Р Е Ш
Е
Н
И
Е №96
гр. ВРАЦА,02.04.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на
втори март,две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.с.:СВЕТОЗАР
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Веселка
Николова,като разгледа докладваното от съдията Пенка Петрова въззивно гр.дело №72/2018
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Е.С., в качеството му на земеделски
производител, против решение от 20.11.2017 год., постановено по гр.д.№
1625/2017г.,в частта,в която са уважени предявени от въззиваемия против
въззивника искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр.чл.200 и чл.79 ЗЗД.Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната му част е
неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила.Не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото. Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй като
изводите на съда не се подкрепяли от доказателствата по делото. Иска се отмяна
на решението в обжалваната част,и вместо него постановяване на друго,с което
бъдат отхвърлени изцяло предявените от въззиваемия искове.Навеждат се доводи и
за нищожност на решението,свързани с наличие на арбитражна клауза в подписано
между страните споразумение от 31.01.2007 год.,по силата на което спорът
следвало да се гледа от арбитражен съд. Претендират се разноски за двете
инстанции. С въззивната жалба не са сочени нови доказателства.
Противната страна оспорва въззивната
жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Няма доказателствени
искания.
Окръжният съд, след като служебно
провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена
в срока по чл.259 ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения
по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от легитимна страна, с правен интерес, и е
насочена против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави
процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Съдебното
производство пред РС гр. Враца е инициирано от "Пиргос
Агро" ООД с обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ,вр. чл.
200 ал. 1 ,чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл.309а т.1 от ЗЗД за осъждането на ЗП С.Е.С.
да заплати следните суми:
- сумата от 12916 лева, дължима по фактура № *********/02.05.2013г., ведно
с мораторна лихва върху нея в размер от 2482,53 лева за периода от 01.01.2015г.
до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 17409,60 лева, дължима по фактура № **********/07.05.2015г.,
ведно с мораторна лихва върху нея от 2739,69 лева за периода от 08.05.2015г. до
02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 22950 лева, дължима по фактура № **********/28.05.2015г., ведно
с мораторна лихва в размер от 3070,03 лева за периода от 02.08.2015г. до
02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 24887,28 лева, дължима по фактура № 20000001808/01.07.2015г.,
ведно с мораторна лихва в размер от 3540,92 лева за периода от 02.07.2015г. до
02.12.2016г., ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата от 4399,68 лева, дължима по фактура № **********/16.08.2016г.,
ведно с мораторна лихва от 110,58 лева за периода от 02.09.2016г. до
02.12.2016г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между страните са налице облигационни
отношения във връзка с извършвани доставки на семена, торове и препарати за
нуждите на въззивника като земеделски производител. Сочи се, че тези отношения
са започнали отдавна, като в началото въззивникът изпълнявал задълженията си за
плащане, а въззиваемият доставял заявената от него като вид и количество
стока,като въззивникът допуснал забава в плащанията на доставените му стоки за
2013г., 2015г. и 2016г.
Твърди се също, че въззиваемото дружество е издало фактура № *********/02.05.2013г.,за
доставка на препарат КАН и течна тор на стойност 18960 лв., като въззивникът от
своя страна е издал спрямо "Пиргос Агро" ООД фактура № 29/30.08.2013г.,
касаеща доставена пшеница реколта 2013 год. на стойност 17364 лв., като по
двете фактури е съставен протокол за прихващане, и остатъкът по вземането на
въззиваемия е бил в размер на 1596 лв. Наведени са и доводи, че по фактура №
*********/02.05.2013г.,за извършена доставка на семена и препарати на стойност
46629,60 лв. е извършено едно плащане в размер на 636 лв., като въззивникът от
своя страна е издал спрямо "Пиргос Агро" ООД фактура № 40/01.09.2014
г., касаеща доставена пшеница реколта 2014 год. на стойност 31553,60 лв., като
по двете фактури е съставен споразумителен протокол, и остатъкът по вземането
на въззиваемия е бил в размер на 12916 лв.В исковата молба въззиваемият е
посочил,че въззивникът не е заплатил и доставената стока по цитирани фактури от
07.05.2015г.,28.05.2015г. и 01.07.2015г.
По отношение претенцията за
обезщетение за забава въззивникът е изложил доводи, че в част от фактурите е
посочен изричен падеж, от който е изчислявана мораторната лихва. При фактурите
с непосочен падеж е съобразен текстът на чл.327 ал.1 ТЗ и мораторната лихва е
изчислявана от датата на съставяне на фактурата. Общият размер на всички
дължими суми от въззивника е 82562.56 лева. Навеждат се и доводи, че в проведените
извънсъдебни преговори въззивникът не оспорва дължимостта на сумите, но не
предприема действия по погасяването им. Към исковата молба са представени
писмени доказателства-фактури, споразумителни протоколи, изчисляване на лихви, справка за задълженията на ЗП С.С..
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е постъпил отговор на
исковата молба от въззивника-ответник С.С., с който е
възразил, че предявения иск е неоснователен, изложени са и доводи, че вземанията
на въззиваемото дружество са погасени по давност. Не оспорва изложените в исковата молба факти, че е
извършил към въззиваемия доставка на пшеница реколта 2013 год. на обща стойност
17 364,00 лева, за което е издадена фактура № **********/30.08.2013г., и
доставка на пшеница реколта 2014 год. на обща стойност 31 553,60 лева, за което
е издадена фактура № **********/01.09.2014 год.
По делото са
събрани писмени доказателства,и е прието заключението на специализирана
съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, и прието от съда
като обективно и пълно, в синхрон с останалите доказателства,е установено,че за
периода от 01.01.2013 год. до 15.08.2017 год. всички процесни фактури за
извършените доставки на стоки са осчетоводени като вземане по дебита на сметка
"Клиенти", аналитична партида ЗП С.С.,и са отчетени приходи от
продажби на стоки по кредита на сметка "Приходи от продажби на стоки"
и начислено по кредита на сметка "ДДС от продажби". В заключението
вещото лице е изчислило размера на задължението на въззивника към въззиваемия и
размера на дължимата мораторна лихва върху всяка една от сумите по фактурите за
съответния период на забава. Според заключението в Оборотна ведомост за сметка
"Клиенти" за контрагент ЗП С.Е.С. е отбелязана сумата от 82562, 56
лв.,с дебитно салдо към 15.08.2017 год.,и същата не е заплатена от въззивника.
За установяване на релевантния за спора факт дали въззивникът е отразил в
счетоводството си процесните фактури по законовия начин /в дневниците за
покупки по ЗДДС, дневниците за продажби по ЗДДС, в съответните
справки-декларации и другаде/ и ползвал ли е същия като данъчен кредит начисления
по фактурите ДДС, въззивникът не е предоставил на вещото лице никакви
счетоводни справки, документи и извлечения, свързани с осчетоводяването на процесните
фактури. След извършена справка в ТД на НАП, офис Враца, вещото лице е
установило, че въззивникът ЗП С.С. е регистрирано по ЗДДС лице, че процесните
фактури са отразени в дневниците за покупки по ДДС,и въззивникът е ползвал като
данъчен кредит начисления по тях ДДС. Експертът е установил още, че в хода на
производството, на 01.06.2017 год. въззивникът е съставил протокол №
1/01.06.2017 год. за коригиране на данъчен кредит по фактури №
**********/07.05.2015 год.,№ **********/01.07.2015 год. и №
10000004089/16.08.2016 год. и за корекция на нереализирана доставка по фактура
№ **********/28.05.2015 год.,и на 01.07.2017 год. е подал в ТД на НАП, офис
Враца справка-декларация за ДДС. По делото не са представени
доказателства за успешно завършена процедура за корекция на данъчен кредит.
Пред РС Враца в хода на процеса е представено споразумение от 31.01.2017
год. между страните за размера на задълженията на ЗП С.С. и начина на
погасяване. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №
192, том III,рег. №2784,дело №342/ 02.05.2017 год. на нотариус В.В., с район на
действие РС Враца, по силата на който "Пиргос агро" ООД, в качеството
му на кредитор, и ЗП С.Е.С., като длъжник, отново са установили помежду си
извършените от кредитора в полза на длъжника доставки на стоки по процесните
фактури и размера на задължението на длъжника към момента на учредяване на
ипотеката: общ размер главница 82562,56 лв., представляващо сбор от
задълженията по пет фактури, както следва: 12 916 лева, представляваща
дължимото по фактура № *********/ 02.05.2013г. за доставка на семена и
препарати за растителна защита; 17 409,60 лева, представляваща дължимото по
фактура № **********/ 07.05.2015г. за доставка на тор Кан; 22 950 лева,
представляваща дължимото по фактура № **********/ 28.05.2015г. за доставка на
семена за царевица и слънчоглед; 24 887,28 лева, представляваща дължимото по
фактура № **********/ 01.07.2015г. за доставка на препарати за растителна
защита; 4399,68 лева, представляващо дължимото по фактура № 10000004089/
16.08.2016г. за извършена доставка на препарати за растителна защита. В
нотариалният акт е записано също, че посочената главница,ведно със съответните
мораторни лихви е предявена съдебно пред РС-Враца и е образувано гражданско
дело. За обезпечаване на посочените парични задължения в полза на кредитора е
учредена ипотека върху недвижим имот, собственост на С.Е.С., като е уговорено,
че при неизпълнение на обезпечените парични задължения в срок до 04.08.2018 год.
,кредиторът може да пристъпи към изпълнение върху ипотекирания имот.
Въз основа на
събраните доказателства РС Враца е приел, че въззивникът ЗП С.С. не е изпълнил задължението
си в уговорения срок да плати покупната цена на доставените от въззиваемия
"Пиргос Агро"ООД гр.Бургас стоки и материали, поради което дължи
плащането им. Размерът на дължимите суми е изчислен по заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза,и е както следва: по фактура №
**********/ 02.05.2013г. - 12 916,00 лева с ДДС, по фактура № **********/
07.05.2015г. - 17 409,60 лева с ДДС, по фактура № **********/ 28.05.2015г. - 22
950,00 лева с ДДС, по фактура № **********/ 01.07.2015г. - 24 887,28 лева с ДДС
и по фактура № **********/ 16.08.2016г. - 4 399,68 лева с ДДС или общо 82
562.56 лева с ДДС, в какъвто размер е и претенцията на въззиваемия. Съдът е
уважил предявеният иск по чл. 327 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200 ал.1 и чл.79
от ЗЗД за претендираната сума от 82 562,56 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска.По претенцията за присъждане на мораторна лихва РС Враца
е приел, че изискуемостта на задължението е настъпила в хода на процеса, при което
дължимата сума по всяка от фактурите е неоснователна, и е отхвърлена изцяло. Без
уважение е оставено възражението на въззивника за погасяване на задълженията по
давност, тъй като претенциите не са възникнали преди 10.04.2012 год.
При така изложеното от фактическа страна настоящият съдебен състав приема
следното:
В съответствие с ангажираните доказателства
по делото първоинстанционният съд е приел, че между страните са възникнали
облигационния отношения по повод доставката на торове, препарати и семена за
земеделското стопанство на въззивника, за които са издадени и представените по
делото фактури, неоспорени и подписани от негов представител,и отразени в
счетоводството му.Направените правни изводи от районния съд също се споделят
напълно, тъй като се основават и на практиката на ВКС, съгласно която фактурата
може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по
договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните
и време и място на издаване.Процесните пет броя фактури са съставени съобразно
изискванията на чл. 7 ал. 2 от ЗСч,и същите, са осчетоводени от въззивника,
отразени са в дневниците за покупки по ДДС ,и въззивникът е ползвал като
данъчен кредит начисления по тях ДДС.Въззивникът не е оспорил констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза, поради което с оглед и на данните във
фактурите следва изводът за наличие на несъмнено признание не само на факта, че
е получил от въззиваемия доставените му по тези фактури стоки, но и на
съществуващо парично задължение за плащане на цената им. В подкрепа на този
извод е и извънсъдебното признание на дълга от страна на въззивника, направено
със споразумението от 31.01.2017 год.,и с нотариалният акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 192, том III,рег. №2784,дело №342/
02.05.2017 год. на нотариус В.В., с район на действие РС Враца. Доколкото се
касае за договор за търговска продажба, който е неформален, то ангажираните по
делото доказателства са достатъчни за установяване на договорната връзка между
страните и съдържанието на същата.
Във въззивната
жалба са наведени доводи, за липсата на компетентност на районния съд за
разрешаване на спора, тъй като между страните е съществувала арбитражна клауза
за разрешаването на спора им, като
компетентен е бил Арбитражен съд за търговски спорове в гр.Бургас. В тази
връзка се твърди и нищожност на Решение № 758/20.11.2017 г. постановено
по гр. дело №1625/2017 год. по опис на РС Враца.Това възражение е направено за
първи път във въззивната жалба,и същото е преклудирано. Арбитражното
споразумение, с което страните по договора постигат предварително съгласие
евентуалните спорове помежду им да бъдат отнасяни за разрешаване от избран от
тях арбитраж, е процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск
пред държавния съд. Това споразумение,обаче,е относителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска, за която съдът не следи служебно, а
съобразява само ако ответникът/въззивник/ се позове на споразумението до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл. 8
ал. 1 ЗМТА. В противен случай се счита, че страните са дерогирали
арбитражната клауза,и се съгласяват спорът да се разгледа от съда, който според
ГПК се ползва с обща правораздавателна компетентност. В случая въззивникът/ответник/
в срока по чл.131 ГПК, не е подал и не е направил отвод за неподведомственост на
спора пред РС Враца, при което настоящият съдебен състав намира, че липсва
своевременно релевирано възражение по смисъла на чл.8 ал.1 ЗМТА.
Във въззивната жалба се излагат подробни доводи, които
най-общо се свеждат до това, че не е настъпила процесуална преклузия на
възражението за неподведомственост по чл.133 ГПК вр. чл.8, ал.1 ЗМТА, тъй като
ищецът/въззиваем/ е представил
споразумението едва в първото съдебно заседание, а не с исковата молба.
Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни. Арбитражната клауза е
включена в споразумение, което според извършеното в текстовата му част
отразяване е сключено на 31.01.2017 год., а нотариалната заверка на подписа на
ЗП С.С. е от 05.04.2017 год. При наличието на достоверна дата - 05.04.2017 год.,се
налага извода, че към момента на изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК
вр. чл.8 ал.1 ЗМТА/10.06.2017 год./ въззивникът е бил наясно с клаузите на
сключеното споразумение, в т.ч. и със съдържащата се в него арбитражна клауза,
и е могъл да направи възражение за неподведомственост.
Във въззивната
жалба са наведени и възражения, че претендираните от въззиваемия вземания не са
били изискуеми към момента, когато въззиваемият е предявил претенциите си по
съдебен ред.Съдебният състав намира същите за неоснователни. От приложеното
споразумение от 31.01.2017 г. е видно,
че страните не само конкретизират размера на задълженията на ЗП С.С. по
конкретно посочени фактури, които напълно съвпадат с описаните в исковата молба
вземания на въззиваемия, но и са постигнали съгласие относно крайния срок за погасяване
на тези задължения - 31.07.2017 год. -при издължаване с
пшеница и 30.09.2017 год. при издължаване със слънчоглед, а при недостатъчен
добив, длъжникът да се издължи за останалата сума до 31.07.2018 год.Съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК следва да бъде взето предвид обстоятелството,
че уговореният падеж в сключеното между страните споразумение - 31.07.2017 г. е
настъпил, с оглед на което и вземанията на ищеца-въззиваем се явяват изискуеми.
При наличието на уговорен срок за плащане не следва да бъдат коментирани
наведените във въззивната жалба доводи относно приложението на чл.69 ал.1 ЗЗД и
чл.303а ТЗ. Договорената възможност за отсрочване до 31.07.2018 г. е под
условие - "недостатъчен добив", наличието на което нито се твърди, нито
се доказва от страна на въззивника.
Въз основа на
изложените съображения, по делото е установено наличието на облигационни
правоотношения между страните, произтичащи от договори за доставка на стоки, по
силата на които въззиваемият има изискуеми парични вземания в претендираните
размери. Въззивникът не твърди и не доказва извършено пълно или частично
плащане по посочените фактури в пари или продукция, при което исковите
претенции за присъждане на главниците се явяват основателни и доказани и правилно
са уважени от първоинстанционния съд в пълния претендиран размер. С решението,
районния съд е отхвърлил претенциите за акцесорните вземания, представляващи
обезщетения за забавено плащане, въззиваемият не е подал жалба, поради което и
с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 ал.1 изр.2 ГПК в тази част спорът не
следва да бъде разглеждан от въззивната инстанция. При тези съображения въззивният съд намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
С оглед изхода от
спора, право на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция има
въззиваемото дружество и същото е
поискало присъждането им с отговора на въззивната жалба. По делото обаче
липсват доказателства за направени разноски от "Пиргос Агро" ООД пред
настоящата инстанция, поради което в тежест на въззивника ЗП С.С. не следва да
бъдат възлагани такива.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 758/20.11.2017 г. по гр.д.№ 1625/2017 г. на Районен съд-Враца.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:.... Членове:1........ 2...........