Р Е
Ш Е Н И Е № 262471
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7693 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Гаранционен фонд“- София против С.Г.Г., ЕГН **********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за
застраховането / отм./, с който се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер от 1485
лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца на
пострадало лице обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
********* в с. Й.Г., до ул. *******, при което ответникът като виновен водач е
управлявал МПС с рег. № РВ ***, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /03.07.2020г. / до окончателното й погашение.
Посочва се, че на ***е настъпило ПТП
в с. Й.Г., като виновен за инцидента е ответникът Г., който управлявайки л.а.
„Ауди 100“ с ДКН № РВ ***, собственост на Н.П.Д., при движение по ул. **********,
поради шофиране с несъобразена с пътните условия скорост, губи управление над
автомобила и удря паркирано МПС- л.а. „Ровер 414“ с рег. № РВ ***. Към датата на настъпване на процесното ПТП
ответникът управлява лекия автомобил без да налице сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Вследствие на настъпилото ПТП, по
лекия автомобил „Ровер 414“ са настъпили множество увреди, подробно описани в
уточнението към исковата молба. За причинените по горепосочения автомобил
имуществени вреди е заведена преписка по щета № ***, по описа на „Гаранционен
фонд“. Експерти при ищеца констатирали, че увредите по автомобила са твърде
много, предвид което възстановяването им е икономически неизгодно, съпоставено
с общата стойност на увреденото МПС. Било преценено, че е налице тотална щета,
тъй като стойността на увредите била 80% от общата стойност на лекия автомобил
марка „Ровер 414“. Предвид настъпили увреди, посоченото МПС било дерегистрирано
на дата 14.12.2015г. Следвайки това, на увреденото лице Б.А., на дата ***. била
преведена сума в размер от 1485 лв. На ответника е връчена регресна покана за
възстановяване на платените суми, но не е постъпило плащане. Предвид
изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените
в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Възразява, че претенцията на ищеца
е погасена по давност. С допълнителна молба- уточнение, възразява и че не е
налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
увреди по лек автомобил марка и модел „Ровер 414“. Моли се така предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и
се установява от представените по делото доказателства, че на дата
16.07.2015г., при управление на лек автомобил марка и модел “Ауди 100”, рег. №
РВ *** с несъобразена с пътните условия скорост, ответникът реализира ПТП, при
което удря паркирал лек автомобил “Ровер 414”, рег. № РВ ***. Вследствие на
настъпилото ПТП, по лек автомобил марка и модел “Ровер 414” са настъпили множество
материални увреди. След настъпване на удара, ответникът напуска мястото на ПТП.
Констатирано е и че ответникът е управлявал МПС рег. № РВ *** без за целта да сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Горепосочената хронология се потвърждава
и от съставения от служител при ОД на МВР на ****. протокол за ПТП № *** ( л. 4
от делото). Протоколът е съставен от длъжностно лице, в кръга на изпълняваните
от него служебни функции, поради което и същият съставлява официален документ
по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това, същият се ползва и с материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както са
описани в документа ( изрично в тази връзка- Решение № 71 от 16.08.2017г.,
по т.д. № 60343/ 2016г., по описа на ВКС, II- ро г.о.; Решение № 15/ 25.07.2014г., по т.д. № 1506/
2013г., по описа на ВКС, I- во
т.о. ). Констатациите,
обективирани в протокола за ПТП се потвърждават и от съставените АУАН № 268/ ***.,
АУАН № 267/ ***., Наказателно постановление № 15- 0333- 000249/ 28.07.2015г. и
Наказателно постановление № 15- 0333- 000248/ 28.07.2015г., влезли в законна
сила на 24.09.2015г. ( л. 5- 9 от делото).
При осъществена проверка в
системата на “Гаранционен фонд” (регистърът е публичен), се констатира и че към
дата 16.07.2015г., за МПС с рег. № РВ *** не е регистрирана валидна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите- на дата ***. е прекратено действието
на сключената застраховка „Гражданска отговорност, поради незаплащане на
застрахователна премия в срок ( справка на л. 26 от делото).
От представените по делото опис
на увредените детайли по МПС рег. № РВ ***, ведно със снимков материал ( л. 14-
л. 25 ) и доклад по щета № 11 0784/ 31.08.2015г. ( л. 27) се изяснява, че
собственикът на увредения автомобил е предявил претенция за заплащане на
обезщение към “Гаранционен фонд”. Последното е счело претенцията за
основателна, поради което и на дата 17.12.2015г. е изплатило обезщетение на
увреденото лице Б.А. възлизащо на сума в размер от 1 485 лв. ( л. 28 ).
Предвид причинените множество
увреди по МПС марка и модел “Ровер 414”, рег. № РВ ***, на дата ***. същото е
дерегистирано, което е отразено и в системата на ОД на МВР- Пловдив, с-р “Пътна
полиция” ( л. 30 ).
От приетото по делото
заключение по изготвената СТЕ ( л. 100- 116 ) се изяснява, че е налице пряка
причинно- следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите множество увреди
по МПС рег. № РВ ***. Експертът е описал подробно в заключението всеки един от
увредените детайли, предвид което съдът не счита за нужно да изброява отново
всеки един от тях. В заключението е отразено, че стойността за пълното
възстановяване на увредените детайли по МПС рег. № РВ *** е в общ размер от 4
930, 94 лв. с ДДС. Същевременно, вещото лице е посочил, че пазарната стойност
за закупуване на идентичен като увредения автомобил, към датата на настъпване
на ПТП ( 16.07.2015г. ) е в размер от 1 536 лв. Предвид изложеното и доколкото
стойността за възстановяване на автомобила значително превишава пазарната му
стойност, то експертът счита, че се касае за “тотална щета”.
Съдът кредитира в цялост
заключението на вещото лице като счита същото за обкетивно, обосновано и пълно.
Предвид гореизложеното, то са
налице в своето единство всички материлноправни предпоставки за уважаване на
иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането
/ отм./, а именно: настъпило ПТП, при което виновният водач е управлявал лек
автомобил без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност “ на
автомобилистите; причинени увреди по МПС рег. № РВ ***, които са настъпили
вследствие на процесното ПТП; ищецът да
е заплатил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди ( в случая
имуществени ). Предвид гореизложеното, то в полза на ищеца срещу ответника се
поражда регресно вземане до размера на заплатеното на пострадалия обезщетение
за имуществени вреди.
Както
бе посочено по- горе, не съществува съмнение, че ответникът виновно е причинил
процесното ПТП, като към датата на вредоносното събитие гражданската му
отговорност като водач на МПС не е била застрахована. Във връзка с възражението
на особения представител, то следва да се посочи, че от заключението на вещото
лице по изготвената СТЕ се установява, че вследствие на настъпилото ПТП, са
били причинени множество увреди по МПС рег. № РВ ***. Всеки един от описаните в
заключението на вещото лице детайли е увреден вследствие на настъпилия сблъсък
между управляваното от ответника МПС и МПС рег. № РВ *** ( в тази връзка - л.
111 от делото ). Коректно ищецът е преценил и че се касае за “тотална щета” на
МПС рег. № РВ ***, поради което обезщетението се определя по действителна, а не
възстановителна стойност (стойността за пълното възстановяване на вредите е
4930, 94 лв. с ДДС, а пазарната стойност на автомобила е 1536 лв. ). Тоест,
меродавна за размера на обезщетението ще бъде сумата (пазарната стойност ),
срещу която може да се придобие МПС със същите характеристики, марка и модел
като увредения “Ровер 414”, а не неговата възстановителна стойност ( в тази връзка Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во т.о).
Отново
във връзка със стореното възражение от ответната страна в рамките на устните
състезания, то следва да се посочи, че тъй като е налице хипотезата на „тотална
щета“, то не се извършва отремонтиране на увреденото МПС. Предвид това, то не е
необходимо и ищецът да представя доказателства за ремонт на автомобила. Както бе
посочено, предвид множеството увреди по автомобила, последният е дерегистриран,
а ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице по действителна, пазарна
стойност на автомобила ( срещу която би могло да се придобие МПС от същата
марка, модел и характеристики ).
Съобразно
заключението на вещото лице, действителната стойност на увреденото МПС към
датата на настъпване на процесното ПТП е 1 536 лв. Същевременно, ищецът е
заплатил на увреденото лице сума в размер от 1 485 лв. , която именно се претендира
в рамките на настоящото производство и за която сума предявеният иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането / отм./ следва
да бъде уважен.
Във
връзка с възражението на ответника за погасяване по давност на процесното
вземане, то съдът счита същото за неоснователно. Следва да се стори принципното
разяснение, че давността за регресното вземане на ищеца е пет години и се
отброява не от датата на настъпване на ПТП, а от момента на заплащане на
обезщетението на увреденото лице ( изрично
в тази връзка- т. 14 от ППВС № 7/ 77г. от 04.10.1978г. и Решение № 2 от
02.02.2011г., по т.д. № 206/ 2010г., по описа на ВКС, II- ро т..о ). В конкретния
случай, обезщетението е заплатено на 17.12.2015г. ( платежно нареждане- л. 28
от делото ), от която дата и следва да се отброява петгодишният срок за
погасяне по давност на процесното вземане. Същият изтича на 17.12.2020г., а
искът е предявен на 03.07.2020г.- тоест, преди да изтече петгодишният давностен
срок. Разбирането, че давностният срок за погасяване на регресното вземане на
ищеца е пет години е и нормативно възприет. Съобразно § 31 от преходните и
заключителни разпоредби на КЗ ( нов ), за давността, която е започнала да тече
при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал.
1 - 6 и 8 и чл. 379. В случая, макар и давността да е започнала да тече, когато
е заплатено на обезщетението- на 17.12.2015г. при действието на КЗ / отм. /, то
приложение ще намери разпоредбата на чл. 378, ал. 6 КЗ / нов /, която разписва
именно петгодишен давностен срок, в съответствие с цитираната по- горе
задължителна практика на касационната инстанция. Впрочем, дори и да се приеме
тезата на ответника, че давността тече не от датата на заплащането на
обезщетението, а от датата на вредоносното събитие, то отново не е изтекъл
период от повече от пет години- процесното ПТП е настъпило на 16.07.2015., а
искът е предявен на 03.07.2020г.
Предвид гореизложеното, искът с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането / отм./,
с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 1485 лв.- главница, представляваща регресна претенция за изплатено от
ищеца на пострадало лице обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 16.07.2015г. в с. Й.Г., до ул. ***, при което ответникът като
виновен водач е управлявал МПС с рег. № РВ ***, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, следва да бъде уважен
изцяло.
Върху горепосочената сума за
главница, се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /03.07.2020г. / до окончателното й погашение.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива
следва да бъдат присъдени в размер на 609, 40 лв. съобразно представения списък
на сторените разноски, която сума включва- внесена държавна такса за образуване
на делото- 59, 40 лв., депозит за особен представител- 300 лв. и депозит за
САТЕ- 250 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София,
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането / отм./, сума в размер от 1 485 лв.- главница,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца на пострадало лице
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***. в с. Й.Г.,
до ул. ****, при което ответникът като виновен водач е управлявал МПС с рег. №
РВ ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /03.07.2020г./ до окончателното й погашение.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК С.Г.Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София,
сума в размер на 609, 40 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от
страните пред Окръжен съд- Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Николай Голчев/
Вярно с оригинала
РС