Р
Е Ш Е Н И Е
№
975/30.05.2022 г.
гр.
Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, І
състав, в
открито съдебно заседание на трети май, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 642 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 20 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
Образувано
е по жалба на С.П.Б., против Решение от 26.01.2022г. на директор Дирекция „Бюро
по труда“ Пловдив, потвърдено с Решение с рег. № 10-06-104-1/08.02.2022г.
директор на „Регионална служба по заетостта“-гр. Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата на С.Б. срещу решението от 26.01.2022г. на директор ДБТ Пловдив.
Жалбоподателят иска отмяна на решението с аргументи, че с подадената пред НАП
декларация не се заявява осигуряване; той като инвалид с отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване не подлежи на задължително осигуряване, а
само по собствено желание. Счита, че не е нарушил закона с недекларираните
данни. Иска да бъде отменено решението
като незаконосъобразно.
Ответникът
по оспорването - директор на дирекция "Бюро по труда"гр. Пловдив,
чрез юрк. Ж., представя административната преписка. В писмено становище
обосновава законосъобразност на постановения административен акт. Моли жалбата
да бъде отхвърлена по съображения за законосъобразност на административния акт.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството
пред органите на „Бюро по труда“ Пловдив е започнало по подадено от С.П.Б. Заявление
с вх.№ 10124795/03.06.2021 г. /л.56/, с което е заявено желание за регистрация
в дирекция „Бюро по труда“ . Попълнена е съответната декларация, съгласно
Приложение № 1. Лицето е регистрирано и е изготвен План за действие на
безработно търсещо работа лице.
С
писмо с вх. № 10-06-84-1/25.01.2022г. директор на ТП на НОИ Пловдив е уведомил
директор на дирекция Бюро по труда гр. Пловдив, че С.П.Б. има регистрация като
безработно лице, поради което на същия е отпуснато парично обезщетение за
безработица за период 01.06.2021г. до 31.01.2022г. При проверка на регистрите
на НАП се установява, че С.Б. е подал декларация за започване на дейност като
собственик на ЕТ“Тони-С.Б.“, с ЕИК ***(самоосигуряващо се лице) на 13.12.2021г.
и дата на прекъсване на дейността 01.01.2022г.
В
преписката са налични доказателства от регистрите на НАП, за регистрация на
самоосигуряващо се лице с вх. № 16000213681461/14.12.2021г. за възобновяване на
дейност от 13.12.2021г.(л. 65) и декларация с вх. № 16000223000238/02.01.2022г.
за прекъсване на дейността от 01.01.2022г.
Директор
на дирекция „Бюро по труда“гр. Пловдив въз основа на установеното е издал свое
Решение от 26.01.2022г., с което е прекратил регистрацията на С.П.Б. с ЕГС **********,
рег. № 10124795/03.06.2021 г. от 13.12.2021г., като е посочил, че лицето не се
е явило да уведоми ДБТ в 7-дневен срок за промяната в декларираните
обстоятелства. За правно основание е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т.
7 от Закона за насърчаване на заетостта.
Решението
е съобщено на Б. на 26.01.2022г., за което е оформен протокол за устно
уведомяване на посочен от него телефон от съответния служител на дирекцията.
Върху самия административен акт е посочено, че същият е връчен на лицето срещу
подпис на 27.01.2022г. Жалба пред горестоящия административен орган е подадена
на 28.01.2022г. С писмо с рег. № 10-06-11-21-1 от 03.02.2022г. Б. е уведомен,
че преписката е изпратена на компетентния орган.
Директор
на Регионална служба по заетост Пловдив е разгледал жалбата, приел е същата за
неоснователна и се е произнесъл с Решение с рег. № 10-06-104-1/08.02.2022г. Горестоящият административен орган
е приел, че с подаване на заявление за възобновяване на дейност като ЕТ“Тони-С.Б.“
от 13.12.2021г. лицето попада в хипотезата на чл. 4 от КСО. Прилагайки чл. 20,
ал. 3, т. 4 от ЗНЗ, директор на РСЗ счита, че лицето подлежи на осигуряване по
реда на чл. 4 от КСО и е налице промяна в обстоятелствата, които лицето не е
декларирало пред ДБТ. Нарушението е в това, че лицето не е уведомило за
промяната в срока по чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ и правилно е прекратена регистрацията
на основание чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима - насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗНЗ, подадена е от лице -
адресат на акта, в преклузивния срок за оспорване по чл. 149, ал.1 и 3 от АПК,
във връзка с чл. 98, ал. 2 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Като
извърши дължимата на основание чл. 168, ал.1 АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения акт, съдът намира, че процесното решение е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на предоставената му власт, в установената
писмена форма, процедура, при правилно приложение на материалният закон и в
съответствие на акта с целта на закона.
Решението
е издадено от компетентния за това орган, съгласно чл.21, ал. 1 от ЗНЗ, във връзка с чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенцията по заетостта - от директора на Дирекция „Бюро по труда“- Пловдив.
Същото е в предвидената в закона писмена форма.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от ЗНЗ всеки български гражданин(както и всеки гражданин на друга
държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация
Швейцария), който търси работа, може да се регистрира в териториалното
поделение на Агенцията по заетостта. Глаголът „може“ сочи, че регистрацията на
лицата не е задължителна и не се извършва служебно, а въпросът дали да се
регистрират като безработни подлежи на тяхната преценка, с оглед на това дали
желаят да спазват нормативно определения режим и да се ползват от полагащите се
на безработните лица социални придобивки.
Жалбоподателят
е подал заявление за регистрация и същата е извършена на 03.06.2021г.
В
чл. 20, ал. 4, т. 7 от Закона за насърчаване на заетостта е предвидено, че
регистрацията на безработните лица се прекратява в случаите, когато не изпълнят
изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ, а именно в срок - 7 работни дни
от промяната в декларираните обстоятелства да уведомят някое от поделенията на
Агенцията по заетостта.
С.Б.
е възобновил дейността си като едноличен търговец, за което е подал заявление
пред НАП. С възобновяване на дейността, лицето следва да се осигурява по реда
на чл. 4 от КСО - по аргумент и на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - лицата,
които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или
съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на
неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Лицата по чл. 4, ал.
3, т. 2 от КСО, включително едноличните търговци, са самоосигуряващи се лица по
смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО. Задължението за
осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица). Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка
трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се
установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите (ТД на НАП) и подписана от самоосигуряващото
се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
По
делото се установява, че лицето е подало декларация за започване на дейност,
считано от 13.12.2021г., съответно за прекратяване от 01.01.2022г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ при регистрацията лицето декларира статуса
си по ал. 2 (безработен; зает; учащ се; лице, придобило право на пенсия).
За
всяка промяна в декларираните обстоятелства се уведомява някое от поделенията
на Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни (изр. 2), а при неизпълнение на
това изискване регистрацията се прекратява на основание чл. 20, ал. 4, т. 7 от
ЗНЗ.
Дирекция
Бюро по труда Пловдив е направило справка в
информационна система и е открила възобновената дейност на лицето като
едноличен търговец, съответно прекратяването й. Лицето не е уведомило
администрацията за промяна на декларираните обстоятелства. Въз основа на това директор
ДБТ Пловдив е издал своето решение за прекратяването на регистрацията на лицето
като безработен.
При
обжалване на решението пред директор ДРЗС Пловдив, административният орган е
споделил като правилни мотивите, неуведомяването по реда на чл. 18, ал. 5 от
ЗНЗ е извършено от лицето, поради което са налице основанията за прекратяването
на регистрацията му в ДБТ Пловдив, като това е основният мотив за потвърждаване
на решението от 26.01.2022г. с Решението с
рег. № № 10-06-104-1/08.02.2022г.
От
така установените правни факти и относими правни норми, безспорно се
установява, че С.Б., след възобновяване на дейността си като ЕТ от
13.12.2021г., е следвало в срок 7 работни дни от този факт, да уведоми ДБТ за
промяната в декларираните обстоятелства.
Жалбопоадтелят
не ангажира доказателства да е подал такова уведомление. Заявителят не е
изпълнил задължителното изискване по чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ.
Задълженията
на Дирекция Бюро по труда Пловдив, регламентирани в чл. 20, ал. 4, т. 7 от КСО,
за прекратяване на регистрацията на безработните лица и в случаите, когато: не
изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ.
След
като липсва уведомяване от С.Б., пряко свързани с разпоредбата на чл. 18, ал. 5
от КСО, то няма как административният орган да не изпълни процедурата по
прекратяване на регистрацията му като безработен.
Възраженията
на лицето, че същият не подлежи на осигуряване, защото е лице, което само по
свое желание може да подлежи и съответно не е посочил суми в декларацията, са неоснователни.
С
възобновяване дейността като едноличен търговец, лицето подлежи на осигуряване
съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. С.Б. получава пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, по данни от преписката и приложено Разпореждане №
15221035757/01.01.2022г. Същият разполага със субективно право да упражни
правото да не се осигурява по чл. 4, ал. 6 от КСО. Възможността на лицето да не
се осигурява е възможност, която не изключва приложението на чл. 4, ал. 3, т. 2
от КСО. Задължителността на
осигуряването на едноличен търговец по тази разпоредба и заявяването
възобновяване на дейността като собственик на ЕТ, рефлектира върху
декларираните обстоятелства по чл. 18, ал. 2 от ЗНЗ.
В
резултат на гореизложеното съдът счита, че е налице съответствието на
оспореното решение с материалния закон в съответствие и с целта на закона.
Изложеното
е основание да се приеме, че административният орган правилно е прекратил
регистрацията на жалбоподателя в ДБТ. Жалбата, на посочените основания е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски
не следва да се присъждат в тежест на жалбоподателя, тъй като същите не са
своевременно заявени от административния орган. Искането е депозирано след
обявяване делото за решаване, в допълнително представено писмено становище.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив,
І-ти състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на С.П.Б., против Решение от 26.01.2022г. на директор дирекция
„Бюро по труда“ Пловдив, потвърдено с Решение с рег. № 10-06-104-1/08.02.2022г.
директор на „Регионална служба по заетостта“-гр. Пловдив.
Оставя
без уважение искането на директор дирекция „Бюро по труда“ Пловдив за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Пловдив пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: