№ 763
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КТБ“ АД /нес./, подадена против Решение №
261007 от 22.06.2021 г., постановено по т.д. 1109/2017г. на СГС, ТО, VI – 5 състав, с което
съдът е отхвърлил предявените от въззивника против Г. П. Х., И. А. З. и Ю. Т. П. искове с
правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН за осъждане на ответниците да му заплатят при
солидарна отговорност сумата от 110 142, 56 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор за
издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „КТБ“ АД и „Аеропорт
Кетъринг Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* и Банкова гаранция за обезпечаване на
вземания с изх. № 50/21.01.2009 г., които вреди са причинени от неизпълнение на
задълженията на ответниците в качеството им на изпълнителни директори и съответно
прокурист при вземане на решение за отпускането на необезпечен кредит, както и
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН
за осъждане на ответниците да заплатят разделно всеки от тях съобразно заеманата от него
длъжност сумата от по 36 714,19 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения на ответниците, в качеството им на бивши
администратори на банката, при вземане на решение за сключване на Договор за издаване
на банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между „КТБ“ АД и „Аеропорт Кетъринг
Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* и Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх.
№ 50/21.01.2009 г., както и при условията на евентуалност предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при
солидарна отговорност сумата от 110 142,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от „КТБ“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на
ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като членове на
Управителния съвет, респ. длъжностни лица с ръководни функции, при вземане на решение
1
за сключване на Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между
„КТБ“ АД и „Аеропорт Кетъринг Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* и Банкова гаранция за
обезпечаване на вземания с изх. № 50/21.01.2009 г.
Сторени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен
акт. Твърди да е неправилен извода на първоинстанционния съд, че не са установени
нарушения свързани с действащите за срока на процесния Договор за издаване на банкова
гаранция Правилници за кредитната дейност на „КТБ“ АД. Сочи, че не са спазени
процедурите по глава III от ПКД от 2008 г. в чл. 33 и сл., а именно при сключване на
процесната кредитна сделка не е извършено проучване и одобряване и не е изготвен
протокол на Кредитния съвет. На следващо място излага, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не е установено по делото ответниците да са имали
задължения във връзка с процедурата по сключване на кредитна сделка (оценка и анализ на
кредитираното лице), както и че не са имали задължения за последващ текущ контрол
спрямо конкретното кредитиране. Посочва, че ответникът Г. П. Х. в процесния период е бил
изпълнителен директор на „КТБ“ АД, въз основа на сключен с Банката договор за
управление от 15.12.2008 г., като със сключване на процесната кредитна сделка – Договор за
издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г. е нарушил договорните си задължения.
Излага, че ответникът И. А. З. в процесния период е бил изпълнителен директор на „КТБ“
АД, въз основа на сключен с Банката договор за управление от 21.07.2003 г. ., като със
сключване на процесната кредитна сделка – Договор за издаване на банкова гаранция от
21.01.2009 г. също е нарушил договорните си задължения. По отношение на ответника Ю. Т.
П., в качеството му на прокурист на банката в процесния период, също твърди да е налице
нарушение на вменените му с договора за търговско управление на „КТБ“ АД задължения.
Сочи да е неправилен извода на съда за липса на изискване по процесната кредитна сделка
да е бъде учредено надлежно обезпечение, по аргумент на чл. 33 от Правилник за кредитна
дейност, посочен от съда. Твърди, че независимо, че при сключване на процесната кредитна
сделка е подписан Договор за поръчителство с Б. Н. А., то в срока на действие на банковата
гаранция това обезпечение е погасено, а самата кредитна сделка е останала необезпечена.
Сочи, че в нито един момент ответниците, в качество на лица администратори,
осъществяващи оперативното ръководство и управление на Банката, не са предприели
действия по покана за плащане на просрочените кредити към „Аеропорт Кетеринг
Сървисис“ ООД, нито са ангажирали отговорността на поръчителя Б. Н. А. в преклузивния
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, не са обявили кредита за предсрочно изискуем и не са
поискали друго обезпечение. На следващо място сочи, че видно от решение от 17.07.2017 г.
по т.д. № 7249/2016 г. на Софийски градски съд началната дата на неплатежоспособност на
„Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД е 28.04.2011 г., а първото плащане по процесната
банкова гаранция от страна на „КТБ“ АД към това дружество е извършено на 02.11.2011 г.,
т.е. дружеството вече се е намирало в състояние на неплатежоспособност. Неправилно
първоинстанционния съд е приел, че по делото не е установено „КТБ“ АД да е предприела
действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията си. Сочи, че
„КТБ“ АД се е присъединила като кредитор по т.д. № 7249/2016 г. по описа на СГС в
производството по несъстоятелност на „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД, като и преди
това са инициирани множество заповедни производства, съответно последвали ги
изпълнителни дела, целящи събиране вземанията на банката от „Аеропорт Кетеринг
Сървисис“ ООД по всички договори между тях, в това число и по процесния Договор за
издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено,
а предявените искове – уважени, респ. да бъдат уважени предявените в условията на
евентуалност искове.
Редовно уведомени, насрещните страни са оспорили в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
така подадената въззивна жалба като молят за постановяване на Решение, с което
2
обжалваното такова да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на въззивника във
връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За установено от фактическа страна настоящият състав намери следното:
По делото не се спори, а и видно от представения с исковата молба Договор за
издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г., същият е бил сключен между „КТБ“АД и от
друга страна – „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД – в качеството на
кредитополучател/наредител, по силата на който Банката се е задължила да издаде по
нареждане на наредителя банкова гаранция в размер на 56 315 евро в полза на „Летище
София“ ЕАД, обезпечаваща изпълнение на задължението на кредитополучателя/наредител в
качеството му на наемател по Договор за наем на недвижим имот – публична държавна
собственост с изх. № 100-Д-87/12.04.2007 г. на обект „Комплекс от заведения за хранене“ в
новата приемна сграда за пътници на летище София, Терминал 2. Договорен е срок на
валидност на банковата гаранция до не по-късно от 31.05.2012 г.
В случай на плащане по банковата гаранция, Банката служебно оформя
на наредителя кредит в евро, с главница по кредита равняваща се на платената
към бенефициера сума, с краен срок на погасяване 3 дни, считано от датата на плащането на
гаранцията – чл. 4 от Договора.
По делото е представена и банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. №
50/21.01.2009 г.
По делото е представено искане за плащане по банкова гаранция за обезпечаване на
вземания изх. № 100-17295/20.10.2011 г., адресирано от „Летище София“ ЕАД до „КТБ“ АД,
с което е предявено частично искане за плащане по банкова гаранция № 50/21.01.2009 г. за
дължимата от „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД сума в размер на 38 362.07 евро.
По делото е представено искане за плащане по банкова гаранция за обезпечаване на
вземания изх. № 100-8177/10.05.2013 г., адресирано от „Летище София“ ЕАД до „КТБ“ АД,
с което е предявено частично искане за плащане по банкова гаранция № 50/21.01.2009 г. за
дължимата от „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД сума в размер на 17 952.93 евро.
По делото са представени платежно нареждане за сумата от 75 029.69 лв. и
удостоверяващо извършено плащане на 02.11.2011 г. и платежно нареждане за сумата от
35 112.88 лв., удостоверяващо извършено плащане на 20.05.2013 г., като и в двата
документа като име на получател е посочено „Летище София“ ЕАД и наредител „КТБ“ АД,
с основание на плащанията – по банкова гаранция № 50/21.01.2009 г.
По делото е представен е Договор за управление от 15.12.2008 г., сключен между
„КТБ“ АД и Г. П. Х. на основание чл. 241, ал. 6 ТЗ и въз основа на решение на Надзорния
съвет на Банката от 08.12.2008 г. и решение на Управителния съвет на Банката от 08.12.2008
г., като предмет на договора е уреждане отношенията между изпълнителния директор и
Банката във връзка с възлагането му да я управлява и представлява пред трети лица, като е
предвиден срок на договора от 5 години, считано от датата на вписването му в търговския
регистър, като в случай че не е освободен към датата на изтичане на срока, същият се счита
за продължен до освобождаването му.
Представен е и Договор за възлагане на управление от 21.07.2003 г., сключен между
„КТБ“ АД и И. А. З. на основание чл. 241, ал. 6 ТЗ и решения на Надзорния съвет от
30.06.2003 г. и от 21.07.2003 г., с предмет и срок на действие идентични като текст в
клаузите с посочения по-горе договор сключен с другия ответник.
3
Представен е и Договор за търговско управление от 10.07.2007 г., сключен
между „КТБ“ АД и Ю. Т. П. с предмет – възлагане работа по управление на предприятието
на банката.
По делото е представен правилник за кредитната дейност /ПКД/ на „КТБ“ АД. В
същия, в глава Общи положения са уредени видовете кредити отпускани от Банката, като в
чл. 13 е уредено сключването на договор за издаване на банкова гаранция в полза на трето
лице, като съгласно така предвидената регламентация, същата представлява документ,
удостоверяващ едностранното волеизявление на Банката да плати на посоченото в него лице
определена сума пари и съобразно предвидените условия. В чл. 13, ал. 4 изрично е
предвидено, че Банката удовлетворява претенцията за плащане по банковата гаранция след
проверка с разумна грижа наличието на изискуемите по нея условия. В глава ІІ-ра се
съдържа регламентация относно „Кредитен риск“ – управление, органи на управление,
кредитни ограничения. В глава ІІІ-та са уредени „Кредитни процедури“. Предвидено е след
постъпване искането за отпускане на кредит в установената за това форма и с необходимите
приложения, да бъдат извършени действия по проучване и одобрение в определена
последователност – необходимо е изготвянето на правен анализ от правоспособен юрист;
анализ на представените документи и събраните сведения относно общото финансово
състояние на кредитоискателя, извършени от кредитния специалист; предаване на
кредитното досие от кредитния специалист на Председателя на Кредитния съвет, като
предлаганата кредитна сделка подлежи на обсъждане от Кредитния съвет, за което се
изготвя протокол, който заедно с проекто-договора за кредитната сделка, парафиран от
кредитния специалист, началника на управление „Кредитиране“ и юрисконсулта се
предават на изпълнителните директори за вземане на решение. В случай, че
компетентността е на Управителния съвет, предложението за сключването на сделката се
отнася пред него, като препис-извлечение от протокола на проведеното от него заседание с
взетото решение се предоставя на Управление „Кредитиране“ за предприемане на
съответните действия, чрез което се известява кредитоискателя чрез писмено уведомление.
Като Приложение № 1 към Правилника се съдържа Методика за определяне на
кредитния риск, като Приложение № 8 – Методика за извършване на правен анализ;
Приложение № 9 – Методика за оценка на обезпеченията. Представени са и Общите условия
за осъществяване на кредитни сделки към Правилника за кредитната дейност.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която не е било оспорено от страните и от което се установява, че размерът
на заплатените от „КТБ“ АД по процесната банкова гаранция /издадена въз основа на
договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г./ суми възлизат на 110 142.57 лв.,
както следва: 1/ 02.11.2011 г. в полза на „Летище София“ ЕАД е наредена сума в размер на
75 029,69 лв. с бордеро № 419659 и на 20.05.2013 г. в полза на „Летище София“ ЕАД е
наредена сума в размер на 35 112, 88 лв. с бордеро № 188416. Според изложеното в
заключението, размерът на непогасената главница по процесния договор за банкова
гаранция, определен към 23.03.2017 г. и към момента на изготвяне на експертизата /м.
06.2020 г./, възлиза на 110 142.57 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. М. П., от
показанията на който се установява, че е ответник по съдебни дела с
ищец ищцовото дружество, като във връзка с упражняваната от него дейност в „КТБ“ АД му
е известна процедурата по сключване на договор за кредит и е работил в банката в период
от около 14 години – в качеството си на прокурист от 2009 г. и изпълнителен директор от
2012г., включително и към момента на сключване на процесния договор за банкова
гаранция. От 2010 г. действал Кредитен съвет, който бил съвещателен орган и разглеждал
всяка сделка, за което се съставял съответно протокол, като предварително били изготвяни
анализи от определени служители, към които съответният набор от документи по искането
4
за отпускането на кредит били препращани. Хипотетично било възможно договорът за
кредит да бъде променян относно предвидените в него условия и параметри
с последващо сключен анекс към договора и след това добавък. Според свидетеля,
положеният вдясно подпис върху Добавък № 1 на л. 942 от делото е негов. Оригиналът на
банковата гаранция и съответно добавъкът, се съхраняват при бенефициента, като може да
бъде върната на банката при прекратяване действието на гаранцията. Правилниците за
кредитната дейност били утвърждавани от управителния съвет и надзорния съвет, като
изпълнителните директори са членове на управителния съвет, като в качеството си на
представляващи банката сключвали сделките по отпускане на кредити, като имат крайната
санкция да преценят една кредитна сделка, дали да бъде сключена, при какви обезпечения,
параметри и срок на действие.
В проведено производство по чл. 207 ГПК пред първоинстанционния съд е приет
като писмено доказателство Договор за поръчителство, сключен на 21.01.2009 г. между
„КТБ“ АД и Б. Н. А. и по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно
пред банката за всички задължения на „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД, евентуално
възникнали на основание Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г. сключен
с банката в полза на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното
решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по
чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
По главните искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, в двугодишен срок от встъпването си
в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди
на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява
пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица, а с
разпоредбата на § 1, т . 2 от ЗБН законодателят е дал легално определение на
„администратор“, като е посочил, че се касае за а) член на надзорен или управителен съвет
(съвет на директорите) на банка; б) длъжностно лице с ръководни функции в банката или в)
всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки
за сметка на банката.
В конкретния случай и с оглед изложеното по – горе, не буди съмнение, че
ответниците са имали качеството „администратор“ към датата на сключване на процесния
Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г., – ответникът Г. П. Х. и И. А. З. са
заемали длъжност „изпълнителни директори“, а Ю. Т. П. е имал качеството „прокурист“.
На следващо място, настоящият състав намира, че отговорността е деликтна,
независимо от отговорността по чл. 240 от ТЗ, но тя е специална деликтна отговорност за
вреди, която може да се търси на изчерпателно определени от закона лица, която
отговорност произтича от заеманата от тях длъжност на администратор. Преценяват се
понесени вреди от банката в несъстоятелност, причинени от нейни бивши управители. Няма
изискване в какъв период тези управители са управлявали банката. Преценява се
поведението им /действия и бездействия/, което да е довело до загуби от страна на банката в
несъстоятелност, т. е. с това управление администраторите на банката да са довели до
загубите, причинили и неплатежоспособността й. Тази отговорност е сходна с
отговорността, уредена в разпоредбите на чл. 145 и чл. 240, ал. 2 от ТЗ - т. нар. "управленски
деликт". В този смисъл е Р-209-22.06.2015-II т. о. на ВКС по т. д. № 4117/2013 г. Както при
всяка деликтна отговорност, елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН
включват а/ противоправно деяние /действие или бездействие/, б/вреда, в/причинна връзка
между деянието и вредата и г/вина. В този смисъл за успешното провеждане на този иск,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното
5
осъществяване на елементите от фактическия състав на деликта.
За неоснователни настоящият състав намира предявените против ответниците Г. П.
Х., И. А. З. и Ю. Т. П. главни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН.
По делото е безспорно установено, че сключения Договор за банкова гаранция от
21.01.2009 г. между „КТБ“ АД, представлявано от ответниците Г. П. Х. – в качеството му на
изпълнителен директор и Ю. Т. П. – прокурист, които са подписали договора от името на
банката, като същият е бил сключен с „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД и по силата на
който банката се задължила да издаде банкова гаранция за сумата от 56 315 евро в полза на
„Летище София“ ЕАД за обезпечаване вземането на последното по сключен с
кредитополучателя Договор за наем на недвижим имот – публична държавна собственост с
изх. № 100-Д-87/12.04.2007 г. на обект на летище София – Терминал 2.
Настоящият състав намира обаче, че не се установяват конкретни действия, съответно
бездействия, с които да са нарушени конкретни, вменени от устава, договора за прокура,
договора за възлагане на управление, правилника за кредитна дейности, друг
вътрешноведемствен акт или закона задължения при сключване, респективно разрешаване
на кредитния договор и усвояване на сумата по него.
С оглед възприетата процедура в представения по делото Правилник за кредитната
дейност /ПКД/ и действащ към момента на сключване на процесния договор за банкова
гаранция от 21.01.2009 г., в компетентността на членовете на Управителния съвет на
банката е да вземат решение за сключване на договор за кредит по отправено искане за това
и след проучване на извършения анализ от специалистите в съответните звена – правен
анализ съгласно чл. 35 ПКД; анализ от кредитния специалист – чл. 36 ПКД за финансовото
състояние на кредитоискателя, предлаганото обезпечение; становище от служител в отдел
„Кредитен риск“ при искане за отпускане на кредит във чуждестранна валута.
По делото не е налице спор относно спазването на процедурата по изготвянето и
предоставянето за проучване на компетентните управителни органи на становищата от
служителите в съответните звена. От представените по делото доказателства се установява
противното – проведена е процедура,съобразно вътрешните правила за отпускане на
кредити, вкл. извършване на предварителен и текущ финансов и правен анализ за
кредитополучателя по процесния договор за банкова гаранция, като Договорът е подписан
от лицата, в чиито правомощия е възложено това, както и е спазен редът за предварително
разрешение. Спорен е въпросът дали въпреки констатираните в тях данни, е било извършено
увреждащото действие от страна на ответниците, в качеството им на управляващи банката и
администратори по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за банковата несъстоятелност,
каквито се явяват членовете на управителния съвет и представляващия банката
прокурист, оправомощен да сключва договори от името и за сметка на банката.
Съгласно предвиденото в чл. 37 от ПКД, общото финансово състояние на
кредитоискателя се установява въз основа на представените от него финансово - счетоводни
документи и справки (баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за паричните потоци,
годишни данъчни декларации и др.). Етап от проучвателната дейност, необходима за
произнасяне по искането за кредит, е анализ от служител на Дирекция „Кредитен риск“,
който съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника, анализира предоставените документи и
събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната
му задлъжнялост според данните от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и
целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ,
както и резултатите от правния анализ.
В процесния случай, не се установи към момента на сключването на договора за
банкова гаранция анализите в кредитното досие да са съдържали данни относно
неспособност на кредитополучателя да плати. Договорът за банкова гаранция съдържа в
6
себе си бъдещо несигурно събитие, при реализирането на което възниква задължението на
банката да плати по поетия от нея с договора ангажимент. Имущественото състояние на
кредитоискателя може да бъде променено и да е различно към момента на сключването на
договора за банкова гаранция, както и към момента на извършването на плащането по нея в
уговорения срок на договора. Подобна хипотеза е приложима и в настоящия случай,
доколкото договорът е сключен в началото на 2009г., а възникване задължението на
кредитоискателя да плати е в края на 2011 г. и през 2013г. Не са ангажирани доказателства,
от които да се установява дали кредитоискателят е бил в състояние на невъзможност да
плати и към момента на сключването на договора за банкова гаранция.
Следва да се отбележи още, че процесния Договор за издаване на банкова гаранция
от 21.01.2009 г. е бил обезпечен – видно от събраните по реда на чл. 207 от ГПК писмено
доказателство Договор за поръчителство, сключен на 21.01.2009 г. между „КТБ“ АД и Б. Н.
А. и по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно пред банката за
всички задължения на „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ООД, евентуално възникнали на
основание Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г. сключен с банката в
полза на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД.
Поради всичко изложено и при липса на конкретика относно извършените от всеки
от тримата ответници нарушения, самото разрешаване и сключване на договора, както и
разрешаване нареждане на сумата при спазване на договореностите, не е достатъчно да
обоснове ангажиране на отговорността им за тези действия.
На следващо място, макар принципното отпускане на недостатъчно или въобще
необезпечени кредити не би могло да се третира като добра търговска практика с оглед
специалната роля на банките във вътрешно-икономическото пространство на страната, но в
процеса не е доказано твърдението, че конкретният договор е сключен при лоша оценка на
риска и изначално предвидима невъзможност за възвръщаемостта му от страна на
Кредитополучателя/ Наредителя.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователност на
предявените главни искове, а доколкото основанието за отхвърлянето на същите не е
липсата на уговорена или произтичаща от закона солидарност, неоснователни се явяват и
предявените в условията на евентуалност искове по чл. 57, ал. 3 от ЗБН за осъждане на
ответниците при разделна отговорност.
По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД:
Настоящият състав намира, че с разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН е регламентирана
специална имуществена отговорност за вреди на изчерпателно определени от законодателя
лица, която произтича от заеманата от тях длъжност на администратор. Заеманата длъжност
е основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди на
банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността за
имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на изп.
директори, която произтича от дейността им като администратори на банката, като
предявения при условията на евентуалност иск с така заявения в исковата молба петитум,
възпроизвежда искане за осъждане на ответниците за настъпилите имуществени вреди на
банката, настъпили от неизпълнение на договорните им задължения в качеството им на
администратори на банката, което искане по своята правна същност се покрива със
заявеното по главния иск и представлява иск по чл. 57, ал. 3 от ЗБН. Противно на заявеното
с петитума първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 82
във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Видно от твърденията в исковата молба ищецът претендира в условията на
евентуалност осъждане на ответниците за причинените на банката в качеството им на
администратори вреди в следствие на деликт, произтичащ от неизпълнение на договорни
7
задължения на ответниците в качеството им на администратори на банката, които твърдения
квалифицират иска по чл. 57, ал. 3 от ЗБН, а не по непредявения иск по който
първоинстанционния съд се е произнесъл на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Поради изложените съображения, Апелативен съд - София, ТО- 11 състав, намира, че
обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен
иска с правно основание чл. 82 във вр. с чл.79 от ЗЗД. Според принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, съдебната защита на накърненото право е обусловена от
волята на лицето, което е легитимирано да я търси. Съдът не може по свой почин да изменя
предмета на търсената защита, както и да разглежда и квалифицира установените по делото
факти едновременно на няколко различни правни основания. Съдът е отхвърлил исковете
едновременно на две различни правни основания, което е недопустимо.
С оглед горното, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да
бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК, а разгледаната въззивна жалба – оставена без
уважение в частта по предявения главен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН и
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН, а в
останалата част по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 82
във вр. с чл. 79 от ЗЗД решението следва да бъде обезсилено.
Предвид изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса за разглеждане на делото от настоящата инстанция на основание чл. 57, ал. 6
от ЗБН, която е в размер на 2 202,85 лв.
Страните не са претендирали присъждане на разноски.
По изложените съображения, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261007 от 22.06.2021 г., постановено по т.д. 1109/2017 г.
на СГС, ТО, VI – 5 състав, в частта, в която са отхвърлени, предявените от синдиците на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /нес./, ЕИК ********* против Г. П. Х., ЕГН
**********, И. А. З., ЕГН ********** и Ю. Т. П., ЕГН ********** при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят при солидарна отговорност сумата от 110 142.56 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД /нес./ имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в
качеството им на бивши администратори на банката като членове на Управителния съвет,
респективно длъжностно лице с ръководни функции, при вземане на решение за сключване
на Договор за издаване на банкова гаранция от 21.01.2009 г., сключен между
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД и „Аеропорт Кетеринг Сървисис“ ЕООД,
ЕИК и Банкова гаранция за обезпечаване на вземания с изх. № 50/21.01.2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261007/22.06.2021 г. по т.д. №1109/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 5 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по бюджетната
сметка на Апелативен съд – София съдебни разноски за настоящото производство в размер
на 2 202, 85 лв. (две хиляди двеста и два лева и осемдесет и пет стотинки), която сума
8
следва да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9