МОТИВИ към решението по а.н.д. № 4 по
описа на Луковитския районен съд за 2019 г.
С мотивирано
постановление от 28.12.2018 г. Районна прокуратура гр. Луковит е внесла по реда
на чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Г.К.И., Ц.Г.К., И.Г.К. и Я.Г.К.
за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура гр.Луковит подържа предложението и моли същото да бъде
уважено, като обвиняемите бъдат признати за виновни в извършване на
престъплението по чл.325
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и освободени от наказателна
отговорност, като им бъде наложено административно наказание глоба от по 1000
лева на всеки един от тях.
Обвиняемите Я.Г.К., Г.К.И., Ц.Г.К. и И.Г.К. участват в производството по делото лично.
Обвиняемите се признават за виновни, не оспорват
фактическите положения, изложени в постановлението на РП – Луковит и молят за
минимално наказание глоба.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Г.К.И. е роден на *** год. в гр. Ботевград, живее в
с. З.П., обл.Ловеч, ул. „И.В." № *, български гражданин, българин, със
средно образование, женен, управител на „С.Д.“ ЕООД с.З.П., неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Ц.Г.К.
е роден на *** год. в гр. Тетевен, живее в с. З.П., обл.Ловеч, ул. „И.В."
№ *, български гражданин, българин, със средно-специално образование, неженен –
живее на семейни начала, работи в „Мари 2010“ ЕООД с.З.П. товаро-разтоварителна
дейност, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият И.Г.К. е роден на *** год. в гр. Луковит,
живее в с. З.П., обл.Ловеч, ул. „И.В." № *, български гражданин, българин,
с основно образование, неженен – живее на семейни начала, работи в „С.Д.“ ЕООД с.З.П., неосъждан, ЕГН ***********.
Обвиняемият Я.Г.К. е роден на *** г. в
гр.Луковит, живее в с.З.П., обл.Ловеч, ул.”И.В.” № *, българско гражданство,
българин, основно образование, неженен – живее на семейни начала, работи в „С.Д.“
ЕООД с.З.П., неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Г.К.И.
*** заедно с тримата си сина - обвиняемите Ц.Г.К., И.Г.К. и Я.Г.К.. И
четиримата не били криминално проявени и не били осъждани за престъпления от
общ характер.
На
17.11.2016 год., около 13.20ч., на територията на автогара Луковит между две
групи ученици - едните от с. Румянцево, а другите от с. З.П., възникнало
спречкване, което прераснало в сбиване. Групата от с. З.П. се състояла от свидетелите
М.К.А., Ц.Г.И. и Г. И.Г.. Сред децата от с. Румянцево били свидетелите А.М.М., А.А.
И., А.К.К., А.А.А., Р.Д.А., А.Р.А., С.Х.Х., И.А.И., С.А.И., Я.М.Я.и др.
Първоначално се сбутали А.А. И. и М.К.А., след което в боя се включили и
повечето от останалите изброени лица, като при размяната на удари между двете
компании на свидетелите Ц.Г.И. и Г. И.Г. били причинени множество хематоми и
контузии в областта на главата и лицето. По отношение на причинените им телесни
увреждания е постановен отказ да се образува досъдебно производство.
Масовото
сбиване продължило около минута, като след прекратяването му децата от с.
Румянцево се качили на автобуса, пътуващ по линията гр. Луковит - с. З.П.,
управляван от св. О.К.Н./л.91/. Момчетата от с. З.П., които трябвало да пътуват
със същия автобус, останали отвън, като св. Г. И.Г. се обадил по телефона на
баща си - обв. И.Г.К., и му съобщил, че е бил бит от лица от с. Румянцево и се
намира на автогарата в гр. Луковит. Обв. И.Г.К. извикал братята и баща си -
останалите трима обвиняеми, и всички веднага потеглили към гр. Луковит с два
леки автомобила. Те пристигнали на територията на автогарата непосредствено
преди автобусът да потегли в 13.30 ч. След като с автомобилите препречили пътя
на автобуса, четиримата обвиняеми слезли и го обградили, като обв. Я.К. носел в
ръцете си дървена бухалка. Тъй като св. Николов вече бил затворил вратата на
автобуса и се приготвял да потегли, четиримата започнали да блъскат по
превозното средство и да заплашват водача с физическа саморазправа в случай, че
не отвори вратата, за да се саморазправят с децата от с. Румянцево, участвали в
побоя над техния близък. Отправяли закани и срещу някои от децата в автобуса,
заканвали им се с жестове, псували, буйствали и викали, вкл. по управителя на
фирмата превозвач, св. М.Н.С., който се притекъл на помощ. Последният
разпоредил на св. Николов да не отваря вратата на автобуса, тъй като се опявал,
че четиримата буйстващи мъже ще наранят някои от пътниците. Тъй като св.
Стефанов не успял да успокои обвиняемите и да преустанови действията им, той се
обадил по телефона в РУ - Луковит и поискал съдействие. Едва тогава обвиняемите
се качили в автомобилите си и потеглили към с. З.П.. В това време децата в
автобуса били силно притеснени, уплашени, пищели. Наложило се пристигналият на
мястото полицейски патрул да ескортира автобуса по пътя му до с. Румянцево, за
да се предотврати ескалирането на конфликта. Повечето от децата били толкова
уплашени, че се обадили по телефона на родителите си да ги приберат от
автобусната спирка, тъй като се опасявали от поведението на нападателите.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, като доказателствата са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При
така установеното правилен се явява извода на РП – Луковит, че с действията си обвиняемите
Г.К.И., Ц.Г.К., И.Г.К. и Я.Г.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 17.11.2016 год., около 13.30ч., пред сградата
на Автогарата в гр. Луковит, обл. Ловеч, в съучастие помежду си като
съизвършители извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото — буйствали, викали, блъскали по
вратата и прозорците на автобус, пълен с деца и възрастни, заканвали се с
физическа саморазправа на намиращите се в него хора, както и на служителите във
фирмата - превозвач.
От
обективна страна съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК изисква да са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. С Постановление № 2 от 29. VI. 1974 г. по н. д.
№ 4/74 г. на Пленума на ВС са дадени задължителни указания относно
престъплението хулиганство. Пояснено е, че обект на престъплението са
установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия", с които грубо се нарушава общественият ред и
се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е налице, когато и
двата признака са осъществени.
Под обществен ред се разбират
установените отношения между членовете на обществото, които се основават на
нравствеността и морала. Обвиняемите са засегнали с действията си именно
установените обществени порядки за уважение към останалите членове на
обществото. Действията им са били непристойни, тъй като на публично място - на
автогарата в гр. Луковит, през светлата част на денонощието, в присъствието на
множество деца и други случайни пътници, с цел саморазправа и раздаване на
собствено „правосъдие“ спрямо децата, участвали в побоя над техния родственик,
блъскали по автобуса, заканвали се с жестове, буйствали, псували, викали,
отравяли обидни реплики към водача на
автобуса и пътниците в него. С това си поведение обвиняемите са изразили
брутална демонстрация против установения ред. Същевременно, тези действия са
израз и на явно неуважение към обществото и установените морални норми на
поведение между хората. Изразявайки с
поведението си своето пренебрежение към отделната личност и като цяло към
обществените порядки, обвиняемите грубо са погазили общественото спокойствие и
са предизвикали възмущение и паника у присъстващите.
И четиримата обвиняеми са извършили деянието при условията
на чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, като всеки от тях извършил
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. И четиримата обвиняеми са взели участие в изпълнителното деяние на
престъплението като съизвършители. Безспорно се установи, че при извършване на
деянието, е налице задружно участие от страна на подсъдимите.
От
субективна страна деянието е извършено при общ пряк умисъл. Обвиняемите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването
на обществено опасните последици и са искали те да настъпят. Наред с това всеки
от тях е съзнавал, че общественоопасните последици са следствие както на
неговото собствено поведение, така и на поведението на неговите съучастници,
действащи успоредно с него в преследване на целения противоправен резултат.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемите Я.Г.К., Г.К.И., Ц.Г.К. и И.Г.К. за виновни в извършване на
престъплението по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Тъй като, видно от справките за
съдимост на обвиняемите, към момента на извършване на деянието същите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, от
деянието не са
настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, съдът на основание
чл.78а, ал.1 от НК освободи обвиняемите от наказателна
отговорност за извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК
предвижда административно наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Относно размера на
наказанието, което следва да наложи, съдът прецени, че наказание в минимален
размер би било съответно на обществената опасност на деянието, като съобрази
невисоката степен на обществената опасност на всеки от обвиняемите, липсата
на криминални регистрации, трудовата и семейната ангажираност и
обстоятелството, че са съдействали за разкриване на обективната истина.
Отегчаващи обстоятелства не бяха установени. Предвид
гореизложеното съдът определи и наложи на всеки от четиримата обвиняеми
административно наказание "глоба" в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, като
счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в
най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: