Р Е Ш Е Н И Е
№ 260139
гр. Пловдив, 04.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието секретаря Марина Малинова като разгледа докладваното от съдията АНД №
4291/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу електронен фиш серия К № 3606091 за нарушение извършено на 18.04.2020 г.,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Ц.И.В. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) ѝ е наложено административно наказание – глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на фиша, като се посочва на първо място, че нарушението
е извършено в присъствието на контролен орган и съответно не можело да се
отнесат към разпоредбата регламентираща издаването на електронни фишове, нямало
приложена към фиша справка за собственост, нямало стационарно АТСС или знак, че
има такова, не било уточнено на чия територия било извършено нарушението, което
имало отношение към определяне на подсъдността при обжалване. Спорен бил
въпросът дали АТСС е от одобрен тип, правят се доказателствени искания. Моли се
да бъде отменен фишът. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично.
Процесуалният му представител прави допълнително следните възражения, а именно:
не било доказано, че към момента на извършване на нарушението на пътя е бил
наличен знак В 26, който въвеждал ограничение на скоростта; не било доказано,
че служителя бил минал обучение за работа с АТСС от конкретния тип; контролът
бил извършен в движение на служебното
МПС, защото пишело в протокола по за използване на АТСС, че имало начало и край
на контролирания участък, а от друга страна пишело, че бил стационарен; била
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, тъй като нямало
снимка на разположението на АТСС.
Въззиваемата страна е взела
писмено становище, като счита, че обжалваният акт е законосъобразен като
издаден съобразно всички законови изисквания. Не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок,
подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.04.2020 г. в 11:01 ч. на път
ІІ-64, км.34 посока на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив, МПС лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № … се е движил със скорост от 99 km/h, при
отчетен толеранс от 3 км/ч, при ограничение от 60 км/ч, въведено със знак В26, т.е. водачът се е движил със скорост
превишаваща разрешената с 39км/ч. и това е установено с автоматизирано
техническо средство и система /АТСС/ TFR1-M511.
Не се установява дали към момента
на нарушението преди контролирания участък е имало знак В 26, който да
оповестява на водачите на МПС, че във въпросния участък е въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч.
Установява се АТСС TFR1-M511 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020
г. Същото е минало последваща проверка след ремонт за съответствие с одобрен
тип средство на 26.02.2020 г., съгласно Протокол № 1-33-20. Въпреки изтеклата
дата, съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, средството се счита
одобрено. Не се установява да е съставена снимка, документираща разположението
на АТСС.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от АТСС клип № 5847, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/ и Протокол
1-33-20 на ГДНП сектор „Управление на собствеността“ гр. София, протокол за
използване на АТСС рег. № 273р-4228/21.04.2020 г., разпечатка на фиш серия К № 3606091,
разпечатка за собственик на МПС, писмо на РУП Хисаря, при ОД на МВР Пловдив,
писмо от ОПУ Пловдив, ведно с приложение – доклад от служител на ОПУ Пловдив.
От правна страна съдът намира
следното:
Тъй като електронния фиш не се
ползва с доказателствената сила придадена на АУАН по силата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, то в настоящото производство
следва да се докажат извън съмнение всички субективни и обективни елементи на
нарушението преди изобщо да се обсъдят процесуалните правила за налагане на
наказание чрез издаване на електронен фиш.
Видно от писмо от ОПУ в сочения да
е контролиран участък от пътя ІІ-64 действително има въведено ограничение на
скоростта за МПС от 60 км/ч, което е следвало да се обективира със знак В 26.
От попълнения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., който е официален
свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от длъжностни лица в кръга на
службата им и същият следва да се ползва с материална доказателствена сила
относно възприетите от тях обстоятелства, действително се установява, че АТСС е
било разположено на километър 34 на ІІ-64, от където е минал нарушителя, и е бил заснет от АТСС TFR1 - M511 с клип № 5847,
който е в цифровия диапазон на първото и последните изображения, като и часът е
в диапазона посочен в Протокола.
Несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя,
че поради посочени начало и край на пътния участък не ставало ясно дали било
извършвано контролирането в движение или стационарно. Началото и края на
контролирания участък дават индикация за обхвата на АТСС, а не за мобилно
заснемане в движение. Установява се, че АТСС TFR1-M511 е било трайно закрепено към МПС с ДКН ….
В протокола е отразено, че в участъка от пътя контролиран от АТСС е въведено
ограничение от 60 км./ч. със знак В26, но не може да се направи категоричен
извод за неговата наличност към 18.04.2020 г.
Съдът счита, че нарушителят,
настоящ жалбоподател, действително е извършил вмененото му с електронния фиш
нарушение, но същият не е сторил това виновно или поне няма неоспорими
доказателства това да е така. Видно от изготвения доклад от Ж. И., г. с. в
Областно Пътно управление не е установено, че към датата на извършване на
нарушението действително на км 33 – 34 е имало знак В26, който да указва на
водачите, че ограничението на скоростта в този участък е 60 км./ч, а не общото ограничение за скорост на МПС извън населено място 90 км./ч.
В тази връзка не се доказа, че от субективна страна водачът на лек автомобил
Нисан Примера е съзнавал, че нарушава нормата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това само по себе си е основание за отмяна на електронния фиш.
Правилно е бил отчетен толеранса
от 3 км./ч., колкото е и възможната грешката в отчитането на измерваната от
АТСС скорост.
Правилно е подведено извършеното
нарушение под нормата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, както и е
определена административно наказателната санкционна норма чл. 189, ал. 4 вр . с
чл. 182, ал. 2 т. 4 от ЗДвП за твърдяното нарушение. Правилно е и определена
санкцията, доколкото същата е фиксирана и не подлежи на индивидуализация от
органа и респ. от съда. Не се установиха факти, които да свидетелстват за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
Електронният фиш е издаден при
спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при
извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на
вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени
възражения по него.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен
тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че
АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта
в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като е попълнен редовно протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система, който да е съпроводен със
снимка на разположението на АТСС.
Съдът счита, че в настоящия случай са налице
изискванията на Наредбата с изключение на едно, което ще бъде обсъдено по-долу.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че тъй като нямало документ към
настоящия момент за преминато обучение на служителя, който е ползвал АТСС, то
се касае за неправилно експлоатиране на АТСС. Връзката между тези две твърдения
не е пряка и причинно следствена, а твърде опосредена от множество фактори,
затова съдът намира, че останалите обстоятелства, попълване на протокол по
чл.10 от Наредбата, извършено заснемане с нужните реквизити, както и изправност
на средството са достатъчна индиция за опериране с АТСС, съобразено с
изискванията за обслужване на същото. Не са наведени конкретни твърдения за
допуснати нарушения на нормалния режим на експлоатация на АТСС.
В
случая не са налице всички кумулативно изисквани условия по спазване на
Наредбата. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, спазени
са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС, в него е посочено вида на АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на
скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността ѝ към общата пътна
мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
началото и края на работата на АТСС по час и минута, отразени са номерата на
първото изображение и на последното заснети изображения и процесното е между
тях. Не е спазено обаче изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, тъй като
съгласно писмо рег. № 10300-3184/20.02.2020 г. въззиваемата страна не разполага
със снимков материал, документиращ разположението на автоматизираното
техническо средство за контрол. При липсата на този задължителен елемент от
процедурата по установяване на нарушение на ЗДвП с АТСС то същата е опорочена и
електронният фиш е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Съдът не споделя възраженията, че не било
доказано на чия територия е било извършено нарушението и така се нарушавало
правото на обжалване. Част от реквизитите на електронния фиш е и посочването на
структурата на чиято територия е установено нарушението, която пък съвпада с
издателя на електронния фиш и поради това не може да бъде нарушено правото на
обжалване, тъй като същата е посочена.
По посочените съображения следва
да се приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е
привлечено виновно материалноотговорно лице, а и не са спазени задължителните
формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова
регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният
фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като
същият доказва направени такива в размер на 300 лв. по договор за правна защита
и съдействие от 22.06.2020 г. и представен списък. В писменото си становище
въззиваемата страна е направила искане за намаляване на хонорара за адвокатска
защита до минимума предвиден в НМРАВ. Към момента на сключване на договора за адвокатска защита
е действала редакцията на НМРАВ, съгласно която минимумът за производство като
настоящото се явява на основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от НМРАВ – 100 лв. Съдът
счита, че за електронен фиш с интерес 300 лв. да се искат разноски в 100%
размер е действително завишено, поради което счита, че адвокатското
възнаграждение с оглед размера на имуществената санкция и фактическата и правна
сложност на конкретния казус и
положените процесуални усилия следва да се намали до 200 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3606091 за установено нарушение на
18.04.2020 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Ц.И.В. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) ѝ е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Ц.И.В.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200 лв., представляващи разноски за адвокатско
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.