Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260045
гр. Кубрат, 08.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 108 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени съединени искови претенции с правно основание чл.49, ал. 3 СК, във вр. с чл. 56, ал. 1 СК.
Ищцата – И.Н.В., с пост. адрес ***, и адрес за призоваване в **, с исковата си молба, образувана в гр. дело № 5315/ 2020 г. по описа на РС – Русе, изпратено по възражение на ответника за разглеждане на РС – Кубрат – местно компетентен по негов пост./наст. адрес, като твърди, че са налице факти – сключен с Акт № 0050/ 10.08.2011 г. на Община – Завет граждански брак с ответника П.Д.И., ЕГН ********** с пост. адрес ***; родено от предбрачен контакт с него дете – Д.И.Н., род. на *** г., ненавършило пълнолетие, останало неприпознато за баща от ответника, въпреки биологичното му бащинство и полаганите за него грижи както в страната, така и във Франция, където заживели заедно в **; на 12.06.2020 г. ответникът изгонил нея и детето от жилището им в **, поради което тя, заедно с детето се установила да живее при негов сродник в гр. Стан, Франция; на 16.06.2020 г. ответникът отишъл в жилището, което ползвала в този град и отново упражнил физическа и словесна агресия към нея и детето, поради което два дни по – късно тя се прибрала в страната и се установила да живее в един от 3-те придобити по време на брака от съпрузите недвижими имоти – апартамент в **на 09.10.2020 г. ответникът дошъл в същия апартамент и започнал да внася свои вещи и покъщнина, въпреки изразеното от нея нежелание да живее с него в същото; отправил и нови обиди и заплахи за живота и здравето й, поради което, докато той нанасял собствения си багаж, тя изнесла своя и на детето, записано на училище в гр. Русе; установила се да живее в дома на баща си в с. Смирненски, общ. Вятово, а детето пътувало всеки ден до Русе, за да ходи на училище, моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между нея и ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен, с развод, с произнасяне относно вината – в тежест на ответника, упражняващ физическо и психическо насилие по отношение на нея и на отглежданото в семейството непълнолетно дете, на основание чл.49, ал. 3 СК. На основание чл. 56, ал. 1 СК, ищцата претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр. Русе, ул. „**, ет. **.
Ответникът – П.Д.И., ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съдебен адрес в гр. Кубрат, ** 2, чрез адв. М. Д., АК - Разград, на който за делото е съобщено на 29.11.2020 г., чрез лице от кръга на домашните, изпраща писмен отговор в срока за това, постъпил в РС – Русе с вх. № 275902/ 30.12.2020 г., с който заявява становище за допустимост и основателност на исковата претенция за прекратяване на гражданския брак между страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, но без съда да се произнася относно вината.
Възразява, че носи изключителната вина за разстройството на брачната връзка.
Оспорва твърденията на ищцата, че е упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на нея и детето Д.И.Н., родено от нея и отглеждано в семейството, което той не припознал, тъй като не е сигурен, че е негов биологичен баща при разнопосочните твърдения на ищцата.
Обратно на това твърди, че ищцата е имала противобрачно поведение – била разточителна, въпреки влошените икономически условия за работа; възстановила свой извънбрачен контакт с друг мъж.
Оспорва заявеното от ищцата искане да й бъде предоставено ползването на съсобствен недвижим имот – жилище, апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „**, ет. **, като неоснователно, тъй като, макар и съсобствен жилищен недвижим имот, той никога не е съставлявал семейно жилище по см. на § 1 ДР, във вр. с чл. 56, ал. 1 СК – никога не е било обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, а е било отдавано под наем, с който семейството погасявало свои заеми; ищцата самоволно е прекратила договора за наем с последните наематели и се е установила да живее с детето и с баща си в имота, въпреки че е преустановила да участва в погасяването на наличните кредити на семейството. В условията на евентуалност – в случай, че съдът й присъди ползването на този имот, заявява искане за осъждането й да му заплаща наем за неговата част от имота.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двамата, на 10.08.2011 г. с Акт № 0050 от същата дата на Община – Завет. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на Акт за раждане № 0002/ 06.01.2006 г., по време на предбрачно съпружеско съжителство с ответника ищцата има родено едно дете – Д.И.Н., род. на *** г. в гр. Кубрат, което е с неустановен произход от баща.
От събраните по делото писмени – Протокол № 0100/2020/003252 от 16.06.2020 г. на Полицейски участък – Стан, 93240, Полицейска префектура на Париж, Франция, и гласни доказателства – показанията на св. Н. В. и Д. Н.(непълнолетен, навършил 15-годишна възраст, син на ищцата, разпитан по делото в присъствието на социален работник в Отдел „Закрила на детето“, Д „СП“ – Кубрат) се установиха по несъмнен начин фактическите твърдения на ищцата по искова молба, че до 12.06.2020 г. със съпруга си и с детето са живели в **; и двамата работели – тя като чистачка, а той като таксиметров шофьор, докато на посочената дата ответникът не изгонил нея и детето от жилището им; ищцата, заедно с детето, се установила да живее при негов сродник в гр. Стан, Франция, но на 16.06.2020 г. ответникът отишъл в жилището, което ползвала в този град, и отново упражнил физическа и словесна агресия към нея и детето – видно от цитирания протокол по повод заявени жалби, ищцата е заявила, че идентично оплакванията си: „Дойде да разговаря с мен, но се ядоса. Накрая ме напсува на майка и други, след което ме удари. Нанесе ми удари по лицето и по дясната ръка, с която се защитавах.“, полицейския служител е констатирал, че: „жертвата е с подута дясна ръка и зачервено чело“. Няколко дни по – късно тя се прибрала в страната и се установила да живее в един от 3-те придобити по време на брака от съпрузите жилищни недвижими имоти – апартамент в гр. Русе, ул. „**, ет. **, докато на 09.10.2020 г. ответникът не се появил на вратата на жилището с настояване да заживее отново с нея и детето. След като тя се противопоставила и обявила, че ще поиска развод, той отново избухнал – започнал да обижда нея, детето и баща й; заплашвал я с физическа разправа и убийство, в случай, че има претенции към който и да е от недвижимите имоти, придобити по време на брака им; продължил да нанася свой багаж, а тя започнала да събира свои и на детето дрехи, за да напуснат жилището, заедно с баща й. Въпреки, че детето й било започнало учебната година и занятия в 9-ти клас на СУ „**“ в гр. Русе, се установили да живеят в дома на баща й в с. Смирненски, общ. Вятово, докато в изпълнение на постановеното по образуваното по нейна молба за закрила по реда на ЗЗДН гр. дело № 4662/ 2020 г. Решение от 11.12.2020 г., потвърдено по жалба на ответника с Решение № 41/ 23.03.2021 г. по в.гр. дело № 120/ 2021 г. на ОС – Русе, той – ответника, не бил отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. Русе, ул. „**, ет. **, което също така му е било забранено да приближава.
От показанията на св. Н. В. – баща на ищцата, Д. Н. – син на ищцата, и Р. И. – без родствени връзки със страните, се установява, че тя по време на брака и съпружеското съжителство с ответника, по време на раздялата им през лятото на 2020 г., както и до сега, е живяла в страх от съпруга си, била е поставена в икономическа зависимост от него, защото макар и винаги да е работила, в обща банкова сметка ***, като единствено той е взимал решения за какво, кога и колко ще харчи семейството, вкл. и относно дрехи и обувки за съпругата и детето, контролирайки ежедневно и непрекъсно разходите и плащанията, извършвани от общата на семейството банкова сметка; ***имост от съпруга си, като единствен той е взимал решения, вкл. за това кога и дали ще домакинства – чисти, готви, мие посуда и пр., съпругата; съпругата говорела само когато мъжът й поискал мнението, но в крайна сметка винаги вземал решенията сам.
От показанията на Ст. Р. – майка на ответника, се установява, че ответника имал „подозрения“ относно биологичния произход от него, като баща, на роденото от И. дете, въпреки фактическото съпружеско съжителство между тях години преди раждането на детето, поради което не го е припознал за свое; определя отношенията им като нормални, докато синът й не и споделил през лятото на 2020 година, че тя – ищцата, „източвала сметките“, открила си отделна сметка за нейните пари, пращала пари на баща си, синът й П. се дразнел, че „се харчи много“. От показанията й не се установява годно твърдението на ответника, изнесено в писмения отговор на исковата молба, че ищцата е имала или е възстановила свой извънбрачен контакт с друг мъж; в тази им част на показанията й липсва каквато и да било конкретика, относно лично възприети факти и обстоятелства, а се коментират думи на неиндивидуализирани други хора, телефонни разговори с такива, при това отнесени към период след установената между съпрузите фактическа раздяла.
Преценявайки показанията на посочените от ищцата свидетели – Н. В., нейн баща, е Д. Н. – нейн син, по реда на чл. 172 ГПК, съдът им дава вяра, тъй като същите се основават на непосредствените впечатления на свидетелите от живота на семейството и преживяванията на съпругата, същите са подробни, логични и последователни, при това се потвърждават от показанията на незаинтересованата по никакъв начин от изхода на делото св. Р. И. и от събраните по делото писмени доказателства.
Преценявайки показанията на посочената от ответника свидетелка – Ст. Р., негова майка, по реда на чл. 172 ГПК, съдът не им дава вяра, тъй като същите не се основават на непосредствените впечатления на свидетелката от живота на семейството, а съставляват преразказ на оплакванията на сина й, още повече, че за съда става явно съгласието на свидетелката с тезата, че ролята на жената в семейството е да слуша и да се подчинява на волята на мъжа в него, а не да е властна и да „иска да командва“. Показанията й във връзка с установена връзка с друг мъж, съжителстване с него и пр., в село Ново село, обл. Русе, са хаотични, нелогични и непоследователни, също основани на думи, изречени от непосочени с имената им, позволяващи идентификацията им, лица. Поради изложеното съдът не дава вяра на същите.
От приложените към исковата молба нотариални актове, съставени на 20.10.2015 г. и на 09.08.2017 г. от нотариус с район на действие РС – Русе, се установява, че действително съпрузите на съответните дати са придобили два жилищни имота в гр. Русе, първият от които с адм. адрес в гр. Русе, ул. „**, ет. ** – с площ от 62.69 кв.м., а вторият от които с адм. адрес в в гр. Русе, **– с площ от 31.62 кв.м.. Между страните не се спори, че притежават в съсобственост жилищни имоти в с. Брестовене, общ. Завет и в гр. Несебър, обл. Бургас.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за развод е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. По безспорен начин се установи, че страните са фактически разделени от началото на м. 06.2020 г., когато ищцата е преустановила брачното си съжителство с ответника, изгонена от него от съвместно обитаваното от тях под наем жилище в **, заедно с непълнолетното й дете – Д. Н.; а в последствие прогонена и от Франция, където потърсила временно убежище за себе си и за детето си в дома на близки на семейството в друго предградие; и накрая, завърнала се в страната и установила се да живее в едно от жилищата, собствено на съпрузите в гр. Русе, отново е била принудително изгонена и от там, отново заедно с детето й.
Тъй като по своята същност и форма гражданският брак е доброволен съюз между мъж и жена – чл. 5 СК, достатъчно е един от брачните партньори – в процесния случай ищцата, да не желае участието си в него, за да бъде той прекратен с развод.
Макар и всяка от страните да ангажира факти и обстоятелства за осъществено от другия партньор противобрачно поведение, искания по см. на чл. 49, ал. 3 СК - за произнасяне от съда относно вината за разстройството на брака, по същество заявяват и двете страни.
Предвид установените по делото по несъмнен начин факти от съвместния живот на страните, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника, който през целия период на извънбрачно, а в последствие и брачно съжителство е упражнявал по отношение на ищцата икономически и психически контрол, поставяйки я изцяло в зависимост от собствените си цели и желания, в разрез с прогласените с разпоредбите на СК принципи относно личните отношения между съпрузите, както следва: чл. 13 – предвиждащ съпрузите да имат равни права и задължения в брака; чл. 14 – съгласно който отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство; чл. 16 – предвиждащ, че всеки съпруг има свобода на развитие на личността; и чл. 17 – съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Съдът, в този си състав, приема за естествено нетърпимо активното и агресивно поведение на ответника, контролиращ на 100 % доходите на ищцата, както и начина, по който те следва да се разходват, пренебрегващ напълно свободата й да задоволява свои и на детето нужди за покупка на вещи – дрехи, обувки и пр., необходими за задоволяване на базови човешки потребности; както и да й вменява брачна вина поради разточителство, а още по – малко от това, че си е позволила да се еманципира от неговата икономическа власт чрез отделяне на своите доходи в индивидуална – на нейно име, банкова сметка. ***та на СК е и поведение, с което чрез психическо и физическо насилие да налагаш на друго човешко същество собствените си представи за качеството си на Домовладелец (pater familias), по отношение на подвластните ти съпруга и дете.
Каквито и съмнения да е имал относно биологичния произход на роденото от ищцата дете, ответникът е разполагал с фактическа(чрез научни способи за изследване) и правна възможност да ги обоснове, респ. развенчае, вместо да измъчва и поставя в несигурност както съпругата си, така и роденото от нея дете, навършило 15-годишна възраст с неустановен и към настоящия момент произход от баща, въпреки нормалната претенция на майката в този смисъл.
От събраните по инициатива на ответника доказателства по делото не се установява противобрачно поведение на ищцата. Такова не съставлява отделянето на собствените й трудови доходи в отделна банкова сметка. ***уга си с други мъже.
Основателна и доказана е заявената от ищцата претенция, при допускането на развода, на нея да бъде предоставено ползването на семейно жилище на страните, находящо се в гр. Русе, ул. „**, ет. **. гр. Русе, ул. „**, ет. **. Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че жилището е придобито по време на брака им в СИО, завръщайки се в страната през м. 06.2020 г. ищцата се е установила да живее в него, а по – късно, през м.10.2020 г. и ответника е заживял в същото; жилището съставлява апартамент с един вход и площ от 62.69 кв.м., поради което не може да се ползва поотделно и от двамата съпрузи; ищцата, за разлика от ответника, е родител – майка на непълнолетно дете, по отношение на което лично и ефективно упражнява родителски права и задължения за издръжка и грижи, а детето учи в средно училище в близост до жилището; ответника в изпълнение на влязло в законна сила Решение от 11.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4662/ 2020 г. на РС – Русе, потвърдено по жалба на ответника с Решение № 41/ 23.03.2021 г. по в.гр. дело № 120/ 2021 г. на ОС – Русе, е изведен от това жилище и му е забранено да го приближава, като част от защитните мерки, постановени в полза на ищцата в производство срещу него по ЗЗДН, поради което ползването именно на това жилище следва да се предостави на ищцата, която е поискала това и несъмнено има жилищна нужда, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Неоснователни са заявените от ответника възражения в този смисъл, както и позоваването на § 1, ДР, СК, тъй като несъмнено жилището е собствено на страните; освен него в съсобственост страните притежават и друго жилище – апартамент, в гр. Русе, както и жилище в гр. Несебър и сграда с дворно място в с. Брестовене, общ. Завет, които също несъмнено ищцата – съсобственик, не ползва и не обитава; несъмнено е също така е и, че всеки от съпрузите при завръщането си в страната, се е установил да живее именно в претендираното от ищцата жилище – апартамент. Противно на смисъла и целта на закона е страните по делото да притежават в съсобственост 4 жилищни имота и поради това, че мъжа е изгонил жената, заедно с детето й, от наетото от тях жилище във Франция – претендирано от ответника и вероятно семейно жилище по см. на цитираната разпоредба, връщайки се в страната, въпреки притежанието в съсобственост на 4 жилищни имота, тя и детето да се скитат немили – недраги без дом, въпреки притежанието на жилища, отдавани под наеми, събирани от ответника, в утвърждаване на претендираното от съпруга негово господство по отношение на фамилията – жената и детето й.
При наличието на множество жилища, съсобствени между съпрузите, и упражняваната от ответника неограничено фактическа власт върху останалите жилища, сметните отношения по между си, произтичащи от индивидуалното им фактическо ползване, те ще следва да разрешат доброволно или в други съдебни производства по повод управлението на съсобствеността или прекратяването й между тях.
Основателно е заявеното от ищцата искане за присъждане на разноските й по делото в тежест на ответницата, с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. II-ро ГПК – съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Същите, видно от приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, са в размер на 25.00 лева – платена държ.такса, и 600.00 л. – платено адвокатско възнаграждение.
Окончателната държавна такса по бракоразводния иск съдът определя в размер на 50.00 лева, от които ищцата е внесла 25.00 лева, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат разликата от 25.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ: №
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между И.Н.В., ЕГН **********, с
пост. адрес ***, и съд. адрес:***, и П.Д.И.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съдебен адрес в гр. Кубрат, ** 2, чрез
адв. М. Д., АК – Разград, с Акт № 0050 от същата дата на Община
– Завет, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, по вина на мъжа - П.Д.И., ЕГН **********, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, собственост на съпрузите, находящо се в гр. Русе, ул. „**, ет. **, на основание чл. 59, ал. 1 СК, на жената - И.Н.В., ЕГН **********, за срок – до изменение на обстоятелствата във връзка с жилищните нужди на страните.
ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН ********** с пост. адрес ***, на основание чл. 329, ал. 1, изр. II-ро ГПК, да заплати на И.Н.В., ЕГН **********, с пост. адрес ***, направените от нея разноски по делото в размер на 625(шестстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН ********** с пост.
адрес ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат
окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
преписи, пред ОС – гр. Разград.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева