№ 22132
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110130914 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 10.02.2025 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Р. И. М. за
следните суми: сумата от 19,40 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.02.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 4,45 лева, мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 05.02.2025 г.,
както и разноски. В тази връзка било образувано ч. гр.д. № 7765/2025 г. по описа на СРС,
161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Ответникът възразил
против дължимостта на вземанията и на ищеца били дадени указания да предяви
установителен иск за вземанията, което се изпълнявало с подадената искова молба.
Ищецът сочи, че ответникът като наемател на общината е негов клиент на топлинна
енергия за имот с адрес: . София, ж.к. „**“, **, аб. № **. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите
на приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия, каквато била и
ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В процесния имот през процесния
период била използвана доставената топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради
което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в
изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал
процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Директ“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
1
процесните суми – главвници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата от
10.02.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Р. И. М. оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че не е в
облигационно отношение с ищеца, тъй като още преди исковия период владението на имота
било предадено на наемодателя – общината. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
В случая лицето Р. М. е бил настанен в имота с настанителна заповед от 1990 г. на **,
който е починал на 24.04.2015 г., оставяйки за наследници по закон А.Б. – дъщеря, и
ответника Р. М. – внук, по право на заместване на мястото на починал по-рано син.
Със заявление за откриване на партида от 13.08.2019 г. ответникът е поискал
откриване на партида на свое име, която е и открита. Наемодателят СО е иззела владението
жилището на 27.04.2021 г., като неплатените задължения към ищеца за топлинна енергия са
за периода след 01.05.2021 г., до 30.04.2022 г. За периода след исковия в жилището е
настанен друг наемател на общината, партидата е сменена.
В глава пета на Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община са уредени предпоставки за
прекратяване на наемни правоотношения за общински жилища (чл. 33) и за изземване на
общински жилища, които се владеят или държат без основание, не се използват по
предназначение, или необходимостта от които е отпаднала (чл. 34). По настоящото дело
несъмнени доказателства за това, че наемното правоотношение по настаняването в
общинското жилище е било прекратено по реда на чл. 33 от посочената наредба и за
издаването и изпълнението на заповед по чл. 34 от наредбата – и още преди исковия период
ответникът е бил лишен от държане на имота. Така приемо-предавателен протокол от
27.04.2021 г. – л. 15 от заповедното дело, с който е иззето жилището, се цитира заповед от
14.06.2019 г., с която е прекратено наемното правоотношение. В същия смисъл и писмо на
СО, приложено към исковата молба.
С издаването на заповед по чл. 34 съдът намира, че наемното правоотношение е
прекратено най-късно на 27.04.2021 г. С това отпада първата предпоставка за съществуване
на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия в полза на
облигационен ползвател – последният да ползва имота със съгласието на собственика или
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди. В случая след
27.04.2021 г. имотът е стоял заключен, видно от писмото на СО, до настаняването на нов
2
наемател.
Искът против ответника следва да се отхвърли, тъй като в исковия период по
претенциите той не е бил в облигационни отношения с ответника по смисъла на т. 1 от
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК,
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответникът, но искане и
доказателства за такива разноски той няма.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Р. И. М., ЕГН **********, искове с правно с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 1 сумата от 19,40 лева, главница
за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,45 лева, мораторна лихва за
период от 15.11.2022 г. до 05.02.2025 г., предмет на заповед № 7582 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 15.03.2025 г. по ч.гр.д. № 7765/2025 г.,
СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД като помагач на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3