О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….../ ……… 02.2022 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.
дело № 22 по описа за 2019 год. на съда,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
производството е по реда на чл. 92 от ГПК.
Постъпила е молба от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, с която се отправя
искане за отмяна на наложената му с протоколно определение от 01.02.2022 год.,
глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 92а вр. чл. 91 от ГПК. Дружеството е
било санкционирано, тъй като с поведението си, изразяващо се в неизпълнение на указаното
в Определение № 261151/ 30.11.2021 год. по делото, е станало повод за
неоснователното му отлагане.
В молбата си, застрахователят
посочва, че несвоевременното заплащане на дължимия депозит за призоваване на
искания от него свидетел и държавна такса за снабдяване със съдебно
удостоверение, се дължи на редица непредвидени обстоятелства, включително
заболяване от COVID–19 на юрисконсулта,
представляващ дружеството по делото и намаления, поради усложнената
епидемиологична обстановка, състав на правния му отдел. Отбелязва се и че
дружеството няма интерес от забавяне на делото, доказателство за което е
фактът, че до момента е изпълнявало указанията на съда своевременно. Към
жалбата е представено и копие на положителен тест за COVID-19 на юрисконсулта по делото.
Съдът констатира, че
молбата е подадена от легитимирано лице, преди да започване да тече срокът по
чл. 92, ал. 1 от ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което намира
същата за допустима. Разгледана по същество, обаче молбата е неоснователна
поради следните съображения:
Нормата на чл. 92а от ГПК предвижда, че
страната, която причини неоснователно отлагане на делото следва да понесе глоба
в размерите, посочени в чл. 91 от ГПК.
В настоящия случай, определение
№ 261151/ 30.11.2021 год., с което съдът е допуснал до разпит, при режим на
призоваване, посочения от дружеството свидетел и издаването на съдебно
удостоверение след внасяне в едноседмичен срок на необходимия депозит и
държавна такса, е получено от застрахователя на 13.12.2021 год. Въпреки че
срокът за плащане е изтекъл на 20.12.2021 год., сумите са били заплатени едва
на 24.01.2022 год. т.е. повече от месец след изтичане на указания срок. Наред с
това, нарочната молба, с която са били представени вносните бележки е била
изпратена на 27.01.2022 год. и получена в деловодството на съда на 28.01.2022
год. - само три дни, два от които почивни, преди датата на първото по делото
открито съдебно заседание - 01.02.2022 год.
В тази връзка, не
могат да бъдат споделени аргументите на молителя, свързани със заболеваемостта
от COVID-19
и намаления в числово изражение състав
на правния отдел на дружеството. Изхождайки от обема и съдържанието на
нарочната молба, с която са представени доказателствата за плащане, както и от
времето, обичайно необходимо за извършване на банков превод, съдът намира, че
служителите на дружеството са имали на разположение достатъчно време, за да
предприемат необходимите действия в срок, избягвайки възможността дружеството
да стане причина за неоснователното отлагане на делото. Дори заплащането да е
било сторено скоро след изтичане на срока, това отново би дало обективна
възможност на съда за издаване на удостоверението и призоваване на свидетеля. По
отношение на представения положителен тест за заболяване от COVID-19, съдът преценя същия за неотносим към настоящото
производство, тъй като тестът е от дата 23.01.2022 год., което означава, че инфекцията
е установена 1 м. и 3 дни след изтичане на срока за внасяне на депозита и
държавната такса.
Така, с процесуалното
си бездействие, дружеството е станало причина за неоснователното отлагане на
делото и изложените в молбата причини довели до неизпълнение на указаното в
горецитираното определение, не могат да бъдат отнесени към категорията
„уважителни”, съобразно чл. 92, ал. 2 от ГПК. На база тези съображения, съдът
преценя, че наложената в минимален размер глоба не следва да бъде отменяна.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260986/
15.02.2022 год. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за отмяна на глоба в
размер на 100 лв., наложена на дружеството с протоколно определение от
01.02.2022 год. по т. дело № 22/ 2019 по описа на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от получаването му.
Съдия в Окръжен съд – Варна:
______________