Решение по дело №3619/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   08.04.2019г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 3619 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 106789 от 02.05.2017г. по гр.д. № 34833/2016г. Софийски районен съд, 90 състав признал за установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Е.Г., ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, сумата 982.64 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислено от ответното дружество задължение /корекция/ за цена на електроенергия за периода 10.02.2016г. - 09.05.2016г. по партидата на ищеца с клиентски № 310210513370, относно адрес в Столична община, район „Панчарево“, вилна зона „Градище“, ул. „********, за което е съставен констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия от 09.05.2016г. и е издадена фактура от 13.05.2016г., след извършена корекция на сметката на ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. СРС правилно приел, че в случая приложими са чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г./, че в същите са уредени отношенията между страните при констатирани неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия, като е допустимо определяне на количеството потребена енергия при спазване на определените в раздел IX правила, както и че е била спазена процедурата по чл. 45 – 47 ПИКЕЕ, но неправилно приел, че в ОУ на ответника не бил предвиден ред за уведомяване на клиента. Такъв ред бил предвиден в чл. 17, ал. 2 от ОУ, в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Освен това в случая ответникът доказал, че е изпълнена процедурата по уведомяване на клиента за извършената проверка и за извършеното преизчисление на сметка. СРС не съобразил, че на ищеца било изпратено писмо изх. № 46861/10.05.2016г., с което бил уведомен, в изпълнение на процедурата по чл. 58 от ОУ на „Чез Р.Б.“ АД вр. чл. 47 ПИКЕЕ, за извършената проверка, а с писмо изх. № 12021999398/14.05.2016г. ищецът бил уведомен по реда на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ за сумата, която дължи по фактура № **********/13.05.2016г. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 30.01.2019г.

Въззиваемата страна Б.Е.Г. не е депозирал отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 28.01.2019г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство по списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 982.64 лв., представляваща начислена служебно по констативен протокол № 1014575/09.05.2016г. стойност на консумирана електроенергия за минал период - 10.02.2016г. - 09.05.2016г., за имот на адрес:  Столична община, район „Панчарево“, вилна зона „Градище“, ул. „********, клиентски № 310210513370, за която сума е издадена фактура № **********/13.05.2016г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Пред настоящата инстанция не е спорно, че ищецът е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на адрес: Столична община, район „Панчарево“, вилна зона „Градище“, ул. „********, клиентски № 310210513370.

Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът, въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ, всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще бъдат разменяни ... на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат направени чрез средствата за масова информация.

 От приетия констативен протокол № 1014575/09.05.2016г. и показанията на свидетеля Иванов се установява, че на 09.05.2016г. е извършена проверка на средството за търговско измерване на процесния адрес - електромер с фабричен № 35363041. Проверката е извършена от двама служители на „Чез Р.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели от Федерация на потребителите, като е подписан от потребителя, както и от служител на 08 РУ-СДВР. Констатирани са липсваща пломба на щита на ел. таблото, нарушена пломба на капачката на клемния блок на електромера и поставен допълнителен проводник (шунт) между входяща и изходяща фазови линии на клемния блок на електромера. 

Представено е предложение за корекция на сметка без дата, изходящо от „Чез Р.Б.“ АД, отдел „Нетехнически загуби“, за начисляване допълнително по сметка на ищеца на цена за ел. енергия за периода 10.02.2016г. – 09.05.2016г. за 7 615 Квт/ч.

С уведомление изх. № 46861/10.05.2016г., получено от ищеца на 13.05.2016г., последният е уведомен от „Чез Р.Б.“ АД, отдел „Нетехнически загуби“, че на 09.05.2016г. е извършена проверка на СТИ на процесния адрес и съставен констативен протокол № 1014575/09.05.2016г., както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана електрическа енергия, за което ще бъде уведомен от „Ч.е.Б.“. Уведомлението е изпратено до адрес в гр. Сандански.

Прието по делото е и писмо изх. № 12021999398/14.05.2016г., с което „Чез България“ ЕАД по реда на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ уведомява ищеца, че по констативен протокол № 1014575/09.05.2016г. е начислена сумата 982.64 лв. за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Според представената товарителница, писмото е изпратено до адреса на електроснабдения имот и не е получено от ищеца.

Приета по делото е фактура № **********/13.05.2016г., по която се претендира начислената от ответника сума в размер на 982.64 лв. с вкл. ДДС.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че отбелязаните в констативния протокол нарушения създават условия за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване и представляват промяна в схемата на свързване на електромера. Преизчисляването на консумираната електрическа енергия е извършено при спазване на правилата, заложени в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Извършено е за период от 90 дни на базата на отчетената и правилно измерена грешка с еталонния уред, а изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от КЕВР.

От правна страна: Пред настоящата инстанция не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи се, че при извършена на 09.05.2016г. проверка от служители на „Чез Р.Б.” АД са констатирани липсващи и нарушени пломби на електромера и промяна в схемата на свързване, която води до частично неотчитане на електрическата енергия.

Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента в определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.

Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ  законът възлага на ДКЕВР /сега КЕВР/ правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.). Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., уреждащи реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, поради което ПИКЕЕ /отм./ са приложими в цялост към процесната проверка, извършена на 09.05.2016г., след приемането и преди отмяната на ПИКЕЕ.

Предвид формираната вече трайна практика на ВКС /обективирана в решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г. по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО и др./ въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ /сега отменени/, е била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена електроенергия.

Следователно, с оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на клиента и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.

В случая не се установява наличието на първата предпоставка. Противно на поддържаното от въззивника, в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв ред по мнение на мнозинството от състава не представлява предвиденото в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ – с клаузата на чл. 17, ал. 2 ОУ е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това. След като такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът е следвало да предприеме действия за съответното им изменение, каквото не установява, а и не твърди да е направил. А щом предвидената в закона процедура не е завършена, то и правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът действително е бил уведомен за извършената корекция.

След като ответникът не установява ищецът да му дължи исковата сума, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 106789 от 02.05.2017г., постановено по гр.д. № 34833/2016г. на Софийски районен съд, 90 състав.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център, да заплати на Б.Е.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

 

 

 

 

 

                                                                                                      2.