РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. ХАСКОВО, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500739 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от В. А. Б..
С Решение № 479/21.07.2023 г., постановено по гр.д. № 3/2023 г.
Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените обективно съединени искове
от В. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: ****, против Професионална гимназия
по механоелектротехника (ПГМЕТ) „Стойчо и Кица Марчеви“, гр. Хасково,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 46 с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед
№ РД-****г. на Директора на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ гр. Хасково,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „****, код
НКПД *** щат /***/: направление ****“, както и за присъждане на
обезщетение, за времето през което ищцата е останала без работа за период от
6 месеца, считано от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г., в размер на 10 714,03 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска - 03.01.2023 г., до окончателното й изплащане. С Решението съдът е
осъдил В. А. Б. да заплати на Професионална гимназия по
1
механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“ разноски по делото в
размер на 2 027,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Недоволен от Решението е останал въззивникът В. А. Б., като го
обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно и
необосновано. Изтъква, че решението е постановено в противоречие с
материалното и процесуално право и установената трайна съдебна практика,
тъй като в заповедта се съдържат два диспозитива – за налагане на
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение.
Набляга, че погрешно изписаното фамилно име на ищцата се явява ключово
по отношение на изразеното властническо правомощие относно
прекратяването на трудовото правоотношение.
Намира за неправилна констатацията на съда, че е без правно
значение обстоятелството, че ищцата не е запозната с констатациите на
Етичната комисия на училището, обективирани в Становища с вх. № *** г. и
вх. № **** г. Отбелязва, че съдът не е обсъдил факта, че при провеждане на
производството пред Етичната комисия не са били спазени основни
изисквания на закона по отношение изслушването на учениците. Посочва, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал с доверие едни
свидетелски показания за сметка на други.
Излага доводи, че наличният по делото диск с клипове не нарушава
разпоредбите на Етичния кодекс на училищната общност на ПГМЕТ „Стойчо
и Кица Марчеви“ ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, като в клиповете няма
препратка към училището, в което е работила ищцата. Не споделя извода на
съда за наличие на системност на дисциплинарните нарушения при
последната за сравнително кратък период от време, тъй като има една влязла
в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а именно Заповед №
*** г., като към момента на постановяване на обжалваната в настоящото
производство заповед ищцата няма дисциплинарно наказание в сила. По
аргумент от чл. 197, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание, наложено със
Заповед № **** г., е заличено с изтичането на една година от неговото
налагане.
Посочва, че в разрез с представените доказателства съдът е приел за
доказано извършеното нарушение в т. IV от оспорваната заповед, като не са
извършвани проверки на качеството на преподаване на ищцата. Претендира,
2
че относно нарушението в т. III от Заповедта съдът не се е съобразил с
писмените данни по делото, като Етичната комисия няма правомощия да
разглежда сигнали за дискриминация. Изтъква, че по отношение на
посоченото в т. V от заповедта нарушение не са налични никакви
доказателства, а единствено твърдения на ученици и интерпретациите на
съда. Излага тезата, че във връзка с посоченото нарушение в т. I от заповедта
в нито един от клиповете по делото не се съдържат аморални снимки,
действия или оскъдно облекло, които биха могли да се приемат за недостойни
за ***.
Намира за неоснователни изводите на съда, че са установени по
несъмнен начин посочените в предходния параграф нарушения на трудовата
дисциплина, като не е обсъдено всяко едно доказателство и липсват мотиви.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното такова и уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, която чрез
пълномощника си оспорва жалбата и излага подробни съображения за
нейната неоснователност. Моли въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС – Хасково, претендира разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът се
представлява от адв. Аврамов, който поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемият се
представлява от адв. В. и адв. Рангелов, които молят за потвърждаване на
решението.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 128, т. 2 от КТ, предявени от
ищеца В. А. Б. против ответника Професионална гимназия по
механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“, гр. Хасково.
Производството по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е прекратено.
По делото е безспорно установено, че страните са били в
трудовоправни отношения, възникнали от сключен между тях Трудов договор
№*** г. Със същия ищцата, чиито имена са изписани като В. А. Б., е
назначена в ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ гр. Хасково на длъжност
„***“, код по НКП ****, при пълно работно време от 8 часа.
С Допълнително споразумение № РД*** г. към Трудов договор
№**** г., страните (ищцата вече с имената В. А. Б.) постигнали съгласие за
изменение на трудовия договор в насока, че същата заема длъжността „****,
код НКПД *** щат /учител по/: направление ****“, при основно месечно
трудово възнаграждение /ОМЗ/ в размер на 1 125 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 13 % върху ОМЗ и
35,00 лв. за професионално квалификационна степен. С Допълнително
споразумение № РД**** г. към Трудов договор №*** г., е променено
основното месечно трудово възнаграждение на ищцата от 1471,00 лв. на
1545,00 лв.
На 18.10.2022 г. *** от *** клас в ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“
Г. С. Г. входирал жалба с рег. № *** г. при ответника срещу ищцата с
подробно изложени в същата съображения относно нейното държание в
часовете. В същата се твърди, че: инж. В. Б. се държи с *** . От страна на Г.
Г. е посочено, че ищцата постоянно правела намеци за „***“ между него и
4
баща му С. Г. - *** в училището, а също така и говорела ***, включително
неговия ***. С допълнение към посочената жалба с вх. № **** г. Г. С. Г. е
представил подписана от *** подписка, в която са изложени сходни
съображения.
Жалбата и подписката са разгледани на заседание на комисията по
етика при ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ с председател Я. Н. и членове Д.
А. и С.Т., резултатите от което са обективирани в Протокол № *** г.
Комисията счела, че са налице данни за нарушения по чл. 3 от Етичния
кодекс на училищната общност на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“
(представен по делото), чл. 62, т. 3 от ПДУО, чл. 11 ал. 2 и чл. 219, ал. 2 т. 3 и
т. 5 от ЗПУО. С искане с изх. № *** г. ищцата е уведомена за подадения
сигнал, като последната депозирала отговор с вх. № **** г., в който е
изразила становището си във връзка със сигнала.
На 08.11.2022 г. е проведено второ заседание на комисията по етика
при ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ в присъствието на Я. Н. и С.Т.,
съгласно представен по делото Протокол № *** г., на което са били
изслушани **** Г.С., Д.Д., А.К. и А.А., четиримата от *** клас. Последните
потвърждават изнесеното в подписката пред комисията, както и посочените
обстоятелства от страна на Г.Г. в подадената от последния жалба. Трима от
*** - К.К.Т., К.Д.Я. и Д.В.Д., всички от *** клас, се отказвали от подписите в
документа и не потвърдили посочените данни в подписката като посочили, че
не били разбрали за кой учител се отнася.
Проведено е трето заседание на комисията по етика при ПГМЕТ
„Стойчо и Кица Марчеви“, обективирано в Протокол № **** г. Според
комисията поведението на ищцата било в нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПУО
и чл. 3, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от Етичния кодекс на ПГМЕТ, които правила
касаели задължението на *** да се въздържа от дискриминационно
отношение към даден *** и да третира всички ученици еднакво и обективно,
основното задължение на *** било да използва учебния час за преподаване на
материала по съответния предмет, имало и абсолютна забрана от *** на
територията на училището и спрямо непълнолетни ученици.
Д. И. К., **** по учебната дейност в ПГМЕТ „Стойчо и Кица
Марчеви“ подала сигнал до Етичната комисия с вх. № *** г. с изложени
твърдения за ****, от страна на ищцата във връзка с ***, качени от нея в ***,
5
част от които заснети в хранилището на ***, за което била уведомена от ****.
Предоставен е дигитален носител, (представен и пред първата съдебна
инстанция) със записани на същия общо 153 видеофайла.
Резултатите от заседанието на комисията са обективирани в Протокол
№*** г. Последната преценила, че са налице данни за нарушения по чл. 3, ал.
2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от Етичния кодекс на училищната общност на ПГМЕТ и
чл. 219, ал. 2, т. 3 от ЗПУО. Изготвено е искане с изх. № *** г., с което
ищцата е уведомена за подадения сигнал, същата е депозирала отговор с вх.
№ ***г., в който е изразила становището си по повод на сигнала.
Във връзка със същия сигнал е проведено второ заседание на
комисията по етика при ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, обективирано в
Протокол № ***г. В рамките на това заседание са разгледани постъпилия
отговор от ищцата с приложен снимков материал и дигиталния носител, като
комисията формирала становище, че поведението на ищцата е неморално,
недопустимо и е в нарушение на чл. 3, ал. 2 и чл. 23, ал. 1, т. 2 от Етичния
кодекс на училищната общност на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, както и
че с действията си същата ***, в която работи.
Писмена покана за обяснения до ищцата с изх. № **** г., на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с Протокол № 3 с вх. №*** г. и
Протокол № *** с вх. № **** г. на Комисията по етика при ПГМЕТ „Стойчо
и Кица Марчеви“, както и действия на ищцата на педагогически съвет,
проведен на *** г. и отказът й да се запознае с Правилника за осигуряване на
безопасни условия на възпитание, обучение и труд в училището. На ищцата е
даден срок до 07.12.2022 г. да представи писмени обяснения по повод
извършеното, като посочи доказателства за твърдените от нея факти. Тази
покана е връчена на ищцата срещу подпис на 06.12.2022 г. На 07.12.2022 г. са
входирани от ищцата писмени обяснения.
Със Заповед № РД-****г. на *** на ПГМЕТ „Стойчо и Кица
Марчеви“ - гр. Хасково, на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, т, 4, т. 7, вр. чл. 187
ал. 1 т. 5, т. 8 и т. 10, и чл. 188 т. 3 от КТ, на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ е прекратено трудовото й правоотношение /ТПО/ с ответника. Заповедта е
връчена на ищцата на 12.12.2022 г. срещу подпис.
В заповедта са описани общо шест дисциплинарни нарушения както
6
следва:
т. I „****, който е бил всеобщо достъпен (публичен) като са изброени
в 8 пункта конкретни видеоклипове: 1.На 18.03.2022 г. е бил качен в ***, в
работно време, с ***; 2.Тренировки - пред *** (с бяла тениска и черен
потник); 3.****; 4.Снимки отбелязани, че са направени в ***; 5.Снимка
качена на 13.10.2022 година - направена на ****; 6.Снимка с ****; 7.Снимка с
****- на обществено място; 8.Още ***“.
т.II „Слушане на музика и не гласуване по време на Педагогическия
съвет на 03.11.2022 г. “;
т. III „От началото на настоящата учебна година и до 18.10.2022
година включително сте проявявали дискриминационно отношение към ****
от *** клас - Г. Г. основано на неговия произход и роднински връзки /син е на
ЗДАСД в училището С. Г./“.
т. IV “Не сте изпълнявали трудовите си задължения, а именно да
преподавате учебния материал от възложените ви учебни предмети, а сте
използвали и продължавате да използвате цялото учебно време да занимавате
*** със свои и на семейството си проблеми, както и с негативни коментари
относно **** на училището.”
т. V “От началото на втори учебен срок на учебната 2021/2022 година
и до 18.10.2022 година включително сте извършвали *** на територията на
училището и в учебните часове в полза на едно конкретна **** и сте
приканвали *** да вземат участие в проявите на тази ***.”
т. IV “Не сте подписали, като запозната Правилника за осигуряване
на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в училището и не сте се
изслушали и съответно подписали, като инструктирана периодичния
инструктаж по правилата за осигуряване на ЗБУТ съгласно Наредба № РД 07
2 от 16.12.2009 г. на МТСП“.
В заповедта е посочено, че с действията по т. I ищцата е нарушила чл.
3, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от „Етичения кодекс“ на училищната
общност на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ и следователно са тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Отбелязано
е, че становището на етичната комисия с вх. № **** г. е, че поведението на
ищцата е неморално, недопустимо и е в нарушение на цитирания етичен
7
кодекс като с поведението си същата е уронила престижа на учителската
професия и авторитет на ПГМЕТ. Слушането на музика по време на
Педагогическия съвет на 03.11.2022 г. и неучастието в гласуването
нарушавали чл.28, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в ПГМЕТ (т.
II). С действията по т. III били нарушени чл. 3, ал. 2, т. 4 и чл. 219, ал. 2, т. 3
от ЗПУО, а с тези по т. IV - чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, чл. 219, ал. 2, т. 1 от
ЗПУО, които също били тежко нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Като такова тежко нарушение по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ са квалифицирани и провеждането на политическа
агитация - нарушение по чл. 11, ал. 2 и чл. 219, ал. 2, т. 5 от ЗПУО. С
действията по т. VI ищцата нарушила чл. 281, ал. 4 от КТ вр. чл. 187, ал. 1, т.
5 от КТ.
