Р Е Ш Е Н И Е
№ 1431
гр. Перник, 16.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК XІ-ти състав, гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3507 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор ЛЮБОМИР СПАСОВ с искане да
бъде установено спрямо ответника К.К.М. с
********** ЕГН, адрес ***, че дължи сума
за консумирана топлинна енергия в общ размер на 948.19
лв.. /Деветстотин четиридесет и осем лв. и 19 ст./ от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 815.99лв. /Осемстотин
и петнадесет лв. и 99 ст./ за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г.,
както и сумата от 132.2лв. /Сто тридесет
и два лв. и 20 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г.; ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както
и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК”АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице
облигационно правна връзка създадена по повод
продажба на топлинна енергия, тъй като
ответника притежавал за процесния период и имот, качеството „клиент на топлинна енергия за
битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между
тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
и публикувани във в-к "Съперник" бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото
правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа
и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на
"клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите
условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер
посочен в ежемесечните фактури. На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/, се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице. вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона. Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с
Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал отговор,
твърдейки че между топлофикационно дружество от една страна и титуляра на
партидата от друга, не е била налице облигационна връзка, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия, не е потребител на топлинна енергия, тъй като не
е ползвател на посочения в исковата молба имот. Неоснователна е исковата
претенция и защото не съществувала облигационна връзка въз основа на валидно
сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което не е възникнало и
облигационно правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ, ответникът не е
откривал партида за имота, не е доказано че е било налице каквото и да е
потребление на топлинна енергия и имота, за който се води делото. Иска е и
неоснователен, тъй като отразените стойности за консумирана топлоенергия и
битово горещо водоснабдяване не са достоверни и не са формирани въз основа на
точни показатели, тъй като радиаторите са премахнати, същото е относимо и за
отклоненията на топлата вода и водомерите, което обстоятелство е удостоверено с
Протокол от топлофикационното дружество.
Прави възражение за настъпила погасителна давност на предявените
вземания по чл.111,б."в" от ЗЗД, тъй като вземанията били периодични
плащания и се погасявали с изтичане на кратка погасителна давност 3 години , а именно за сумата в размер на 948.19 лв. от която
главница - 815.99 лв. за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2017г. и лихва -
171.32 лв. за периода 10.07.2016г. - 29.06.2018г..
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно
заседание редовно призован, изразява становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител моли, да бъде
отхвърлен иска, като неоснователен и недодоказан, тъй като не бил доказано
качеството потребител и наличието на облигационна връзка между страните
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно от материалите по
приложеното ч.гр.д *** по описа на
Пернишки районен съд се установява, че ищецът на 27.03.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство К.К.М..
По образуваното дело Пернишки
районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн
чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №1563/29.03.2019г.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК
ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва вземанията.
По
делото между страните не се спори, че за исковия период от 01.05.2016г.
- 30.04.2017г., стойността на
доставена и ползвана но незаплатена топлинна енергия на ответника към ищеца е в
размер на сумата от 815.99лв., като законната лихва за забавата на месечните
плащания за исковия период 10.07.2016г. -
29.06.2018г., върху главницата плюс
сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 132.2лв.
Видно
от представените по делото писмени доказателства Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ АД на потребители в
гр. Перник публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29 април 2008 ,
съгласно чл. 31, се продавачът издава данъчни фактури. В чл. 32, ал. 2 от ОУ на
е визирано задължение купувачите, да заплащат дължимите суми за ползваната от
тях топлинна енергия, по един от следните начини по т.1 на 10 равни месечни вноски и две
изравнители; или по т.2. Месечни вноски опредени по прогнозен консумация за
имот в сградата и една изравнителна; или по т.3. по реална консумация, след
датата на фактурирането. Съгласно чл. 47 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на топлинна енергия купувача дължи обезщетение за
забава до деня на постъпване на дължимата сума по сметка или в касите на
продавача на осн. чл. 86 от ЗЗД
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.124, ал. 1 от ГПК за признаване
на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 948.19 лв.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в *** и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация Перник” АД гр. Перник освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна
енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота,
без да е необходимо сключването на последващ договор.
За да бъде уважен така предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да
установи, че ответникът е имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на
ЗЕ.
Собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й /Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС на РБ/.
Касателно настоящия случай от представените по
делото писмени доказателства Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***. на
нотариус Н. З., безспорно се установи, че ответника макар да не е
посочен, като собственик на топлоснабден имот находящ
се *** е титуляр на ограничено вещно
право на ползване върху него. От изложеното е видно, че не е необходимо
сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен
вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.
Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон,
а именно ЗЕ. В този смисъл е и посоченото задължително за настоящата съдебна
инстанция /Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/
След като облигационната връзка
е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на
топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а
от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират
своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират
и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя
топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ
се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ,
ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание
за възникване отношенията между страните
не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен
позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се
позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на
закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете
за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като
съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да
стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски,
определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се
осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае
до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване
без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Предвид изложеното предявеният
иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му
размер. Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с
определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна
лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид горепосоченото и с оглед, че плащанията са били
ежемесечни, то плащането е следвало да стане до последната дата на съответния
месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като
ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на сумата от 132.2лв.
На същото правно основание следва да се
присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските както в исковото така и в заповедното производство, след като
установи, че ищеца е направил разноски в хода на заповедното производство в
размер на сумата 75.00 лв., а в хода на
искова в размер на сумата от 325.00 лв., с
оглед изцяло уважаване на исковата претенция следва да присъди в полза на ищеца
сумата в общ размер от 400.00 лв.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.К.М. с ЕГН
**********, с адрес *** че ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор ЛЮБОМИР СПАСОВ СУМАТА
в общ размер от 948.19 лв. /Деветстотин четиридесет и осем лв. и 19 ст./ от които: главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия в размер на 815.99лв.
/Осемстотин и петнадесет лв. и 99 ст./ за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
както и сумата от 132.2лв. /Сто тридесет
и два лв. и 20 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г.; както и лихва за забава от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, а именно 27.03.2018г., за които суми е издадена заповед
изпълнение на парично задължение по чл. 410 №1563/29.03.2019г.
по ч.гр. д. № 2173/2019 по описа на ПРС,.
до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА К.К.М.
с ********** ЕГН, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор ЛЮБОМИР
СПАСОВ СУМАТА от 400.00 лв. /Четиристотин
лв. и 0 ст./ представляваща направените съдебно деловодни разноски
съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 2173/2019 по описа на съда, като същото бъде върнато в
деловодството на ПРС и докладвано на съдията-докладчик издал заповед № 1563/29.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: