Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Плевен, 05.02.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен
състав, на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно
административно-наказателно дело № 1425 по описа за 2019 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на П. Б.Б., ЕГН ********** *** срещу Решение № 810/02.12.2019
г. постановено по н.а.х.д. № 2250/2019 г. по описа на РС – Плевен, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ № 2719833/03.05.2019
г., издаден от Областна дирекция на МВР - Плевен.
В
касационната жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение. Направени са оплаквания, че определеното
наказание не съответства на извършеното нарушение. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени издадения
електронен фиш.
Ответникът
по касационната жалба, Областна дирекция на МВР Плевен не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен, прокурор изразява становище, че касационната
жалба е основателна.Прокурорът намира, че решението следва да се отмени и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд
Административен
съд - Плевен, ІІ касационен състав като обсъди събраните от районния съд
доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и
становищата на страните и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Въз
основа на събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства
настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.05.2019 г. в 11:46 часа в
населено място – град Плевен, улица „Сторгозия“ срещу фирма „Яна“ с посока на движение към
кръгова връзка бензиностанция „Шел“
е извършено нарушение за скорост, установено с ATCC СПУКС
ARH CAM S1 с МПС СИТРОЕН Ц4 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с
регистрационен номер ******, като при
разрешена стойност на скоростта – 50 км/ч. е
установена стойност на скоростта 65 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3км/ч или превишение
на скоростта 15 км/ч. Констатациите
били определени въз основа на заснетия видеоклип като нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и бил издаден обжалвания
електронен фиш.
За да потвърди ЕФ районният съд е приел, че е връчен на собственика, на когото е
регистрирано МПС П.Б.Б.. В срока по
чл.189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр. Плевен
писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението,
респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени възражения в
срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
В мотивите на решението е прието също, че П.Б.Б. безспорно виновно е осъществил с деянието си признаците
на състава на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗДП, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, поради което
законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е
наложил наказание за него. Приел е, че при проверката на цялото
административнонаказателно производство,
не се констатирани нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП.
Така
постановеното решение е правилно, законосъобразно и не страда от визираните в
жалбата пороци.
Както е установил и първоинстанционният съд,
в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява,
че санкционираното нарушение е установено и заснето с техническо средство при
отсъствие на контролен орган. С оглед на това се обосновава извод, че
съкратеното производство за ангажиране на административно наказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е
приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.
Правната норма сочи точно реквизитите, които
трябва да съдържа електронният фиш: териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронен фиш е утвърден от министъра
на вътрешните работи.
Редът
за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
касаеща обжалването на ЕФ.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водач на МПС, който
превиши разрешената скорост за движение
в населено място от 21 до 30
км/ч, се наказва с глоба 100 лв.
Съгласно чл.
182, ал. 4 от ЗДвП Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1
- 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, като в населено място разрешената
скорост е 50 км/ч.
Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, и се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство /чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство, според чл.188, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни по
делото касаторът в настоящото производство да е посочил пред административно-наказващия
орган на кого е предоставил МПС, съгласно разпоредбите на чл. 188 или чл. 189
от ЗДвП, каквото указание е дадено изрично при връчването на ЕФ.
За използването на мобилната
АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол (приложение към
чл.10, ал.1 от Наредбата), съставен от обслужващия полицейски служител, в който
изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е
осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване,
идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края
на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС,
доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при
максимално разрешена скорост за същия от 50 км/ч. На кадрите от снимковия
материал, снет от заснетия клип № 11743СD, се наблюдава достатъчно ясно регистрационния
номер на автомобила. Възражението, че наложеното с ЕФ наказание не съответства на извършеното нарушение
е неоснователно. От приложената на 23 гърба справка за нарушител на името на П.Б.Б. е видно, е че с ЕФ серия К №2144079 от 29.06.2018г.
на ОД на МВР Плевен същият е наказан с глоба в размер на 50 лева, за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ЕФ е връчен на нарушителя на 05.07.2019 г., не е
обжалван и е влязъл в сила. Ето защо следва да се приеме, че тъй като
нарушението по оспорения електронен фиш е извършено в едногодишния срок от
влизането в сила на посочения по- горе ЕФ, с който на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, то е налице повторност по смисъла на § 6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Предвид горното наложената с оспорения ЕФ санкция се явява
законосъобразна по основание и размер. Това
обстоятелство, както и другите направени пред настоящата инстанция възражения,
са обсъдени в мотивите на оспореното решение.
Като
взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че при издаването на ЕФ не са
допуснати процесуални нарушения на правилата по ЗДвП, а материалния закон е
приложен правилно. По тези съображения решението на районния съд, с което ЕФ е
потвърден е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд – Плевен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 810/02.12.2019 г. постановено по н.а.х.д № 2250/2019
г по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/