№ 843
гр. Варна, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на С. Ю. Г. и М. Б. Г. срещу Решение №
198/11.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1183/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия,
II състав, допълнено с Решение № 274/17.11.2022 г. по реда на чл. 250 от ГПК, с което са
отхвърлени исковете им с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, както следва: 1/ за сумата по
1625.25 лева за всяка от една от ищците, представляваща незаплатени трудови
възнаграждения на наследодателя Ю. Г. за периода м.08.2018 г. – м.12.2018 г.; 2/ за
разликата над сумата от 75.01 лева до предявения размер от 3995.04 лева за всяка от една от
ищците, представляваща незаплатени трудови възнаграждения на наследодателя Ю. Г. за
периода м. 01.2019 г. – м. 12.2019 г. или за сумата от по 3920.03 лева за всяка една от
ищците; 3/ за разликата над сумата от 435.53 лева до предявения размер от 4377.36 лева за
всяка от една от ищците, представляваща незаплатени трудови възнаграждения на
наследодателя Ю. Г. за периода м. 01.2020 г. – м. 12.2020 г. или за сумата от 3941.83 лева за
всяка една от ищците.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че първоинстанционният
акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправя се искане
1
до съда за отмяна на решението на ПРС в обжалваната му част. Претендират се разноските
сторени пред двете инстанции.
Въззиваемият Потребителна кооперация „Балкан“, с. Ц., община Д. в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената въззивна жалба, с който се оспорва
същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание чрез писмени становища страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на С. Ю. Г. и М. Б. Г. против
Потребителна кооперация „Балкан“, с. Ц., община Д. с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ,
чл. 245, ал. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане ответникът да заплати на ищците, в
качеството им на наследници на Ю. Г. Г., както следва: сумата от по 13 262.29 лева за всяка
една от ищците /размерът е изменен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с протоколно
определение от 15.12.2021 г./, представляваща трудови възнаграждения дължимо на
наследодателя Г. за периода от м. 08.2018 г. до 10.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една от главниците, считано от датата на предявяване на иска в съда –
01.10.2021 г. до окончателното им заплащане и сумата от по 3772.19 лева за всяка една от
ищците, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 193
работни дни от наследодателя Г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 01.10.2021 г. до окончателното им
заплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Потребителна
кооперация „Балкан“, с. Ц., община Д., с който оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Прави възражение за погасяване на исковете по давност, на основание чл.
358, ал. 1, т. 3 от КТ. Оспорва се правото на Ю. Г., в качеството му на председател на ПК сам
да определя размера на трудовото си възнаграждение и процента за клас прослужено време.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете в
обжалваната им част с правно основание 128, т. 2 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ са допустими,
тъй като за предявяването им е налице правен интерес доколкото се твърди неизпълнено
2
задължение на работодателя да заплати трудово възнаграждение.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че между наследодателя на ищците и ответника е съществувало
трудово правоотношение за длъжността „председател” по силата на трудов договор № 3 от
10.03.2015 г., както и че трудовото правоотношение на Г. е прекратено със смъртта му,
настъпила на 10.09.2021 г.
В тежест на ищците е да установят следните обстоятелства: качеството си на
наследници на Ю. Г.а Г. , б.ж. на гр. Варна, поч. на 10.09.2021 г., че е налице сключен
между наследодателя и потребителната кооперация трудов договор, размер на дължимото
трудово възнаграждение за претендираните периоди и размера, а в тежест на работодателя е
да докаже изплащането им.
Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за наследници на
Ю. Г. Г., б.ж. на гр. Варна, поч. на 10.09.2021 г., че негови наследници по закон са, както
следва: М. Б. Г. – съпруга и С. Ю. Г. – дъщеря. Безспорно е също, че в периода от 10.03.2015
г. до 10.09.2021 г. между наследодателят и ответникът съществува трудово правоотношение
за длъжността „председател“, видно от трудов договор № 3/10.03.2015 г. и допълнителните
споразумения към него.
В чл. 270, ал. 3 от КТ е определен начинът на изплащане на трудовите
възнаграждения, като на първо място това е по ведомост. При изплащане по ведомост с
полагането на подпис от страна на получилия трудовото си възнаграждение работник,
същият удостоверява получаването на сумата. Не се налага изследването на наличието или
липсата на други първични счетоводни документи, за да може да бъде направен извод, че
трудовите възнаграждения са изплатени. Още повече, че от заключението на вещото лице по
приетата от първоинстанционния съд СПЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено е видно, че подписите в графата „Подпис на получателя“ на ред първи
срещу името Ю. Г. Г. в разчетно-платежни ведомости на ПК „Балкан“, с. Ц. за периода от м.
08.2018 г. до м. 12.2020 г. са изпълнени именно от Г.. Т.е. горните документи са автентични,
поради което надлежно удостоверяват получаването на сумите от служителя. Вярно е, че
след изслушването на СПЕ в с.з. на 16.02.2022 г. ищците оспорват същата и претендират
допускане на тройна СПЕ, което е изрично отказано от ПРС. Това се явява процесуално
3
нарушение, но с въззивната жалба Г.и не отправят искане за отстраняването му, поради
което и в производството пред ВОС не са събирани специални знания.
По отношение на представените ведомости на ответната кооперация за периода от м.
08.2018 г. до 10.09.2021 г.: Още с отговора на исковата молба са представени заверени от
страната преписи от ведомости за заплати за периода от м. 01.2019 г. до м. 09.2021 г. вкл. С
молба от 06.12.2021 г. /лист 135 от делото на ПРС/ ответникът представя преписи от
ведомости за периода от м. 03.2015 г. до м. м. 12.2018 г. вкл., за които твърди, че са заверени
от него, но в действителност това не е така. Първоинстанционният съд след като констатира
пропуска, следва да даде указания по чл. 101 от ГПК за заверяване на документите с изрично
посочване, че при неизпълнение процесуалното действие по представянето им ще се счита
неизвършено /чл. 101, ал. 3 от ГПК/. Такива указания не са давани. Горното процесуално
нарушение е поправено от въззивната инстанция, като документите са заверени за вярност.
Изключването на представените от ПК ведомости от доказателствения материал е
неправилно. Още повече, че в случая не се касае за проведено производство по чл. 183 от
ГПК, тъй като от насрещната страна не е претендирано представянето на оригинали или
официално заверени преписи, за да бъдат процесните документи изключвани от
доказателствения материал по делото. Същите са надлежно приети в с.з. пред ПРС от
15.12.2021 г. и са допустими и относими писмени доказателства, които следва да бъдат
ценени по съществото на спора.
Между страните не се спори, че наследодателят на ищците е избран от ОС за
председател на ПК „Балкан“, считано от м. март 2015 г. На 10.03.2015 г. той сключва трудов
договор с кооперацията за заемане на длъжността „председател“ за неопределен срок за
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лева и без посочен размер на
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Същият е
изменян с допълнителни споразумения, последното от които е от 31.01.2021 г., само в частта
за допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж, което е вписано с размер от 0.7
% за всяка отработена година. Документите, обективиращи основните елементи на
трудовото правоотношение, са подписани за работодател и за работник от Ю.
Г.. Трудовоправната връзка между него и ответника е възникнала валидно и не е прекратена
към периода, за който се претендира изплащане на възнаграждение. Не се спори и по
въпроса, че в този период той е престирал труд - изпълнявал е длъжността „председател“ на
кооперацията, поради което съгласно чл. 128, т. 2 от КТ му се дължи възнаграждение. Няма
значение обстоятелството дали в този период ПК реализира печалби или загуби, тъй като
дължимото по правоотношението възнаграждение не е обвързано с постигането на
положителен финансов резултат.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗК именно председателят на кооперацията е този, който
изявява воля от името на юридическото лице и той е този, който сключва трудовите
договори с работниците и служителите. При липса на изрична законова разпоредба кой да
сключи трудовия договор със самия председател, следва да се приеме, че това не може да
стори друг освен самият той, като представител на юридическото лице /арг. от чл. 61, ал. 2
4
от КТ/. Такъв договор е валиден и обвързва ПК, тъй като законът не забранява сключването
му.
Съобразно чл. 31, ал. 2, т. 12 от Устава на ПК „Балкан“, с. Ц. единствено
Управителният съвет на кооперацията определя възнаграждението на председателя й. От
изявленията на настоящия председател на ответника, направени с отговора на исковата
молба, се установява, че не са налице протоколи за взети такива решения от Управителния
съвет на кооперацията за периода 2015 г. – 2021 г. При твърдения за липса на дадени
документи е недопустимо същите да бъдат изисквани от страната по реда на чл. 190 от ГПК
и същата да носи отговорността по чл. 161 от ГПК за непредставянето им. В тежест на
ищцовата страна е да установи размера на претендираното вземане. В случая не се установи,
че именно сумата от 550 лева е определена от надлежния орган на кооперацията като
възнаграждение на нейния председател. Безспорно е обаче, че Ю. Г. изпълнява длъжността
„председател“ за периода от 10.03.2015 г. до 10.09.2021 г., когато на основание чл. 325, ал. 1,
т. 11 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, както и че същият е престирал труд.
Следователно на същия му се дължи възнаграждение, което не може да е по – ниско от
минималната работна заплата за страната. Минималната работна заплата /МРЗ/ се определя
за работа при пълно работно време /за 8 часа дневно, 5 дни седмично/. Тя е основна заплата
и към нея на общо основание се прибавят допълнителните трудови възнаграждения, които се
дължат по трудовото правоотношение. Т.е. в настоящия казус за размер на основно трудово
възнаграждение на наследодателя на ищците за всеки месец в рамките на претендирания
период следва да бъде приет размерът на МРЗ определена със съответното постановление
на Министерския съвет. Отделно към него следва да се добави и дължимото от работодателя
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж. За размера на същото не са налице
доказателства да са взети решения от управителния съвет на ПК „Балкан“. Плащането за
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит обаче има
задължителен характер, като в този случай следва да се спазят имепративните изисквания
на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. чл. 244, т. 2
Кодекса на труда. Минималният размер на това възнаграждение е 0,6 на сто от основната
заплата, съобразно ПМС № 147 от 29.06.2007 г., което се прилага от 1 юли 2007 г. насам и се
заплаща ежемесечно. Т.е. на Ю. Г. е следвало да бъде заплащано ежемесечно за периода от
м. 08.2018 г. до м. 12.2020 г. брутно трудово възнаграждение, състоящо се от основна
заплата в размер на МРЗ за страната и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 0,6 на сто от основната заплата за всяка отработена
година /в случая МРЗ/. МРЗ за 2018 г. е в размер на 510 лева, за 2019 г. е 560 лева, а за 2020
г. е 610 лева. От приетите по делото ведомостите е видно, че за периода от м.08.2018 г. до
м.12.2020 г. на председателя на кооперацията ежемесечно му е изплащано по ведомост
трудово възнаграждение изчислено на база основна месечна заплата в размер на 550 лева и
допълнително възнаграждение за труд в размер на 0.7 % от основната месечна заплата за
всяка отработена година.
По направеното възражение за погасяване на вземанията за заплати по давност:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т. 3 и ал.2, т.2 от КТ исковете по трудови спорове
извън посочените в т. 1 и т. 2 се предявяват в 3-годишен срок, който започва да тече от деня,
в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като
при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежен ред. Безспорно хипотезата на чл. 358, ал.1, т.
3 КТ обхваща и трудовите спорове, касаещи вземания за трудово възнаграждение. От
представения по делото трудов договор № 3/10.03.2015 г. е видно, че страните не са
уговорили падеж на задължението на работодателя да заплаща трудовото възнаграждение на
Г.. От горното следва, че това за м. 08.2018 г. следва да се изплати на 01.09.2018 г., поради
което тригодишната погасителна давност за предявяване на вземането за заплата за
м.08.2018 г. започва да тече от 01.09.2018 г., от когато е и изискуемо същото и е изтекла на
01.09.2021 г. Искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за трудовото възнаграждение за
м.08.2018 г. е предявен на 30.09.2021 г. /по пощата/, т.е. след изтичане на предвидения в чл.
358, ал.1, т.3 КТ срок, поради което и по отношение на него иска се явява неоснователен.
От заключението на вещото лице по повторната ССЕ, изслушано и прието от ПРС,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода от м.08.2018
г. до м.12.2018 г. изчислено на база основна месечна заплата в размер на 550 лева и
допълнително възнаграждение за труд в размер на 0.7 % от основната месечна заплата за
всяка отработена година е в общ размер на 2778.65 лева, от което във ведомостта е отразена
като платена цялата сума. Дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода
от м.01.2019 г. до м.12.2019 г. изчислено на база основна месечна заплата в размер на 560
лева и допълнително възнаграждение за труд в размер на 0.7 % от основната месечна
заплата за всяка отработена година е в общ размер на 7423.84 лева, от което във ведомостта
е отразена като платена сумата от 7273.82 лева. Дължимото нетно трудово възнаграждение
на ищеца за периода от м.01.2020 г. до м.12.2020 г. изчислено на база основна месечна
заплата в размер на 610 лева и допълнително възнаграждение за труд в размер на 0.7 % от
основната месечна заплата за всяка отработена година е в общ размер на 8229.56 лева, от
което във ведомостта е отразена като платена сумата от 7358.29 лева.
Като се съобрази обаче, че размерите на нетни трудови възнаграждения са
изчислявани от вещото лице на база допълнително възнаграждение от 0.7 %, а не от 0.6 %,
каквото се дължи на Ю. Г., то и дължимите на ищците стойности следва да се намалят. Т.е.
за 2018 г. председателят на ПК получава заплащане на положения от него труд в размер над
дължимия с оглед размера на МРЗ от 510 лева и на допълнителното трудово възгаграждение
от 0.6 на сто, а за останалите два периода /2019 г. и 20202 г./ работодателят дължи
заплащане на възнаграждение в по-нисък размер от установения от вещото лице по приетата
повторна СТЕ. Съществува обаче забрана за влошаване положението на въззивниците, още
повече, че първоинстанционното решение в частта, с която ПК е осъдена да заплати на
наследниците на бившия председател незаплатени нетни трудови възнаграждения, както
следва: по 75,01 лева на всяка една от тях – незаплатени нетни трудови възнаграждения на
6
Ю. Г. Г. за периода м.01.2019г. – м.12.2019г. и по 435,53 лева на всяка една от ищците
незаплатени нетни трудови възнаграждения на Ю. Г. Г. за периода м.01.2020г. – м.12.2020г.
е влязло в законна сила поради липса на обжалване от страна на потребителната кооперация.
С оглед на обстоятелството, че крайният резултат, до който въззивната инстанция
достига, съответства на този на първоинстанционния съд, макар и въз основа на различни
мотиви, то решението на ПРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, с която са
отхвърлени исковете на Г.и с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, както следва: за сумата
по 1625.25 лева за всяка от една от ищците, представляваща незаплатени трудови
възнаграждения на наследодателя Ю. Г. за периода м.08.2018 г. – м.12.2018 г.; за разликата
над сумата от 75.01 лева до предявения размер от 3995.04 лева за всяка от една от ищците,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения на наследодателя Ю. Г. за периода м.
01.2019 г. – м. 12.2019 г. или за сумата от по 3920.03 лева за всяка една от ищците; за
разликата над сумата от 435.53 лева до предявения размер от 4377.36 лева за всяка от една
от ищците, представляваща незаплатени трудови възнаграждения на наследодателя Ю. Г. за
периода м. 01.2020 г. – м. 12.2020 г. или за сумата от 3941.83 лева за всяка една от ищците.
Отправеното искане от въззивниците с въззивната жалба да бъдат присъдени по-
високи стойностти по претенциите с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ от заявените пред
първоинстанционния съд е недопустимо. Пред ПРС е допуснато изменение по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК в размера на исковете в с.з. 15.12.2021 г. Друго надлежно искане за
изменение на предявените искове до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция не е правено. Изявления на страната по време на устните състезания и в писмени
бележки отнасящи се до стойността на събраните доказателства в производството не
съставляват искане за изменение на иск по реда на чл. 214 от ГПК, още повече че същото е и
несвоевременно направено.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия ПК
„Балкан“ следва да му се присъдят разноски за въззивното производство като въззивниците
бъдат осъден да му заплатят сумата от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представени договори за правна защита и съдействие /листи 88 и
89/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/11.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1183/2021 г.
по описа на Районен съд - Провадия, II състав, допълнено с Решение № 274/17.11.2022 г. по
реда на чл. 250 от ГПК, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на С. Ю. Г., ЕГН
********** и М. Б. Г., ЕГН ********** против Потребителна кооперация „Балкан“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: с. Ц., община Д., с председател М.е К. с правно
7
основание чл. 128, т. 2 от КТ, както следва: 1/ за сумата по 1625.25 лева за всяка от една от
ищците, представляваща незаплатени трудови възнаграждения на наследодателя Ю. Г. Г. за
периода м.08.2018 г. – м.12.2018 г.; 2/ за разликата над сумата от 75.01 лева до предявения
размер от 3995.04 лева за всяка от една от ищците, представляваща незаплатени трудови
възнаграждения на наследодателя Ю. Г. Г. за периода м. 01.2019 г. – м. 12.2019 г. или за
сумата от по 3920.03 лева за всяка една от ищците; 3/ за разликата над сумата от 435.53 лева
до предявения размер от 4377.36 лева за всяка от една от ищците, представляваща
незаплатени трудови възнаграждения на наследодателя Ю. Г. Г. за периода м. 01.2020 г. – м.
12.2020 г. или за сумата от по 3941.83 лева за всяка една от ищците.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. Ю. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН **********, двете с адрес: с.
Ц., община Д., *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Потребителна кооперация „Балкан“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Ц., община Д., с председател М.е К. сумата от 600
/шестстотин/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8