Решение по КНАХД №537/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба подадена от Г. К. П., чрез адв. И. – С. против Решение № 120 от 05.04.2025 г., постановено по анд № 20245220201623 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № 24-1006-003014/28.11.2024 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик, в частта с която на Г. К. П. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Същото е оспорено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. По същество се сочи, че липсват доказателства за реално осъществило се ПТП между участниците в движението. Считат, че районният съд неправилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на съществени реквизити в НП. Считат, че съставянето на втори по ред АУАН се явява незаконосъобразно, тъй като е извършено при наличие на вече образувано и висящо административнонаказателно производство.

В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован, явява се лично и с адв. И.-С.. Поддържа подадената касационна жалба. Излага подробни съображения за неправилност на оспореното решение. Претендира разноски.

Ответникът - Началник група към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик – редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Представя писмена защита вх. № 5169/30.05.2025 г., чрез упълномощен процесуален представител, с която излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение да се остави в сила. Претендират присъждане на разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик излага становище за неоснователност на касационната жалба. Считат, че решението на РС – Пазарджик е правилно, мотивирано и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети мотивирани правни изводи. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №24-1006-003014/28.11.2024г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик в частта, с която на Г. К. П. е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗДвП. И е отменено същото Наказателно постановление № 24-1006-003014/28.11.2024 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик в частта, с която на Г. К. П. е наложена глоба в размер на 80 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното НП, в оспорената с касационната жалба част, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП в процесната част.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за допуснати съдопроизводствени нарушения и нарушения на материалния закон.

Районният съд е извел своите правни изводи при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че на 13.07.2024 г. малко преди 12:00 ч. в гр. Пазарджик, касационния жалбоподател управлявал лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер], движейки се по ул. „Славянска“, в близост до № 5. По тази улица вдясно на платното за движение и по посока на движение на лекия автомобил на жалбоподателя имало паркирани автомобили.

По същото време, в срещуположна посока по ул. „Славянска“ се движел лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ [рег. номер], с водач Г. К., като в автомобила била и нейната дъщеря. Жалбоподателят не преустановил своето движение, а продължил да управлява лекия си автомобил покрай спрелите автомобили. К. възприела това движение и се изместила максимално вдясно, но въпреки това при разминаването се получило съприкосновение между левите странични огледала на автомобилите, вследствие на което се спукала външната част на лявото огледало на лекия автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ [рег. номер]. П. продължил управлението на своя лек автомобил „Мазда 6“, без да спира, докато К. спряла и се обадила на тел. 112, като разказала за случилото се и съобщила регистрационния номер на лекия автомобил „Мазда 6“.

Този регистрационен номер й бил съобщен от нейната дъщеря, която се обърнала и снимала номера. След обаждането на тел. 112 К. разговаряла с дежурен полицай, от когото получила указания как да действа, а именно да подаде заявителски материал в разумен срок.

Предвид това К. подала молба до сектор „ПП“, КАТ Пазарджик на 16.07.2024 г., в резултат на което бил установен собственика на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № [рег. номер], а именно касационния жалбоподател П..

На 22.07.2024 г. П. се явил в Сектор „ПП“ КАТ Пазарджик, където дал обяснения по жалбата на К.. Твърди, че минал по тази улица на процесната дата, но не бил усетил съприкосновения между автомобилите. В допълнение с Декларация по чл. 188 ЗДвП П. декларирал, че на 13.07.2024 г. около 12:00 ч. именно той е управлявал лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер].

На 31.07.2024 г. П. бил призован и отново се явил в Сектор „ПП“ КАТ Пазарджик, без своя автомобил „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер] , тъй като не бил уведомен за нуждата от това. Явила се и К., с автомобил Шкода Фабия с рег. № [рег. номер].

Служител на МВР направил снимка на лявото огледало на автомобила Шкода Фабия и установил, че рамката на лявото огледало е пукната. Бил съставен и двустранен Протокол за ПТП № 1845121, в който било записано, че и по двата автомобила има „деформирано ляво огледало“, доколкото жалбоподателят заявил, че към този момент – на 31.07.2024 г. действително има щета по неговото ляво огледало и въпреки факта, че реално на автомобил „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер] не бил извършен оглед. П. отказал да подпише така съставеният констативен протокол за ПТП, тъй като не бил съгласен с описаната по неговия автомобил щета и с обстоятелството, че тази щета е от дата 13.07.2024 г. На същият ден – 31.07.2024 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1364445/31.07.2024 г. на П.. В акта било изписано, че няма възражения, но жалбоподателят имал такива, поради което с химикал била задраскана думата „няма“ и ръкописно била изписана думата „имам“.

Срещу АУАН № 1364445/31.07.2024 г. П. подал възражения на 02.08.2024 г. На 01.10.2024 г. наказващият орган издал Мотивирана резолюция №24 1006-[рег. номер], с която приел наличие на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН и констатирани пропуски по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, поради което било прекратено производството по първоначално издадения АУАН № 1364445/31.07.2024 г. Препис от така издадената Мотивирана резолюция № 24 1006-[рег. номер]/01.10.2024 г. бил връчен на П. на 03.10.2024 г., с отбелязване, че може да се обжалва в 14 дневен срок от връчването. В резолюцията изрично е отбелязано, че прекратяването е с цел взимане на ново отношение спрямо лицето П. и съставяне на нов АУАН за извършени нарушения по ЗДвП.

На 10.10.2024 г. П. отново се явил в Сектор „ПП“ КАТ Пазарджик, където му бил съставен втори по ред - процесния АУАН серия GA № 1395065/10.10.2024 г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят депозирал на 15.10.2024 г. възражения и срещу втория АУАН серия GA № 1395065.

Предвид така установената фактическа обстановка, районния съд е приел, че П. на 13.07.2024 г. в 12:00 ч. в гр. Пазарджик, като водач на лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ [рег. номер], движейки се по ул. „Славянска“, пред № 5, при наличието на паркирани автомобили вдясно на платното за движение, по посоката му на движение, не е изпълнил задължението си да спре и да пропусне насрещно движещ се автомобил, а именно лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№[рег. номер], с водач Г. И. К., вследствие на което двата автомобила се блъскат /зажулват/ с левите си странични огледала странично и настъпва ПТП с материални щети по автомобила на К.. При приложението на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, районния съд е приел, че П. е бил длъжен на намали скоростта или при необходимост дори да спре, за да пропусне насрещно движещият се автомобил, управляван от К. и поради това законосъобразно последният е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка, досежно потвърдената част от НП, районният съд е приел, че както АУАН така и HП са издадени от териториално и материално компетентни за това органи, с оглед представена по делото заповед за делегиране на правомощия. Съдът е приел също, че констативният и санкционният акт съдържат ясно и достатъчни по обем факти досежно едното вменено административно нарушение по ЗДвП, което е получило и своята правилна правна квалификация. Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване и връчване на АУАН, а самото нарушение е прието за доказано по същество.

Относно нарушението на чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът е приел, че при установената фактическа обстановка неправилно е приложен от наказващия орган материалния закон и НП в тази му част е отменено.

Процесното решение е оспорено единствено от страна на П. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №24-1006-003014/ 28.11.2024г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик в частта, с която на Г. К. П. е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП. Процесното решение, в останалата си част, с която е отменено същото НП за наложена глоба в размер на 80 лв. и лишаване от правото лицето да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е влязло в законна сила.

Касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд по отношение на приложението на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП в настоящия случай, за което на касатора е ангажирана отговорност по чл. 179 от ЗДвП.

Установява се от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че действително на 13.07.2024 г., около 12:00 ч. по ул. „Славянска“ в гр. Пазарджик, пред № 5 е било налично съприкосновение между МПС „Мазда 6“, управлявано от касатора и МПС „Шкода фабия“, управлявано от Г. К.. По пътното платно, от дясна страна, по която се е движел касационния жалбоподател е имало спрени автомобили, което не се оспорва. К. се е движела в другата лента, в която не е имало спрени автомобили. Между двата движещи се автомобила се е осъществило съприкосновение, в резултат на което настъпили материални щети по автомобила на К.. С оглед настъпилите щети, за приложението на чл. 44,а л. 2 от ЗДвП не е релевантно дали се касае до зажулване, счупено огледало или счупена външна част на огледалото.

Предвид това следва да се има предвид, че съобразно чл. 44, ал. 2 от ЗДвП ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Освен това, чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Съответно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, в относимата редакция ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

В случая безспорно се установява, че касационният жалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП да намали скоростта или да спре докато се разминат безопасно с К. по улицата, по която е имало препятствие в неговата пътна лента. В следствие на неизпълнението на тези задължения са настъпили ПТП и материални щети.

Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП пък, наказва се с глоба който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Предвид това следва да се приеме, че правилно районният съд е приел за доказано нарушението на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, поради което и правилно е ангажирана отговорността по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Правилно е установено и, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати формални нарушения, вкл. и такива в производството по издаването им. За изчерпателност следва да се приеме, че издаването на втория по ред АУАН не съставлява съществено нарушение, доколкото първоначално образуваното административно производство е прекратено с мотивираната резолюция именно поради необходимост от вземане на ново отношение спрямо жалбоподателя и допуснати нарушения при издаването на първия АУАН. Нещо повече правото на защита на жалбоподателя е разгърнато в пълна степен с образуването на съдебно производство и оспорване на процесното НП пред съда.

Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление в процесната част, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника се следват разноски, които съдът определя в размер на 50 лева, с оглед предоставения обем процесуална защита и съобразно разпоредбата на чл. 13, т. 2, буква „б“ от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120 от 05.04.2025 г., постановено по анд № 20245220201623 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № 24-1006-003014/28.11.2024 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик, в частта с която на Г. К. П. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. К. П. да заплати на ОД на МВР – Пазарджик разноски по делото в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.