От представената трудова книжка на ищцата се установява, че между
същата и „Шишков дизел“ ООД е възникнало трудово правоотношение на
10.01.2023 г., продължило до 01.03.2023 г. с месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 070 лв., като ищцата е получавала парично
обезщетение за безработица считано от 01.03.2023 г. до 29.02.2024 г. в размер
на 54,74 лв. дневно.
По делото е назначена и приета съдебно счетоводна експертиза. В
заключението на същата размерът на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ
за периода от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г., е изчислен от вещото лице в два
варианта - на база отработен пълен месец, в случая м. март 2021 г., общият
брутен размер е 9 170,40 лв., а нетният възлиза на сумата от 8 253,36 лв.
Вторият вариант е изчислен на база среднодневно брутно трудово
възнаграждение, като при този вариант обезщетението е в общ брутен размер
на 10 714,03 лв. и в общ нетен размер 9 642,63 лв.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били съотносими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и
връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и
относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
8
изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата
инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи,
различни от направените от първоинстанционния съд.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Преценката за законност на уволнението се дължи към момента на
уволнението - към връчване на уволнителната заповед, когато се прекратява
без предизвестие трудовото правоотношение и на посоченото в
уволнителната заповед основание.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е
издадена от директора на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, т.е. от лице,
притежаващо дисциплинарна власт и в този смисъл съдът приема, че тя е
издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми
съдът следи служебно.
Съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци,
изразяващи се в нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.
Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания
по чл. 194, ал. 1 от КТ. Спазена е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като
видно от приетите по делото доказателства с Писмена покана за обяснения до
ищцата с изх. № ****г. от същата са били поискани писмени обяснения за 6
нарушения на трудовата дисциплина, идентични с тези, описани в заповедта
за уволнение. Покана е връчена на ищцата срещу подпис на 06.12.2022 г. На
07.12.2022 г. са входирани от ищцата писмени обяснения.
9
Не могат да се споделят твърденията на въззивника, че са налице
нарушения на закона, водещи до извод за материална незаконосъобразност на
процесната Заповед. Противно на соченото от същата трайната съдебна
практика е в смисъл, че не е нарушение на закона издаването на заповед с два
диспозитива – за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение. Приложеното по делото решение на ВАС не
представлява задължителна съдебна практика. Посочването на втората
страница от Заповедта на ищцата с нейната фамилия към момента на
сключване на трудовия договор през 2009 г. – Б., също не може да се приеме
за съществен порок. В диспозитивната част на Заповедта ищцата е посочена с
настоящата си фамилия, като не се формира съмнение по отношение на
адресата на Заповедта.
Доводите, че ищцата не е запозната с констатациите на Етичната
комисия на училището, обективирани в Становища с вх. № *** г. и вх. №
**** г. и неспазване на основни изисквания на закона по отношение
изслушването на учениците от същата комисия не намират нормативна
подкрепа. Следва да се отбележи, че ищцата не посочва кои законови норми
счита, че са нарушени. Такива не се установяват и от съда. Ищцата е
реализирала правото си на защита – участвала е както в проведените
производства пред етичната комисия – била е поканена и е дала своето
становище във връзка с постъпилите два сигнала, така и в дисциплинарното
производство по КТ, както настоящата инстанция вече посочи по-горе.
Производството пред етичната комисия на училището, за разлика от
дисциплинарното, провеждано по КТ, не се урежда от императивни правни
норми.
Първоинстанционният съд е изложил подробна аргументация защо
кредитира показанията на разпитаните служители на ответника – подкрепени
от писмените доказателства по делото, и не кредитира показанията на
свидетеля С., доколкото същият не е бил **** в *** клас на ПГМЕТ „Стойчо
и Кица Марчеви“ през учебната 2022 г. – 2023 г. (от който клас са ***, имащи
отношение към подписката, представена пред етичната комисия на
училището и изслушани от същата) и свидетеля Д. Б. - съпруг на ищцата от
една страна и лице без преки собствени впечатления от процесите и
събитията в ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ – от друга. Изводите на
първата инстанция се споделят изцяло и от настоящата такава, като следва да
10
се отбележи, че в съдебно заседание, проведено на 23.06.2023 г., ищцата, чрез
процесуалния си представител, прави искане за заличаване на допуснатия
свидетел от същия клас – **, и на негово място допускане на свидетеля С. (л.
321 от делото).
