Решение по дело №535/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260260
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20201420100535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

гр. Враца,08.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ

 

при секретаря  Н. Г., като разгледа гр.д. № 535 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 558, ал.7 КЗ.

 

Ищецът Гаранционен фонд, гр. София твърди, че вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2016 г. на път II – 13, направление Гр.Монтана – гр. Криводол, км. 11 + 300, е била образувана щета № 111219/19.12.2016 г. Било изплатено обезщетение за имуществени вреди  в общ размер от 1055.61 лв. на Областно пътно управление – гр. Враца, ЕИК **********. Сочи, че виновен за процесното ПТП е ответникът. Твърди се, че ответникът на посочената дата, движейки се с несъобразена скорост загубил контрол над управлението над автомобила Опел „Вектра“, с рег. № ***** и се удря в предпазната еластична ограда, като така причинил  въпросното ПТП.

Ответникът, в нарушение на изискването на чл. 249 вр. чл. 259 КЗ /отм./, управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. За обезщетяване имуществените вреди, причинени на Областно пътно управление – гр. Враца, бил определен размер от 1055.61 лв., което било изплатено от ищеца на пострадалото дружество.Ответникът бил поканен да изпълни задължението си към ищеца, но въпреки това той не го направил. Моли съда да осъди ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.Претендира разноски.

В срочно подадения писмен отговор на исковата молба, назначенията на ответника особен представител оспорва иска.Прави възражение за нечетливост на представения протокол за ПТП, както и против изложените обстоятелства.Оспорва изцяло представените с исковата молба писмени доказателства, без да иска откриване на производство по оспорването им.Оспорва и твърдението за надлежно връчване на регресната покана.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от представеното копие от констативен протокол за ПТП  от 27.11.2016 г. /л. 49/ на 27.11.2016 г. на път II – 13, направление Гр.Монтана – гр. Криводол, км. 11 + 300  е реализирано ПТП с участието на л.а. „Опел Вектра“ с ДКН *****, с водач С.П.П.. Съгласно отразеното в протокола, вследствие на процесното ПТП са настъпили вреди по намиращата се край пътя предпазна мантинела, както и на процесното МПС. Видно от протокола за ПТП,ответникът е управлявал моторното превозно средство без задължителната застрахователна полица за застраховка „гражданска отговорност“.

Видно от приетата по делото справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд /л. 9/ застрахователна полица № BG /02/ 116000427841 за автомобил „Опел Вектра“ с ДКН ***** е сключена на 27.01.2016 г. и  е прекратена на 15.05.2016 г., тоест преди настъпване на процесното ПТП.

Установява се, че вследствие на уведомление за имуществени вреди от Областно пътно управление – гр. Враца, собственик на увредената еластична мантинела /л. 10/, при ищеца била образувана щета № 111219/19.12.2016 г. От изготвения доклад по щета /л. 11/ се установява, че на Областно пътно управление – гр. Враца са причинени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, като е определено обезщетението в размер на 1055.61 лв.

За определяне на размера на причинената имуществена вреда е изготвена заключителна техническа експертиза от Гаранционен фонд /л. 12 - 15/.

От представеното преводно нареждане от 10.03.2017 г. /л. 16 / се установява, че сумата от 1055.61 лв. е наредена от Гаранционен фонд в полза на Областно пътно управление – гр. Враца /собственик на увредената мантинела /. Като основание за превода е посочено: обезщетение по щета № 111219/19.12.2016 г.

По делото е приета и регресна покана до ответника, изпратена от Гаранционен фонд /л. 17/, като видно от попълнената от пощенския служител обратна разписка, не са налице данни поканата да е получена от ответника.

От представеното по делото /л.7/ писмо от Областна дирекция на МВР – гр. Враца се установява, че във връзка с настъпило ПТП на 27.11.2016 г. на лицето С.П.П., ЕГН: ********** е издадено  Наказателно постановление № 16 – 0967 - 001972/02.12.08.2016 г., с което му е наложено административно наказание за допуснатото при процесното ПТП нарушение на Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е връчено на водача на 28.12.2016 г. и е влязло в законна сила на 05.01.2017 г.

При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 558, ал.7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

Установи се поде делото, че с преводно нареждане от 10.03.2017 г. /л. 16 / се установява, че сумата от 1055.61 лв. е наредена от Гаранционен фонд в полза на Областно пътно управление – гр. Враца /собственик на увредената мантинела /. Като основание за превода е посочено: обезщетение по щета № 111219/19.12.2016 г. /л. 39/. С това съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на спорното материално право.

От доказателствата по делото се установява, че за реализираното произшествие е съставен протокол за ПТП след посещение на мястото от полицейски служител. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се полза не само с обвързваща съда формална доказателствена сила, относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато протоколът е съставен след посещение на мястото, полицейският служител удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други /в този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 1506/2013 г. на ВКС и др. /В съставения в случая протокол като причина за настъпване на ПТП е посочено поведението на ответника, като участник № 1,който поради допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в несъобразена с пътните условия скорост /мокър път/, губи контрол над управляваното от него МПС и реализира ПТП с материални щети, като се блъска в предпазната мантинела, вдясно по посока на движението му. Протоколът е подписан без възражения от участника в ПТП – ответника по делото. Същият следва да се кредитира. Противоправното поведение на ответника се потвърждава и от представеното по делото /л.7/ писмо от Областна дирекция на МВР – гр. Враца. От същото се установява, че във връзка с настъпило ПТП на 27.11.2016 г. на лицето С.П.П., ЕГН: ********** е издадено  Наказателно постановление № 16 – 0967 - 001972/02.12.08.2016 г., с което му е наложено административно наказание за допуснатото при процесното ПТП нарушение на Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е връчено на водача на 28.12.2016 г. и е влязло в законна сила на 05.01.2017 г.

С оглед горното настоящият съдебен състав намира за доказано, че процесното пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са причинени имуществени вреди, е настъпило по описания в протокола за ПТП механизъм, в резултат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. По въпроса дали действията на ответника са извършени виновно, следва да се посочи, че законът урежда в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане, ако се установи, че определено лице е причинило вредата, законът заключава, че това лице е действало виновно. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, което не е било сторено. Формалното оспорване на вината на водача в отговора на исковата молба не означава въвеждане на задължение за ищеца да доказва нейното наличие, предвид законовата презумпция /в този смисъл Решение № 137 от 06.11.2014 г. по търг. д. № 3016/2013 г. на ВКС/. При това положение, с оглед липсата на проведено пълно, обратно доказване за опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът приема за установена вината на ответника за настъпване на процесното ПТП.

        Поради изложените по – горе съображения, съдът намира за доказан и втория елемент от фактическия състав на спорното право.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България – в този смисъл протокол за ПТП.

В представения по делото протокол за ПТП е отразено, че водачът на лек автомобил Опел „Вектра“, с рег. № ***** няма валидно сключена за автомобила застраховка „гражданска отговорност“.Установява се освен това от приетата по делото справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд, че застрахователна полица № BG /02/ 116000427841 за автомобил „Опел Вектра“ с ДКН ***** е сключена на 27.01.2016 г. и  е прекратена на 15.05.2016 г., тоест преди настъпване на ПТП. Поради изложеното съдът намира, че се явява доказан и четвъртият елемент от фактическия състав на спорното материално право.

По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице ищец Гаранционен фонд за заплатената сума от 1055,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

По разноските:

С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото от общо 253,00 лв. /държавна такса – 50 лева и възнаграждение за особен представител – 203.00 лева/.

 

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал.7 КЗ С.П.П., ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 1055,61 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение на Областно пътно управление – гр. Враца, ЕИК 0006950890083 по щета № 111219/19.12.2016 г.,  за причинени имуществени вреди на единична стоманена предпазна ограда /мантинела/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2020 г. до окончателното й погасяване;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.П.П., ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от  253,00 лв., представляваща направени разноски в производството по делото /държавна такса и възнаграждение за особен представител на ответника/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: