№ 454
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 31829.02.2024 г. по т.д. № 1154/2023 г. на СГС, VI-1 състав е
осъдено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК
по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на
„ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Пловдив, район
Северен, бул. „Дунав“ № 76, сума в размер на 4 603 544.26 лева /четири милиона
шестстотин и три хиляди петстотин четиридесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане по следните
88 броя фактури, както следва: № **********/07.05.2021 г.; № **********/14.10.2022
г.; № **********/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022
г.; № **********/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022 г.; № **********/15.11.2022
г.; № **********/15.11.2022 г.; № **********/15.11.2022 г.; № **********/15.11.2022
г.; № **********/15.11.2022 г.; № *********/15.11.2022 г.; № **********/28.11.2022 г.;
№ **********/28.11.2022 г.; № **********/28.11.2022 г.; № **********/15.12.2022 г.;
№ **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.;
№ **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.;
№ **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.;
№ **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.;
№ **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.;
№ **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/03.01.2023 г.;
№ **********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.;
№ **********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.;
№ **********/13.01.2023 г.; № **********/13.01.2023 г.; № **********/13.01.2023 г.;
№ **********/13.01.2023 г.; № **********/17.02.2023 г.; № **********/17.02.2023 г.;
№ **********/17.02.2023 г.; № **********/17.02.2023 г.; № **********/07.03.2023 г.;
1
№ **********/07.03.2023 г.; № **********/04.03.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.;
№ **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.;
№ **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.;
№ **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.;
№ **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.;
№ **********/03.05.2022 г.; № *********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г. от падежа по всяка фактура до
датата на плащане на всяка главница.
Въззивни жалби са депозирали и двете страни.
Ищецът „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД е депозирал въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, с твърдения, че в тази част обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че главното
вземане има характер на законна лихва за забава. Според жалбоподателя това е лихва,
с характер на възнаграждение, което длъжникът на пари или заместими вещи, трябва
да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Вземането било акцесорно
вземане с обезщетителен характер, произтичащо от главния дълг. Направено е искане
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на
решение, с което да бъде присъдена законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, тъй като
главното вземане е за лихва за забава, което е нелихвоносно вземане. Направено е
искане да не бъде уважавана жалбата и да бъде потвърдено обжалваното решение.
Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е депозирал и въззивна
жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, като
постановено в нарушение на материалния закон и неправилно поради необоснованост.
Твърди, че първоинстанционният съд възприел погрешно фактическата обстановка,
поради което неправилно стигнал до извод за неприложимост на чл. 81 ЗЗД. Част от
разплащанията по фактурите били осъществени в изпълнение на решение на НС от
20.04.2022 г., а това решение е задължително за ответника на основание чл. 86, ал. 2 от
Конституцията. Същото било обявено за противоконституционно, но същото
представлявало правно непреодолимо препятствие за ответника, настъпването на
което не можело да му се вмени във вина. Агенцията била длъжна да се съобразява с
решението до момента на обявяването му за противоконституционно по силата на
посочената норма от Конституцията и невъзможността за плащане до този момент
била обективна. Агенцията не била в забава до този момент, тъй като изпълнявала
редовно взето от НС решение, което до посочения момент било в сила и същото било
правно непреодолимо препятствие, съобразно практиката на ВКС. С
първоинстанционното решение се вменявала вина на ответника за изпълнението на акт
на законодателната власт, който имал задължителен характер по силата на
Конституцията. Предвид изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен изцяло.
2
Ищецът „Европейски пътища“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба си молба ищецът „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД е твърдял,
че между него, като изпълнител и ответника, като възложител бил сключен договор №
РД-38-3/21.10.2019 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на
изпълнител за извършване (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно[1]възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища по обособени позиции територията на южен централен район, стопанисван от
АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 3 със
срок на договора 60 месеца и прогнозна стойност 23 400 000 лева без ДДС. Сочил е
още, че към договора били подписани две допълнителни споразумения. Посочил е, че
изпълнил пълно, качеството и в срок работата, възложена му с процесния договор.
Ответникът получил изпълнение на възложената работа, съгласно уговореното в
договора, упражнил контрол чрез свои представители върху изпълнението на
поръчката и приел като пълно, качество и в срок изпълнението без възражения.
Твърдял е, че АПИ заплатила вземанията по всички издадени и предоставени фактури,
но плащания по 88 броя фактури не били извършени в договорения срок за плащане
на задълженията, а със забава. В табличен вид е представил номерата на 88 броя
фактури, датите и стойността на издаването им, датите и сумите на получените
плащания, договорените с договора падежи на дължимите плащания по фактурите,
начало и край на периодите на забава, броя на дните на забавата и размер на
дължимото обезщетение за забавено плащане по всяка фактури. Предвид изложеното
ищецът е искал да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в общ размер на 4
603 544.26 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане по
цитираните в исковата молба 88 броя фактури, издадени в периода от 07.05.2021 г. до
07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната с исковата молба сума
от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е депозирала в срок
отговор на исковата молба, в който е оспорвала иска като неоснователен и недоказан.
Твърдял е, че с решение на Народното събрание на Република България за
предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на
дейностите пo поддържане на републиканската пътна мрежа, прието на 20 април 2022
г., обн. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г., бил установен нов ред за извършване на плащания
от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ на всички финансови задължения пo
договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации), сред които попадал и процесният
договор. Съгласно т. 1 от цитираното решение, Агенцията следвало да заплати от
3
утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всичките си финансови задължения,
възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на
решението, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни
участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели. Редът за плащането на останалата
част от всички фактури по посочените договори бил залегнал в т. 2 от цитираното
решение на Народното събрание и предвиждал останалите 50 на сто от всички
финансови задължения на АПИ по т. 1, възникнали по изпълнени дейности,
сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, да се извършват след
решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от
междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности и
становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и
местно самоуправление. Сочил е, че фактическият състав за извършване на втората
част от плащането не бил осъществен, тъй като следвало да завърши с последващо
решение на Народното събрание на Република България, което да бъде въз основа на
доклад на посочената междуведомствена работна група и становище на
парламентарната комисия по регионална политика, каквото решение липсвало.
Твърдял е също така, че е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си,
поради което е налице основание за освобождаването му от отговорност на основание
чл. 81, ал. 1 ЗЗД. При положение, че се приеме забава при изпълнение на
задълженията, счита, че срокът за който тя се претендира е неправилно определен,
съответно неправилен е и размерът на търсеното обезщетение. Предвид изложеното
иска да бъде отхвърлен иска, а при условията на евентуалност, да се присъди
по[1]нисък размер на претендираното обезщетение за забава.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищците са твърдели, че с
решение № 15/28.11.2022 г. Конституционният съд на Република България,
постановено по конституционно дело № 10/2022г. е обявил Решение на НС от
20.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за
осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, обн.,
ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г. за противоконституционно. Счита, че произтичащите от
това решение последици са, че обявените за противоконституционни ненормативни
актове, какъвто е настоящият, са невалидни от приемането или издаването им,
съгласно Решение № 3/28.04.2020 г., постановено по Конституционно дело № 5/2019 г.
на Конституционния съд на Република България, което означавало, че решение на НС
от 20.04.2022 г. не се прилага от момента на неговото приемане. Ето защо липсвала
обективна пречка за ответника да изпълни задълженията по договора в срок.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът е оспорвал същата, като е поддържал всички свои фактически и
правни възражения срещу основателността на исковата претенция. Считал е, че
фактическият състав за извършване на плащане за обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, не е бил осъществен.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ, от които се установява
следното:
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, а същите се установяват и от приетите писмени доказателства, че
между страните са съществували валидни правоотношения по договор № РД-38-
3/21.10.2019 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на
изпълнител за извършване (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
4
работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции
територията на южен централен район, стопанисван от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата, за обособена позиция № 3 и че за част от изпълнените работи,
които са приети от ответника. „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД е издало на АПИ
описаните в исковата молба 88 бр. фактури, по които е получил плащане на главницата
от ответника.
В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено, че плащанията се извършват в 30-
дневен срок след представяне на фактура на база одобрения от възложителя
сертификат.
Страните не спорят, а същото е видно и от ангажираните доказателства, че е
подписано допълнително споразумение изх. № 53-00-11458/08.11.2021 г. към договора,
с което са приели, че ответникът има неизплатени задължения към ищеца по договора
в размер на 1 303 170,76 лева без ДДС. В чл. 2.4. са констатирали, че са възложени по
задание на възложителя и работи/дейности, които следва да бъдат довършени и
сертифицирани след подписване на настоящото споразумение или консервирани, в
случай че не могат да бъдат приключени в уговорения от страните срок на действие на
договора (Приложение № 4). В чл. 3.3 е предвидено, че дължимите суми за заплащане
на работите по т. 2.3, подробно описани в Приложение № 3, ще бъдат заплатени от
възложителя след одобряване на бюджета на МРРБ за изплащане на същите от
Народното събрание на Република България, но не по-късно от 30.06.2022 г. С чл. 5.1.
страните са се съгласили, че процесният договор се прекратява по взаимно съгласие
считано от 30.06.2022 г. Страните са подписали и допълнително споразумение № 2
към договора с изх. № 53- 00-5118/12.05.2022 г., в което са се позовали на решение от
20.04.2022 г. на Народното събрание на Република България за предприемане на
действия от Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ за осъществяване на дейности по
поддържане на републиканската пътна мрежа, обн. В ДВ 32/26.04.2022 г. и прилагане
на чл. 116, ал.1, т.3 ЗОП, тъй като са налице обстоятелства, които при полагане на
дължимата грижа от възложителя той не е могъл да предвиди. В чл. 1 от
споразумението е прието, че с подписването му страните се съгласяват договорът да
се прекрати по взаимно съгласие, считано от датата на подписване на нов договор
между възложителя и избран изпълнител в резултат на открита процедура за възлагане
на обществена поръчка, но не по късно от 30.09.2022 г., като по този начин се заличава
чл. 5.1 от подписаното на 08.11.2021 г. споразумение. С чл. 3 страните са се съгласила,
че в случай, че са налице започнати и недовършени дейности, възложени въз основа на
действащия към момента договор за извършване на поддържане на републикански
пътища, същите ще бъдат своевременно и напълно завършени. Видно е, че след
подписване на допълнително споразумение № 2 ответникът е възлагал допълнителни
задания на ищеца, за които са издадени част от процесните фактури.
Не е спорно между страните, че дейностите, за които са издадени процесните 88
бр. фактури са извършени от ищеца и за тях страните са подписали сертификати,
които са приети като доказателства по делото.
Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
фактурите са осчетоводени и от двете страни, включени са в дневниците по ЗДДС,
като ищецът не претендира неизплатени от ответника суми за главници.
С решение на Народното събрание за предприемане на действия от Агенция
„Пътна инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на
републиканската пътна мрежа (прието на 20 април 2022 г., обн. ДВ, бр. 32 от
26.04.2022 г.) от законодателния орган е взето решение АПИ да заплати от утвърдения
си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията,
възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на
5
това решение, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни
участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели, както и да заплати 100 на сто от
всички финансови задължения на Агенция "Пътна инфраструктура", възникнали по
договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, по договорите за
производство, доставка и монтаж на пътни знаци и по договорите за полагане на
маркировка на територията на републиканската пътна мрежа, както и на задълженията
по месечни и извънредни задания по договорите за извършване на поддържане на
републикански пътища. Останалите 50 на сто от всички финансови задължения на
Агенцията по т. 1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на
влизане в сила на това решение, следвало да се извършат след решение на Народното
събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за
установяване на изпълнените дейности (създадена със Заповед № РД-02-14-160 от 7
февруари 2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра на финансите) и становище на
парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно
самоуправление.
С решение № 15/28.11.2022 г. на Конституционния съд на Република България,
постановено по образуваното конст. дело № 10/2022 е обявено за
противоконституционно решението на Народното събрание за предприемане на
действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по
поддържане на републиканската пътна мрежа (прието на 20 април 2022 г., обн. ДВ, бр.
32 от 26 април 2022 г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в брой 97
на ДВ на 06.12.2022 г. и съответно е влязло в сила, считано от 10.12.2022 г.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За да бъде основателен искът за мораторна лихва, ищецът следва да докаже, че
е настъпил падежа на вземането му, а ответникът – че не е могъл да плати на падежа
по причина, която не може да му се вмени във вина.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че страните са били обвързани от
описания по-горе договор и допълнителните споразумения към него, че ищецът-
изпълнител е изпълнил възложените му с тях работи, които са прието от АПИ; че са
издадени процесните 88 фактури във връзка с договорните отношения на страните; че
същите са заплатени с приетата от първата инстанция забава. Не се спори пред
въззивната инстанция и относно размера и периода на дължимото се за забавата
обезщетение. Страните не спорят и относно съдържанието на посоченото от ответника
решение на Народното събрание, което е разпореждало плащане на 50% от дължимото
възнаграждение, включително по процесния договор, да бъде отложено до последващо
решение на Народното събрание за плащането му, както и относно обстоятелството, че
същото е обявено за противоконституционно с Решение № 15/28.11.2022 г. на
Конституционния съд на РБ, обн. в ДВ бр. 97/06.12.2022 г.
Спорно пред настоящата инстанция е само дали допуснатата забава в
плащанията е безвиновна при условията на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, предвид посоченото по-
горе решение на Народното събрание, както и дали върху процесното вземане се
дължи законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В посоченото решение на Конституционния съд е прието, че оспореният акт
представлява конституционно недопустима намеса в частноправни отношения и
6
ограничава по конституционно нетърпим начин свободната стопанска инициатива и
третира нееднакво частноправни субекти със сходен статус в нарушение на 5 чл. 19,
ал. 2 от Конституцията. От друга страна с Решение № 3/28.04.2020 г. на КС на РБ, по
конст. д. № 5/2019 г., постановено по реда на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на РБ
Конституционният съд е приел, че ненормативните правни актове – закони във
формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – които са
обявени за противоконституционни, са невалидни от момента на приемането или
издаването им. Посоченото тълкуване води до извод, че с обявяването на
противоконституционността на Решението на Народното събрание от 20.04.2022 г.,
последиците от него са били заличени с обратна сила и е възстановено правното
положение от преди неговото приемане. Следователно с обратна сила е била заличена
и обективната невъзможност за изпълнение на АПИ като последица на Решението,
поради което и доколкото не се спори, че на датата на уговорения краен падеж между
страните пълно плащане не е било налице, се налага извода, че считано от падежа на
вземанията жалбоподателят е бил в забава. Доколкото пълното плащане на главниците
е извършено преди процеса и страните не спорят, че това е ставало на посочените от
ищеца дати, то към крайната дата на претенците по чл. 86, ал. 1 ЗЗД забавата все още е
продължавала. Съгласно посочената норма, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. АПИ
не са направили оплаквания относно периода или размера на присъдената лихва,
поради което настоящата инстанция следва да ги приеме такива, каквито са възприети
от първата инстанция, или сумата 4 603 544.26 лева (четири милиона шестстотин и три
хиляди петстотин четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане по следните 88 броя
фактури, както следва: № **********/07.05.2021 г.; № **********/14.10.2022 г.; №
**********/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022 г.; №
**********/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022 г.; № **********/15.11.2022 г.; №
**********/15.11.2022 г.; № **********/15.11.2022 г.; № **********/15.11.2022 г.; №
**********/15.11.2022 г.; № *********/15.11.2022 г.; № **********/28.11.2022 г.; №
**********/28.11.2022 г.; № **********/28.11.2022 г.; № **********/15.12.2022 г.; №
**********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; №
**********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; №
**********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; №
**********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; №
**********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; №
**********/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № **********/03.01.2023 г.; №
**********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; №
**********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; №
**********/13.01.2023 г.; № **********/13.01.2023 г.; № **********/13.01.2023 г.; №
**********/13.01.2023 г.; № **********/17.02.2023 г.; № **********/17.02.2023 г.; №
**********/17.02.2023 г.; № **********/17.02.2023 г.; № **********/07.03.2023 г.; №
**********/07.03.2023 г.; № **********/04.03.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № *********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
7
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; №
**********/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г. от падежа по всяка фактура до
датата на плащане на всяка главница.
Предвид изложеното, предявеният иск е изцяло основателен и на ответника се
дължи присъждане на пълния размер на исковата претенция.
Настоящият съдебен състав намира, че позоваването на чл. 81, ал. 1 ЗЗД от АПИ
е неоснователно. Тази разпоредба сочи, че длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението не може да му се вмени във вина. Макар да
съществуват тези, че препятствието за изпълнение може да е от правно естество, в
случая не може да се приеме, че е налице такова препятствие. На първо място,
невалидният акт не задължава никого да го съобразява. На следващо място, тук става
въпрос за действия на един и същи субект – държавата, в лицето на Народното
събрание, който забранява на държавата, в лицето на една от нейните държавни
агенции, представляващо държавно учреждение, да плаща задълженията си към
частноправен субект. Не може да се приеме, че държавата, сама създавайки невалидни
правила за поведение, може да черпи ползи за себе си в нарушение на принципа
„Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение“.
Дори да приемем, че в периода, в който решението на Народното събрание не е
било обявено за противоконституционно ответникът е следвало да съобразява
поведението си с него, на основание чл. 86, ал. 2 КРБ, като съобразяването с
противоконституционното решение го уврежда в по-късен момент, то последиците от
обявената противоконституционност следва да се уредят от Народното събрание по
реда на чл. 22, ал. 2 ЗКС или АПИ може да се възмезди за претърпените вреди по
съответния ред.
Неоснователни са оплакванията на „Европейски пътища“ АД, че неправилно не
му е присъдена законната лихва върху претендираната мораторна лихва от датата на
исковата молба насетне. Процесното вземане е за мораторна лихва, т.е., за обезщетение
за забавено плащане на дължимо по процесния договор възнаграждение за СМР за
периода на забавата. Това обезщетение няма възнаградителен характер, както твърди
дружеството и не се заплаща заради ползването на някаква сума. Такъв характер би
имала уговорената между страните цена за ползването на определена сума пари или
вещи по договор за заем, банков кредит или наем. В случая лихвата се дължи не
заради предоставянето на сума пари за ползване в определен период, а за
непогасяването на едно парично задължение на падежа. Това е обезщетителна, а не
възнаградителна лихва и за разлика от последната, обезщетителната лихва за забава е
неолихвяема, а законна лихва от датата на исковата молба може да се присъди като
законна последица от уважаването на иск само за олихвяемо вземане.
Горното обосновава краен извод, че първоинстанционното решение е изцяло
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от въззивното производство и
неоснователността и на двете въззивни жалби, както и липсата на договаряне каква
част от сторените от ищеца жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение са
по собствената му въззивна жалба и каква по тази на насрещната страна, разноски не
следва да се присъждат.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31829.02.2024 г. по т.д. № 1154/2023 г. на СГС,
VI-1 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9