№ 23772
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110123561 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от Г. Н. С., ЕГН ********** с която е предявен иск по
чл.1 ,ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж за периода 01.09.1979 г.-
30.09.1982 г. , през който е работил като „шофьор“ в „Местпроминженеринг“ АД, гр.
София, като излага и че длъжността, която заемал била променяна, при пълно работно времe
от 08:00 часа до 17:00.
Така предявената искова молба е редовна – отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК. Предявеният иск е допустим,предвид, че ищецът е представил заверен
препис от Удостоверение по чл.5,ал.2 от ЗУТОССР от съответното териториално поделение
на НОИ, че липсват писмени данни за претендирания стаж.
Ответника ТП на НОИ София-град е представил в срок писмен отговор, с който
оспорва претенцията на ищцата като нередовна, неоснователна и недоказана, тъй като не са
представени писмени доказателства.
С Молба от 08.09.2022год. ищецът е уточнил имената и адресите на лица,с които е
работил по различно време през исковия период.
Поддържа направените доказателствени искания в исковата молба ,а в случай ,че те
не бъдат уважени е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза ,по
която вещо лице да се снабди с копия от документи установяващи мястото ,където е полагал
труд,както и допълнителни документи относно трудовото правоотношение,включително
разплащателни ведомости и данни за негови колеги,които да бъдат посочени за свидетели.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими
към искането му за установяване на трудов стаж и следва да се приемат.
Направените от ищеца доказателствени искания не следва да бъдат уважени.
Същият е поискал да се изискат данни от ТП на НОИ – гр. Кюстендил ,под формата на
справка, в която да фигурират три имена и ЕГН на лицата , чиито данни са предадени в
НОИ от „Местпроминженеринг“ АД, гр. София, съгласно Приемо-предавателен протокол №
277/26.07.2007 г.
На основание чл.6,ал.4 от ЗУТОССР задължение на ищеца е да посочи имената на
свидетелите,за които той твърди ,че са работили заедно с него ,както и да представи
писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.
Същевременно искане от ищеца за допускане до разпит на конкретни лица ,в
качеството на свидетели не е направено ,за да бъде проверено дали за тях е налице
допустимостта по смисъла на чл.6,ал.4 от ЗУТОССР.
1
Така формулираната задача за СТЕ е недопустима ,тъй като експертизата не е
способ за събиране на писмени доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение
да посочи всички длъжности, които е заемал в „Местпроминженеринг“ АД, гр. София в
процесния период, предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца да конкретизира искането си за допускане до разпит на
свидетели като посочи трите им имена ,адрес за призоваване и доказателства за
допустимостта на свидетелските показания ,съобразно чл.6,ал.4 от ЗУТОССР.
НАСРОЧВА о.с.з. за 03.11.2022 г. от 10,15 ч., за която дата да се призоват
страните с копие от определението, като на ищeца се връчи препис от писмения отговор на
ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ,ал.1, т.3 от ЗУТОССР , за установяване
на трудов стаж за периода 01.09.1979 г.-30.09.1982 г. ,през който е работил като „шофьор“
в „Местпроминженеринг“ АД, гр. София, като излага и че длъжността, която заемал била
променяна, при пълно работно време от 08:00 часа до 17:00.
Ищецът твърди, че през м.09.1979 г. бил назначен на работа в
„Местпроминженеринг“ АД град София (с предишно наименование Държавно Стопанско
Обединение Местна Промишленост и Битови Услуги София окръг), с адрес по месторабота
към 1979 г.: град София, ул. „Алабин“ № Щ-З6 и с генерален директор г-н Бакърджиев.
Работата му била на длъжност „шофьор“, като същата се изразявала в управление на
служебен автомобил и бил личен шофьор на г-н В.Попов в дирекцията. След известно време
бил преместен при г-н Д. Белчев, който отговарял за външно-търговското дружество и с
месторабота към 1981 г.-1982 г.: град София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 55. Излага, че работил
в „Местпроминженеринг“ АД, гр. София без прекъсване: от 01.09.1979 г. до 30.09.1982 г.
като през годините длъжността, която заемал била променяна. Постоянното му работното
място било в „Местпроминженеринг“ АД, гр. София, а работното му време било пълното
законоустановено работно време - от 08.00 часа до 17.00 часа. Предвид спецификата на
длъжността, която заемал, често се случвало да работи и в извън работно време. Трудовото
му възнаграждение се изплащало от „Местпроминженеринг“ АД, в брой /на ръка/ от
касиерката, като при получаване на същото, полагал подпис във ведомостите, водени от
работодателя. Основното му трудово възнаграждение бе около 120 лв. - 130 лв. месечно.
Освен основното трудово възнаграждение, получавал и командировъчни, когато пътувал
извън населеното място, премии и награди. Излага, че през различни периоди от време
заедно с него в „Местпроминженеринг“ АД работили и следните лица: Мария Даалова
(заемаща длъжността „секретар), г-н В. Попов, г-н Димитър Белчев, Йордан Георгиев, гл.
счетоводител Петрашков и други. На 31.09.1982 г., трудовият му договор с
„Местпроминженеринг“ АД град София бил прекратен, но от страна на работодателя
ми/осигурителя ми не му били предоставени съответни документи - трудова книжка,
ведомости, удостоверения. През 2021 г. започнах да събирам документите си за пенсия и
подадох заявления за това в ТП на НОИ София град. Оказало се, че „Местпроминженеринг“
АД град София е прекратил дейността си без правоприемник, като в НОИ осигурителят бил
предал разплащателна и трудовоправна документация, съгласно Приемателно предавателен
2
протокол № 277/26.07.2007 г., която се съхранявала на територията на архивохранилище към
ТП на НОИ - гр. Кюстендил, съгласно условията на чл. 24, ал. 3 от Инструкция Х° 5/2005 г.
на Управителя на НОИ. Били му издадени следните документи: Удостоверение на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР с изх. Х° 5510-21-14 от 23,07.2021 г. от ТП на НОИ -
София град, Удостоверение обр. УП- 13 с изх. № 5506-09-1656 от 07.05.2021 г. от ТП на
НОИ - Кюстендил, изпратено му с Писмо с изх. Хе 5506-09-1656#2 от 07.05.2021 г, от ТП на
НОИ – Кюстендил, Писмо с изх. Хе 5516-21 -827 от 23.07.2021 г. от ТП на НОИ София град
Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“.
Ответната страна оспорва иска. Исковата молба не отговаряла на всички
изисквания за редовност, регламентирани в чл. 4 от ЗУТОССР. Г. Н. С. не бил посочил
адресите на лицата, с които е работил. Приложеният към исковата молба заверен препис от
военната книжка № 089923 не доказвал, че ищецът е полагал труд ДСО „Местна
Промишленост и Битови Услуги София окръг“ с правоприемник „Местпроминженеринг”
АД, поради което представената военна книжка била неотносима и не следвало да бъде
приета като доказателство по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР по делото. Представената
военна книжка не представлявала начало на писменото доказателство по смисъла на чл. 6,
ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, тъй като не била издадена от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, нито по време на полагане на
стажа. От ищецът не били представени никакви писмени доказателства /чл. 6, ал. 2 от
ЗУТОССР/, които да установят вероятност за положен труд за претендирания период.
Ищецът не сочел адреси на лицата,посочени от него в исковата молба, за които се твърдяло,
че е работил с тях през различни периоди в „Местпроминженеринг” АД (ДСО „Местна
Промишленост и Битови Услуги София окръг“, нито периоди от време, през които е работил
с тях. Недоказани и неоснователни били твърденията на ищеца били твърденията, че е
работил в законоустановеното работно време, като често се е случвало да работи и извън
него, поради което освен трудовото си възнаграждение е получавал и командировъчни,
когато е пътувал извън населеното място, както и премии и награди, тъй като за тях ищецът
не сочел доказателства. Твърдението, че ищецът е подал заявление за отпускане на пенсия в
ТП на НОИ - София град през 2021 г. било невярно, тъй като при извършена по повод
исковата молба служебна проверка не се установило да е подавано такова от ищеца.
Липсвало начало на писменото доказателство, предвид непредставянето на никакви
доказателства от страна на ищеца за установяване на стаж за периода от 01.09.1979 г. до
30.09.1982 г. при осигурителя ..Местпроминженеринг” АД град София на длъжност
„шофьор“. Представените писмени доказателства сами по себе си не били достатъчни, за да
обосноват извод за основателността на иска. Счита, че ищецът не представял писмени
доказателства, които да потвърждават претенцията му и предявеният иск по чл. 1, ал. 1, т. 3
от ЗУТОССР бил неоснователен.
По иска по чл.1 ,ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж в тежест
на ищеца е да установи полагането на труд по трудово правоотношение за посочения
период, с допустимите съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР доказателства, които да
установяват вероятността на трудовия стаж : трудови договори, уведомления по чл. 62, ал. 3
КТ, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение
за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови и
осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо
възнаграждение и други подобни документи.
УКАЗВА на ищеца ,че не сочи допустими доказателства по чл. 6 ЗУТОССР, които
да установяват вероятността на трудовия стаж за претендирания от него период.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3