Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С решение №155 от 21.122012 г постановено по гр. д. №160/012 г, С. районен съд е осъдил С. А. К. от гр. С. да заплати на Д. Б. А. от с. град сумата от 3188.16 лева главница представляваща припадаща се част от дължимите месечни анюитетни вноски в размер на 708.48 лева месечно по договор за банков кредит от 18.04.2005 г за месеците :май до декември включително на 2011 г и за месец януари 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 05.03.2012 г до окончателното изплащане,както и мораторна лихва върху главницата в размер на сумата от 149.56 лева. считано от 14.06.2011 до 05.03.2012 г.Със същото решение К. е осъдена да заплати и направените по делото разноски. Против така постановеното решение е постъпила възивна жалба от С. А. К. .Обжалва се решението частично относно заплащането на припадащата се част от дължимите месечни анюитетни вниски в размер на 708.48 лева месечно по договор за банков кредит от 18.04.2005 г за месец май на 2012 г. Направено е оплакване за неправилност на постановеното решение на първоинстанционния съд в тази му част.Изложени са доводи че неправилно районния съд не е съобразил свидетелските показания на свидетеля Р. А., който потвърждавал твърдението и, че дължимата за месец май сумÓ е била предоставена на ищеца /ответника по жалба / при напускането на семейното жилище. Моли съда да бъде отменено обжалваното решение в тази му част с която е уважен предявения от ищеца иск за заплащане на припадащата се анюитетна вноска по договор за банков кредит за месец май на 2012 г. В срока по закон е постъпил отговор от ответника по жалба подаден чрез адвокат Б. Г., ВТАК. Заето е становище за недопустимост на подадената жалба както и за нейната неоснователност и необоснованост, респективно правилно и законосъобразно постановено решение от първостепенния съд. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява не се представлява.Ответник жалба чрез пълномощника си адвокат Г. поддържа заетото с отговора становище. По същество излага, че жалбоподателката обжалвала първата анюитетна вноска за месец май 2012 г. като такава вноска не е била предмет на разглеждане по исковата претенция пред районния съд. Съдът, като взе предвид направените оплаквания, заетото становище с отговора на възивната жалба, доказателствата по делото и съобрази със закона приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред С. районен съд са предявени искове по чл.127 ал.2 от ЗЗД вр.чл.59 вр. чл.86 от с. закон Ищецът твърди, че с ответницата са бивщи съпрузи, като по време на брака са сключили договор за банков кредит с "У. Б." клон С. като месечната анюитетна вноска по него е в размер на 708.48 лева. По този договор двамата с бившата си съпруга са били солидарни длъжници. След фактическата им раздяла от месец май 2011 г. ответницата отказала да обслужва дълга въпреки отправената и нотариална покана. Ищецът сам внесъл вноските за месец май 2011 г считано до месец януари 2012 г. След прекратяването на брака им с влязло в сила решение на 09.02.2012 г ответницата започнала да плаща припадащата и се част от месечните анюитетни вноски. И тъй като е заплащал цялата сума от анюитетните вноски, а не следващата му се половина от тази сума, моли съда да постанови решение по силата на което ответницата да бъде осъдена да му заплати 3188.16 лева, представляваща припадаща се част от задължението по договора за банков кредит от 18.04.2005 г за месеците от май 2011 до януари 2012 г.включително, законната лихва и сумата от 149.56 лева представляваща мораторна лихва за забава върху главницата считано от нотариалната покана 14.06.2011 до предявяване на исковата молба. Ответницата с отговора си е заела становище че не дължи само вноската за месец май 2011 г тъй като същата била оставила при напускане на семейното им жилище на ищеца. Събирани са гласни и писмени доказателства,постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях. По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. В доклада по делото правилно е определено правното основание по предявения съдебен спор. Съдът е отделил спорното от безспорното, дал е указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между страните.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт. Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявените искове. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно, тъй като първостепенния съд е уважил изцяло предявения от ищеца иск въпреки че е оспорена първата вноска за месец май като недължима - същата била предоставена от жалбоподателката и ответница по иска на ищеца при напускане на семейното им жилище. Доводите са неоснователни. С. районен съд като е обсъждал твърдението на ответницата във връзка със събраните в тази насока доказателства е приел, че е недоказано. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Той кореспондира с доказателствата по делото. Разпитания свидетел не доказва по безспорен и несъмнен начин, че именно на 10.05.2011 г., когато напускат с ответницата негова майка семейното жилище лично тя е оставила сумата в размер на дължимата анюитетна вноска в размер на 708.48 лева за месец май 2011 г-"на същия ден 10.05 когато се прибрах парите бяха оставени на камината на пъвия етаж и аз ги видях"От неговите показания не се установява колко са били парите, тъй като свидетелят обяснява, че не ги е броил-"не помня какви копюри са били имаше по 100 и 50 лева ". От представеното по делото банково удостоверение се установява, че ищецът лично по разплащателната си сметка е внасял за погасяване на кредита суми в размер на 708.48 лева на всяко 20-то число на месеца за месеците май до декември 2011 г., както и за месец януари 2012 г.Жалбоподателката ответница по иска не спори твърдяното от ищеца, че само той е внасял дължимите вноски по кредита, но и не доказва, че вноската за месец май 2011 г. лично е оставила на ищеца при напускане на жилището. При преценката показанията на разпитания свидетел съдът е съобразил изискването въведено в чл.172 от ГПК, като е преценявал с оглед на всички други данни по делото показанията на разпитания свидетел, син на страните като е имал предвид възможността за заинтересованост - свидетелят е в крайно влошени отношения с баща си за който факт има данни в приложеното гр. д.№402/011 г. При обсъждане оплакванията направени с жалбата относно соченото "че жалбоподателката обжалвала първата анюитетна вноска за месец май 2012 г" възивния съд приема, че се касае за техническа грешка тъй като доводите направени с жалбата съпоставени със събраните доказателства сочат че същата е имала предвид първата анюитетна вноска за месец май 2011 г в какъвто смисъл е изначално заетото от нея становище по исковата претенция. Ето защо по изложените по горе съображения решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъбразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответник жалба направените разноски за възивната инстанция в размер на сумата от 700-00 лева -адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155 от 21.122012 г постановено по гр. д. №160/012 г., по описа на С. районен съд като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА С. А. А. , с ЕГН-*от гр.С.,ул."П. Е. "№71 В.В .5 А.15 да заплати на Д. Б. А.,от гр.С. ул."Ц. О. "1. сумата от 700.00 лева направени разноски във въззивното производство. Решението на съда е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |