Р
Е Ш Е
Н И Е № 2732
гр. Пловдив, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на втори декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Мария Тодорова, като разгледа докладваното
адм.д. № 1329 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от Б.К.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
оф.2 – партер против Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" (ГДИН) -
София, ул.”Ген. Н. Столетов” №21 за присъждане на
обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, за неимуществени вреди, за понесени от ищеца
болки и страдания, вследствие на поставянето му при нечовешки и унизителни
условия в следствения арест в гр.Пловдив и в затвора в гр.Пловдив за периода на
задържането му от 22.06.2017г. до 26.07.2017г. включително.
В
исковата молба се твърди, че в арестното помещение в
което е бил настанен Д. с големина около 16 кв.м. с три легла и възглавници
изработени от брезент, се усещала силна миризма на нечисто спално бельо, както
и че лампите лампите били включени 24 часа, което
пречело на съня. Изложено е, че температурата в помещението била около 40-41
градуса (при температура навън 34-35 градуса) с неработеща вентилация и
прозорец, който почти не се отварял, а задържаните били изкарвани навън за
около 40 мин до максимум час на ден. По отношение на тоалетната е посочено, че
е била разположена до леглата и се усеща;а постоянна миризма на канализация, а
физиологичните нужди се извършвали пред останалите задържани лица. Твърди се,
че задържаните лица не разполагали с прибори за хранене и че поради
некачествената храна Д. бил принуден да си закупува храна от лавката на
затвора. Изрично е посочено, че на 26.06.2017г. ищецът е преместен за 5 дни в
приемна килия в затвора, заедно с още около 16 души, която килия изглеждала
като избено помещение с бетонен под и малко прозорче, недостатъчно за
проветряване и за да влезе дневна светлина. Според ищецът в приемната килия по
леглата имало гризачи, а в храната буболечки и насекоми, както и че не е
ползвал общата баня заради лошите условия в нея. Твърди се, че след като на
30.06.2017г. Д. е разпределен последователно в две помещения във Втори пост на
затвора, заедно с него в първото килийно помещение имало още 8 човека (шест от
които от ромски произход и част от тях излежаващи присъди за извършено
убийство), като не било спазено изискването на всяко задържано лице да се
предостави площ от 4 кв.м. Тоалетната била разположена вътре в килията и всички
лица извършвали естествените си нужди в присъствието на останалите, като нямало
и течаща вода, и се носела миризма на канализация и фекалии.
Твърди се, че във връзка с размириците в района на Асеновград в следствие на
побоя над български деца от местен клуб по гребане, в затвора били изострени
отношенията между българи и лица от ромски произход. Според Д., тъй като лицата
от ромски произход разполагали с ножове, наркотични вещества и телефони, той
многократно молил да бъде преместен. В исковата молба е посочено, че спалното
бельо ползвано от ищеца за престоя му в затвора не е сменяно нито веднъж.
Твърди се, че условията са същите и след преместването на Д. в друга килия,
където е пребивавал с около 10 други лица.
Изложено е, че по време на престоя на Д. в затвора е била обявена
карантина заради заболели от морбили и това предизвикало стрес за Д., който по
това време имал дете на 8 месеца. Изрично е посочено, че поставянето му да
живее в унизителни условия е повлияло негативно на ищецът, който е бил принуден
да понесе болки, страдания, стрес и притеснения. Твърди се, че преди
задържането Д. е спазвал режим на здравословно хранене (по 4-5 пъти на ден с
качествена храна), съчетан с физически тренировки по 4 пъти в седмицата, а след
задържането му е било невъзможно да се придържа към своите навици и е отслабнал
близо 8 кг. за един месец. В исковата
молба е цитирана практика на Европейския съд по правата на човека. Конкретно за вредите е посочено, че Д. е
преживял силен стрес; унижение; болки; страдание; понижение на самочувствието;
обида и разочарование от условията в които е бил принуден да живее; страх не
само за своето здраве и живот, но и за живота и здравето на членовете на
семейството си; невъзможност да спазва режимът на хранене и тренировки, които
си е изградил преди задържането; страх за живота и здравето, с оглед това, че е
бил настанен в едно помещение с лица с ниска морална култура, употребяващи
наркотици и притежаващи ножове, и които осъществявали полови контакти помежду
си в непосредствена близост до него; силно притеснение от развилата се епидемия
от морбили. Претендират се направените по делото разноски.
В
СЗ процесуалните представители адв.Л. и адв. С. поддържат иска.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. оспорва основателността на
предявения иск, като настоява за неговото отхвърляне и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. В писмен отговор е посочено, че през този един
месец, в който ищецът е бил в ареста и затвора гр.Пловдив, му е осигуряван
достъп до тоалетна и течаща вода, както и че ищецът не е бил поставен в
по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от свобода. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Алтернативно
сочи, че ако съдът уважи иска, размерът на обезщетението да бъде определен в
съответствие с чл.52 от ЗЗД по справедливост. Изразява становище за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и сочи, че делото не е с фактическа и правна
сложност.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Видно от писмо на IV –
Районно управление на ОД на МВР – Пловдив (лист 124), Б.Д. е бил задържан от
13.30 часа на 21.06.2017г. до 13.20 часа на 22.06.2017г., като по време на
престоя си е бил настанен в помещение за задържане № 3 заедно с още две лица: Д.М.
Д. и В.Т.Г..
По
делото е представена справка от арест – гр.Пловдив (лист 108-109), в която е
посочено, че Б.Д. е пребивавал в ареста следния период: задържан на
22.06.2017г. на основание издадена срещу него Европейска заповед за арест и пр.
пр. № 8810/2017г. на ОП
гр.Пловдив, а на 26.06.2017г. е преведен в затвора гр.Пловдив с определение на
ПОС по ЧНД № 1232/17г. от 23.06.2017г. В справката е посочено още, че за този
период ищецът е бил настанен в арестно помещение №
209, с размери и оборудване както следва: обща площ на арестното
помещение – 12,8 кв.м., площ на прилежащ санитарен възел – 1,08 кв.м. с поС.но течаща топла и студена вода; прозорец с размер 2,28
кв.м. с отваряема част от 0,9 кв.м., осигуряващ
дневна светлина и възможност за проветряване; оборудване – 2 бр.табуретки с
диаметър 30 см., маса с размери 60/60 см., легла с
размери 70/190 см., 2 бр. шкафове с размери 70/40 см.; осветление – 2 бр.
осветителни тела с 8 бр. луминисцентни крушки ти
пура, осигуряващи дневното осветление и съответно 1 бр. осветително тяло с 4
бр. луминисцентни крушки ти пура, осигуряващи нощното
осветление. Според справката, по време на предстоя на Д. *** в същото арестно помещение е имало още 2 лица: П.А.А. и С.К.М..
Видно
от представената докладна записка от затвор Пловдив (лист 105-106) ищецът е постъпил
в затвора Пловдив на 26.06.2017г. като обвиняем, настанен в ОП2, където в този
момент са пребивавали още 7 души (***, ***, ***, П.А.Н., ***, ***, ***), а на
27, 28 и 29 юни в ОП2 са били настанени общо 9 души (+ ***). Според докладната
на 30.07.2017г. Д. е настанен в стая № 72 на втори пост, където са общо 11 души
(***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***), а на 11.07.2017г. е преместен
в стая № 70, където са настанени общо 9 човека (А.Д.С., ***, ***, ***, ***, ***,
***, С. Д.С.).
От
страна на ответника в хода на съдебното производство е представено становище от
затвор Пловдив, в което е направена извадка от „Сведение за разпределение и
движение на л.св.“. Така се установява, че за периода от 26.06.2017г. до
30.06.2017г. Б.К.Д. е бил настанен в Приемно отделение ОП 2, с капацитет за
настаняване 29 л.св. и фактически настанени на поста – 35 л.св.; за периода от
30.06.2017г. до 11.07.2017г. Б.К.Д. е бил настанен във 2-ри пост, 72 стая, с
капацитет за настаняване 76 л.св. и фактически настанени на поста – 95 л.св.;
за периода от 11.07.2017г. до 26.07.2017г. Б.К.Д. е бил настанен във 2-ри пост,
70 стая, с капацитет за настаняване 76 л.св. и фактически настанени на поста –
93 л.св. В становището по отношение на спалните помещения и тяхното оборудване
е посочено следното: ОП 2 – площ 26,28 кв.м. без санитарния възел, който пък е
с площ 2,7 кв.м., с 2 броя прозорци в спалното помещение с размери 0,44х1,18 и
0,98х1,18 и размер на прозореца в санитарния възел 0,35х1,18; 2-ри пост, 72
стая - площ 25,73 кв.м. без
санитарния възел, който пък е с площ 3,91 кв.м., с 2 броя прозорци в спалното
помещение с размери 1,00х1,17 и 0,45х1,17 и размер на прозореца в санитарния
възел 0,30х0,50; 2-ри пост, 70 стая - площ 25,02 кв.м. без санитарния възел,
който пък е с площ 3,79 кв.м., с 2 броя прозорци в спалното помещение с размери
0,65х1,17 и 0,96х1,17 и размер на прозореца в санитарния възел 0,15х1,20.
Посочено е още, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло (с
размер 90х180см.) и шкаф за всеки един от настанените л.св. (с размер
45х50см.), има течаща вода и санитарен възел, а отоплението е с централно
парно. Изложено е, че помещенията са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация, като проветряването се извършва от самите
л.св., настанени в килията.
С
исковата молба по делото са приложени: Европейска заповед за арест, издадена от
съдия – следовател в Кралство Белгия; Заповед за задържане на лице от
21.06.2017г.; Протокол за личен обиск на лице от 21.06.2017г.; Постановление от
22.06.2017г. на Окръжна прокуратура – Пловдив; Протокол № 817 от 23.06.2017г.
на Окръжен съд - Пловдив по ЧНД № 1232/17г.; жалба до Апелативен съд - Пловдив
от 26.06.2017г.; Решение № 218 от 17.07.2017г. на Окръжен съд - Пловдив по ЧНД № 1196/2017г.; Удостоверение за задържане
– освобождаване от 27.07.2017г. от Администрация на затворите в Кралство
Белгия; протоколи от разпити извършени в Белгия; разпечатки на 8 броя статии от
интернет във връзка с епидемията от морбили в затвор Пловдив; жалба до Районна
прокуратура – Пловдив.
По
делото са представени още: дневен режим одобрен от
Началник затвора (лист 128); заверено копие на удостоверение за сключен
граждански брак (лист 146); заверено копие на удостоверение за раждане на Б.
Бориславов Д. (лист 147); заверено копие на трудовата книжка на Б.К.Д. (лист
148-149); трудов договор (лист 150-151); допълнително споразумение (лист 152);
длъжностна характеристика; протоколи за провеждане на практически и теоретични
изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС; заверено копие
на студентска книжка; епикриза (лист 162); договор за
покупко-продажба на недвижим имот; самолетен билет; искане до Окръжен съд
Пловдив за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в
по-лека (лист 173-174); Уверение от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
справка за придобити категории от Информационната система за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и досие на Б.К.Д. от същата система;
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото са допуснати до разпит свидетелите П.А.А., М.Д.Д.(съпруга на ищеца), И.С.Д. (майка на ищеца), А.Д.С.
(който понастоящем пребивава в Затвора Пловдив) и П.А.Н..
