РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Девня, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20253120100280 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН. Съдът е сезиран с молба от Н.
Д. Д., ЕГН **********, против нейния бивш съпруг С. Й. Й. с ЕГН **********.
Молителката твърди, че със С. Й. Й. били семейство до 21. 05. 2015 г.. Имат едно дете Й.
С.ов Й. с ЕГН **********. Поради факта, че отношенията в семейното им съжителство били
обтегнати заради системен психически тормоз напуснала квартирата през 2013 г. Подала
молба за развод през 2015г.. През тези две години продължил психическия тормоз с
ежедневни заплахи, че: „ ако не се върнеш ще се самоубия....ще те изкарам долнопробна...ще
те вкарам в психиатрия и ще ти взема детето заради това, че ме остави....“ По гр.д.№ 216/
2015г. на PC - Девня страните постигнали споразумение, като родителските права били
присъдени на майката. През последните години молителката продължила да е подложена на
психически тормоз от страна на С. Й.. След поредна употреба на алкохол същия се изразява
в поредните заплахи за живота на молителката и отнемане на родителските права , например
“...щял да докаже, че съм долнопробна, неадекватна мърша и неспособна да си гледам
детето“. Молителката не се е се обаждала на тел. 112, за да подава сигнали спрямо лицето,
осъществило насилие С. Й., тъй като се надявала в името на детето им Й., ответникът да
промени отношението си към нея, да преустанови това негово противоправно поведение
към нея и детето им. По време на брака на страните на повечето актове на домашно насилие
е било детето им Й., с обяснение че бил малък и не разбирал. След развода молителката
закупила собствено жилище за нея и детето в гр. Девня. През август 2024 г. се наложило
хоспитализацията й поради хипертония и Й. отишъл в дома на баща си. При излизането на
молителката от болницата детето се върнало за малко при нея и на 05. 12. 2024 г. си събрало
багажа и отишло окончателно в дома на баща си. Откакто е там изключително много е
1
понижил успеха си в училище и молителката усеща, че има родителско отчуждение. На 17.
03. 2025 г. в 12 45 часа в СУ“ Васил Левски“ в кабинета на педагогически съветник М. А. по
повод среща иницирана от молителката между директора С.а Налбантова, госпожа М. А.,
класния ръководител на 9А клас В. И., бащата на синът й С. Й. и молителката господин Й.
скочил от стола и избухнал лично към молителката, ръкомахайки, изричайки на висок тон
думите: „ Не се усмихвай...Ще ти изтрия усмивката от лицето....“ й “ Ще ти скърша врата,
ако нещо се случи....наистина ще ти скърша врата!“. Класната ръководителка се спогледала с
педагогическия съветник, видимо шокирани, С. продължил грубо да й говори на „ ..Ма.... по
добре детето да бие отколкото да го бият.. ..ма“ питайки я, дали го е записала. Това всяло
поредния ужас в молителката, въпреки че са разведени, тъй като подобни заплахи са били
многократни дори и след развода. Всичко това молителката счита, че било породено от
желаната среща от нея в училището на синът им Й. Й. във връзка с поведението му и
занижения успех, които се засилили след като детето Й. Й. на 05. 12. 2024 г. се преместило
да живее в дома на баща си. Подобно поведение молителката търпяла и по време на брака,
за съжаление същото продължава и поради това изпитва основателен страх, че С. ще
осъществи реално заплахите си спрямо нея. След срещата молителката отишла и споделила
случката с майка си Калинка Д. и шефката й, както и със синът й. За съжаление подобно
нагло и неприлично поведение насажда и като възпитание в синът й Й., което съшия
пренася в училище. Поради тези си наблюдения на 10.01.2025 г. молителката сигнализирала
Дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Девня. С. не се притеснява да се държи обидно в
присъствието на педагогически лица в училището на синът им, което поражда у
молителката основателно притеснение, че същия ще продължи с актовете си на психическо
насилие, както и да застрашава живота и здравето й.
С Определение №183/20.03.2025г. на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН съдът съобразно
данните от декларацията по чл. 9 ЗЗДН и за системност на твърдяното домашно насилие е
приел, че е налице основание да бъде издадена заповед за незабавна защита спрямо
ответника с мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗД, като е издал Заповед за незабавна защита
№1/20.03.2025 г., с която по отношение на ответника С. Й. Й. са наложени мерки за защита
по чл. 5, ал.1, т.1 , т.3 и т.4 от ЗЗДН.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която
потвърждава под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата
факти относно осъщественото спрямо нея от С. Й. Й. домашно насилие.
Представено е копие от протокол за проведена среща на 10.01.2025г. в ОЗД Девня
между молителката и служители на ОЗД Девня.
Представени са още копия от решение по гр. д. №216/2015г. на Девня, с което е
прекратен на основание чл.50 СК бракът между страните по делото и е одобрено
постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, както и акт за раждане на детето Й.
С.ов Й., видно от който родители на същия са страните по делото.
Представено е свидетелство за съдимост на ответника, видно от което същия е
осъждан за деяние по чл.195 НК и реабилитиран.
2
Видно от справка от деловодство на гражданско отделение на РС Девня против
ответника по делото нямо водени дела по ЗЗДН освен настоящето
Видно от справка от УМБАЛ “ Св. Марина “ град Варна няма данни ответника да
е бил настаняван за лечение в психиатричните клиники на УМБАЛ “ Св. Марина “ град
Варна
По делото са приложени и приети и други писмени доказатества – заверни копия
от четири броя сигнали в ОЗД към ДСП Девня за детето Й. С.ов Й. с всички документи ,
приложени към тях.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на общо петима
души свидетели
В своите показания пред съда свидетелят К. Р. Д. , майка на молителката, излага,
че на 17 март тази година дъщеря й Н. минала през магазина, в който работи свидетелката и
казала, че искала среща с класната на Д., директорката и С., като е искала даже и детето да
присъства на срещата, понеже нямала никаква информация, какво се случва с него. Това се
случило по обяд, като тя дошла разстроена и разплакана при свидетелката. Казала: Мамо, С.
ме заплаши, като скочи отгоре ми и каза, че ще изтрие усмивката от лицето и ще ти скърша
врата. Тя била развълнувана и изплашена. Казала, че във връзка с това, че се
разпространяват лъжи по нейн адрес, че пребивала детето за оценки, което не е вярно.
Нямало и 15 минути след това детето дошло. Майка му му обяснила, какво баща му е казал.
Той се ядосал на думите на баща си, че тя го е била за оценки и, че ще й скърши врата и
излязал, като блъснал подпорите на магазина. Това не били първите заплахи, защото
молителката винаги се е оплаквала, че като говорят по телефона С. я заплашва, че ще й
вземе детето, ще я вкара в лудница или болница. Свидетелката винаги я съветвала, да си
мълчи и че той си говори така напразно. Свидетелката не знае, дали С. употребява алкохол.
Детето й споделило, че мама много работи, а татко само пие. Даже казал, че ако станел
„джендър“ , щял да се самоубие заради него. Пред свидетелката не е имало прояви на
агресия, защото не са живяли заедно. По този повод молителката била много изплашена и
когато свидетелката й се обадила отново същата вечер, за да я чуе, казала, че се притеснява
за живота си. Преди този случай само й е казвал и заплашвал, че ще й вземе детето. Когато
дъщеря й е говорила със С., свидетелката винаги научавала за тези разговори, но винаги си
мълчала и на него никога не е казвала нищо. Дъщеря й на 17-ти март дошла към 13.30 ч. при
нея. Училището е близо до магазина. Детето живее при баща си от 5-6 месеца. Свидетелката
с детето говори вечер с по няколко думи, като той й отговаря, че е добре и че си играе на
компютъра. През магазина минава, когато е ядосан, разказва й, какво се е случило в училище
и докато не се успокои, не си отива. Свидетелката не знае за чатове между Н. и детето, тъй
като дълго време детето било блокирало майката и тя се опитвала да се свърже с него,
защото той не вдигал телефона. Откакто детето е при баща си, то идва по-рядко при
свидетелката. Откакто е на онлайн обучение, е идвал 2-3 пъти при нея. След 17-ти март тази
година, свидетелката не може да каже, дали дъщеря й и С. са разговаряли. След инцидента
той имал забрана да доближава на 100 м. дъщеря й и тя не му се е обаждала. Преди да изтече
3
тази забрана, свидетелката го видяла лично в едно барче насреща магазина с приятели.
Освен това Н. й казала, че пред блока, където била седнала с приятелката й, той минал с
колата на 5-6 метра.
В своите изявления пред съда свидетелката В. К. И., без родство и дела със
страните, излага, че при срещата между родителите на Й. била отправена реплика към Н. от
страна на С., като свидетелката не е сигурна, дали я цитира дословно, но нещо от рода на
„ще ти извия врата“. От самото начало срещата била провокация от страна на Н. Д.. Тя била
инициирана от страна на Н., без желанието на С.. Той уважил желанието на свидетелката,
въпреки че не искал и предполагал лош развой на ситуацията и събитията. От нейна страна
имало провокации във всеки един аспект нападки, реплики, които по някакъв начин
подразнили С., като той през цялото време се въздържал. За свидетелката тази реплика била
по-скоро естествена реакция на несдържане, на афект, отколкото реална заплаха. Реакцията
на молителката след репликата била задоволство от постигнатия ефект. След което станала и
напуснала стаята. Молителката не се е държала грубо, но се държала провокативно, с
нападки към негово поведение и действия при положение, че останалите участници са
учители в училищна институция, разговора прерастнал в лична разправия и семейни техни
отношения, за които многократно останалите апелирали да прекратят. Другите участници в
срещата били свидетели на един семеен скандал с размяна на лични подробности, които не
ги касаят. Свидетелката мислела, че целта на срещата е Д., неговия успех и поведение, а не
техните взаимоотношения. С. през цялото време мълчал и се въздържал от реакции,
единствената реплика, която изрекъл била от рода на това : ще ти счупя или извия врата.
Това била реплика нормална след редица от нападки, обвинения и критични забележки от
страна на Н. към С.. Причината за срещата била тази, че Н. от дълго време не е виждала и
общувала с Д. и няма информация за него. Тя го обвинявала, че той възпрепятства нейните
срещи с него и не достига информация до нея, както и нападки и обвинения за техни лични
отношения. Обидна дума и квалификация към С. от Н. не е имало. Осъдително отношение
към държанието и поведението му по-скоро. Поведението й било осъдително с явно
несъгласие с това, което той мисли, прави, изразява, начина по който възпитава детето и
самият той се държи. Основните обвинения от нейна страна и упреците й било за
нецензурни думи и отношение от страна на С., но в присъствие на свидетелката той не
показал такова отношение. Също за неправилно възпитание, за неглижиране на неговото
здравословно състояние, успех и неговите проблеми. Като и двамата родители се
притеснявали за детето си. Н. като родител е доста изискващ и Д. е притеснен, но за
пребиване или физическа разправа на детето от страна на майката свидетелката не е чувала.
Свидетелката е класен ръководител на Данчо от пет години.
В своите изявления пред съда свидетелката М. С. А., без родство и дела със
страните, излага, че на 17.03.2025 г. в 12.45 ч. на срещата между страните по делото се
водил разговор за поведението на ученика Й. С.ов и била иницирана от майката на детето.
Разговорът не бил спокоен, имало много провокации и от двете страни. Поводът за срещата
бил, че майката не била виждала детето отдавна и не знаела нищо за него. Лични нападки за
4
моменти от миналото. След разгорещен спор между двете страни имало реплика, отправена
от С. и била, доколкото си спомня свидетелката , „замълчи, за да не ти извия врата“. Н.
реагирала бурно, казала, че това е достатъчно и ще се видят в съда, блъснала вратата и
излязла. Било гневен изблик вследствие на провокация. Свидетелката не може да коментира,
дали би изпълнил заканата си. Имало многократни разговори с двамата за детето, но до
такъв краен резултат не се е стигало. Свидетелката знае, че от ноември, декември месец на
миналата година, се води дело за родителски права между страните. Срещата започнала в
12.45 ч. и продължира около 10 минути. Свидетелката не смята, че е редно да има заплахи,
от която и да е от страните. Имало упреци и описание за конкретно поведение и действия.
Никоя от страните по отношение на родителските права не е отправяла заплахи. Н.
коментирала за С., че употребява алкохол. Свидетелката не знае, откога Й. живее при С., но
за това й поставили въпроса, към кого от двамата да се обръщат за поведение и оценки на
Й.. Не може, да каже, откога детето е при бащата. Това, че детето е пребивано от майката за
оценки било коментирано от бащата на други срещи, като Н. отричала това и започнала да
обяснява, какво е направила през годините за Данчо.
В своите изявления пред съда свидетелката В. С. Й.а, майка на ответника, излага,
че не знае, синът й на 17.03.2025 г. да е употребявал заплахи към Н.. Не знае, синът й да
злоупотребява с алкохол и не е конфликтна личност. Той работи като шофьр и не пие поради
това, че работи на редовна смяна. Когато живеел заедно с Н., се карали. След като се
развели, свидетелката не знае и не е присъствала на техни разговори. Карали се по
отношение на детето вероятно, но свидетелката не знае със сигурност.
В своиге изявления пред съда свидетелят Р. К. С., без родство и дела със
страните, излага, че познава С. от детските си години Не знае, да употребява системно
алкохол, пие само в компания по поводи като рождени дни, празници, Нова Година. Той не е
конфликтна личност. Познава Н. от момента, в който се оженили със С.. В началото
отношенията им били много добри. После започнали да имат разногласия и се развели.
Свидетелката не е присъствала на техни караници. Н. я познава от момента, в който се
оженили. Според свидетелката тя е труден и авторитарен характер. Ответникът работи като
шофьор и употребява в малки количества алкохол. Свидетелката е близка със С..
Присъствала е на две техни събирания, когато били женени и от поведението на
молителката си е направила тези изводи.
Съдът приема молбата за допустима, Същата е подадена от и против правен
субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3, т.1 от ЗЗДН , като в нея се
излагат факти, осъществили се в срока по чл. 10 от ЗЗДН. Разгледана по същество съдът
намира същата за неоснователна по следните съображения :
От така изложеното съдът приема , че на 17.03.2025г. по време на среща в СУ “
Васил Левски “ в гр. Девня между страните по делото в присъствието на свидетелките М. А.
и В. И. ответникът С. Й. е отправил към молителката Н. Д. следните думи “ Ще ти скърша
врата “. Този извод на съда се подкрепя от следните доказателства – показанията на
свидетелите М. А. и В. И., които са били очевидци и са възприели лично изреченото от
5
ответника, както и представената декларация по чл. 9 от ЗЗДН, която може да бъде и
единствено основание за издаване на заповед за защита. При формиране на своята преценка
съдът следва да прецени поведението от страна на извършителя и на пострадалия,
отношенията между страните, цялостната фактическа обстановка, характеризирана като
време, място, присъствие и на други лица, освен ответника и пострадалата. Безспорно по
делото от събраните доказателства се установява, че между страните има обтегнати и
влошени взаимоотношения поради възникнал спор относно упражняването на родителските
права по отношение на детето на страните Й. Й.. Човешките отношения са сложни, особено
когато в тях се наместват чувства и емоции по повод на спор между родители и деца. От
данните по делото съдът прави извод, че се касае за дълбок конфликт и трайно влошени
междуличностни отношения, в които страните използват малолетното дете, като със своето
поведение по време на срещата на 17.03.2025г. родителите са направили достояние своите
проблеми и на присъстващите трети лица. Наличието на акт за домашно насилие изисква у
лицето, което твърди , че е пострадало от такъв акт, да липсва поведение , което да е
виновно и противоправно и да предизвиква насилието от страна на извършителя. В случая
обаче съдът счита, че е била налице провокация от страна на молителката, която е
демонстрирала дръзко и негативно отношение към ответника, като същата е отправяла
непрекъснато забележки и критика към него. Възприемането на поведението на
молителката Н. Д. по време на срещата на 17.03.2025г. в СУ “ Васил Левски “ в гр. Девня,
която по думите на свидетелката И. е проявяла осъдително отношение с явно несъгласие към
това, което ответника мисли, прави , изразява, начина, по който възпитава детето и самият
той се държи, е довело до ескалиране на натрупалото се напрежение. Безспорно
употребените от ответника думи “ Ще ти скърша врата “ са неприемливи от гледна точка на
нормалните взаимотношения между хората, но те са били изречени по време на разразилия
се конфликт между страните, за което вина носи и молителката. От друга страна ответникът
като всеки човек има право да изразява своите емоции, включително отрицателни такива
като гняв, обида, раздразнение и други. В този смисъл по - скоро се касае за емоционална
реакция и за неподбиране на правилните думи от страна на ответника с цел да накара
молителката да преустанови своето негативно поведение спрямо него, отколкото с тези си
думи той да цели да причини страх и безпокойство у нея, като същите не са годни да
обосноват съществуването на реална опастност за живота или здравето й. В подкрепа на
това е и поведението на молителката, която съгласно показанията на двете свидетелки М. А.
и В. И. след отправените от ответника думи, които може да прозвучат като заплаха,
молителката си е излязла видимо доволна, което сочи, че същата не е била изплашена от
отправените думи, нито се е почувствала застрашена в момента, когато заканата е била
изречена.Твърденията на молителката за системност на поведението на ответника останаха
недоказани, тъй не се установи наличието на други негови прояви, които да могат да бъдат
определени като акт на домашно насилие и не бяха ангажирани доказателства, че
ответникът след описания в молбата инцидент е пристъпил към каквото и да е реализиране
на заканата. В тази насока бяха единствено показанията на свидетелката К. Р. М., майка на
молителката, относно думи на ответника С. Д., че ще вземе детето от майка му и ще я вкара
6
в лудница, но същите се отнасят по - скоро до висящото между страните дело за родителски
права по отношения на детето Й. Й., а не за обстоятелства, индициращи на евентуална
обективна възможност или намерение деецът да приведе в реално изпълнение закана за
лишаване от живот на молителката. Свидетелката К. Д. и остоналите разпитани по делото
свидетели не са били очевидци на твърдения акт на домашно насилие на 17.03.2025г.,
отделно от това като майка на молителката свидетелката К. Д. се явява и заинтересовано
лице по чл.172 ГПК. Освен това минали провинения и осъждания на ответника се взимат
впредвид като отегчаващи вината обстоятелства само при преценка на мерките, които съдът
взема по отношение на насилника и размера на наказанието, което му налага, т.е. същите
имат правно значение едва когато по делото бъдат доказани твърдените актове на домашно
насилие, за които е подадена молба в срока по чл.10 ЗЗДН. В противен случай би се
нарушило правилото на чл.10 ЗЗДН, установяващо преклузивен срок за подаване на молба за
защита по ЗЗДН - в този смисъл мотиви на Решение №590/30.05.2024г. по в. гр. д.
№20243100500790 по описа за 2024 година на ОС Варна.
С оглед изложеното молбата по чл. 5 ЗЗДН следва да бъде отхвърлена
С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на РС Девня сумата от 25 лева държавна такса за водене на дело по ЗЗДН.
При този изход на спора молителката дължи на ответната страна и сторените от
същата разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждание на вещо лице, които
съгласно представения списък на разноските възлизат на сумата от 600 лева
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Варна, ул. “
П. Х. “ №**, ет.*, ап. *, срещу С. Й. Й., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ З. “ №**, за налагане
мерки за защита срещу домашно насилие по чл. 5 от ЗЗДН както следва : 1. да бъде
задължен С. Й. Й., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Н. Д. Д., ЕГН ********** ; 2. да бъде забранено на С. Й. Й., ЕГН **********, да
приближава Н. Д. Д., ЕГН ********** на по - малко от 100 метра както и местоработата й
на адрес в гр. Девня, бул. “ Съединение “ 107, фирма Девня Транс ЕООД ; 3. да бъде
забранено на С. Й. Й., ЕГН **********, да осъществява контакг с Н. Д. Д., ЕГН **********
под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез обикновена или електронна поща
и факс, както и чрез всякакви друуги средства и системи за комуникаци; 4. да бъде
определено местоживеенето на детето Й. С.ов Й. при неговата майка Н. Д. Д., ЕГН
**********, на адрес в гр. Д., бул. “ С. “ бл.*, вх. В, ет.*, ап. **, ако това не противоречи на
интересите на детето ; 5 да бъде задължен С. Й. Й., ЕГН **********, да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
ОТМЕНЯ издадената в полза на Н. Д. Д., ЕГН **********, заповед за незабавна
7
защита №1 от 20.03.2025 г. по гр.дело № 280/ 2025 г. по описа на ДРС, с която на С. Й. Й.,
ЕГН **********, са били наложени мерки за защита по чл.18 във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Варна, ул. “ П. Х. “ №**,
ет.*, ап. *, да заплати на С. Й. Й., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ З. “ №**, сумата от 600 лева /
шестстотин лева /, представляваща направените от страната съдебно- деловодни разноски
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Варна, ул. “ П. Х. “ №**,
ет.*, ап. *, да заплати по сметка на РС Девня сумата от 25 лева / двадесет и пет лева /,
представляваща дължима за производството такса , на основание чл 11 , ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в седемдневен срок, считано от деня, в който е посочено, че решението ще бъде
обявено - 14.07.2025г., съгласно разпоредбата на 17, ал.1 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8