Във връзка с посоченото в т.I от Заповедта нарушение и
представения и по делото диск с налични в същия 153 ***, видно от
съдържанието на които – свалени от ***, следва да се посочи на първо място,
че ищцата излага противоречащи си твърдения. Докато в производството
пред Етичната комисия и дадените обяснения по реда на чл. 193 от КТ не се
излагат съмнение относно това, че профилът, от който са публикувани
процесните ***, се управлява от нея, то пред настоящата инстанция се
твърди, че не било ясно кой управлява същия. Не е спорен фактът обаче, че
именно ищцата е ***.
Както е посочено и в цитираното от първата инстанция Решение №
324 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г. о., изпълнението на
длъжност в областта на образователната система на децата е работа с
изключително висока отговорност. Изпълняващият длъжността „***“
отговаря не само за учебната подготовка на децата, но и за възпитанието им
по време на учебния процес. *** следва да спазва морално-етични норми на
поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на
децата – пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал.
Затова и стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферата на
образованието са високи, изискващи опазването на моралните ценности и
принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение на ****
професия съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение.
Следва да се съобразяват последиците от допуснатото нарушение и
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността
на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
Според настоящата инстанция, без да познава вътрешния интериор на
сградата на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, е явно видимо, че част от ***
именно в рамките на ****, находящи се в ****. Ирелевантен е фактът дали
*** от страна на действащ **** е осъществено в работно или извънработно
време. Публикувани са ****, ясно показващи ищцата и сградата на ***
(вероятно – ****, където същата работи), а по този начин свързващи
11
поведението на ищцата и със самата учебна институция. На следващо място
тези клипове са били достъпни до неограничен брой субекти, включително
*** и *** в същото това **** и родителите на последните, които без
затруднения могат да разпознаят сградата на ***. Последващото
ограничаване на достъпа до потребителския профил, от където са качени
видеоклиповете, не променя това обстоятелство. Изложеното обосновава
именно такова тежко дисциплинарно нарушение.
По отношение на нарушенията, изложени от ответника в т. III, т. IV и
т. V на Заповедта следва да се има предвид, че дисциплинарното
производство е с предмет конкретни дисциплинарни нарушения, като
професионалната квалификация на ищцата остава извън рамките на
производството. Не е спорен фактът, че ищцата към издаване на процесната
заповед няма други наложени дисциплинарни наказания – системността,
изложена в обжалваната Заповед, се обосновава именно с нарушенията,
описани в същата.
По делото са събрани множество доказателства – както писмени, така
и гласни такива, отнасящи се до изпълнението на ищцата на нейните
професионални задължения при провежданите от същата учебни часове и по-
конкретно тези в 11б клас на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ през
учебната 2022 г. – 2023 г. Ищцата не успява да проведе успешно насрещно
доказване по отношение на фактите, формиращи извод за извършване на
сочените дисциплинарни нарушения в т. III, т. IV и т. V от Заповедта. От
страна на последната е поискан и разпитан един свидетел - С., същият е бил
*** в друг клас през учебната 2022 г. – 2023 г., като не може да си спомни по
кои и колко предмети му е *** ищцата половин година след прекратяване на
нейното трудово правоотношение.
С оглед изложеното настоящата инстанция стига до извод, идентичен
с този на първата такава - искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен, прекратяване на трудовото правоотношение е извършено на
съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от състава на
съответното материално-правно основание и при липса на нарушение на
процесуалните правила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата
инстанция изцяло споделя констатациите на първата такава относно
12
нарушенията, посочени в т. II и т. VI от Заповедта, за които съдът е приел, че
не са извършени от ищцата.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ обуславя неоснователност и на претенциите за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, предвид техния акцесорен характер и обусловеността им от
уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят
такива за платено адвокатско възнаграждение в размер общо на 2 000 лева
съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения
списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено в постъпилото пред настоящата инстанция
писмено становище от процесуалния представител на ищцата, следва да се
остави без уважение. По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е
претендирано такова в размер на 800 лв. - близо до определения минимум
според чл. 7, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Поисканото такова по иска по чл.
344, ал. 1 т. 3 в размер на 1 200 лв. е под минималното, предвидено в същия
подзаконов нормативен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 479/21.07.2023 г., постановено по гр.д. №
3/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Осъжда В. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: ****, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Професионална гимназия по механоелектротехника
„Стойчо и Кица Марчеви“, гр. Хасково, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
13
Хасково, бул. „Съединение“ № 46, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща направени разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 17.11.2023 г., за
която дата страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14