МОТИВИ към Решение № /25.05.17 г. по АНД №
294/17 г. по описа на ИРС
Производството по делото е образувано по
постъпило постановление на РП Ихтиман с предложение за освобождаване на Ш.Д.С.
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за извършено
престъпление
по чл. 191 ал.1 от НК изразяващо се в това, че през м. май 2016 г. в гр. Ихтиман,
в частен дом, находящ се на ул. „Странджа“ № 2, като пълнолетно лице, без да е
сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16 годишна възраст, а именно Цветелина Мартинова Димова на 14 години.
В съдебно заседанеи РП Ихтиман не
изпраща представител и не заявява становище по депозираното постановление.
Обвиняемият редовно призован, се явява.
Дава кратки обяснения по повдигнатото му обвинение, като не оспорва отразените
фактически обстоятелства в
постановлението. Заявява, че понастоящем Цв. Димова, с която продължава да
съжителства е бременна.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа
страна, следното :
Обвиняемият Ш.Д.С., е роден на ***
г., а свидетелката Цветелина
Мартинова Димова е родена на *** г., като и двамата живеят в гр. Ихтиман.
Двамата се запознали когато обвиняемият бил на 18 години, а
Димова на 12 години. Постепенно дружбата
между тях прерастнала в интимна връзка. През пролетта на 2016 г., когато
обвиняемият бил 20 годишен, а свидетелката на 14 години, те започнали да осъществяват и полови контакти
помежду си. Свидетелката двукратно
бягала от дома на баща си, с когото
живеела и се установявала при обвиняемия в дома на неговия баща. След последващите
намеси на служителите на МВР
непълнолетната Димова се връщала при баща си. Обвиняемият и свидетелката
обаче, били твърдо решение да живеят заедно. След проведен разговор със своя
баща – св. Димов, в който Димова му заявила че ако не й разреши да живее със С.,
ще се самоубие, свидетелят се съгласил и й разрешил да заживее с обвиняемия. Намерението си да живее със свидетелката, завил
и С. на своя баща – свидетеля Димитър С..
След заявеното съгласие на бащата на непълнолетната в тази насока, тя и обвиняемият
заживели в дома на св. Д. С.,***. В къщата им била предоставена отделна стая,
където двамата съжителствали фактически, като отделно домакинство, като
продължили да осъществяват полови контакти помежду си, в резултат на което,
непълнолетната забременяла. Фактическото съжителство между двамата продължило и
в хода на образуваното срещу обвиняемия наказателно производство и липсват
доказателства към настоящия момент да е преустановено.
Така изложената
фактическа обстановка, съдът намира за установена
от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото в хода на съдебното производство по реда на
чл. 378 НПК. Показанията на свидетелите Димитър С., Цветелина Димова, Мартин
Димов са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират помежду си,
поради което съдът ги намира за истинни, като установяващи действителната подлежаща
на изясняване и изложена по – горе фактология, съдържаща обективните признаци
на деянието, за което е повдигнато и насотящото обвинение. Изнясненото от фактическа страна от
свидетелските показания се допълва и от писмените доказателства по делото – социален
доклад на Д“СП“ Ихтиман, справка за съдимост.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С действията си, обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
191 ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило
брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст,
се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Това престъпление се свързва с установяване на фактическо
съжителство между субекта на същото, който може да е само пълнолетно лице, и
пострадалата, която е на възраст между 16 и 18 години. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в
установяване на трайни отношения между извършител и пострадала, като между
съпрузи - съвместен живот в едно общо домакинство,
разпределение на грижи за същото между тях, съвместен принос при формирането и
издържането му, отглеждане и възпитание на родени от същото деца и т.н.
Доколкото родов
обект на защита от това престъпление са обществените отношения, възникващи по
повод правилното физическо, психическо и емоционално развитие на младежите,
криминализирането на деянията от посочения вид, цели именно обезпечаване на
нравственото възпитание и развитие на ненавършилите пълнолетие. Липсата на
достатъчне социален и житейски опит на пострадалите от престъплението, които по
законова дефиниция са „деца“, е предпоставка за невъзможност същите да формират
правно валидна воля, включително и при избора си на брачен партньор, да вземат
осъзнати решения за раждането на деца и до невъзможност да се грижат пълноценно
за тяхното отглеждане и възпитание, именно поради своята ниска възраст и
законовите забрани за полагане на труд, като основане източник на средства за
издръжка. И именно, тъй като съвместно съжителство
обичайно предполага и полово общуване, правната норма приема, че едно такова
съжителсто между пълнолетен и наказателно отговорен индивид и ненавършили
16-годишна възраст лица от женски пол, е обществено неприемливо и в
противоречие на установените морални норми и ценности. Това е така защото, както
бе посочено и по – горе, непълнолетните ненавършили 16 годишна възраст, не са
достатъчно физически, психически и емоционално зрели, така че да създадат свое
семейство.
Ето защо, въз основа на установеното от
фактическа страна - че пълнолетният обвиняем Струмски от месец ноември 2016
г., живеее заедно с Цветелина
Димова, която към посочения момент и понастоящем не е навършила 16
години, в дома на своите родители, устаноявайки със същата отношения, като тези между съпрузите, се
налага извода, че с деянието си същия е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК. Осъществяването на състава на
продълженото престъпление, не е преустановено и понастоящем, видно от
доказателствения материал по делото.
Дейнието е съставомерно и от
субективна страна, като осъществено от обвиняемия при пряк умисъл – той е знаел, че лицето, с
което живее на съпружески начала не е навършило 16-годишна възраст, но въпреки
това е установил трайно фактическо съжителство с нето.
Съставомерността на деянието от обекивна
и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.191 ал.1 от НК. Същевременно, съдът намира, че са
налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК- за това
престъплението предвиденото от закона наказание лишаване от свобода е до две
години, обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, няма настъпили съставомерни
имуществени вреди от деянието, не е освобождаван от наказателна отгворност по
реда на раздел ІV на глава 8 от НК.
При индивидуализацията на следващото се
на дееца административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на
осъщественото деяние и дееца. Същевременно, като смегчаващи отговорността
обстоятелства касаещи личната степен на обществена опасност на подсъдимия бяха
преценени чистото му съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни и признанието
на вината в хода на досъдебното производство. Като смегчаващо отговорността
обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на деянието, съдът
прецени липсата на несъставомерни вредни последици от същото. Ето защо и като
съобрази имотното състояние на обвиняемия, който реализира доходи,
ненадхвърлящи значително минималната работна заплата за страната и не притежава
недвижимо имущество, счита че нему следва да бъде наложено наказание при превес
на смегчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона
размер, а именно – 1000 лв. Намира, че така определеното наказание и съответно
на тежестта на осъщественото деяние и посредством него ще бъдат постигнати
целите на закона.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