РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 603/13.7.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на първи юли през две хиляди двадесет
и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 1378 по описа на съда за 2021год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е
по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от
АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл.
219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано е по Жалба на Н.Р.Н., ЕГН:**********,***,
с посочен съдебен адрес ***, aп. В1, адв. Я.М., срещу Заповед №2227 от
18.11.2021 год. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено Н.Н. да
премахне незаконен строеж: „Масивна ограда”, изпълнен в поземлени имоти с
идентификатори: 55155.9326, 55155.9.118, 55155.9.340 по КККР, (ДЗС) землище гр.
Пазарджик.
Поддържа се, че оспореният индивидуален
административен акт е незаконосъобразен
поради допуснато съществено нарушение на админисгративнопроизводствените
правила, поради противоречие с материалноправните разпоредби и поради
несъответствие с целта на закона.
Възразява се, че в заповедта не е индивидуализиран
незаконния строеж и не са посочени размерите и структурата на процесната
„Масивната ограда“. Твърди се, че това не е „плътна ограда“ по смисъла на ЗУТ,
т.е. не е „масивна ограда“ — за изграждането на която се изисква издаване на
разрешение за строеж, а е от типа лека прозирна ограда, с орнамент и панели —
симулиращи масивни елемент. Твърди се, че оградата е поставена в условията на
необходимост от запазване на имота от изхвърляне на боклуци и набези на
„съмнителни лица“. В този контекст се счита, че административния акт е издаден
в нарушение на чл. 151, ал. 1, т. 11 от Закона за устройство на територията и
на принципите за съразмерност, безпристрастност и справедливост, за истинност,
за равенство, за последователност и предвидимост, уредени в
Административнопроцесуалния кодекс.
Твърди се, че поради фактическото, грешно изграждане
на ведомствения път , осигуряващ достъп до земеделски земи, е настъпило
объркване у жалбоподателя относно границите на имота му и местоположението на
пътя. Счита се, че въпросния ведомствен път, не е „публична общинска
собственост“, защото този път е бил част от ликвидираното държавно земеделско
стопанство.
Според жалбоподателя, в случая е налице разрешаване на
спор за собственост и владение, чрез упражняване на административна власт от една
от страните в материално правния спор.
В представеното по делото писмено становище по
същество се поддържа, че в хода на производството, административния орган не е
представил необходимите доказателства в подкрепа на твърдения, обективирани в
оспорената заповед, включително такива, удостоверяващи принадлежността на
правото на собственост върху имотите, за които се твърди да е поставена
процесната ограда.
В съдебно заседание на 05.03.2022 г. е добавено
възражението, че в хода на административното производство, събирането на
доказателства, не е проведено в пълен обем.
Иска се заповедта да бъде отменена, като се присъдят
сторените разноски по производството.
3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си
представител юрк. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Поддържат се изцяло фактическите и правни основания
изложени в оспорената заповед. Счита се, че оспорената заповед е издадена от
снабдения с правомощията за това орган, в съответствие с материалния закон, като
в процедурата по издаването ѝ, не са допуснати нарушения на административно
производствените правила.
По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена, като
се присъди възнаграждение за юрисконсултска защита.
II. За допустимостта :
4. Според приложеното по преписката известие за
доставяне, заповедта е била връчена на нейния адресат на 23.11.2021 г. От
страна на жалбоподателя се представи копие от товарителница, от което е видно,
че жалбата е била предадена на куриер на 07.12.2021 г. Това ще рече, че тя е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което е ДОПУСТИМА.
III. За фактите :
5. В обстоятелствената част на оспорената заповед се
сочи, че административното производство е сложено в ход, по повод постъпило в
общината заявление вх. № УТ-3439 от 15.09.2021г., за заверка на
протокол (Обр.2) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строеж на техническата инфраструктура: „Външно ел. захранване“.
В тази насока са представени писмени доказателства. С оглед естеството на
текущия правен спор обаче, трябва да се отбележи, че конкретния повод по който
е констатирано извършване на незаконен строеж и е образувано производство по
издаване на заповед за неговото премахване, няма каквато и да е пряка релация с
крайният постановен от административния орган резултат. Право и задължение на
административния орган е при наличието на данни за незаконен строеж, независимо от тяхното
естество и автор, да образува служебно административно производство и при
установяване на фактическото наличие на такъв, да бъде издаде заповед за
неговото премахване. Поради тази причина, страни в административното
производство по премахване на незаконен строеж са само административния орган и
прекия адресат или адресати на властническото разпореждане. Ето защо, в случая
не е необходимо, приложените по делото документи във връзка със Заявление вх. № УТ-3439 от 15.09.2021г. и показанията
на разпитаната, като свидетел Гайтана Димитрова да бъдат обсъждани по какъвто и
да е начин.
6. Относно процесния строеж е била предприета проверка
от комисия в състав Л. Х. и инж. Г. Д., двамата на длъжност гл. специалист в
Отдел „Строителен контрол“ към Община Пазарджик. За резултатите от същата е
съставен Констативен акт № 70 от 27.10.2021 г., съобразно който на место е
установен строеж „Масивна ограда“, находящ се в гр. Пазарджик, местност „Бахче
пара“, землище Пазарджик, разположена в поземлени имоти № 326; 118; 340 с
идентификатор 55155.9.326, съставляващ ведомствен път в квартал 55155.9.340 по
действащия КККР на АГКК. Описано е, че на място е изпълнена масивна ограда от
бетонова основа, бетонови колони и тухлена зидария с обща дължина 25,20 м. и
височина от 1,50 до 2,00 м., като строежа е осъществен през 2017 г. от Н.Р.
Илиев. Относно устройствения статус на имотите в които е осъществена оградата е
посочено – ведомствен път; друг вид нива; друг вид производство и складов
обект. Строежът е квалифициран, като такъв от шеста категория, по смисъла на
чл. 137 от ЗУТ. Посочено е, че оградата е осъществена в чужд имот, без учредено
право на строеж, без одобрен проект, без разрешение за строеж и протокол за
откриване на строителна линия и ниво и без заповедна книга. Изготвена е
окомерна скица на обекта. Според направеното отбелязване, Н. е отказал да
подпише констативния акт. Отказа е скрепен с подписите на свидетели.
7. В този хронологичен порядък, като са възприети и
възпроизведени в пълнота констатациите съдържащи се в Акт № 70 от 27.10.2021 г.,
е издадена процесната Заповед №2227 от 18.11.2021 год. на Кмета на Община
Пазарджик, с която е наредено Н.Н. да премахне незаконен строеж: „Масивна
ограда”, изпълнен в поземлени имоти с идентификатори: 55155.9326, 55155.9.118,
55155.9.340 по КККР, (ДЗС) землище гр. Пазарджик.
Строежа е квалифицират, като незаконен, осъществен в
нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1, чл. 147, ал. 2 от ЗУТ и чл. 182 от ЗУТ, като е счетено, че са проявени хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
8. Представените по делото Договор за покупко-продажба
от 25.09.1996 г., сключен между лицата по чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като
продавачи и Райко Н. и Милена Петрова като купувачи; нот. акт № 88 от
09.11.2017г. на Нотариус Гагова, вписана рег. № 071, с който е извършена сделка
по покупко-продажба с приобретател на вещните права Н.Р.Н. и констативен нот.
акт № 105 от 15.11.2017г. на Нотариус Гагова, вписана рег. № 071, легитимират
жалбоподателя, като собственик на поземлен
имот с идентификатор № 55155.9.340 по КККР на гр. Пазарджик, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана; начин за трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект, целият с площ от 453 кв.м., при съседи:
55155.9.341, 55155.9.202, 55155.9.342, 55155.9.212, 55155.9.326, номер по
предходен план квартал Стопански двор, парцел LVII-1, стар идентификатор
55155.9.201, заедно с построената в имота сграда с идентификатор №
55155.9.340.1 по КККР на гр. Пазарджик.
Според договора от 25.09.1996г., от северна и западна
страна, имота граничи с обслужващ път от стопански двор.
Според представената по делото Скица на поземлен имот
№ 15-1244385 от 6.11.2021 г. на СГКК, Пазарджик(л. 32), поземлен имот с идентификатор 55155.9.326 е с площ
19239 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - за селскостопански, горски, ведомствен път. Според Кадастралния
регистър на недвижимите имоти, собственик на имота е Община Пазарджик, с посочено основание Решение на Поземлена
комисия по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
9. Каза се, в съдебно заседание, като свидетел е
разпитана служителката от Община Пазарджик, съставила Констативен акт № 70 от 27.10.2021 г. В
показанията си тя е заявила – „…От данни
в кадастъра прецених, че къщата е върху пътя. На място установих, че има
отъпкано място в следващия парцел. Не зная кога е изграден пътя. Там няма
изграден път. Не зная, че пътят е бил част от ДЗС-то…“.
10. В съдебно заседание на 20.05.2022г. е прието без
заявени резерви от страните, заключение по назначена съдебно техническа
експертиза.
Въз основа на представените по делото документи и
извършен оглед, вещото лице е констатирало, че на место в посока северозапад е
налице изградена ограда, състояща се от седем броя профилирани бетонни колони с
напречно сечение 22x12 см. и височина 1,50 м. над земната основа, между които
във височина са монтирани по три броя декоративни бетонни пана. Най-долното
пано до земната основа е плътно и с височина 0,50 м., другите две пана, над
плътното са прозирни с височина на всяко пано 0,50 м. или общата височина на
декоративните пана между бетонните колони е 1,50 м. Оставен е отвор за входна
врата от армирано желязо към поземления имот с ширина 1.10 м. Общата дължина на
оградата е 12,40 м. В посока югозапад е изградена плътна ограда, състоящата се
от плътна стоманобетонова (бетонова) част над земната основа със средна
височина 0,50 м., ст. бетонни колони с напречно сечение 20x20 см., между които
- зидария от бетонови тухли с височина 1,27 м Общата дължина на оградата, измерена
на място е 6,70 м. Общата височина на плътната оградата е 1,77 м. В посока северозапад е изградена плътна ограда
състоящата се от плътна стоманобетонова (бетонова) част над земната основа със
средна височина 0,50 м., стоманобетонни колони с напречно сечение 16 до 20x20
см., между които е изпълнена зидария от бетонови тухли с височина до втората
колона в посока запад-изток 1,33 м., а след нея - 1,53 м. Общата височина на
плътната ограда до втората колона в посока запад-изток 1,88 м., а след третата
колона - 2,03 м Общата дължина на оградата, измерена на място е 15,80 м.
Вещото лице е констатирало, че от измерването на място
на оградата, съпоставено с геодезическо заснемане приложено по преписката(л.41, 42) се установява, че процесната ограда попада в ПИ с
идентификатор 55155.9.118 и ПИ с идентификатор 55155.9.326, като дължината на
оградата в тези поземлени имоти е с дължина 27,92 м.
В заключение, вещото лице е посочило, че процесната
ограда, в посока северозапад е с плътна част с височина 0,50 м. и няма характер на
лека ограда, тъй като е изпълнена от сглобяеми бетонови елементи: колони и
декоративна пана, две от които са прозирни елементи; в посока югозапад е с
плътна част с височина 1,77 м. и няма характер на лека ограда, тъй като е
изпълнена от бетонови елементи - плътна бетонна част до земната основа, стоманобетонни
колони и бетонни тухли; в посока северозапад е с височина на плътна част до втората
колона в посока запад - изток 1,88 м., а след третата колона - 2,00 м. и няма характер
на лека ограда, тъй като е изпълнена от бетонови елементи - плътна бетонна част
до земната основа, стоманобетонни колони и бетонни тухли. Според експерта, в
Констативния акт № 70 от 27.10.2021, процесният обект е определен като „Масивна
ограда, което отразява напълно осъществената на място ограда и в трите посоки е
изградена от бетонни елементи-монолитни, сглобяеми и зидани. Оградата е
изградена в поземлени имоти с идентификатори 55155.9.326, с начин на трайно
ползване - за ведомствен път; 55155.9.118 с начин на трайно ползване – нива; 55155.9.340
с начин на трайно ползване - друг вид произв., складов обект.
Според вещото лице осъществената на място ограда
съответства в пълнота на данните, посочени в Констативен акт № 70 от 27.10.2021
г. и в процесната заповед.
IV. За правото :
11. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, доколкото, според разпоредбата
на чл. 225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
12.
Административният акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана
изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация.
Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно
установени факти, които са съотнесени към точните материални и процесуални
норми.
В тази
връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, относно
неспазване на формата за постановяване на процесната заповед е неоснователно.
В
случая е несъмнено, че строежът е
извършен след 2017г. от Н.Р.Н.. Ето защо, именно той е посочен като адресат на
процесната заповед.
Съобразно §3
от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди
за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията
за национален строителен контрол, “Адресат/адресати на заповедта” са физически
или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с
ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се
създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225,
ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.
13. На
следващо място процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз
основа на надлежно извършена проверка на място, отразена в нарочен констативен
акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението
на тези факти, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от
данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на административното и
съдебното производство. Неоснователно е соченото нарушение - липсата на ясно и
точно описание на извършеното незаконно строителство. Трайната съдебна
практика, приема за допустимо, мотивите на един административен акт да бъдат
изложени и в друг документ /писмо, констативен акт, протокол и т.н./.
14.
Съобразно легалната дефиниция възведена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ – “Строежи” са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението”.
Според чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон.
Според чл.
147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени
имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите
по чл. 48, ал. 9, но според чл. 147, ал. 2, предложение първо от ЗУТ, за
строежите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17 се представя становище на инженер-конструктор
с указания за изпълнението им.
Съобразно
чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да
извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под
повърхността на земята.
Според чл.
48, ал. 3 от ЗУТ, оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се
разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над
0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на
засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на
сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината
на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в
имота на възложителя.
Осъществения
при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира
като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
15. В
случая, няма съмнение, че процесната ограда, представляват строеж по смисъла на
цитираното нормативно определение. Както се посочи, при огледа на място вещото
лице е констатирало, че в посока северозапад е с плътна част с височина 0,50 м.
и няма характер на лека ограда, тъй като е изпълнена от сглобяеми бетонови елементи:
колони и декоративна пана, две от които са прозирни елементи; в посока югозапад
е с плътна част с височина 1,77 м. и няма характер на лека ограда, тъй като е
изпълнена от бетонови елементи - плътна бетонна част до земната основа,
стоманобетонни колони и бетонни тухли; в посока северозапад е с височина на
плътна част до втората колона в посока запад - изток 1,88 м., а след третата
колона - 2,00 м. и няма характер на лека ограда, тъй като е изпълнена от
бетонови елементи - плътна бетонна част до земната основа, стоманобетонни
колони и бетонни тухли.
Така
констатираните от вещото лице данни, изключват възможността, процесната ограда
да бъде квалифицирана като лека прозирна ограда или плътна ограда с височина на
плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот по смисъла на чл. 151, ал.
1, т. 11 от ЗУТ. Това ще рече, че оградата предмет на оспорената заповед следва
да бъде определена, като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който
може да бъде осъществен, само при наличието на разрешение и строителни книжа,
съобразно цитираните в т. 14 от настоящото решение материално правни норми.
На следващо
място, несъмнено и неспорно по делото е, че оградата е осъществена извън площта
на собствения на Н.Н. поземлен имот с идентификатор № 55155.9.340 по КККР на
гр. Пазарджик. При това положение е без значение, чия собственост са имотите
върху които е разположен незаконния строеж. Изясняването на собствеността на
тези имоти, в никаква степен няма да промени извода, че оградата е застроена в
нарушение на нормативно установените изисквания за това. Осъществяването и
съществуването на незаконен строеж, обективно застрашава в твърде радикална
степен обществения интерес, поради което подлежи на премахване. Поради тази
причина, издаването на заповед за премахване на строежа от компетентния за това
орган, който впрочем в този случай действа в условията на обвързана
компетентност, не може да бъде определено, като разрешаване на материално
правен спор за собственост.
16. Няма
спор, че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж,
административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на §
16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния
случай, предвид дата на издаване на оспорената заповед /така Решение.№
4837/12г., Решение № 4998/12г., ВАС, Второ О., др./. В случая, в оспорената заповед
административния орган е отбелязал, че строежът е изпълнен през 2017г. и за
него са неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР
ЗИД на ЗУТ за търпим строеж. Това становище е съответно на фактите по делото и
на регулацията, установена в посочените два нормативни текста.
17.
Фактическите и правните съображения изложени до тук, налагат да се приеме, че
процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като при
постановяването ѝ не са
допуснати съществени нарушение на административно производствените правила.
V. За
разноските:
18. С оглед
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. По реда на 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.2006г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на
100 лева.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н.Р.Н., ЕГН:**********,***, срещу Заповед №2227 от
18.11.2021 год. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено Н.Н. да
премахне незаконен строеж: „Масивна ограда”, изпълнен в поземлени имоти с
идентификатори: 55155.9326, 55155.9.118, 55155.9.340 по КККР, (ДЗС) землище гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН:**********,***, да
заплати на Община Пазарджик сумата от 100,00 лв. /сто лева/ разноски по
производството за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен съдия : /п/