Решение по дело №397/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1318
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20197180700397
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   1318

 

гр. Пловдив, 14 юни 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. РУСЕВ

           

при секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 397 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „Ади 17“ ЕООД , ЕИК *********, чрез адв. Й.Д., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01246/2/01/04/01 от 29.11.2018 г., издаден от директора на ОД ДФ "Земеделие", гр. Пловдив, с който на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г., прекратен същият договор и е определено задължение в размер на 24447,50 лева. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В с. з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като излага допълнителни съображения за наличие на обстоятелства, освобождаващи я от отговорност при неизпълнение на клаузите на договора. Иска от съда да отмени оспорения АУПДВ, като претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощия, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане с ИД 16/06/1/0/01246 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, за изпълнение на проект  за създаване на жизнеспособно земеделско стопанство, отговарящо на съвременните норми за отглеждане на патици. Увеличаване на отглежданите патици от 380бр. на 500 броя  и създаване на нови работни места.  Към заявлението е приложен и бизнес план.

На 13.04.2016 г. между ДФ "Земеделие" и дружеството, като ползвател е сключен Договор № 16/06/1/0/01246 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на  лева, от които: първо плащане в размер на 48895 лв. платими в двумесечен срок от сключването на договора /чл. 3, ал. 2, т.. 1 от договора за 24447,50лв./ и второ плащане в размер на 24447,50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане /чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора/. В чл. 3, ал. 3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до 30.04.2018г., но не по-рано от един месец от изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от договора.

Със заповед № 03-160-РД/294 от 11.04.2016 г. на директора на ОД ДФ "Земеделие"-Пловдив е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 48895,00 лв., размер на първо плащане- 24447,50лв. и второ плащане в размер на 24447,50лв., съгласно подадената заявка за плащане, като няма спор, че първата сума, представляваща първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, е изплатена на жалбоподателя.

С писмо изх. № 01-163-2600/422 от 13.08.2018г. изд. от директора на ОД ДФ "Земеделие"- Пловдив, на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявката за второ плащане в срок от 30.04.2018г. В писмото е посочено, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, е определен размер на финансовата корекция – 24447,50 лв., от които подлежащи на възстановяване – 24447,50 лв. Писмото е съобщено на жалбоподателя на 17.08.2018 г., видно от известие за доставка, приложено на л. 24 от делото. В тази връзка, на 29.08.2018 г.  е депозирано възражение вх. № 01-163-2600/422#1, по констатациите в горното писмо. Във възражението се оспорва липсата на подадена заявка за второ плащане, като са изтъкнати причини, свързани със здравословното състояние на управителя Адриан Бодушки. Към преписката е приложен болничен лист № 20181080154 от 04.05.2018г.

С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01246/2/01/04/01 от 29.11.2018 г., издаден от директора на ОД ДФ "Земеделие", гр. Пловдив, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на жалбоподателят е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане и е определено задължение в размер на 24447,50 лева. В мотивите към акта е посочено, че до изтичане на договорно и нормативно определения срок – до 30.04.2018г. вкл., не е подадена заявка за второ /окончателно/ плащане. Последното е прието като неизпълнение на предвиденото в чл. 3, ал. 3, вр. чл.6, ал. 1 от договора, вр. с чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора и чл. 38, т. 1 от приложимата Наредба № 14/28.05.2015 г., ползвателят няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане. Коментирано е и откритото, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, производство по налагане на финансови корекции, като няма данни за издадено решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

По делото е приложена и Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, са делегирани редица правомощия, в т. ч. и такива по издаване на АУПДВ по подмерки 6. 1 и 6. 3 от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 14.01.2019 г., видно от приложената известие за доставяне на л.13. 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес, и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г., основана на чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", ИД на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ, вкл и по подмерки 6. 1 и 6. 3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от директора на ОД "Земеделие" Пловдив е постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.

Съдът намира обаче, че в случая са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи оспорения акт.

Установяването на публичните вземания според чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като събирането на вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа на административен акт, се извършва по реда на ДОПК /чл. 27, ал. 5 ЗПЗП/. Горните разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Само в случаите, в които специалният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда на АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/.

До влизането в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.) в националното законодателство не съществува друг процесуален ред, за установяване на публични вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на вземането по основание и по размер е извършвано от ДФЗ-РА, при издаването на самия АУПДВ.

С приемането на ЗУСЕСИФ, са въведени специални правила както за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и след извършено плащане /чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ/. Предвид разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ обаче, приложението на последния закон е ограничено в случаите, когато това е предвидено в ЗПЗП.

С влизане в сила на разпоредбата на чл. 9б от ЗПЗП ( Нов, обн. ДВ, бр. 2/ 03.01.2018 г.), е направено разграничение на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ.

Съгласно чл. 9б от ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки.

Видно от съдържанието на чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6.1  "Стартова помощ за млади земеделски  стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., не е сред посочените в чл. 9б, т. 1, текстове от Регламент (ЕС) № 1305/2013, поради което производствата по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие", по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП.

Впрочем, такава е и хипотезата, предвидена в чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗУСЕСИФ, като едва след извършено окончателно плащане по проект, какъвто настоящия случай не е, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК /чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ/.

Съдът констатира и друго нарушение на процесуалните правила, по-конкретно на правилото на чл. 26, ал. 1 от АПК, вменяващо задължение за административния орган, да уведоми заинтересованите граждани за започналото производство по издаване на административен акт. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 01-163-2600/422 от 13.08.2018г., издадено от директора на ОД ДФ "Земеделие"-Пловдив, с последното жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, не и за започнало производство по издаване на АУПДВ. Следва да се има предвид, че двата акта се различават не само по наименование, но и по предвидения ред и условия за тяхното издаване, както и по правните си последици, поради което липсата на уведомяване се преценява като съществено нарушение на процедурата по издаване на акта и самостоятелно основание за неговата отмяна.

По изложените съображения, и тъй като процедурата по издаването на процесния АУПДВ е започнала след влизането в сила на чл. 9б ЗУСЕСИФ, съдът намира, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, за отмяна на оспорения акт /в този смисъл Решение № 10754 от 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120 от 2017 г. на ВАС на РБ/. След отмяната на акта, делото следва да се изпрати като преписка на ОД на ДФЗ Пловдив, за издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ, по отношение установяване обстоятелствата за твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на жалбоподателя по Договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020. При провеждане на производството следва да бъде съобразена и нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП по отношение на компетентния орган.

При този изход на спора, предвид направеното искане и представените доказателства, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 550 лв.- за внесената държавна такса в размер на 50лв. и 500 лв. заплатено възнаграждение на адвокат.

 

 

Мотивиран така и на основание чл.171 ал.2 от АПК, Административен съд –Пловдив, Първо отделение, 18-ти състав

 

                                                       Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01246/2/01/04/01 от 29.11.2018 г., издаден от директора на ОД ДФ "Земеделие", гр. Пловдив, с който на „Ади 17“ ЕООД , ЕИК ********* е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г., прекратен е същият договор и е определено задължение в размер на 24447,50 лева. 

ИЗПРАЩА делото като преписка на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- Пловдив, за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, по отношение твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на „Ади 17“ ЕООД , ЕИК ********* по Договор № 16/06/1/0/01246 от 13.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съобразно указанията в мотивите към решението.  

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Ади 17“ ЕООД , ЕИК *********, разноски по делото в размер на 550/петстотин и петдесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                              

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/