Свидетелят
П.А. твърди, че юни 2017 година бил в ареста, като не си спомня ищецът Д.. По
отношение на помещенията в следствения арест сочи, че като размери са „квадрат,
малко правоъгълник“, с размери около 5
на 2.50 -3 метра, с отделена част за тоалетна, която е около квадрат. Твърди,
че в арестното помещение има три легла, а настилката е
балатум; тоалетната – открита, а от чешмата имало студена вода, а топлата вода
е пускана 2 пъти в денонощието за около час – от 6-7 сутринта и от 6-7 след обяд. Заявява, че
2017 г. в неговата стая били повечето време двама или трима и не се е случвало
да се надвишава бройката. Твърди, че за светлината в стаята има прозорец, но за
проветряване не може да се говори, тъй като прозорецът се отваря 2-3 см навътре
и опира в решетката. Сочи, че е ставало много задушно. Свидетелят заявява, че
веднъж в седмицата се предоставяли препарати за почистване и парцал и се
сменяли чаршафите, които били изпрани и миришели на чисто. За приборите сочи,
че били пластмасови, които техните близки носели и съхранявали в шкафче, а за
храната, че била готвено от кухнята в затвора. Категорично заявява, че в
неговото помещение нямало гризачи и че няма спомен да е имало хлебарки. По
отношение на къпането твърди, че било пъти в седмицата като се къпели до 4 души
едновременно, без преграда. Не си спомня да са настанявали при тях човек в
нетрезво състояние. Твърди, че всеки ден по един час правили разходка.
Свидетелят отново заяви, че няма спомен да е бил с ищеца, тъй като е минало
много време, а и в стаята през цялото време бил с неговия съпроцесник,
а на третото легло се сменяли различни момчета, които били с ЕЗА за по 2-3 дни
и никой не се е задържал по-дълго, за да му направи впечатление.
Свидетелят
М.Д.- съпруга на ищеца, твърди, че когато видяла Д. в РПУ на 21 юни 2017г. след
задържането му, той е бил много притеснен, уплашен, видимо стресиран от
ситуацията, и нямал информация защо е задържан, като бил с опулени очи,
пребледнял, и си чоплел ноктите. Твърди, че имала възможност да види ищецът
след като е прекарал 72 часа на първата мярка за неотклонение в съда, но не е
разговаряла с него, а после е била конституирана като негов защитник и така имала
възможност да го посещавам в затвора, и когато бил в приемната го е видяла, а
той бил много разстроен, разплакал се, бил пребледнял, мръсен и брадясал. Д. е
казал на съпругата си, че в ареста по време на 72 часовото му задържане било
ужасно, нямало вентилация и бил в едно помещение с 20 души, повечето от които от ромски произход; спял на
дюшек напоен с повръщано, кръв и всякакви екскременти, а тоалетната била в
помещението, с клекало и миришело ужасно. В приемната
в затвора разказал, че тоалетната е клекало и че
всички ползват обща чешма. Свидетелката заявява, че му занесла храна, прибори, а
останалите неща й върнали, поради което тя оставила средства на ищеца за да може
да си купи останалите неща от лавката - четка, паста за зъби, тоалетна хартия и
всякакви принадлежност за хигиена. В затвора й било обяснено, че може да го
вижда всеки ден, но според свидетелката това зависело от настроението на
представителите на реда и я пускали максимум 2 пъти седмично. М.Д.твърди, че в
затвора е имало период на карантина от морбили, което й е казано след като я
пуснали вътре, а в същото време е била майка на 8 месечно бебе. Заявява, че
ищецът й е споделял, че храната като енергийни и всякакви качества не може да
отговаря по никакъв начин на неговите потребности, тъй като Д. тренирал 5 пъти
седмично и трябвало да приема специална храна, витамини и други, за да си
поддържа тренировките. Д. й разказал, че в столовата имало купища боклуци, с
остатъци от храна, хлебарки и мишки, които били естествен спътник в тяхното
ежедневие. Според свидетелката, месецът
в който Д. е бил задържан видимо отслабнал, хигиената му била занижена до нула,
и поС.но бил мръсен и брадясал. Разказвал й е, че
някои са уринирали в мивката, душовете били без прегради, както и че имало
изключително много хора от ромски произход, които разполагали с ножове вътре в
килията. Вечер ищецът го било страх да спи в стаята, защото всички около него
са били осъждани и дори имало човек осъждан за убийство на жена си. Свидетелката
заявява, че Д. е подавал две молби да бъде преместен от тази килия. Твърди още,
че ищецът се притеснявал за нея и сина
им, като и до днес Б. сънувал кошмари, срамувал се и не е преживял случилото се.
Свидетелката
И.Д. – майка на ищеца, заявява, че за първи път видяла синът си с белезници на
мярката за неотклонение, после на свиждане в затвора била 10 дни преди
екстрадицията му в Белгия. Твърди, че Б.Д.
бил брадясал, със сенки под очите, в окайващо състояние. Ищецът казал на майка
си, че хигиенните условия са били под всякаква критика, яденето било ужасно,
имало плъхове и хлебарки. Свидетелката заявява, че на делото за мярката се
наложило да носи маска, както и че синът й не е боледувал от морбили. Твърди,
че не е виждала синът й да плаче от 10
годишната му възраст. За затвора ищецът казал на майка си, че не се е къпал, а
се подмивал на чешма.
Разпитаният
по делото свидетел А.С., заявява, че има 20 - годишна присъда и е в Затвора от
2013 г. Твърди, че през 2017 година бил в Затвора, като с Д. е бил в една стая.
По отношение на условията в затвора сочи, че е пренаселено и били 14 човека в
стаята. Условията били лоши, с една тоалетна, хлебарки, дървеници, за които
свидетеля сочи, че са нормалните за затвора неща. Заявява, че с Д. е бил в
70-та стая, като самият свидетел е за убийство в затвора, както и че хората, с
които бил в една стая били за различни престъпления. По отношение на стаята,
свидетелят заявява, че е около 23-24 квадрата, като били настанени 14 човека, а леглата били двойни вишки, без матраци, а с дюшеци. За отоплението сочи, че е
на парно. Според свидетеля лятото, юни месец, ставало 40 градуса вътре. Сочи,
че помещението имало прозорец /в протокола от СЗ е отразено, че с ръце е показал
големината/ с размери приблизително метър-метър и нещо на метър-метър и нещо. За
чистенето свидетеля твърди, че сами си почистват килиите, като си правят
препарати, не им се дават препарати, но заявява, че ако искат, за тоалетната
може да се вземе хлорна вар. За тоалетната сочи, че е клекало,
преградена, направена като отделна стая, има врата, но няма прозорец и това е
проблем. Твърди, че топла вода няма, и с бързовари в кофи са топлили вода, и се
къпят като се поливат с канчета в тоалетната. Бръснарски принадлежности не са
им давали, а сапун им давали на всеки по един сапун месечно. По отношение на
храната сочи, че не си спомня какво са яли през 2017г., но заявява, че по принцип
качеството на храната не е чак толкова добро, колкото се очаква да бъде. Свидетелят заявява, че в неговата стая не е
имало мъже с различни и нестандартни желания, като при него не се настаняват
такива хора, защото не може да ги търпи. С. заявява, че си е говорил с Д.,
който се преместил от друга стая, защото там имало проблеми, някакво
неразбирателство, но не си спомня точно какво. Свидетелят твърди, че си спомня Д.,
че е бил притеснен и е имал малко дете и жена. Твърди, че не си спомня, когато
били заедно с Д. в една стая, да е имало хора от ромски произход. Свидетелят
сочи, че режимът му е бил и в момента е „строг“, като сега в момента всички в
стаята са със „строг“ режим, но тогава е имало и хора, които са били неосъдени.
Твърди, че към онази година втори пост, бил както за осъдени лица, така и
подсъдими и обвиняеми, а сега в момента са разделени - обвиняеми и подсъдими са
на пети пост, осъдени за първи път на първи пост. Според свидетеля сутрин до 10
часа са заключени, от 10 до 11 са „на каре“, от 11.30 е обяда, от 3 до 4 /има
се предвид 15,00-16,00 ч./ пак са заключени и от 4 до 7 /има се предвид
16,00-19,00 ч./ може да се разхождат в коридора. С. заявява, че баня ползва два
пъти в седмицата, като същата е обща, на която се ходи по график, а душовете са
в едно помещение. По отношение на осветлението сочи, че до 10 вечерта има
лампи, като в 10 часа се изгася тока. Заявява, че не се е случвало леглата да
са по-малко от хората.
Разпитаният
по делото свидетел П.Н. сочи, че от 2015 до 2018 година бил в Затвора, като
задържан, изтърпяващ присъда за вещно укривателство., както и че не си спомня
ищецът. През 2017 година, юни месец, свидетелят мисли, че е бил в 6-та група и
че няма как да е бил втори пост, тъй като там са тези, които са за първи
път. По отношение на помещенията където
е бил юни 2017 г., свидетелят заявява, че условията били нормални за затвора, а
хигиената на ниво, като вътре имало вода, тоалетна. Заявява, че топла вода нямало,
а си греели с бързовар. За банята заявява, че е обща и са ги водили два пъти в
седмицата по график, както и че всеки си имал лични бръснарски принадлежности,
които близките им носили или си купували от лавката. По отношение на храната, Н.
заявява, че тя винаги е различна и според него е нормална. За леглата заявява,
че са нормални войнишки легла, от винкел, с решетъчна скара и върху тях дюшек. Посочва,
че когато постъпи нов в затвора, му се предоставят чаршафи, одеяла и калъфки и
след това периодично има пералня, където се носят на две седмици един път да се
перат. По отношение на хигиената свидетелят посочва, че всеки си почиства сам
стаята, като си има график, а материалите си купували от лавката като метли, а в
някои общи помещения имало служебни. Н. категорично заявява, че размирици,
сбивания, физическа близост не е имало и че не е бил свидетел на такива работи.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон, който от своя страна в ал.1 въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (така в чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ
основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й.
срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от
28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К.
срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България,
Решение от 27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България /пилотно решение/ и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България” е
посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за
липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух,
ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и
недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В
контекста на тази съдебна практика по см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в ареста гр.Пловдив за периода от 22.06.2017г. до
25.06.2017г. включително и в затвора гр.Пловдив за периода от 26.06.2017г. до
26.07.2017г. включително. Предметът на делото е очертан в исковата молба,
според която се търси обезщетяване за твърдени от Б.Д. претърпени неимуществени
вреди, като последица от: липса на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена;
наличието на гризачи и хлебарки; липсата на дневна светлина и вентилация в
помещенията; ниско качество на храната; лошата миризма от тоалетната; липсата
на постоянна топла вода; изкарването навън само за един час. Тук е мястото да
се отбележи, че не са предмет на настоящото производство издадената Европейска
заповед за задържане, както и обстоятелствата около самото задържане на ищеца,
а само претърпените от него неимуществени вреди от неблагоприятни условия в
ареста гр.Пловдив и в затвора гр.Пловдив за периода след задържането му до
екстрадирането му в Кралство Белгия.
Съгласно
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е посочено
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на
закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост
от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е
предвидено на лишените от свобода да се осигурява поС.ен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Видно
от представената по делото представена справка от арест – гр.Пловдив (лист
108-109) за периода 22.06.2017г. до
26.06.2017г. ищецът е бил настанен в арестно
помещение № 209, с обща площ на арестното помещение –
12,8 кв.м. и площ на прилежащ санитарен възел – 1,08 кв.м. с постоянно течаща
топла и студена вода и с прозорец с размер 2,28 кв.м. с отваряема
част от 0,9 кв.м., осигуряващ дневна светлина и възможност за проветряване. Пак
според справката, по време на предстоя на Д. *** в същото арестно
помещение е имало още 2 лица: П.А.А. и С.К.М.. В тази
връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля П.А. напълно
кореспондират с отразеното в справката. Като същият твърди, че помещенията в
следствения арест като размери са около 5 на 2.50 -3 метра, с отделена част за
тоалетна, която е около квадрат, както и че в арестното
помещение има три легла. Следователно в ареста в гр.Пловдив е спазено
изискването за минимална площ на човек. Видно от събраните писмени и гласни
доказателства по делото по отношение на ареста, няма нарушение на чл. 20, ал.2
от ППЗИНЗС, тъй като в ареста е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от
ППЗИНЗС, тъй като в арестното помещение е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода.
На
следващо място свидетелят П.А., категорично заяви, че в ареста нямало гризачи и
че няма спомен да е имало хлебарки. По отношение на поддържането на хигиената
по делото се установи, че е била задължение на самите пребиваващи в ареста,
като в тази връзка свидетелят А. сочи, че веднъж в седмицата се предоставяли
препарати за почистване и парцал и се сменяли чаршафите, които били изпрани и
миришели на чисто. Относно храната същият свидетел сочи, че била готвено от
кухнята в затвора, а относно престоя на открито твърди, че всеки ден по един
час правили разходка, което е в съответствие с чл. 86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС,
съгласно който лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко
от един час на ден.
Предвид изложеното не се установяват твърдените нарушения за
периода на задържане от 22.06.2017 г. – 25.06.2017 г., когато ищецът е бил настанен в ареста гр.Пловдив, което
следва да бъде отчетено при постановяване на решението по делото, тъй като
ответникът не следва да носи отговорност за този период.
Що се
отнася за периода от 26.06.2017г. до 26.07.2017г. включително, в който ищецът е
настанен в затвора гр.Пловдив, съдът приема следното:
На
първо място следва да се отбележи, че в таблицата на представеното по делото
становище от затвор Пловдив (лист 138-139), в което е направена извадка от
„Сведение за разпределение и движение на л.св.“. е допусната грешка по
отношение на капацитета за настаняване и фактически настанените и за трите
помещения, в които е бил настанен Б.Д., доколкото броят на настанените се
установява не само от представената докладна записка от затвор Пловдив (лист
105-106), но и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.А.Н. и А.Д.С.,
които в процесния период също са били в затвора в
гр.Пловдив. В таблицата на лист 138-139 по делото като площ на помещенията, в
които е пребивавал Б.Д. е посочено следното: ОП 2 – площ 26,28 кв.м. без
санитарен възел, 2-ри пост, 72 стая - площ 25,73 кв.м. без санитарен възел и
2-ри пост, 70 стая - площ 25,02 кв.м. без санитарен възел, като видно от
докладната записка в ОП 2 заедно с Д. са пребивавали още от 7 до 9 души, в 72
стая – общо 11 души, а в 70 стая – общо 9 човека. Безспорно се установява, че за
периода от 26.06.2017г. до 26.07.2017г. включително, ищецът е пребивавал в помещения,
в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС.
В
случая показанията на свидетеля А.С., в частта относно пренаселеността и
липсата на площ в помещението, в което са пребивавали заедно с ищецът,
кореспондират с приетите по делото доказателства.
Що се
отнася до хигиената в затвора гр.Пловдив от показанията на свидетеля С. и
свидетеля Н. се установява, че поддържането на хигиената е задължение на самите
лишени от свобода, като сами си почиствали килиите по график, като си правят
препарати, и ако искат за тоалетната може да се вземе хлорна вар, а свидетелят П.Н.,
заяви в съдебно заседание, че условията в затвора били нормални, а хигиената на
ниво, като вътре имало вода и тоалетна. Допълнително Н. посочи, че когато
постъпи нов в затвора, му се предоставят чаршафи, одеяла и калъфки и след това
периодично има пералня, където се носят на две седмици един път да се перат. Ето
защо в тази част направените твърдения, съответно оплаквания са неоснователни.
На
следващо място по отношение на твърденията, че в помещенията има хлебарки и
гризачи, следва да се отбележи, че ответникът по делото не представи протоколи
за периодично извършвани дезинфекция, дератизация и
дезинсекция или други доказателства в тази насока. Поради това, заявеното от
свидетеля С. обстоятелство, че в помещенията има дървеници и хлебарки, следва
да се приеме, като истинно и твърденият факт за доказан.
Видно
от доказателства по делото по отношение на помещенията в затвора в които е
пребивавал ищецът, няма нарушение на чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като и в ОП2,
стая 72 и стая 70 в затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода.
Съдът
не приема оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора, като в тази
връзка свидетелят С. заявява, че не си спомня какво са яли през 2017г., но
заявява, че по принцип качеството на храната не е чак толкова добро, колкото се
очаква да бъде. От друга страна обаче свидетелят П.Н. заявява, че храната
винаги е различна и според него е нормална. Доколкото ищецът Д. заявява, че
преди задържането е спазвал режим на здравословно хранене (по 4-5 пъти на ден с
качествена храна), съчетан с физически тренировки по 4 пъти в седмицата, не
става ясно какво е наложило необходимостта от спазване на този хранителен
режим, дали медицинска или друга необходимост. Отделно от това следва да се
отбележи, че по делото няма данни, а и ищецът не твърди да е заявил изрично
пред Началника на затвора или пред служители на затвора, че е на хранителен
режим. Следователно твърденията в тази насока са неоснователни и недоказани,
тъй като не е установено незаконосъобразно бездействие.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията по отношение на времето за престой на
открито. Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от 1 час на ден, както и на свиждания,
кореспонденция, парични суми за лични нужди и телефонна връзка. В чл.71, ал.2
от ППЗИНЗС е предвидено, че престоят на открито се провежда под надзора на
служители от надзорно-охранителния състав на специално определени места в
затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по възможност
същите предлагат защита при лошо време. Освен това съгласно ал.3 и 4 от текста,
по време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи
условия-съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи
поддържането на добро физическо здраве, като лишените от свобода могат да се
обединяват за участие във физически упражнения или спортни игри. В тази връзка
ответникът по делото не ангажира писмени доказателства, но според свидетеля С. 10 до 11 часа лишените
от свобода са на каре, от 11.30 е обяда, от 3 до 4 /има се предвид 15,00-16,00
ч./ пак са заключени и от 4 до 7 /има се предвид 16,00-19,00 ч./ може да се
разхождат в коридора, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че са налице незаконосъобразни бездействия от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените и доказани факти по делото, относно
пренаселеността на помещенията и наличието на хлебарки и то само в затвора
гр.Пловдив, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС за периода от
26.06.2017г. до 26.07.2017г. включително.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правно -
регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение
на наказанията” са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна цел обаче
не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от
09.06.2005г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България,
Решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България” и
др./.
От
разпитаните по делото свидетели М.Д.Д.(съпруга на
ищеца) и И.С.Д. (майка на ищеца) се установява, че ищецът е изпитал негативни
емоционални изживявания, вследствие на поставянето му при нечовешки и
унизителни условия в затвора гр.Пловдив. Това е предизвикало у него множество
негативни емоции – притеснение, срам, понижение на самочувствието, страх,
унижение и стрес. Показанията на свидетелите М.Д.и И.Д. са логични и
последователни, затова съдът ги кредитира като достоверни, като отчита, с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и обстоятелството, че по делото са приети други
доказателства, които кореспондират с тях.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая негативните преживявания на Б.Д.,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаването от свобода, доколкото са
довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС
за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на правата и
достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ. Налице са
всички елементи от правопораждащия фактически състав
за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 15 000лв./,
следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД, съгласно
който обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Справедливостта е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че
вредите, които следва да се обезщетят
на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така
че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Според
настоящия съдебен състав при липсата на
други ясни обективни критерии обезщетението следва да е съобразено с размера на
минималната работна заплата. Минимална работна заплата към 2017 г. е 460 лв. Така за период от 31 дни (от 26.06.2017г. до
26.07.2017г. включително), обезщетението в размер на 1380 лв. равен на три минимални работни
заплати (ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
07.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата), се явява според настоящия
състав на съда справедливо и съответства на степента на претърпените
неимуществени вреди от поставянето в неблагоприятни условия в затвора
гр.Пловдив. Според настоящия съдебен състав именно посоченият размер най-точно
и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени
вреди и този размер съответства на конкретната преценка, направена на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
За
останалата част - за разликата над 1380 лева до пълния предявен размер от 15
000 лева претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли.
На основание
чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при частично
уважаване на иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Основателно
е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
следва да бъде намалено на минимума по НМРАВ, а именно на 980 лв. При това
положение следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в размер на общо 110,16 лв., представляващи както следва:
20 лв. внесени ДТ и 90,16 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска. Разноски на ответника не
се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ /в редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и § 6
от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр.
94 от 2019 г.).
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Б.К.Д., ЕГН **********,***,
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1380 лв., ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на иска – 07.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Б.К.Д., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 110,16 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от
процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: