РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. **********, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **********, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20211420102219 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени положителни
установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът „Топлофикация - **********” ЕАД, гр.
**********, твърди, че за периода от 31.12.2017 г. до 30.06.2020 г.
ответницата Л.Ю.А. от гр. ********** му дължи сумата 840, 84 лв.,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с
адрес: гр. **********, **********. Поддържа, че със Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал от Районен съд - гр.
********** издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
Л.Ю.А. за посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. №
888/2021г. по описа на РС ********** длъжницата е подала възражение
срещу заповедта за изпълнение. Посочва, че въпреки многократно
отправяните от него до ответницата покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба,
което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли
съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата Л.Ю.А. му дължи сумата 840, 84 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия
1
за периода от 31.12.2017 г. до 30.06.2020 г. вкл., сумата 127, 49 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.
86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода 31.01.2018 г. - 23.02.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, включително
и юрисконсулско възнаграждение в размер 100,00 лв.
Ответницата Л.Ю.А. от гр.**********, редовно известена, в срока за
отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави
възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала
събирането на такива. Същата е подала възражение срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 888/2021 г. на ВРС и е представила с него
платежни документи.
В съдебно заседание оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Твърди, че процесният апартамент е нейна собственост, че от 2009 г. няма
радиатори и тръби в апартамента, а само топла вода, че за 2017 г. и 2018 г. не
дължи пари и че е спряла да си плаща сметките, защото от „Топлофикация -
**********” ЕАД й казали, че първо трябва да си плати сумите за 2017 г. и
2018 г., а след това за настоящата година.
Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 888/2021г. на
ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, намери за установено от
фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-
**********" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
потребителите на територията на гр. ********** при публично известни
Общи условия.
От представената справка № 1134094/21.09.2021 г. на Агенция по
вписванията, се установи, че ответницата Л.Ю.А. е собственик на недвижим
имот – апартамент № 22, находящ се в гр. **********, ж.к. **********.
Видно е, от приложената по ч.гр. дело № 888/2021г. на ВРС справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. /л.17/, че
адресът, на който се намира жилището, съвпада с регистрирания постоянен
адрес на ответницата. С Декларация от 08.11.2010 г., подадена до ответното
дружество, ответницата Л.А. е заявила, че като собственик на жилище,
находящо се в гр. **********, ж.к. **********, желае от месец декември
2010г. партидата към "Топлофикация-**********" да бъде прехвърлена на
нейно име.
За установяване правата и задълженията на страните по делото са
приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на
2
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация **********" ЕАД на потребители в гр. **********, одобрени
с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от
представените по делото копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото
дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и
един местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и
във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за ********** и региона, в бр.10
от 16.01.2008 г.
По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими
лихви от Л.Ю.А. за апартамент № 22, находящ се в гр. **********, ж.к.
**********, от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са
отразени 29 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура №
********** от 31.12.2017г. (първата издадена фактура) с падеж 11.02.2019г.
до фактура № ********** от 30.06.2020г. (последната издадена такава) с
падеж 31.07.2020г., които не са издължени от ответницата. В справката са
посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на
плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по всяка от
тях.
От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за
топлоенергия, касаеща разпределението на топлинната енергия по партида №
10107 с абонат Л.Ю.А., съответно за периодите м.12.2017 г. – м.04.2018 г.,
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г. се установява, че след
извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и
платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция
на сумите.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което съда цени като обосновано, обективно и
професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства,
след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител, се
установява, че имота на ответницата Л.Ю.А. е част от етажната собственост
на адрес гр. **********, ж.к. **********, която е топлоснабдена с енергия за
битово горещо водоснабдяване (БГВ) от “Топлофикация-**********” ЕАД
посредством абонатна станция № 363. Според заключението през процесния
период абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната
собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в
„Равнителна сметка” на топлинния счетоводител. Отчета на показанията при
потребителите за абонатна станция № 363 е годишен с годишна равнителна
сметка, издавана от топлинен счетоводител „Нелбо”. От представените му
документи вещото лице е установило, че в абонатната станция е изключен
подгревателя за отопление, че към етажната собственост се подава енергия
само за загряване на топла вода и че инсталацията за БГВ в процесния
апартамент е с един индивидуален водомер, по който се отчита консумацията.
Според заключението за отоплителни периоди 30.04.2018г. - 20.06.2019г. и
30.04.2019г. -30.06.2020г. жилището е посетено за годишни отчети, но
3
отчетите не са извършени поради неосигурен достъп и начисленията са
направени за 1бр. лице. За процесния период от 31.12.2017 г. до 30.06.2020 г.
вкл. се дължи сумата 840, 84 лв. за 8,52509 Мвтч с ДДС. Според вещото лице
нормативната уредба за начисление на количеството енергия за БГВ е
спазена. Според заключението за процесния период в рамките на
отоплителните сезони не е начислявана енергия за общи разходи върху
пълния отопляем обем на жилището на ответницата - 109,00 куб.м, съгласно
чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от
Наредбата за топлоснабдяването, тъй като подгревателя за отопление е
изключен и по вътрешната инсталация не се пренася топлоносител. За
процесния период по данни, предоставени на вещото лице от ищеца и
топлинния счетоводител, ответницата не е подавала жалби, декларации и
възражения до ,,Топлофикация - **********” ЕАД относно начислените й
суми за топлинна енергия. Вещото лице е посетило имота на ответницата, но
в жилището не е имало никой, поради което не е могло да събере информация
от ответната страна за подавани възражения. Според заключението
дължимата от ответницата към ,,Топлофикация-**********” за използваната
енергия за БГВ в апартамент № 22, находящ се в гр. гр. **********, ж.к.
**********, сума по служебно начисление за 1 бр. лице за процесния период
е 840, 84 лв., а обезщетението за забава в плащането на тази сума за периода
31.01.2018 г. - 23.02.2021 г. вкл. е 127, 49 лв.
От приложените към възражението по чл.414 от ГПК на Л.Ю.А. -
длъжница по ч.гр.д. № 888/2021г. на ВРС, разписки на Изипей за платени на
,,Топлофикация - **********” ЕАД суми, вещото лице е установило, че след
издаване на заповедта за изпълнение и преди образуване на настоящото дело
са платени две от процесните фактури № **********/31.12.2017г. и №
**********/30.07.2018г., като така са погасени общо сумите 54, 25 лв.
главница и 12,01 лв. обезщетение за забава.
В съдебното заседание вещото лице допълни, че веднъж годишно
представител на топлинния счетоводител е отчитал водомерите в етажната
собственост и по тези показния е правено разпределянето на енергията за
топла вода, че водомера, по който следва да се отчита изразходената топла
вода в процесния апартамент, се намира в банята на самия апартамент, но в
апартамента не е осигуряван достъп за отчет. Като доказателство за това към
заключението са приложени два констативни протокола на топлинния
счетоводител, подписани от домоуправителя, от които се установява, че не е
даван достъп. Според вещото лице сумите по фактурите съответстват на
начисленията на топлинния счетоводител за процесния период.
За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата
молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен
отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния
4
период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени
на вещото лице и приложени към заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 888/2021 г. на РС-**********,
образувано въз основа на подадено на 02.03.2021г. заявление от дружеството -
ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 260555 от
08.03.2021г. по чл.410 ГПК срещу ответницата Л.Ю.А. за заплащане на
сумите: 840, 84 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатената
топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до 30.06.2020 г. до топлоснабден
имот - жилище с адрес гр. **********, **********, сумата 127, 49 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
31.01.2018 г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2021г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
сумите, както и за направените по делото разноски от 25, 00 лв. държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед
за изпълнение длъжницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, което е
наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково
производство.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия
на потребител/клиент за битови нужди. Производството се развива след
подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжницата срещу издадената
заповед за изпълнение и съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК за ищеца е
налице правен интерес от търсената съдебна защита.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл.
422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
5
За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между доставчика на топлинна
енергия (продавача) и ответницата-купувач, като потребител на топлинна
енергия през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването
от ответницата на претендираната топлинна енергия в договорения вид, обем,
количество и качество; стойността на предоставената топлинна енергия и
изискуемостта на вземането.
По предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже неизпълнение на парични задължения от
страна на ответницата, падежа и размера на задълженията, както и периода на
забавата.
Ищецът следва да докаже и размера на всяка една от претенциите си.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата,
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните
суми (главница и/или обезщетение за забавено плащане) изцяло или отчасти,
като установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства. В настоящия случай в тежест на
ответницата е да докаже възражението си срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 888/2021 г. на ВРС.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която
действа в процесния период и към настоящия момент, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред
топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба,
лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
6
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода,
че не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори
между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна
енергия за битови нужди или изрично приемане на общите условия от
последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото
на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се
в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия. Следователно това правоотношение възниква по силата на
самия закон и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
По делото се установи, от представените справка № 1134094/21.09.2021
г. на Агенция по вписванията и Декларация от 08.11.2010 г. на Л.А., както и
от направената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009г., и не се оспорва от ответницата, че същата е собственик на
недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. **********, ж.к.
**********, който апартамент се намира в сграда-етажна собственост,
включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация **********” ЕАД и
обслужвана от абонатна станция № 363, поради което, съгласно чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответницата е потребител/клиент на ТЕ и по
отношение на нея е налице пасивна материална легитимация по иска.
По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила
7
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация **********" ЕАД на потребители в гр.
**********, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните
относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество, наричано за краткост "продавач" и всички потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, наричани за краткост "купувач/и",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на
гр.********** и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.
Установи се също, че Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация **********" ЕАД имат
определеното в чл.150 от ЗЕ съдържание, одобрени са с Решение № ОУ-
004/07.01.2008 г. на ДКЕВР и са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в
един централен и един местен всекидневник и са влезли в сила.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Както бе посочено по-горе облигационното правооотношение между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на самия ЗЕ
и Общите условия на дружеството, а обстоятелството дали в конкретното
жилище се потребява топлинна енергия има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за
отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация,
но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесния период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответницата топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице, на
ответницата е начислявана единствено топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, поради което за съответния период ответницата дължи суми
за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключението по изпълнената съдебно-
8
техническа и счетоводна експертиза, установява, че за процесния период
31.12.2017г. - 30.06.2020г. ищцовото дружество е доставило за имота на
ответницата топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност
840.84 лв. От заключението се установява също, че начислената на
ответницата сума е правилно определена, в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката и при ползване на
информацията от дружеството за топлинно счетоводство - спазени са редът и
техническите условия за топлоснабдяване в сградата – етажна собственост.
В Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация **********" ЕАД са определени редът и
срокът, по който потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
(прогнозни или изравнителни) в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения до
продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от ответницата срещу начислените й от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от нейна страна от
ползване на топлоенергия за битово горещо водоснабдяване.
При съвкупния анализ на представените по делото счетоводни
документи и заключението на приетата съдебно-техническа и счетоводна
експертиза се стига до извод, че задължението на ответницата към
топлопреносното предприятие за заплащане на количеството топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване е установено по основание и по
размер. В полза на ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за
топлинна енергия за процесния период и в размера, посочен в заключението
на приетата съдебно-техническа и счетоводна експертиза, съвпадащ с
исковата претенция.
Представените от ищцовото дружество справка за неплатени фактури и
дължими лихви и справка за начислени суми за топлоенергия по своя
характер са частни свидетелстващи документи, но от приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че
начислените на ответницата суми са правилно определени, при съобразяване
на действащите нормативни изисквания, поради което настоящия състав
намира, че на същите следва да се даде вяра. Следва да се има предвид още,
че след като е установена доставката на топлоенергия, ответницата дължи
заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за
тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез
счетоводните му записвания. Без значение е и обстоятелството дали ответната
страна е получавала издаваните от ищеца фактури, тъй като задължението за
плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения
имот, а не от фактурирането й.
9
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива.
От приложените към възражението на длъжницата по ч.гр.д. №
888/2021г. на ВРС разписки на Изипей се доказа плащане от нейна страна на
част от дължимата сума за БГВ - 54, 25 лв., която следва да бъде приспадната
от дължимата сума от 840.84 лева, поради което съдът приема, че е налице
неизпълнение на задължението на ответницата за плащане, което е във
формата на частично неизпълнение - непрестиране на сумата 786, 59 лв.,
представляваща стойността на количеството топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за периода от 31.12.2017 г. до 30.06.2020 г.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и
чл.150 ЗЕ е доказан за сумата от 786, 59 лева главница и следва да се уважи
като основателен в този размер, а за разликата до претендирания размер от
840.84 лева искът не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
С исковата молба ищецът е поискал установяването на присъдената от
заповедния съд законна лихва върху главницата, т.е. въвел е в предмета на
делото и това вземане, поради което, с оглед уважаването на установителния
иск за главницата, следва да се уважи и искането за установяване на
законната лихва върху нея за претендирания период - от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.03.2021г. до окончателното й
изплащане.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят-ищец
в настоящото производство е претендирал и лихва за забава по чл.86, ал.1 от
ЗЗД върху главницата от 840.84 лв. в размер 127, 49 лева, начислена за
периода от 31.01.2018 г. до 23.02.2021 г.
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII
от ОУ - „Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване
на дебитни известия. В този смисъл, задължението на
потребителите/клиентите за заплащане на дължимите от тях суми е най-късно
до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за дължимите суми
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва върху
задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в
10
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
ТЕ.
В настоящия случай, с оглед установеното частично неизпълнение на
задължението за заплащане на главния дълг, ответницата дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 02.03.2021г. за периода от 31.01.2018 г. до
23.02.2021 г.
Размерът на дължимото от ответницата обезщетение за забава по делото
е установен със заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, от което се установява, че общия размер
на вземането за обезщетение за забава върху главницата от 840.84 лв. за
периода от 31.01.2018 г. до 23.02.2021 г. е 127, 49 лева.
От приложените към възражението на длъжницата по ч.гр.д. №
888/2021г. на ВРС разписки на Изипей се доказа плащане от нейна страна на
част от дължимата сума за обезщетение за забава - 12, 01 лв., която следва да
бъде приспадната от дължимата сума от 127, 49 лева, поради което съдът
приема, че е налице неизпълнение на задължението на ответницата за
плащане, което е във формата на частично неизпълнение - непрестиране на
сумата 115, 48 лв., представляваща стойността на обезщетението за забава
върху главницата от 786, 59 лв.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е доказан за сумата
115, 48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 786,
59 лв., считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
от 31.01.2018 г. - 23.02.2021 г. и следва да се уважи като основателен в този
размер, а за разликата до претендирания размер от 127, 49 лева искът не е
доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените в
настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, по
съразмерност в размер 302, 76 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответницата също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, но същата не е искала присъждане и не е направила такива, поради
което разноски не следва да й се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед задължителните указания,
дадени в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ответницата следва да заплати на ищеца и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 888/2021г. на ВРС разноски в общ
размер 75, 00 лв. /25, 00 лв. за държавната такса и 50, 00 лв. за
11
юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Ю.А. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. **********, **********, съществуването
на вземането на „Топлофикация **********” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.**********, ул. ”Максим Горки” № 9,
представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, за
сумата 786, 59 лв., представляваща стойността на консумирана в апартамент
№ 22, находящ се в гр. **********, ж.к. **********, и незаплатена енергия
за битово горещо водоснабдяване за периода от 31.12.2017 г. до 30.06.2020 г.
вкл., сумата 115, 48 лв., представляваща размера на обезщетението за
забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, за периода от 31.01.2018 г. до
23.02.2021 г. вкл., считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 260555 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, от 08.03.2021г. по ч. гр. д. № 888/2021 г.
на Районен съд - **********, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1
ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от уважения размер на иска за главница до
предявения размер от 840, 84 лв., и на иска за обезщетение за забава до
предявения размер от 127, 49 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Ю.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. **********,
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация **********” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.**********, ул. ”Максим
Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, направените в исковото производство разноски за държавна такса,
за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност в размер 302, 76 лева, както и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 888/2021г. на ВРС разноски от 25, 00 лв. за
държавната такса и 50, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
12
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред
Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13