РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Славена Св. Костова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно административно
наказателно дело № 20225300601396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 991/17.05.2022г., постановено по АНД № 7893/2021г., РС
– Пловдив, 22 н.с., е признал обв. Д. С. А. за ВИНОВНА в извършване на
престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 и ал. 4 от
НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Решението е обжалвано от защитника на обв. Д. С. А. – адв. З. В..
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Иска се постановяване на ново решение, с което обв. А. да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение поради липса на извършено
престъпление. Застъпва се тезата, че обвиняемата не е знаела, че на
инкриминираната дата нейният фактически съжител – свид. ** е
разпространил наркотично вещество на свид. **, за да я склони да
лъжесвидетелства. Според защитника обв. А. е действала със съзнанието, че
свид. * е невинен. Адв. В. счита, че незнанието на фактическите
обстоятелства от състава на престъплението изключват умисъла за
извършването му и в случая е налице хипотезата на чл. 14 от НК.
В съдебно заседание адв. З. В. поддържа жалбата и иска отмяна на
1
решението на ПРС и постановяване на ново, с което подзащитната му да бъде
оправдана. Развиват се доводи за липса на субективна страна и за
недоказаност на обвинението. Акцентира се на противоречивите показания на
свид. *.
Обв. А. не взе участие в заседанието пред въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на обв. А. и защитника й е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемата Д. С. А. е родена на * г. в гр. *, с постоянен адрес в *, с
настоящ адрес *, *, българска гражданка, със средно образование, работеща,
неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Обв. Д. А., по прякор „*“, живеела на семейни начала в гр. Пловдив със
св. **, по прякор „*“, като по време на съвместното им съжителство се родило
и тяхно дете. Двамата се познавали със св. **. На 15.05.2019 г. служители при
V РУ на МВР гр. Пловдив по повод изготвен план за провеждане на СПО на
територията на посоченото районно управление и във връзка с получена
оперативна информация за лице, което разпространява наркотични вещества,
извършили оперативно-издирвателни мероприятия, по време на които било
установено, че информацията касае лицето ***, който живеел на квартира в *,
заедно с неговата приятелка – обв. Д. А. и тригодишната им дъщеря.
Получената информация била съгласувана по съответния ред и били
предприети действия за проверка. Посоченият адрес бил посетен от
служители при V РУ на МВР гр. Пловдив – инсп. ** и мл. експерт **. Пред
входа забелязали обв. Д. А., която ги отвела до апартамента, в който
установили свид. ** и други три лица – *. Било образувано на 15.05.2019 г.
бързо производство № 208/2019 г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК от страна на ***, под
ръководството и наблюдението на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив. При
условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в
апартамента на горепосочения адрес, което действие било одобрено от страна
на ПОС. Свид. ** на същата дата била отведена в сградата на V РУ па МВР
гр. Пловдив, където участвала в провеждането на процесуално-следствени
действия, а именно разпит в качеството на свидетел. По време на същия тя
посочила, че е закупила наркотични вещества от ** с прякор „*“. След като
напуснала районното управление свид. * се прибрала в с. *, където живеела
заедно със своята майка – свид. **. Свид. * ползвала в посочения период
мобилен номер *, който номер бил регистриран на името на нейния дядо – **.
2
На 16.05.2019г. свид. * получила обаждане към 18.50 ч. от мобилен № *,
който бил непознат за нея, но при отговор разпознала по гласа и начина на
говорене, че това е обв. Д. А.. Последната ползвала карта с № *, която била
регистрирана на свид. **– майка на ** и предоставена за ползване от
последната на обв. А.. Обвиняемата казала на св. * да си промени
показанията, които била дала предния ден в районното управление пред
разследващия полицай, като пояснила, че това се налага, за да не влезе „*“ в
затвора. Притеснена от това, че чула как дъщеря й казва „Да, да, ще видя
какво мога да направя“ св. * се приближила към телефона на св. *, допряла
ухото си към апарата и чула как обв. А. молела дъщеря й да си промени
показанията, в които била казала, че си е купила наркотично вещество от него
– *, като по този начин щяла да го спаси. След прекратяването на разговора,
обвиняемата А. продължила да прави опити да се свърже чрез мобилния
апарат със свидетелката *, но същата не й отговаряла. Поради тази причина и
обв. А. изпратила текстово съобщение чрез мобилен оператор, което
съобщение свид. * получила на мобилния си апарат. Съдържанието на
съобщението, което било видяно и от свид. * и от нейната майка гласяло, че
ще й бъде благодарна и ще помогне. На следващия ден свид. * депозирала
заявление в V РУ па МВР гр. Пловдив, в което посочила, че е родител на
свид. * и е станала свидетел как на дата 16.05.2019г. нейната дъщеря е
получила обаждане на № * от № * от лицето „*“ /обв. А./ в 18.50 ч., като
последната казала на дъщеря й да си промени показанията, които била дала
като свидетел, а именно, че лицето „*“ /*/ не е продал наркотични вещества на
дъщеря й , за да може да пуснат мъжа й /**/ на свобода.
Първоинстанционният съд е приел, че описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – от прочетените показания на свид. *, на основание чл. 281,
ал.5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 пр.ІІ-ро от НПК, дадени в хода на ДП пред разследващ
полицай, от прочетените на основание на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.ІІ-ро от НПК
показания на свид. *, дадени на разпит пред съдия в качеството на свидетел на
30.09.2019г, по ЧНД № 5932/2019г. по описа на ПРС, V н.с., частично от
дадените в досъдебната фаза показания по ДП № 208/ 2019г. по описа на V РУ
на МВР гр. Пловдив, от 17.05.2019г., находящи се на л.30 – гръб от ДП на
свид. ***, прочетени на основание чл. 281 ал.4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 пр. 2 от
НПК, от свидетелските й показания, дадени пред съда, частично от
прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК
показания на свид. ***, дадени в хода на досъдебната фаза в протокол за
разпит на свидетел от 12.03.2020г, находящ се на л.69 гръб от ДП № 227/
2019г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив. ПРС не е кредитирал с доверие
показанията на свидетелите * и *, дадени в съдебната фаза, в частта, извън
кредитираната от съда, поради откъслечното разминаване и липсата на
спомен от прочетените им показания на досъдебната фаза, тъй като същите са
дадени непосредствено след извършеното престъпление. ПРС не е кредитирал
показанията на свид. **, дадени в съдебната фаза, тъй като същата е майка на
3
фактическия съжител на обв. А. – ** и е отчел нейната заинтересованост.
Съдът е кредитирал с доверие и останалите прочетени и събрани по делото
писмени доказателства.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания и писмените
доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че
обв. А. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
престъпление по чл.293 ал. 1 от НК за това, че на 16.05.2019 г. в гр. Пловдив,
обл. Пловдив е подбуждала другиго – ***, ЕГН **********, да извърши
престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта
– разследващ полицай при 05 РУ – Пловдив, като свидетел, устно съзнателно
да потвърди неистина, като заяви, че тя – ***, не е закупила наркотичното
вещество от ***.
ПРС е приел, че обв. А. е извършила престъплението с пряк умисъл – тя
е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е искала
тяхното настъпване.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.
78а от НК, освободил е обв. А. от наказателна отговорност и й е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е мотивирал
налагането на минималното по размер административно наказание с чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и ниската степен на
обществена опасност на обвиняемата.
ПРС е приел, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и е
наложил минималното предвидено административно наказание.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за
установено следното: Жалбата на обв. А., подадена чрез защитника му – адв.
В. е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу обв. А., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите
факти относно извършеното от обв. А. подбуждане към лъжесвидетелстване
на свид. *. Изцяло се възприема анализа на доказателствата на ПРС и не е
нужно да бъде преповтарян. От показанията на свид. * и свид. * се установява
по безспорен начин, че на инкриминираната дата обв. А. в телефонен
разговор е склонявала * да лъжесвидетелства – да промени вече дадените
показания като свидетел по воденото бързо производство и да потвърди
неистина – че тя не е закупила наркотичното вещество от **. Впоследствие тя
е изпратила и СМС на мобилния телефон на свид. *. Налице е и мотив обв. А.
да подбуди св. * да лъжесвидетелства – за да не бъде осъден ** /неин
фактически съжител и баща на детето й/ по значително по-тежкото обвинение
4
за разпространение на наркотични вещества. Неоснователно е възражението
на защитата на обв. А., че тя не е знаела за въпросното разпространение. Тя е
живеела в общо домакинство с ** и е била наясно с разпространението на
наркотични вещества. Нещо повече – именно обв. А. е познавала свид. *,
знаела е за наркотичната й зависимост и тя я е свързала с **. На
инкриминираната дата тя е присъствала при употребата на наркотични
вещества в дома им, където са били и ** и свид. *. Ето защо твърденията на
защитата за липса на знание на фактическите обстоятелства у обв. А. са
голословни и не намират опора в събраните по делото доказателства.
На възраженията на адв. В. за анализа на доказателствата и наличието
на противоречия и липса на спомен у свидетелките * и *, съдът е отговорил
аргументирано, а противоречията са преодолени чрез прочитане на
показанията им съответно на д.п. и пред съдия на свид. *.
При самостоятелен прочит на събраните доказателства въззивната
инстанция достигна до идентични изводи с тези на първата инстанция
относно съставомерността на деянието. Неоснователно е възражението за
липса на подбуждане към лъжесвидетелстване от страна на обвиняемата.
Всички нейни действия говорят за обратното. Обаждайки се по телефона и
изпращайки СМС на свид. *, обв. А. я е мотивирала да промени показанията
си пред разследващия орган в насока оневиняваща фактическия й съжител. Тя
е поискала свид. * да даде показания различни от възприетото от нея, а
именно, че ** не й е разпространил наркотично вещество. А това
обстоятелство е невярно и обв. А. е била наясно с това, тъй като е присъствала
при предаването на сумата и разпространяването на наркотичното вещество в
дома й. Факт е, че не се е стигнало до лъжесвидетелстване от страна свид. *
пред разследващия орган, но именно за това обв. А. е призната за виновна по
чл. 293, ал. 1 от НК, а не по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК. В случая се
касае за неуспяло подбудителство към лъжесвидетелстване.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК са
основани на установените фактически положения при спазване изискванията
на процесуалния закон, като в съответствие с тях законосъобразно обв. А. е
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по предявеното й обвинение. Тези изводи за приложение на закона
се споделят и от настоящият състав.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено
от обв. А. с пряк умисъл – тя е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
Правилно първоинстанционният съд е освободил обв. А. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и й е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Безспорно са налице предпоставките
за приложението на този привилегирован институт. Според въззивната
инстанция наложеното наказание ще изпълни целите по чл. 36 от НК и
същото е в справедлив размер, съобразен с наличните по делото смекчаващи
5
отговорността обстоятелства.
По делото не са били приобщени веществени доказателства и не са
били направени разноски.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното решение. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че решението на ПРС следва да бъде потвърдено изцяло, жалбата на адв. В.
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 991/17.05.2022г., постановено по АНД №
7893/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 22 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6