Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2846 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен
иск с правно основание чл.200 от КТ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 01.02.2017г. между ищеца и ответното дружество е бил сключен
трудов договор, по силата на който ищецът работел на длъжност „електротехник” в
ответното дружество, с място на работа цех „Поддръжка” в гр.****. Ищецът твърди, че на 26.05.2017г.
в****,****” в производственото предприятие на
ответното дружество претърпял трудова злополука, която настъпила по време на
изпълнение на трудовите задължения на ищеца, при опит работника да отстрани
авария в захранващото помещение-зона на ниско напрежение, вследствие на токов
удар. Сочи се, че работникът получил комбинирани изгаряния от I, II и АБ III степен, от 15%
в областта на лицето, шията и двата горни крайника, като травмата довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, а локалното изгаряне по
кожата на дясната ръка е довело до затрудняване движенията на горния крайник за
срок около година. Излагат се твърдения, че посочените увреждания имали
характер на средна телесна повреда и било образувано ДП №ЗМ******. по описа на РУ ****, прекратено с постановление от
02.10.2017г. Сочи се, че работникът провел лечение и се е възстановявал бавно,
с множество медицински манипулации и рехабилитация, което му причинило болки и
страдания, неудобства, вкл. и към настоящия момент. Ищецът заявява, че на
работника е изплатено обезщетение от застраховател „****по силата на застраховка на работниците в размер
на 5 742,68лв., като ищецът счита, че остатъкът от справедливо обезщетение
за вредите следва да се заплати от работодателя. Отправя искане за осъждане на
ответното дружество-работодател да заплати на ищеца сумата 35 000лв.,
представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.05.2017г., сумата
7 116,67лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
26.05.2017г.-27.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е изложено, че не се спори,
че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със заповед
№78/30.05.2018г. на основание чл.71 ал.1 от КТ. Не се оспорва, че е настъпила
на 26.05.2017г. трудова злополука, установена с разпореждане №******г. на ТП на НОИ Б. Ответникът
твърди, че трудовата злополука е настъпила при проявена груба небрежност от
страна на пострадалия, по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Сочи се, че работникът
не е спазил установените технологични правила, както и правилата за безопасни и
здравословни условия на труд. Ответникът излага твърдения, че на процесната
дата ищецът е следвало да застъпи на работа в базата на „К в гр.**** втора смяна, която била от 14.00
до 22.00ч. Той уведомил прекия си ръководител, че ще закъснее и се явил на
работа около 18.00ч. В 19.00ч на работа застъпил и И К, командирован ел.техник
от гр.Б. След като започнал работа ищецът установил, че липсвало захранване с
електрически ток на едно от помещенията-работилница. Той влязъл в помещението и
посредством тестер за напрежение проверил ел.таблото и констатирал, че липсва
захранващо напрежение. След това установил, че вследствие провеждани в двора на
предприятието изкопни дейности, били прекъснати захранващи кабели. Около 19.00ч
уведомил главния енергетик за установената повреда, като последния му дал
указания да огледа двора за подходящо място, през което на следващия ден да могат
да прекарат нова електропроводна линия и изрично му забранил да предприема
каквито и да било действия по отстраняване на повредата. Сочи се, че въпреки
изричната забрана, ищецът влязъл в разпределителното помещение за ниско
напрежение, където били разположени ел.таблата, захранващи отделните помещения
в предприятието, констатирал самоизключил се превключвател, отворил таблото и
констатирал наличие на напрежение на входящите клеми на изключилия
превключвател. Съобщил на колегата си К и двамата влезли в помещението „ниско
напрежение”, след това разбрали, че има и друг изключен превключвател, като
пострадалият отворил ел.таблото, където бил разположен втория превключвател,
извършил проверка с пробника и поради невнимание допрял накрайника на тестера
едновременно до двата близки елемента, като се получило късо съединение и електрическа дъга, в резултат на което
ищецът получил наранявания, за които е прието, че са предмет на трудова
злополука. Ответникът сочи, че по ДП е установено, че ел.таблото е било техническо
изправно, но поради това, че на изходящите клеми на двата превключвателя винаги
имало напрежение, те били свързани помежду и представляват източник на повишена
опасност. Ответникът заявява,че работника извършил самоволна проверка за
наличие на напрежение в превключвателите, не е използвал намиращите се в
помещението диалектрични ръкавици и невнимание от негова страна довело до
злополуката. Ответникът заявява, че на работника е извършен инструктаж за
безопасност на труда –първоначален, периодичен и на работното място. Счита, че
причина за трудовата злополука е само поведението на увреденото лице и че е
налице самоувреждане. Моли да бъде приложена хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ-допусната груба небрежност от страна на работника. В условията на евентуалност
ответникът счита исковата претенция за завишена по размер. Заявява, че на
работника е изплатено обезщетение от застрахователя, както и сумата 500лв.
парична помощ от работодателя. Сочи, че здравословното състояние на работника е
възстановено. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции, а в условията
на евентуалност да се присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото трудов договор
№888/01.02.2017г. се установява, че между ищецът Д.П.К. и ответника „К Б”ЕООД е
възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал в ответното
дружество длъжност „електротехник”, с място на работа цех „Поддръжка” в
производственото предприятие „К Б” ЕООД в гр.*****.
По делото е приложена и длъжностна характеристика на
длъжността "електротехник" при „К Б” ЕООД, която съдържа описание на
трудовите задължения на работника заемащ посочената длъжност, вкл. и
задълженията във връзка с условията на труд. Представената длъжостна
характеристика е от дата 23.01.2017г. и
е подписана от ищеца.
От представената по делото служебна бележка от
01.02.2017г. се установява, че на ищеца е проведен начален инструктаж по
здравословни и безопасни условия на
труд, на дата 01.02.2017г., като бележката е подписана от лицето провело
инструктажа и от ищеца.
Видно от представената декларация, подписана от ищеца,
същият е декларирал, че е запознат с правилата за вътрешния трудов ред и с
правилата за здравословни и безопасни условия на труд в ответното дружество.
По делото е представен начален инструктаж-указания за
безопасност относно правила за безопасност при работа в ответното дружество,
както и извлечение от книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
видно от която на ищеца е проведен периодичен инструктаж на 05.04.2017г.
По делото не е спорно,че ищецът е полагал труд в
ответното дружество, като на 26.05.2017г. е бил втора смяна, на която застъпил
около 18.00ч. Ищецът установил, че в едно от помещенията-РМЦ на територията на
предприятието в гр.**** липсвало захранване с ток. Ищецът обходил района и
установил, че при провеждани в двора изкопни дейности по-рано през деня, били
прекъснати захранващи кабели. Уведомил прекия си ръководител, който му дал
нареждане да огледа по двора за място, през което да премине нова
електропроводна линия, като му казал, че отстраняването на аварията ще се
извърши след като бъде сформирана група за това. Ищецът получил нареждане да
обезопаси шалтера, захранващ мястото на аварията. Заедно с колегата си К ищецът
влязъл в помещението, където са намират прекъсвачите, като поставили на
прекъсвача, захранващ мястото на аварията предупредителна табела за опасност. В
помещението ищецът установил и друг паднал прекъсвач, като предприел
измерването му за изходящо напрежение. При измерване с помощта на проводник, се
получило късо съединение, възникнала волтова дъга, която причинила изгаряния от
различна степен по лицето, шията и дясната ръка на ищеца.
От представената по делото епикриза от 24.06.2017г.
издадена от УМБАЛСМ „****, ищецът Д.К. е постъпил на лечение на 26.05.2017г. с
увреждания- изгаряне 15% І,ІІ,АВ ІІІ, в областта на лицето, шията и двата горни
крайника. Епидермисът на места е свлечен, като подлежащата тъкан е
розовочервена, на места белезникава. Видно от епикризата по време на болничното
лечение продължило до 24.06.2017г. на ищеца са извършени две оперативни
интервенции за отстраняване на плътни некрози на раните от изгарянето.
От представената по делото епикриза, ищецът е постъпил на
15.10.2017г за операция, при която е извършена локална пластика на кожа на
мястото на раните от изгаряния- „ексцизия на цикатрикс в областта на дясна
лакетна става и свободна кожна пластика”. От приложената медицинска
документация се установява, че ищецът е провел рехабилитиращи процедури след
термичните изгаряния, за периода 31.01.2018г.-07.02.2018г, като след проведеното
лечение състоянието му се подобрило, отокът в дясната предмишница намалял и се
подобрил обема на движение в дясна лакетна става.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от
19.12.2017г., с което е извършена оценка на работоспособността на ищеца, като
извода на лекарите е, че ищецът е временно неработоспособен, поради настъпили
термични изгаряния, на няколко области от тялото.
С разпореждане от 13.06.2017г. на ТП на НОИ Бургас,
декларираната пред НОИ злополука станала с Д.К. е приета за трудова злополука
по чл.55 ал.1 от КСО, като е посочено, че се касае за внезапно травматично
увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършвана работа.
По делото са представени заверени преписи от материалите
по ДП ****по описа на РУ В.Търново, образувано срещу неизвестен
извършител, който на 26.05.2017г в гр.****, в производствено
предприятие „К Б” причинил на Д.К. средна телесна повреда поради незнание или
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност-престъпление по чл.134 ал.1 от НК. Видно от приложеното
постановление от 02.10.2017г. наказателното производство по ДП ЗМ №452/2017г. е
прекратено, поради това, че не са установени допуснати нарушения от длъжностни
лица, които да са в причинно-следствена връзка с възникналата трудова
злополука, като разследването е установило, че причината за трудовата злополука
е поведението на увреденото лице.
Видно от представената по делото застрахователна полица
от 28.06.2016г. между ответното дружество и „*****” е
сключена задължителна застраховка „трудова злополука”, със срок на действие от
08.07.2016г. до 07.07.2017г.
От представената от застрахователя справка се установява,
че на ищеца е определено и изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „трудова злополука” в общ размер 5 742,68лв.
Заплащането на сумата е извършено на два пъти, както следва: 792,64лв.-с
кредитен превод от 15.05.2018г. и 4950,04лв.-с банков превод от 11.04.2019г.
По делото е представен РКО от 25.05.2017г. за сумата
500лв., изплатена в полза на Д.К., съгласно протокол за парична помощ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М К, М К., М Ц, И К и М В. Свидетелката К, майка на ищеца,
разпитана каза, че през месец май 2017г. й се обадили от спешно отделение на
болницата в гр.****, за да й съобщят, че синът й Д. е претърпял злополука и
е получил изгаряния, като състоянието му било тежко. Прехвърлили сина й в
болница П в гр.С, където провели лечение. Извършили три операции на сина й.
Свидетелката заяви, че синът й се възстановявал дълго време, повече от година
продължило лечението, направени били и физиотерапии. През периода на лечение и
възстановяване свидетелката полагала грижи за сина си. След връщането му в дома
му, свидетелката помагала на сина си при хранене, къпане, обличане. Синът й се
оплаквал от болки, като и към момента имал болки от време на време. След
инцидента станал затворен, не излизал, нямал контакти, изпитвал срам от
белезите по ръката и през повечето време ходел с блуза с дълъг ръкав.
Свидетелят К., брат на ищеца, разпитан каза, че разбрал, че е станало късо
съединение, образувала се волтова дъга и брат му получил изгаряния. Свидетелят
каза, че когато видял брат си в болницата бил черен от изгарянията, не можал да
го познае. Лечението се провело в С, като след около два месеца се прибрал
вкъщи. Свидетелят каза, че брат му имал нужда от грижи, не можел да използва
дясната си ръка и постоянно се оплаквал от болки. Грижи за него полагала майка
им. Много тежко му се отразил инцидента, затворил се в себе си, почти не
разговарял с близките си. Свидетелят Ц, който работи на длъжност „ръководител
здравословни и безопасни условия на труд” разпитан каза, че след като му се
обадили за станалата с ищеца злополука, заедно с колега отишли в Бърза помощ,
за да разберат за състоянието на ищеца. Няколко дни, по-късно, след
преместването на ищеца в болница в гр.С, свидетелят заедно с колеги и майката
на ищеца отишли до С, за да вземат обяснения от ищеца за случилото се.
Свидетелят каза, че на новопостъпилите служители се прави инструктаж, след това
се провежда на място периодичен инструктаж от преките ръководители на
служителите. Свидетелят каза, че злополуката възникнала, когато ищецът решил да
провери дали има напрежение на паднал автоматичен прекъсвач, който не захранвал
мястото, където е била възникнала аварията. При проверката с пробника, станало
късо съединение и се получила волтова дъга, която засегнала ищеца. Свидетелят
каза, че нямал преки впечатления от работата на ищеца, който работел в
ответното дружество от три-четири месеца преди инцидента. Според свидетеля при
работата е необходимо да се ползват предпазни средства, като такива в залата,
където са шалтерите, имало осигурени, но ищецът не ползвал. При работата си с
ниско напрежение ищецът следвало да ползва диелектрични ръкавици и щит.
Свидетелят каза, че той е провел на ищеца началния инструктаж по безопасни
условия труд и му разяснил правилата. Свидетелят К, работещ на длъжност
ел.техник в ответното дружество, разпитан каза, че бил заедно с ищеца, когато
станала злополуката през месец май 2017г. След 19.00ч, когато застъпил на
смяна, ищецът му съобщил, че преди това била възникнала авария поради извършван
ремонт, при който машини извършвали изкопи и прекъснали кабели. На място
направили оглед и установили, че при прекъснатите кабели нямало напрежение.
След това отишли в помещението, където са шалтерите, т.нар „ниска част” и
установили, че шалтера е паднал. Сложили табела да не се включва, понеже
работят хора и е опасно за живота, като преценили, че не могат да възстановят
захранването, тъй като се изисквало работа за повече хора. Тогава ищецът видял,
че и друг шалтер е паднал, като ищецът решил да провери дали има нещо свързано
за този свален шалтер. Свидетелят каза, че се опитал да разубеди ищеца да не проверява
втория свален шалтер, защото не знаели какво е свързано към него. След като
тръгнал да излиза от помещението свидетелят чул гърмеж и видял пушек. Върнал се
и видял ищеца на земята и треперел. Свидетелят взел пяна против изгаряния и
започнал с нея да пръска ищеца. Обадил се на тел.112 за помощ. Свидетелят каза,
че при работа в помещение т нар. „ниска
част” задължително влизат по двама и работели само по заповед и когато са
уведомили началника си. Свидетелят каза, че за работа в ниската част има
специален екип за работа и когато се налагат манипулации по шалтерите, които са
много мощни, трябва да се ползват предпазни шлемове. Свидетелят В заяви, че от
И К научил за станалата с ищеца злополука. Задачата, която следвало
ел.техниците да извършат след възникналата авария, при която били прекъснати
кабели и ел.захранване е да обезопасят предпазителя, захранващ строителната
площадка, където при извършвани изкопи, машините прекъснали кабели. Според
свидетеля, след като не е имало сигнали за падане на напрежение в други части
на предприятието, след обезопасяване на шалтера, захранващ мястото с аварията,
ищецът не е трябвало да продължава работата си в ниската част, където са
шалтерите. Свидетелят каза, че предпазни средства за работа в „ниска част” са
осигурени и се намират в същата зала, на около три метра от мястото, където е
станала злополуката с ищеца. Свидетелят каза, че ищецът не е бил запознат какво
захранва прекъсвача, който решил да провери. Свидетелят каза, че ако при
измерването ищецът използвал диелектрични ръкавици и защитен шлем нямало да се
получат тези изгаряния по тялото на ищеца. Свидетелят заяви, че ищецът е бил
запознат със задължението си за ползва предпазни средства при работата си с
ниско напрежение.
При изявленията си в съдебно заседание ищецът каза, че не
знаел какво захранва предпазителя, който
решил да измери за наличие на напрежение. Той се намирал в същото помещение, в
който бил предпазителя, захранващ РМЦ, а на другия имало означение ТО, като
впоследствие разбрал, че това означава „табло осветление”. Ищецът каза, че не
може да си обясни как се е получило късото съединение. Според ищеца това била
първата манипулация, при която е можел
да ползва предпазни ръкавици, но на място нямало. До този момент не му се е
налагало при работата да ползва защитни ръкавици.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че ищецът е получил на 26.05.2017г.
изгаряния в областта на лицето, шията и двата горни крайника на 15% от І,ІІ и
ІІІ степен, като вещото лице е достигнало до извод, че получените увреждания
отговарят да бъдат причинени от термична травма при действието на възникналата
ел.волтова дъга вследствие на токов удар. Вещото лице е посочило, че
причинената термична травма е довела до изгаряне на меките тъкани в областта на
лицето, шията и двата горни крайника на 15%. Констатираните изменения на кожа,
подкожие и мускули на горния десен крайник са довели до морфологични изменения,
изразяващи се във ясно изразен груб кожен белег по предно вътрешната повърхност
на дсната мишница, с обща дължина 53/10 см., оформящ кожен келоид; ясно
изразена мускулна хипотрофия, отслабена мускулна сила и захват при стискане с дясната ръка и
болезнени движения в дясната лакетна става при разгъване. Вещото лице е установило,
че към момента на прегледа липсват остатъчни явления на меките тъкани, като
белези по лицето и гърдите, които са били засегнати от термичната травма при
инцидента. Вещото лице е установило, че получените наранявания са причинили
болки и страдания на ищеца по време на оздравителния процес, които персистират
и към настоящия момент, но с отслабена сила и интензитет, без да отзвучат
напълно във времето, съчетана с естетически неприятен външен вид на горния
десен крайник, на мястото на изгарянията. От проведеното лечение ищецът е със
запазена анатомична цялост на кожа, подкожие и мускули, изграждащи горния десен
крайник.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа
експертиза се установява, че вследствие на претърпяната злополука и получението
увреждания за ищецът са настъпили последици, характерни за хора преживели
травматични ситуации, които той възприема и преживява като негативни и които са
се отразили неблагоприятно върху емоционалното му и психическо състояние,
засегнали са начина му на живот и са оставили последици върху личността му. В
заключението е посочено, че ищецът е отключил страхове, изтитвал безпокойство,
настъпили нарушения в съня му, изпитал срам
и неудобство от вида на ръката си и получените белези.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.200 от КТ е
допустим, а разгледан по същество е частично основателен по следните
съображения:
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ за
вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-имуществена или
неимуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по
обществено осигуряване. Фактическият състав на възникване на отговороноста на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има по същество
обективен характер и включва следните
кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя
и пострадалия; професионално заболяване или трудова злополука претърпяна от
работника в периода на трудовото правоотношение и причинила телесно увреждане;
неимуществена вреда претърпяна от пострадалото лице; причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай, по делото не
е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
на основание трудов договор от 01.02.2017г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността «електротехник» в предприятието на ответното дружество, в цеха в гр.****. Не е спорно и, че по време
на трудовото правоотношение, на 26.05.2017г. ищецът е претърпял злополука.
От събраните по делото
доказателства се установява, че злополуката, претърпяна от ищеца има характер
на трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова е признато с разпореждане на ТП на НОИ Бс от 13.06.2017г., издадено по чл.60 ал.1 от КСО. Разпореждането
на компетентния орган представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука. Легално определение на понятието
«трудова злополука» се съдържа в разпоредбата на чл.55 от КСО, съгласно която
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Видно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, вкл. и приложените материали от воденото ДП, се
установяват обстоятелствата, при които е възникнала трудовата злополука на
26.05.2017г. При опит да извърши измерване за наличие на ел. напрежение на
изходящи проводници на прекъсвач, ищецът бил засегнат от токов удар, получил се
при възникнало късо съединение. Събраните доказателства непротиворечиво
отразяват факта на възникналата трудова злополука. Механизмът й се установява и
от гласните доказателства- от показанията на свидетеля И К, които съдът
кредитира като непосредствени, предвид на това, че свидетелят е очевидец на
случилото се. Свидетелят е бил заедно с ищеца, когато става злополуката и
непосредствено е възприел обстоятелствата по възникването й.
По делото се установи и, че
трудовата злополука е довела до увреждане на здравето на ищеца, изразяващо с
получени изгаряния от различна степен-първа, втора, АВ трета, около 15% по
лицето, шията и дясната ръка на ищеца. Получените увреждания се установяват от
писмените и гласни доказателства, събрани по делото, от приложената медицинска
документация по проведеното на ищеца лечение. Установи се, че изгарянията по
тялото на ищеца са наложили хоспитализацията му, като първоначално състоянието
на ищеца е било тежко общо състояние. Изгарянията са били с различна степен,
като видно от изложеното от вещото лице по допусната съдебно-медицинска
експертиза, най-тежки са изгарянията по дясната ръка, в областта на мишницата и
предмишницата, където изгарянето е от трета степен. Тази ръка е била в близост
до възникналата волтова дъга и с нея ищецът е държал пробника, с който е
проверявал за наличие на напрежение. Вещото лице заяви, че изгарянията по
лицето и шията са от първа степен, с повърхностен характер и не са с такава
сила, за да оставят белези. Вещото лице заяви, че изгарянията пълноначално са
причинили болки на ищеца, като болезнеността започнала още с получаване на
травмата от изгаряне. Пърноначално е съществувал и риск от развитие на инфекции
на мястото на изгарянето. Установи се, че на ищеца е било проведено болнично
лечение. От представените
по делото епикризи се установява, че ищецът е бил приет за лечение в болница в
гр.С, за времето от 26.05.2017г./датата на инцидента/ до 24.06.2017г., когато е
изписан от болничното заведение. През този един месец на ищеца са проведени две
оперативни интервенции, при които е изрязана некротична тъкан от мястото на
тежки изгаряния, с цел опресняване на ръбовете и за да не се получат анатомични
сраствания, т.нар. келоиди. Няколко месеца след изписването на ищеца от
болницата, през есента на 2017г. на ищеца е направена трета операция,
представляваща корекция-аупластика в областта на лакътната става, която е била
с цел да не се предизвикват груби анатомични сраствания, които да затрудняват и
ограничават в голяма степен двигателната функция на горния десен крайник. Ищецът
е провел в началото на 2018г и курс по рехабилитация, с цел възстановяването
му. От заключението на вещото лице се установява, че в резултат на проведеното
лечение при ищеца се е запазила анатомичната цялост на кожа, подкожие и мускули,
изграждащи горния десен крайник, но с частично анатомично нарушение на същите,
които изменения вещото лице е приело, че имат траен характер. Вещото лице е
посочило, че електротравмата, засегнала горният десен крайник е оставила у
ищеца негативни и физически усещания за
намалена функция на обичайната двигателна и хватателна дейност на ръката
завинаги, съчетана с естетически неприятен външен вид на мястото на
изгарянията, където са останали белези. Вещото лице поясни в съдебно заседание,
че при ищеца са останали груби келоидни изменения на дясната ръка в областта на
мишницата и предмишницата, които придърпвайки мускулите и нарушава храненето на
костта и ограничава завинаги пълната функционална мощност на горния крайник,
при запазена анатомична цялост.
От събраните по делото гласни
доказателства-показанията на свидетелите М К и М К., съответно майка и брат на
ищеца, се установи, че след злополуката ищецът се нуждаел от помощта на
близките си при хранене, обличане, тоалет и др. ежедневни дейности. Съдът
съобрази показанията на свидетелите с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но
ги кредитира, тъй като отразяват преки впечатления на лицата, които са били
ежедневно в близост до ищеца през периода на лечение и възстановяване от
травмите. Освен това, след инцидента настъпили негативни прояви в психическото
и емоционалното състояние на ищеца. Видно от заключението на
съдебно-психологическата експертиза, приета по делото, вследствие на
преживяната злополука ищецът отключил множество страхове-страх от влошаване
състоянието на ръката му, от загуба на работоспособността, изпитвал
безпокойство, тревожност, отчаяние и
безсилие поради загубата на самостоятелност по време на лечението и
възстановителния период. Майката и брата на ищеца, разпитани като свидетели по
делото заявиха, че ищецът станал затворен след инцидента, не контактувал,
ограничил общуването си дори с близките си. Освен физическата травма, житейски
обяснима е и психологическата травма, която е изпитал ищеца. При положение, че
същият е получил тежки изгаряния по тялото, то неминуемо това обстоятелство се
отразява негативно върху психиката на човек, в какъвто смисъл е и изложеното от
вещото лице по съдебно-психологическата експертиза. Безспорно ищецът е изпитал
силен стрес от претърпяната травма и обстоятелството, че по тялото му са
останали белези от изгарянията непрекъснато му напомня за преживяното, като в
този смисъл част от уврежданията са с необратим характер и са оставили
отпечатък не само върху тялото, но и върху душевното състояние на ищеца.
Настъпилите при трудовата злополука увреждания са причинили на ищеца болка и
страдания непосредствено след травмата и през периода на възстановяване, като
видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, някои от търпяните неудобства
персистират и към настоящия момент, но с отслабена сила и интензитет, без да
отзвучават напълно във времето. По делото се установи и причинно-следствената
връзка между трудовата злополука и претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, получените увреждания
отговарят да бъдат причинени от термична травма при действието на възникналата
волтова дъга вследствие на токов удар.
Съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди
по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе
предвид степента и тежестта на увреждането. Съдът, като съобрази характера,
степента и интензитета на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
настъпило, продължителността на оздравителния период и отражението му върху
начина на живот на ищеца, като взе предвид възрастта на ищеца и
обстоятелството, че се касае за млад човек, по чието тяло, са останали белези
от изгарянето, които са с траен характер, както и обстоятелството ,че макар и
да е запазена анатомичната цялост на горния крайник на ищеца, видно от заявеното от вещото лице, налице е
ограничена функционалност, която би била пречка ищецът да извършва тежка
физическа дейност и представлява някакво ограничение за него и за в бъдеще, намира,
че следва да определи размера на обезщетението по чл.200 от КТ за неимуществени
вреди на 18 000лв., който размер на обезщетението съдът приема за справедлив с
оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и събраните по делото доказателства.
По възражението на ответника по
чл.201 ал.2 от КТ.
Съгласно чл.201 ал.2 от КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В съдебната практика
е прието, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение
от работодателя. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост по смисъла на
чл.11 ал.3 от НК. Небрежността е груба, когато работникът е съзнавал,
предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.
В съдебната практика се приема, че винаги, когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата като сам се поставя в ситуация на повишен
риск от увреждане, той съпричинява вредата.
В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в
причинна връзка с неговото поведение. В зависимост от обстоятелствата по делото
следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпване на по-голяма
част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените
като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е
конкретна във всеки случай, като сам по себе си фактът на установено
неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд не е достатъчен
да презюмира, че работникът не е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука. В конкретния случай се установи, че на
ищеца е проведен първоначален и последващ инструктаж за безопасна работа. Това
обстоятелство се установи от представените писмени доказателства-приложените
извлечения от книга за инструктаж, както и от събраните гласни доказателства.
При разпита свидетеля Ц заяви, че той е
провел първоначалния инструктаж на ищеца, при постъпването му на работа. Съдът
не кредитира изявленията на ищеца, в частта, в която заяви, че реално
инструктаж не е провеждан, тъй като по делото
е представена декларация, съдържаща подписа на ищеца, видно от която
същият е бил запознат с правилата за безопасни условия на труд. Свидетелят К
също заяви, че е провеждан инструктаж, че им обяснено за предпазните средства, които
следва да ползват. По делото не е спорно, че ищецът не е ползвал предпазни
средства при извършване на манипулацията по измерване на напрежението на
прекъсвача. Безспорно е, че ищецът при работа с ниско напрежение е следвало да използва защитни средства-диелектрични
ръкавици, щит, които, ако бяха използвани щяха да го предпазят от уврежданията.
Макар, че е работел от няколко месеца в ответното дружество, на ищеца е било
известно задължението да ползва предпазни средства при работа с ниско
напрежение, както и е можел да предположи опасността, на която се излага при
работа с ниско напрежение, без да използва предпазни средства. В конкретния случай, съдът приема, че ищецът
е действал при условие на груба небрежност, защото е съзнавал настъпването на
вредоносните последици в случай на токов удар, при работа без предпазни
средства, но въпреки това е предприел
действия по измерване на напрежението на падналия прекъсвач. Нещо повече,
установи се по делото, от показанията на свидетелите Кисьов, Вълчинов и Цанков,
че ищецът не е имал възложена задача да
извърши проверка за наличие на ел.напрежение на шалтера, а той по своя
инициатива, виждайки,че шалтера е паднал, решава да провери за наличие на
напрежение на изходящите проводници, въпреки, че неговият колега, с който е бил
заедно в помещението, където са разположени шалтерите, му е казал да не предприемат
нищо друго, освен извършеното от тях обезопасяване на шалтера, обслужващ
мястото на аварията. В конкретния случай, без да има нарочна заповед за това,
ищецът е извършил манипулация по измерване на напрежение на шалтер, като не му
е било известно какво е свързано с този шалтер. Дори и да се приеме, че ищецът
е предприел тези действия в изпълнение на служебните си задължения, доколкото
като електротехник има задължение да следи и поддържа инсталациите в различните
цехове в изправност, то това не го освобождава от отговорността да вземе
необходимите мерки за безопасност при работата си, а в случая ищецът не се е
погрижил за безопасността си. По делото не се установи, че на работника са
зачислени лични предпазни средства, но при събраните гласни доказателства бяха
наведени твърдения, че в помещението, представляващо „ниска част”, има осигурени
предпазни средства, които задължително следва да се ползват при работа, но
ищецът не е предприел действия по осигуряване на защитата си преди да започне
измерването на напрежението. Ето защо съдът приема, че с това си поведение ищецът е проявил груба небрежност. Съдът
намира, че не са налице обстоятелства, които
да изключват характеризиране на поведението на работника като груба небрежност,а
именно, когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила за безопасност, то поведението на работника не може да
бъде окачествено като груба небрежност. В случая злополуката не е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини, както и се установи, че на ищеца е проведен инструктаж,
като същият е бил наясно с технологичните правила за безопасност, което се
установява и от личните му изявления. В съдебно заседание ищецът каза, че е
знаел, че трябва за ползва ръкавици при работата, която е предприел. С оглед
посочените по-горе обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката,
настоящият съдебен състав приема, че обективния принос на ищеца в
съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 60%. При това положение,
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде намалена със сумата 10 800лв., съответстваща на приетия
процент на съпричиняване и размера на
обезщетението по чл.200 от КТ за неимуществени вреди след отчитане на
съпричиняването възлиза на сумата 7200лв.
По възражението по чл.200 ал.4 от КТ.
Съгласно чл.200 ал.4 от КТ
дължимото обезщетение по чл.200 от КТ се намалява с размера на получените суми
по сключените договори за застраховане на работници и служители. При доказаност
на елементите от фактическия състав на чл.200 ал.1 от КТ съдът следва да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, от което да приспадне
платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение,
установено със съответните писмени доказателства.
В настоящия случай, от
представените по делото доказателства се установява, че между работодателя „К Б”
и „****” е сключен договор за задължителна застраховка
„трудова злопополука, който е бил действащ към момента на трудовата злополука,
станала с ищеца. Видно от писмените доказателства, на ищеца е изплатено
обезщетение по застраховката в общ размер 5 742,68лв., която сума следва
да се приспадне от определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7200лв. Сумата, която остава дължима от работодателя за обезщетение
за неимуществени вреди е в размер на 1457,32лв. По отношение на заплатената от
работодателя помощ в размер на 500лв., съдът намира, че тази сума не следва да
бъде приспадната от обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не се
установи за какво е изплатена тази сума. Работодателят отговаря за пълното
обезщетяване на вредите-както имуществени така и неимуществени, а в случая, за
да се приспадне тази сума от обезщетението на неимуществени вреди, то следваше сумата 500лв. да е изплатена за обезщетяване
на този вид вреди, което не се установи по делото. Освен това РКО е с дата
преди инцидента, поради което не може да се направи безспорен извод, че сумата
500лв. съгласно протокол за парична помощ е била изплатена за обезщетяване на
вреди от трудовата злополука, станала на 26.05.2017г.
С оглед изложеното искът за
обезщетение по чл.200 от КТ за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размера 1457,32лв., а в останалата част, за разликата
над 1457,32лв. до пълния претендиран размер от 35 000лв., искът по чл.200 от КТ следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан в тази част.
По исковата претенция за лихва
върху обезщетението по чл.200 от КТ. Когато
задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана, т. е. той дължи обезщетение от момента на настъпване на
увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане
за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на
настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и
при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /Р. № 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г.,
IV г. о./. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение
за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за
обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука и се дължи лихва, която е компенсаторна, а
не мораторна.
С оглед изложеното върху главницата 1457,32лв.
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането /26.05.2017г./
до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство.
Направените от ищеца разноски са за адвокатско възнаграждение, като с оглед
изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца, сумата в размер на 124,91лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху присъденото
обезщетение/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/, която
възлиза в размер на 58,30 лв., както и
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС направените разноски за възнаграждения за вещи лица в размер на 7,10лв., изчислени съразмерно на уважената
част от исковата претенция, както и 5лв. за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „К Б” ЕООД, с ЕИК****, със седалище ********представлявано
от всеки от двама от управителите Н Л Б, А М Н и Р Ц ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К. с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 1 457,32 лв. /хиляда четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени от
него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
станала на 26.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането - 26.05.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения по делото иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова
злополука, станала на 26.05.2017 г. в
частта за разликата над 1 457,32 лв. до пълния претендиран размер от
35 000лв., като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „К Б” ЕООД, с ЕИК*****,
със седалище*****, представлявано от всеки
от двама от управителите Н Л Б, А М Н и Р Ц ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата 124,91лв./сто двадесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА „К Б ЕООД, с ЕИК *****, със седалище гр.******,
представлявано от всеки от двама от управителите Н Л Б, А М Н и Р Ц ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата в
размер на 58,30лв./петдесет и осем
лева и тридесет стотинки/, представляваща държавна такса по уважения размер на иска,
както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „К Б” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище гр.*****,
представлявано от всеки от двама от управителите Н Л Б, А М Н и Р Ц ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата в
размер на 7,10лв./седем лева и десет
стотинки/, представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на уважената част на исковата претенция, както и сумата
5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: