ не е достатъчен да погаси главницата и
лихвата, следва да се отнесе за погасяване на главницата- по правилото на чл.169
ал.1 от ДОПК. Така тя е погасена до размера 447.25лв. и остават дължими за нея
50.41лв. Лихвата за забава върху задълженията не се погасява, дори частично, с
плащане.
В резултат на всички изложени до тук
разсъждения се оказва, че задълженията на Г. към общината са само по втория по
ред АУЗ и то редуцирани касателно вземането на данък,
с 447.25лв. Ето защо са за главница 1543.39лв. и лихва за забава 464.89лв. Това
пък означава, че исковете са частично основателни- за главница до размера 2112.73лв.
/при цена на иска 3 656.12лв./ и за лихва за забава – до размер 2075.67лв.
/при цена на иска 2 540.56лв./
За
разноските: тъй като исковете са частично основателни, то както ищеца има вземане
за разноски- ал.1 на чл.78 ГПК. Разноските на му са за заплатена държавна такса
за образуване на делото- 248лв. и
500лв.- възнаграждение на пълномощника –адвокат. От ответника бе направено
възражение за прекомерност на размера му, но съда не го споделя, защото той
дори е под минималния по закон размер за възнаграждение за адвокат при оценяеми искове- така чл.7 ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004г. т.е. разноските на ищеца са 748лв., а съразмерно на уважените
негови искове му се следват 505.57лв.
Ответната
страна не направи разноски, но пък има право на юрисконсултско
възнаграждение – на осн.чл.78 ал.8 от ГПК. Размерът
му се определя по реда на Закона за правната помощ, който пък с чл.37 препраща
към наредбата за заплащането й. В чл.25 ал.1 от последната е предвидено, че при граждански дела с материален
интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв. Тъй като в края на текста на
писмения си отговор ответника изразява становище, че настоящото дело не се
характеризира с фактическа и правна сложност, то в случая юрисконсултското
възнаграждение трябва да в минимума по закон, т.е. 100лв. Съразмерно
отхвърлената част от исковете, на това основание на общината се следват 32.41лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
на
осн.чл.124 ал.1 от ГПК за установено, че Х.А.Г. с
ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.К. *** не дължи на ОБЩИНА СЛИВЕН никакви суми
за главница и лихва за забава по Акт за установяване на задължение № РА001509/
29.08.2012г. и не дължи следните от
сумите по Акт за установяване на задължение № АУ000872/ 17.06.2016г., а именно:
не дължи главница, формирана от
данък върху превозните средства в размер 2
112.73лв. /две хиляди сто и дванадесет лева и седемдесет и три стотинки/ и не
дължи лихва за забава 2 075.67лв. /две хиляди седемдесет
и пет лева и шестдесет и седем стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани тези искове съотв. над размера 2 112.73лв.
до пълния заявен с исковата молба - 3 656.12лв. и за горницата над
2 075.67лв. до пълния заявен с исковата молба- 2 540.56лв.
НЕ
УВАЖАВА основаното на чл.78 ал.5 от ГПК възражение на ОБЩИНА СЛИВЕН за
прекомерност на заплатеното от Х.А.Г. с ЕГН: ********** на пълномощника му- адв.К. ***, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати, на осн.чл.78
ал.1 от ГПК, на Х.А.Г. с ЕГН: **********,
направените от последния разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част
от исковете- 505.57лв. /петстотин и
пет лева и петдесет и седем лева/.
ОСЪЖДА Х.А.Г. с ЕГН: **********
да заплати, на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, на ОБЩИНА СЛИВЕН юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете- 32.41лв. /тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен
съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в двуседмичен срок
от връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: