Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260078 17.11.2020 г. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд ...............…………………
колегия в публичното заседание на
шестнадесети септември .............................................................
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Андрей Андреев
при секретаря Т. Д. ..........…....…....................…...
и в присъствието на
прокурора
.............................................……………… като разгледа
докладваното от съдията А. Андреев
...…......................…..................... гр. дело № 1916 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Прeдявен е иск
с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.537, ал.2 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– П.В.П. *** твърди, че бил наследник на своята
баба Е.В.Г., починала на 14.01.2001 г. – по право на заместване на своята
майка, починала на 03.05.1992 г., съгласно удостоверение за наследници. Наследственото
имущество като дял от наследството на Е.В.Г. включвало недвижим имот и
земеделска земя: УПИ VІІ-486 в кв.49 по КРП с.Горски извор, подробно описан,
ведно с построените в същия имот ПМЖС, лятна кухня и второстепенна постройка,
както и земеделска земя в землището на същото село – ПИ с идентификатор
17141.175.10 с площ от 26,999 дка. В процесната къща живеел ответника М.А.М. –
вуйна на ищеца. Земеделската земя била възстановена по реда на ЗПЗЗ като
наследство от предците на дядо му И.М., който след смъртта си се наследявал от
децата и съпругата си, на които ищецът се явявал наследник. През 2000 г. ищецът
направил отказ от наследството на дядо си И.М., с който отказ били уголемени
дяловете на останалите наследници. С констативен нотариален акт ответниците М.А.М.,
В.Д.Д. и Е.Д.В. били признати за собственици по давностно владение и наследство
на УПИ, ведно с построените в имота сгради. Ответникът В.Д. Д.се снабдила и с
констативен нотариален акт за собственост на поземления имот –земеделска земя
(2/3 ид.ч.), а М.А.М. чрез симулативна покупко-продажба прехвърлила на В.Д.
останалата 1/3 ид.ч. от земеделската земя. Направеният отказ от наследството
касаел само наследството на дядо му И.М. и не бил пречка за получаване на
полагащия се дял на ищеца от наследство на неговата баба Е.В.Г., съгласно
разпоредбите на ЗН. Моли за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от ПИ-земеделска земя, както и на ¼ ид.ч.
от УПИ, ведно с построените сгради, , на основание на наследство от баба му Е.В.Г.,
като на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени процесните констативни
нотариални актове за съответната идеална част, собственост на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ – В. И.Д. *** подава
отговор, с който посочва, че процесните нотариални актове били изготвени въз
основа на отказа на ищеца от наследството на И.М. Г.. Излага насрещни твърдения
за полагани грижи по отношение на своята майка.
ОТВЕТНИКЪТ
– М.А.М. ***, не подава отговор.
ОТВЕТНИКЪТ
– Е.Д.В. *** подава отговор, с който
посочва, че тя не е била уведомена и не е участвала в посочените нотариални
производства. Счита, че е отнет наследствен дял на ищеца, който следва да му
бъде възстановен в размера, съгласно Закона за наследството. Счита изложеното в
исковата молба за законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници на И.М. Г.,
починал на 01.11.1996 г. след смъртта си е оставил за наследници по закон: Е.В.Г.
– съпруга, починала на 14.01.2001 г.; Д.И.В.– дъщеря, починала на 03.05.1992
г.; Д.И.Д. – починал на 28.11.1998 г., който от своя страна е оставил за
наследници съпругата си М.А.М. и дъщерите си Е.Д.В. и В.Д. Д.. Ищецът е син и
наследник на Д.И.В., починала преди наследодателя И.М. Г..
С молба от 05.06.2000 г.
П.В.П. се е отказал от наследството на И.М. Г., който отказ е вписан под № 15
за 2000 г.
С нотариален акт № 82, т.2, рег. № 2458 ,н.д. № 265/2019 г. от
11.07.2019 г. М.А.М. е продала на В.Д.Д. 1/3 ид.ч. от съсобствения с купувача
недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 17141.175.10 с площ от 26,999 дка
в с.Горски извор, м. „Горното гробе“ по КК на с.Горски извор.
Съгласно констативен
нотариален акт за собственост от 11.07.2019 г. № 83, т.2, рег. № 2459, нот.дело
№ 266/2019 г. на Нотариус с № 398, В.Д.Д. е призната са собственик на 2/3 ид.ч.
от същия поземлен имот.
Вид от нотариален акт №
42, т.3, рег. № 3538, нот. дело № 405/2018 г. за собственост на недвижим имот
придобит по давност и наследство М.А.М.,
В.Д.Д. и Е.Д.В. са признати за собственици по давностно владение на повече от
10 години и наследство, при квоти 4/6 ид.ч. за М.А.М., и по 186 ид.ч. за В.Д. и
за Е.В., върху недвижимия имот Урегулиран поземлен имот VІІ-486 по КР план на
с.Горски извор, с площ от 977,11 кв.м., ведно с построените в имота полумасивна
жилищна сграда с РЗП 180 кв.м.(в това число мазе от 90 кв.м.), лятна кухня с
РЗП от 40 кв.м., второстепенна постройка с РЗП 68 кв.м.
В
съдебно заседание от пълномощника на ответника Е.Д.В. се представиха
удостоверение за наследници на Е. Г.а Г.а, удостоверение за идентичност на
имот: парцел VІІ-486 в кв.49 е идентичен
с част от имот –двор кадастрален номер 215 с отреден парцел VІ-215 в кв.39 по
плана на с.Горски извор от 1928 г. Неразделна част към удостоверението са
Разписен лист от действащия план на с.Горски извор, одобрен със заповед №
1170/1965 г. и зап. № 704/1994 г., имот 486 е записан на И.М. Ж., като в
последствие е записан на М.А. Ммитева, В. Д. и Е. Д.В..
Съгласно разписен лист към
плана на с.Горски извор от 1928 имот двор 215 с отреден парцел VІ в кв.39
е записан на М.Г.Ж..
Представя се Решение №
09-27 от 10.02.1999 г. на ОСЗ-Димитровград, с което се възстановява правото на
собственост на И.М. Г. на нива от 27.000 дка, местност Горното гробе, имот №
175010 по плана за земеразделяне, както и скица за имота от 1999 г. с посочен собственик И.М. Г..
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът претендира
установяване на правото си на собственост върху урегулиран поземлен имот, ведно
с построените в него сгради, намиращ се в с.Горски извор, общ.Димитровград,
както и по отношение на по отношение на поземлен имот –нива, в землището на
същото село.
Установи се, че
наследодателят И.М. Г. е починал през 1996 г., като след смъртта си е оставил
за свои наследници съпругата си Е. Г.а, и двете си деца Д. и Д., като Д. В. е
заместена от сина си – ищеца, тъй като същата е починала преди наследодателя.
По отношение на
недвижимия имот УПИ -486 с площ от 977,11 кв.м., ведно с построените в него
сгради:
За този имот е представен нотариален акт за
собственост придобит по наследство и давност от 2018 г., като за собственици са
признати М.А.М. – 4/6 ид.ч., и по една 1/6 ид.ч. за В.Д. и Е.В. – по давностно
владение повече от 10 години.
Този констативен
нотариален акт е издаден в предвидената от закона втора хипотеза - нотариален
акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на
обстоятелствена проверка – по чл.587, ал.2 ГПК, за разлика от хипотезата по
чл.587, ал.1 ГПК - нотариален акт,
удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства.
Съгласно Тълкувателно
решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата
констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с
материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е
лишена от доказателствено значение.
Посочва се, че се касае
за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта,
съгласно ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК,
тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от
оспорващата страна и не намира приложение редът по чл. 193 ГПК. Необходимо е да
се докаже, че титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал
да бъде собственик.
Обратното
доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени
средства, допустими по ГПК. Оборването на констативния нотариален акт може да
стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице. Но
то може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да отмени или
обезсили нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик.
При всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която
оспорва констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК.
Предвид
посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право.
В тази връзка
съдът прие, че ищецът провежда успешно доказване и установява правото си на
собственост по отношение на този имот. Съдът приема доказването за успешно,
предвид отговора и становището на единия от ответниците – Е.В., която е
лигитимирана с този акт като собственик на идеални части от същия, а
същевременно признава иска и моли за неговото уважаване. Другият ответник в
производството В. Дживизли посочва единствено, че нотариалните актове са
изготвени въз основа на отказа на П.П. от наследството на И.М. Г..
По делото се
представиха доказателства за това, че УПИ ведно с постройките е бил записан в
разписната книга на името на наследодателя, налични са и данни, че същият е
придобит в наследство от прадядото, доколкото е записан на негово име при
първия план на селото от 1928 г. Не се ангажираха доказателства за това, че
имотът е бил придобит в СИО от И. Г. и Е. Г.а. От събраните доказателства би
могъл да се формира извод за това, че този имот след смъртта на И. Г. е останал
в наследство на съпругата му и сина му Д. Д., тъй като ищецът се е отказал от
наследството на дядо си. След смъртта на Д. Д. през 1998 г. неговата ½
ид.ч. от имота е останала за неговите наследници – съпругата му и двете дъщери,
а останалата ½ ид.ч. след смъртта на Е. Г.а през 2001 г. би следвало да
се наследи от внуците – ищеца и ответниците В.Д. и Е.В., които заместват своите
починали преди тази наследодателка родители. Частите в собствеността биха били:
12/48 (1/4) ид.ч. за ищеца, по 14/48 ид.ч. за В. и Е. и 8/48 ид.ч. за М.М..
Иска по
отношение на този имот се явява основателен и следва да се признае правото на
собственост на ищеца по отношение на ответниците за ¼ ид.ч. (12/48
ид.ч.), като едновременно с това да се отмени констативния нотариален акт до
размера на тази идеална част.
По отношение
на поземления имот- нива от 26,999 дка следва да се посочи следното:
Отв. В.Д. се
лигитимира за собственик на 2/3 ид.ч. от имота имота с констативен нотариален
акт № 83 от 11.07.2019 г., след като същия ден с нотариален акт за продажба №
82 е закупила от майка си М.М. 1/3 ид. част от поземления имот.
Този
констативен акт е издаден в хипотезата на чл.587, ал.1 ГПК - нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост въз основа на писмени доказателства.
От представените по
делото писмени доказателства, не се установява ответникът В. Д.да е собственик
на 2/3 ид.ч. от имота.
Касае се за имот
възстановен по реда на ЗСПЗС имот, като фактически състав на възстановяването
на правото на собственост е завършен през 1999 г. – Решение № 09-27 ОЗС от
10.02.1999 г., като се възстановява процесния имот на И.М. Г., но това решение
е постановено след неговата смърт, настъпила през 1996 г. Т.е имотът е
възстановен на неговите наследници. Кръгът на законните наследници на едно
лице, чийто имот се реституира, се определя към момента на смъртта на това
лице, с изключение на правилото на чл. 9а от ЗН, касаещо наследниците на
последващ съпруг.
Към момента на смъртта
на наследодателя И. Г. негови наследници са двете му деца и съпругата му, като
починалата преди него дъщеря е заместена от ищеца, който се е отказал от
оставеното от наследодателя наследство, което е уголемило дяловете на
останалите.
Както се посочи по-горе,
след смъртта на Д. Д. през неговата
½ ид.ч. от имота е останала за неговите наследници – съпругата му и
двете дъщери, а останалата ½ ид.ч. след смъртта на Е. Г.а през 2001 г.
би следвало да се наследи от внуците – ищецът и ответниците В.Д. и Е.В., които
заместват своите починали преди тази наследодателка родители. Частите в
собствеността биха били същите: 12/48 (1/4) ид.ч. за ищеца, по 14/48 ид.ч. за В.
и Е. и 8/48 ид.ч. за М.М.. С нотариален акт № 82 продава 1/3 ид.ч. на дъщеря си
В.Д., но последната не става собственик на същата, тъй като М.М. притежава 1/6
ид.ч. или 8/48 ид.ч. или ответника В.Д. се явява собственик на 22/48 ид.ч.,
вместо посочените 32/48 ид.ч.(2/3) ид.ч.
Иска и по отношение
поземления имот – нива се явява основателен и следва да се признае правото на
собственост на ищеца по отношение на ответниците за ¼ ид.ч. (12/48
ид.ч.), като едновременно с това да се отмени констативния нотариален акт, но
до размера на притежаваните от ответницата В. Д.идеални части – 22/48, и именно
за частта от 10/48 ид.ч., като искането в останалата част следва да се отхвърли
като неоснователно.
Не е представен списък
за разноски.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. И.Д.
***, ЕГН **********, М.А.М. ***, ЕГН **********
и Е.Д.В. ***, ЕГН **********, че П.В.П. ***, ЕГН **********, е собственик на
следния недвижим имот:
1.
1/4 (една четвърт) идеални части от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІ-486 в кв.49 по кадастралния и регулационен план на с.Горски
извор, общ.Димитровград, одобрен със заповед № 170/1965 г. и № 704/1994 г., като имот пл. № 486 се съдържа в
УПИ-486 с площ от 977.11 кв.м, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, лятна
кухня и второстепенна постройка, при граници УПИ VІІІ-484, УПИ VІ-487,
УПИVІ-487 и от две страни улици, като за имота няма проведена процедура по §8,
ар.2 ПР на ЗУТ. Регулационните и имотните граници не съвпадат!
2.
1/4 (една четвърт) идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 17141.175.10, шеста категория с площ от 26 999 кв.м., в с.Горски
извор, общ.Димитровград, местност „Горното гробе“ по КККР, земеделска, с начин
на трайно ползване нива, при съседи: 17141.169.5, 17141.139.79, 17141.171.11,17141.171.12,
17141.175.11, 17141.175.8, 17141.175.9.
ОТМЕНЯ
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и
наследство от 22.10.2018 г. № 42, т.3, рег. № 3538, д. № 405/2018 г. на
Нотариус с № 398 НК, в частта по отношение
на 1/4 ид.ч. от УПИ VІІ-486, ведно с
построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна
постройка, подробно описан по-горе, на основание чл.537, ал.2 ГПК.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 11.07.2019 г. № 83,
т.2, рег. № 2459, д. № 266/2019 г. на Нотариус с № 398 НК, в частта по
отношение на 10/48 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кадастрален идентификатор
17141.175.10, на основание чл.537, ал.2 ГПК, като искането до пълния
предявен размер от ¼ ид.ч. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: